Архивът на Industry Watch

По-ниски данъци и по-ефективни публични разходи

2008-05-15T10:18:00.000+03:00

Поредните дълги празници, които забавиха темпото на стопанския и политическия живот в страната, позволиха на правителството да се измъкне от неудобните въпроси, свързани с дебата по бъдещото намаление на данъците и осигуровките. А такива въпроси няма как да не задаваме, когато:

- Излишъкът в бюджета с отчитане на взаимоотношенията с ЕС достигна 1664 млн. лева за трите месеца на 2008 г. На практика това е близка до целевата стойност за излишъка за цялата година според планираното от Министерството на финансите.

- Дори без да отчитаме трансфера от бюджета на ЕС, приходите от местни източници (т.е. от данъкоплатците в българската икономика) растат с над 22% за тримесечието. В същото време независимо от увеличените разходи в някои сфери общите публични разходи растат с темп около планирания - 8.5%.

- Приходите от всички данъци растат с бързи темпове. Дори да изключим ДДС, за който имаше преходен период на смяна на модела на отчитане през 2007 г., в останалите основни приходи също се наблюдава такава тенденция. Доказателството, че ниските плоски данъци работят добре за всички, е в ръста от 30% при корпоративния и от над 15% при личния подоходен данък. Поредното сваляне на осигурителната тежест през октомври вместо спад допринесе за ръст на приходите с над 6%.

Причините за всичко случващо се са основно две. На първо място, сбъдват се очакванията за "изсветляване" на икономиката в резултат от намаленото пряко облагане. Това става както статично, т.е. за вече активните участници на пазара, така и динамично - заради изместването на "сивите" играчи, които са имали конкурентно предимство в неплащането на данъци, от "светли", които при по-ниски ставки могат да действат според правилата и да печелят.

На второ място, икономическият растеж в България е зависим от данъчната среда. Ето защо по-благоприятните данъчни ставки не просто увеличават събираемостта, но и правят възможни нови инвестиции, които иначе не биха се реализирали. Ако данъчните реформи продължат, натрупването на капитал ще расте, а оттам - стопанската активност. Ако те спрат или се тръгне в обратна посока, инвеститорите ще реагират подобаващо, като се насочат в средносрочен план към други икономики.

Това, изглежда, трудно се разбира от повечето политици, но и от синдикати и формалните организации на работодатели и бизнес сектори. В голямата си част аргументите по фискалната политика са доминирани от размишления за ефектите върху вече действащите играчи и засегнати страни - т.е. установен бизнес и наети работници - без да се отчита потенциалното въздействие върху бъдещи и още неизвършени инвестиции или създадени работни места.

Макар че изпълнението на приходите осигурява значителен комфорт на управляващите да намаляват някои данъци дори без съкращаване на разходите, ефективността на публичния сектор продължава да бъде основен проблем пред конкурентоспособността на българската икономика. Ето защо независимо от обществения натиск за свиване на данъчното бреме трябва да се подкрепят и всякакви инициативи за реформиране на разходната сфера. Към момента са стартирали две такива политики - свиване на заетостта в администрацията и въвеждането на делегирани бюджети в средното образование. Започнатото трябва да се завърши и дори доразвие. Но тепърва трябва да се преосмисля политиката в областта на здравните услуги, осигуряването на инфраструктура, субсидиите за губещи предприятия.

На последно място трябва да не забравяме, че макар от Европейската комисия да дават жълти картони във връзка с харченето на фондовете на ЕС, отговорността на правителството пред гражданството не се изчерпва с прозрачно управление на 1.2 млрд. лева, а трябва да обхване всички 27 млрд. лева (или повече), които по бюджет ще бъдат разходвани за 2008 г.

Реформатор в резерв

2008-05-14T19:08:00.000+03:00

Какво му трябва на човек, който харесва хаус музиката и сноуборда, обича много работата си, без да е работохолик ,а от два месеца насам не е догледал нито един филм до край, понеже заспива на всички? Трябва му град като Пловдив, който е близо до Пампорово и в който има спокойствието да живее и да пише своите анализи.

Когато макроикономистът Георги Стоев казал на познатите си, че се мести от София в Пловдив, те се шокирали. Съдружникът му Лъчезар Богданов оценил това като грешка, защото мислел, че ще се отрази зле на работата им в дългосрочен план ( въпреки че и според двамата пазарът става мобилен в световен мащаб).

Георги сменя града преди три години, по думите му съвсем инцидентно. Решил да отиде там за малко, но въобще не се върнал. Казва, че от малък усеща Пловдив като рай, а София - като ад. Роден е в града на тепетата, но след това не е живял там, макар като дете често да е ходил на гости при баба и дядо. Животът там тече по-бавно, жителите на града постоянно ходят да пият кафе. В началото това много го учудило, но после осъзнал, че те имат повече време, защото не губят по десет часа на седмицa в задръствания.

Работа

Георги Стоев е един от тримата създатели на изследователската компания Industry Watch. Това, че живее на 120 км от София, където са колегите му, не му пречи особено: „Повечето ни клиенти са международни, самият факт, че не сме в Лондон, им говори достатъчно, а когато идват в България, така или иначе се виждаме. Нищо не пречи да пътуват до Пловдив на бизнес среща, като я съчетаят с екскурзия. Трудно е само ако някой поиска непланирана среща“.

Заместник председателят на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн, бивша състудентка на Георги от Университета за национално и световно стопанство, оценява работата му като много полезна. „Имам му пълно доверие, което за съжаление не може да се каже за всички анализи, които чета“, казва още тя. Оценките на Стоев според нея са много обективни.

Освен в анализите си, Георги Стоев е много обективен и в ежедневното си общуване. Според Лъчезар Богданов той никога не е харесвал хората, които водят общи разговори за живота и света, или тези, които му говорят с чужди клишета. Георги цени високо оригиналността и яснотата на тезите и се впечатлява от добрите аргументи, с които привържениците им ги защитават.

И Георги Стоев като много от добрите български икономисти в България, е минал през Института за пазарна икономика (ИПИ): „Освен че ИПИ е школа, която препоръчвам на всеки млад икономист, за да влезе в час с икономиката, е и прекрасен старт и прекрасно място за работа“. Там е срещнал сегашните си съдружници в Industry Watch - Лъчезар Богданов и Асенка Христова. Тримата се харесали още от института. Вероятно това е причината през няколкото години, откакто съществува Industry Watch, между тях да не е имало фундаментални различия. Всеки е и собственик, и служител на фирмата. „Когато трябва да се съобразяваш с решенията на двама души, които са умни колкото теб, шансът решението да е печелившо е по-голям, отколкото когато го взимаш сам“, обяснява той.

Според Стоев една изследователска агенция сама по себе не може да стане голяма фирма, но може да стане голяма марка: „Искам младите хора, които работят при нас, да имат свободата да развиват своите идеи, а ние само да им дадем марката и някакво ноу-хау. Не е хубаво да работят на подчинение, не ми харесва някой по цял ден да прави клетки в Excel-a, по-добре в Industry Watch да работят умни и предприемчиви хора“. Той се надява бизнесът да се развие във франчайзингова посока, а също и в производството на продукти, насочени по-скоро към масовия пазар.

Икономика, политика, приватизация

В началото на своята кариера Стоев смятал, че да си макроикономист не е особено атрактивно. Питал се подобно на други млади хора днес „Защо да ставам макроикономист, като е скучно и не се изкарват пари?“ С времето се убедил, че не е задължително икономистът да специализира в конкретни области, а е по-добре да използва универсален подход при различни теми в работата си. Подходът на „приходите и разходите” може да оцени всичко.

Мечтае да помогне за успешната приватизация на сектори като образование, здравеопазване и пътища, които според 99, 9% от хората трябва да бъдат държавни. „Искам да видя настилката на булеварда толкова добра, колкото е пред „Метро“, казва той. Изисква се смелост да твърдиш подобно нещо пред хора, загубили доверие в приватизацията като повечето българи. Георги разбира, че не е достатъчно да напишеш 400 статии във вестника, за да убедиш хората в нейните предимства. Трябва да има и някой, който да поеме отговорност и да пристъпи към действие. Този някой се нарича политик. Той не изключва вариант за участие във властта, но е категоричен, че ако някой иска да ползва него и съдружниците му като мозъци, ще трябва да им намери места в изпълнителната власт. „Това е най-честният отговор“, казва Стоев. Ако все пак се появи такъв министър-председател, който да има нужда от „умни хора, които да направят бързи реформи, по примера на Словения, Естония или дори Румъния“, вероятно би приел участие във властта.

Свобода

Георги е на 32 години, но не е спрял да мечтае. Смята, че това, на което се радваме днес, е продукт на милионите мечти, желания и енергия на свободни хора. Той вярва в свободата, просто защото съществува. Не са му нужни повече доказателства от тези, които пазарът дава всеки ден.

Той не смята, че човек може да живее сам твърде дълго време- да си отстояваш свободата не е лошо, но съжителството е част от живота, а общуването е важна част от него. Все още не е женен, но е „за“ брака и много уважава семейството като институция. Предизвикателството според него е в това как да отстояваш егото и личните си пространства в едно общуване, в което трябва да има разбирателство.

Бъдеще

Представата му за добро бъдеще на човечеството е свързана с изследвания и продукти, създадени от свободната човешка мисъл. Това предполага развитието на невронауката и психологията, които ще спомогнат за развие и на икономиката. Ще започнем по-добре да разбираме как човек общува с другите и как ги възприема, кое нарича щастие, кое нарича свобода, спокойствие, как прави избор и кое нарича цена. „Това са все въпроси, които трябва да търсим в субективните възприятия на нашата личност. Фокусът на свободата, която виждаш с очите си, ще се измести върху свободата, която виждаш вътре в себе си“, прогнозира той.

Индъстри Уоч: Пари от високорискови фондове - в нискорискови схеми и депозити

2008-05-14T13:15:00.001+03:00

Годишен ръст от 9.9% при депозитите в края на март, отчита БНБ. Според статистиката обемът на спестените пари нараства до 32.722 млрд. лева, което представлява увеличение с 32.8% на годишна база. Вчера DarikFinance ви представи гледната точка на Зат Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България, която подчерта, че от декември насам се забелязва нарастване на депозитите, част от което се дължи на изтегляне на пари от капиталовия пазар.

DarikFinance продължава темата за пренасочването на средства от Фондовата борса, и в частност взаимните фондове, към банкови депозити. Предлагаме ви гледната точка на Асенка Христова, Индъстри уоч.

Каква е динамиката на депозитите на българските граждани в банките и на какво се дължи засилващото се връщане към банковите депозити?
Смятам, че да се говори за връщане към депозитите е малко пресилено, защото депозитите по принцип са традиционния инструмент, в който се спестява в България, и по-специално от домакинствата. Около 60% от финансовото портфолио на домакинствата практически е в депозити и няма особено увеличаване на този относителен дял. Той остава относително постоянен през последните две години. Наистина от края на миналата година се забелязва леко ускоряване на ръста до около 30% на годишна база, особено за първото тримесечие на 2008 г. Това ускоряване на ръста е доста отчетливо.
Това е значителен процент при всички случаи!

Да, внушителен е, но ако погледнем статистиката от последните три години, годишният ръст на депозитите за отделните тримесечия е около 25-28% т.е. няма кой знае какво шокиращо увеличаване. Но наистина има леко засилване или стабилизиране на ръста около 30%.

Какви са причините за тези няколко допълнителни процента ръст?
Забелязва се едно подобряване на условията, които банките предлагат по депозитите. На първо място отчетливо се повишават лихвите през последните месеци, което е свързано както със засиленото търсене на ресурс от страна на банките, така и с по-ограничения достъп до ликвиден ресурс от чужбина. Така че в тази ситуация изглежда логично това, което може да привлече нови клиенти е повишаването на цената на този ресурс.

Друга причина която се посочва е, че част от парите изтеглени от борсата се насочват към банките, така ли е, според вас?
Изглежда логично. Трудно би могло да се види каква точно част от изтеглените пари наистина се насочва към депозити. Според мен, има пренасочване на част от ресурса, изтеглен примерно от високорисковите взаимни фондове към по-балансирани и нискорискови фондове. Т.е. не може да се твърди категорично, че целият ресурс, който се изтегли от взаимните фондове и от директни инвестиции в ценни книжа, се насочва към депозити.

По-скоро говорим за част от тези средства?
Частично, най-вероятно това се случва. Защото депозитите напрактика са прекият конкурент на инвестицията във взаимни фондове, като форма на влагане на свободните пари.

Т.е. от една страна, ако говорим за изтегляне от високорискови фондове то инвестициите се насочват или в по-нискорискови вложения на капиталовия пазар или в банкови депозити ?

Да, това са основно двете форми, към които вероятно се насочват тези пари. Възможно е част от тях да се насочват и към пазара на недвижимите имоти. Това също е една доста предпочитана форма на влагане на пари. Смятам, че по принцип инвестицията в недвижим имот се възприема, като относително нискорискова. От гледна точка на риска тя е конкурентна на депозитите. Друг е въпросът, че тя е значително по-неликвидна, ако се насочат пари към пазара на недвижими имоти, те са с по-дългосрочен хоризонт.

Пред DarikFinance.bg Виолина Маринова спомена, че ръстът на вложенията на физическите лица във фондовете намалява с 40% на годишна база, какво би трябвало да означава това?

По принцип спадът на нетните активи на местните взаимни фондове от началото на годината до април е 30%, това са около 270 млн. лв. общо. Ние смятаме, че половината от тях са вложения на физически лица или около 137 млн. лв. са изтеглени.

А другата част са институционални инвеститори!

Да. Искам да уточня, че този спад на нетните активи всъщност се дължи на две причини. Едното е физическото изтегляне на пари от фондовете, а другото се дължи на спада на инвестиционните портфейли на фондовете в резултат на негативното развитие на фондовата борса през последните месеци.

Какво смятате за отражението на глобалната криза върху България?
Аз лично смятам, че отражението на финансовата криза върху българския капиталов пазар вече се проявява и не смятам, че ще има особени негативни последици от тук нататък. Повишаването на лихвените проценти и известното спадане на индексите на фондовата борса е частично отражение на външни фактори. Това което ми се струва по отношение на спестяванията на домакинствата, така нареченото богатство на домакинствата, което ние регулярно измерваме, то там отражението е доста по-ограничено, защото основните активи са нискочувствителни на външни шокове.

Очакванията към правителството след промените: жертва на няколко мита за правенето на политика.

2008-05-05T09:25:00.001+03:00

Георги Стоев, Лъчезар Богданов

По целите на управлението ...

„Растеж или социална политика”
Един от страничните ефекти на нормализацията на живота у нас – онагледена най-видимо чрез липсата на макроикономически кризи и траен растеж на доходите – е постепенното изместване на същинския политически избор „повече държавна намеса или повече индивидуална свобода” от безсмислени дилеми като например „социална държава или икономически растеж”. На последните парламентарни избори например наименуващите се „десни” партии се състезаваха според размера на обещания икономически ръст. Интересно е защо малцина коментираха и осмяха подобна глупост, но това е тема на друг анализ.

За нас изглежда самоочевидно, че всяка партия и всеки политик трябва да иска в страната да има висок икономически растеж. Различията би следвало да са, от една страна, в политиките, които биха създали условия за такъв, и от друга – в това как всеки си представя „употребата” на плодовете на растежа. Абсурдно е дори да си мислим, че в България може да се появи политик, който да прави кампания с обещания за нисък растеж. Това, което за момента липсва, но има шанс да се осъзнае, е амбицията – да си не просто добър, а най-добър. Вместо да се сравняваме със „средното”, трябва да се сравняваме с „най-доброто” – по равнище на безработица с Холандия, а по-растеж – със Словакия и балтийските републики, и съответно да правим политиките, които насърчават тези успехи.

„Не се правят реформи преди избори”
При промените в правителството за пореден път опозиция, анализатори и журналисти коментираха, че не може да се очакват никакви смислени политики заради задаващите се избори догодина. Такава гледна точка из основи подкопава нормалното разбиране за представителната демокрация, в която решенията и действията на политиците се правят „за” избирателя и с произтичаща от одобрението му легитимност, а не въпреки съпротивата му. С други думи, ако се приеме за нормално, че поради наближаващи избори всякакви реформи трябва да спират, това означава да признаем, че въпросните реформи са вредни и лоши за хората. Ако е така – защо трябва да се правят изобщо? Ако не е, защо политиците да не ги защитят и аргументират публично? И ако направят това, защо се страхуват, че гражданите (или поне част от тях) няма да дадат своето одобрение? Ето защо именно сега е моментът за промени в политиката и реализиране на свежи идеи – за да може правителството да покаже „резултат” преди изборите, а не партиите в коалицията да разчитат само на обещания в поредните предизборни програми.

„Социален = запазване на статуквото и отказ от промени”
Предизвикателство пред премиера е да освободи БСП от тежестта на миналото в позиционирането на партията. Казано с други думи, когато се спомене за „ляв завой”, да се разбира наистина завой наляво, а не връщане назад. Не е случайно, че периодично по медиите и на политически форуми излизат някакви позабравени личности от нафталина, които предлагат национализация на предприятията и отмяна на валутния борд. Нито премахването на борда е ляво, нито, между впрочем, въвеждането му беше „дясно”. За БСП (а и за обществото като цяло) е фундаментално грешно да се идентифицира с опит за запазване на социализма отпреди 1989 г., както за „десните” беше вредно да се идентифицират като „анти-комунисти” и като спасители след макроикономическата криза от началото на 1990-те. Следователно БСП трябва да намери нови цели и след тях – инструменти на политиката – ако иска да „загради територия“ на съвременна лява партия. Такива не могат да са например защитата на всяка цена на работното място на всеки чиновник или работещ в губещо и неефективно държавно предприятие – най-малкото, защото в момента икономиката на страната отчаяно се нуждае от работна сила и безработицата е сведена до исторически ниски нива. А и така партията се превръща в защитник на статуквото и бюрокрацията – което крайна сметка се ненавижда от избирателите, извън конкретно фаворизираните чиновници. Загубена е битката за „безплатното” и „преференцията” – парното, транспортът и водата ще се плащат - защото за да ги има, някой трябва да направи инвестиция и трябва да се погрижи да ги достави до всеки клиент. Ако БСП иска да прави модерни социални политики в това (и всяко друго) правителство, тя трябва да започне да измества неправителствения сектор от областите, за които обикновено рядко се говори – грижата за хората с увреждания, защитата на деца и други уязвими групи от насилие, осигуряване на достъп до образование и здравеопазване на маргинализирани общности и така нататък.

... И по технологията на правенето на политика

„Министрите трябва да са експерти”
Грешка е да ограничаваме търсенето на успешния политик до няколко “избрани” сфери. Той или тя не задължително е „експерт по еврофондове” или тесен специалист в медицината. Успешният политик е преди всичко човек с визия, въображение и смелост за реформи, насочени срещу статуквото. Политикът, който има смисъл за обществото, не се притеснява да наруши равновесието в партията. Това е неговата отличителна характеристика, а не степените от университет или написаните книги.

Назначаването на лекар за министър на здравеопазването не гарантира, че той осъзнава политическия смисъл на системата. Медицинското образование и опит не дават знание в политическата икономия, която изследва защо системата не работи, когато ресурсите в нея са блокирани в държавни окови. Подобно е положението и с инженерите, физиците, еколозите и пр. без да омаловажаваме техните знания за решаване на конкретни проблеми. Но тяхното „специално” образование, уви, не дава основа за политически адекватни решения и съответната отговорност. Не казваме, че политици трябва да са само икономисти и философи. Просто твърдим, че букви като „ст.н.с” пред името на човек не може да са аргумент за влизането му в активната политика в началото на 21-и век.

„Избирателите гласуват за конкретни мениджърски решения, а не за политически идеи”
Не ни е известен социолог, който да е доказал тази хипотеза. Но въпреки това българската политика се върти около това допускане. Преди избори започват доказателствата с промяната в стила на управление, не само в стила на общуване между политици и избиратели. Управляващите показват как се грижат за електората с конкретни мерки, като добър работодател (или робовладелец), който развързва кесията за своите подопечни.

И въпреки тази традиция, нито едно правителство не успя да повтори мандата си, следвайки тази логика. Дали наистина избиратели ги интересуват по-скоро размера на пенсиите и заплатите в БДЖ, а не толкова политическите идеи, зад които търсят визии за дългосрочното икономическото развитие на страната? Масите гласоподаватели са традиционно подценявани по отношение на тяхната икономическа логика и здрав разум. Наистина е трудно да обясним на широката публика ползата от валутния борд, докато те не започнат да теглят кредити с лихви по-ниски от инфлацията. Но някои по-прости послания се съдържат в ежедневния допир на гражданите с т.нар. „публични сфери”. Медицинските услуги са тежък пример, в който държавата ясно и категорично казва „не” на реформите и обрича милиони пациенти на агония. В сферата на инфраструктурата и другите публични сфери нещата са също трагични. Защо управляващото мнозинство си мисли, че избирателят осъзнава единствено проблема с дупките по градските улици?

„Балансът в коалицията се измерва с количеството хора в изпълнителната власт”
Балансът е основно в законодателното събрание. Мнозинството в парламента е необходимото условие за еднопартийно управление. Когато той не достига, се правят коалиции, подобни на сегашната или на тази от миналото управление. Разпределението на министерските кресла може да има някакво персонално значение. Но за партията, която участва в коалицията като малък партньор (например НДСВ в момента) важната роля е противопоставянето на вредни законотворчески решения. Възможността за такава вътрешно-коалиционна опозиция е балансът, който има значение за икономическото развитие, а не разпределението на министерските кресла.

Това е по-важно да бъде осъзнато и от НДСВ, и от ДПС, за да имат шансове за влизане в следващото управление. Разбира се, в много по-голяма степен това важи за НДСВ. Вероятно е техният „звезден час” в това управление да дойде точно в края на мандата, когато популисткият натиск вътре в социалистите се засили значително. Блокирането на вредни фискални решения ще бъде оценено от избирателите – и то по-силно от положителните, но все пак плахи, реформи в образованието и държавната администрация от министри на тази партия.

Повече или по-малко пари за образование

2008-04-25T12:29:00.000+03:00

В частния сектор стимулите работят така - когато някое бизнес начинание не върви, парите се оттеглят от него и се насочват към други по-производителни (респективно по-полезни за крайния потребител) производител или дейност.

В държавния сектор тази логика не работи - когато нещо не върви, правителството ще ви обясни, че там трябва да се насочат още повече пари, за да тръгнат нещата. Примерите са безброй.

Сферата на образованието дава класически пример за разликите между политическата и бизнес логиката. Няма бюджет на държавата, чието обсъждане да не включва и гласове за по-големи разходи в образованието - разбира се, основно от заети в сектора, синдикати и подобни, но не само. Леви и десни политици, без разлика, също заемат подобни позиции.

Всички тези гласове изглежда нямат нужда от доказателства, че по-големите публични разходи за образование ще доведат до по-високи резултати в тази сфера. Само че данъкоплатецът заслужава такова обяснение. Въпреки това досега не е показвано изследване, според което по-големите разходи на калпак водят до по-високи оценки или по-добри други показатели на образователната система (например по-нисък дял на напускащите ученици).

Наистина доскоро липсваха данни, с които да бъде измерен успехът на училищата. Но от миналата година Министерството на образованието и науката (МОН) провежда външно оценяване на учениците, като през 2007 г. бяха проведени тестове на децата в четвърти клас, а тази година ще бъдат включени и петокласниците. Данните от тези външни тестове могат да бъдат съпоставени със средните разходи на един ученик, които са различни за всяко училище.

От икономическа гледна точка тези данни са добра основа, на която да стъпи анализът за ефективността на публичните разходи в образованието - или с други думи, дали има смисъл да се увеличават разходите за образование? Нещо по-важно, има ли смисъл от повече пари при сегашния модел на разпределение на отговорностите и стимулите в системата?

Международни анализи показват, че е трудно да бъде намерена връзка между разходите за образование на калпак и средните резултатите на учениците. Това вероятно ще се потвърди и с данните от тестовете в България. Исканията за повече пари за образование ще трябва да вървят ръка за ръка с предлагани реформи на сегашния модел.

Реформата всъщност вече е политически факт. Парите за образование, които общините получават от хазната, са обвързани с броя на учениците в тях. Лека полека вървим към по-голяма свобода на директорите в управлението на училището. Но сериозната част от реформата тепърва предстои да бъда извършена.

Оптимизацията е процес, при който общините ще закриват цели училища, и то не малко. Крайният ефект ще бъде по-малко учители на определен брой ученици, но не само това. Вероятни ефекти от по-доброто управление на училищата ще има и по отношение на успеха на учениците. Въпросът за размера, който държавата отделя за образование, би могъл да дойде на дневен ред едва когато системата бъде значително оптимизирана.

Икономистът от Industry Watch Георги Стоев:Болниците трябва да се приватизират

2008-04-25T12:20:00.001+03:00

Г-н Стоев, бяха изнесени данни, че богатството, с което разполагаме през първите три месеца на годината е 165 млрд. лв. Според вас на какво се дължи това?

Главната предпоставка за това е нарастването на цените на недвижимите имоти, което се отразява върху активите, които притежават домакинствата. На второ място е ръстът на доходите, като през миналата година официалната статистика отчете 23% номинално покачване на заплатите в България. В сивата икономика, която не се обхваща, увеличението може и да е повече. На трето място са трансферите на доходи от чужбина.

Българите държат парите си предимно в кеш или депозит. Малко са тези, които участват на Българската фондова борса. Смятате ли, че в бъдеще има възможност да се развива търговията с акции у нас?

Има много голяма възможност в този сектор. Хората, които търгуват на БФБ са все още малко. Техният брой обаче расте доста динамично. Няма причина България да се развива по-различно от останалите страни в Европа. Мисля, че този сегмент ще се развива доста динамично, включително и взаимните фондове.

Смятате ли, че депозитите у нас са достигнали своя максимум и ще започнат да намаляват?

Напротив. Мисля, че депозитите ще растат с темповете на доходите. Не виждам причина те да намаляват. В крайна сметка хората винаги ще имат нужда от ликвидност – пари, които не са вложени в недвижими имоти и в акции, което се продава трудно.

Може ли да направите съпоставка между родното богатство и това на останалите страни-членки на ЕС?

В България все още богатството измерено, като процент от Брутния вътрешен продукт е в пъти по-малко отколкото в развития свят, включително и в ЕС. Не ми се иска да говоря с термини като богати и бедни. В крайна сметка 100 лв. в София купуват повече неща отколкото например в Лондон или Мюнхен. Това, което е по-важното, че богатството ще расте по-бързо от икономиката.

Коя е най-сериозната заплаха пред богатството на хората у нас?

Влияят доста фактори, но най-вече политическата стабилност, включително и монетарната. Изискват се реформи във важни сектори, като образованието и здравеопазването, където са заети твърде много българи.

Накъде трябва да бъдат насочени промените в образованието и здравеопазването?

Необходими са пазарни реформи. Нужно е съобразяване на доходите на тези, които са заети в тези сектори с количеството и качеството на техния труд. Хубаво е да се мисли за приватизация на болниците и демонополизация на здравната каса. Това са важни неща, защото все още голям процент от българите са заети в държавния сектор, които са монополизирани от синдикатите и правителствените решения. Поради тази причина там доходите растат трудно чрез политически решения.

Смятате ли, че има опасност при една приватизация на болниците голяма част от хората с ниски доходи да не могат да получат адекватна медицинска помощ?

Сега, когато болниците са държавни получават ли адекватна медицинска помощ? Въпросът е дали сегашният модел устройва хората – бедните и богатите. Ясно е, че богатите не ги устройва и те ходят в частни болници. Въпросът е дали бедните са щастливи от услугата, която получават.

Докъде може да се развива имотния пазар у нас с оглед на това, че има очаквания за спад на цените на апартаментите по Черноморието?

Не мисля, че ще има спад на цените на жилищата. По-скоро е възможен спад на някои имоти в курортите и на така наречения “втори дом”. Няма обаче да има спад в цените на имотите в основните градове.

Георги Стоев: Отделно министерство за еврофондовете няма да промени нищо

2008-04-21T15:07:00.001+03:00

Всеки момент, в който правителството посегне към хазната с идеята да прави по-големи социални разходи, означава по-голям натиск върху данъчното бреме, по-малък ръст на доходите, по малки шансове за инвестиции за сметка на краткосрочно финансираните пенсии и социални групи. Ако социалистите искат да запазят някакви шансове за участие в следващото управление, да се въздържат от експерименти с фискалната политика. Нека да не изнасилват икономиката повече, казва в интервю за ЕСПРЕС.БГ анализаторът от Industry Watch. И още: По-ниско ДДС, облекчаване на някои вносни мита и отваряне на границите за чужди работници биха смъкнали инфлацията.

Г-н Стоев, за какво е знак рекордната инфлацията от 14.2%, която отчете Националният статистически институт?

Когато се напомня за т.нар. Виденова зима, трябва да си припомним, че тогава нивата бяха хиперинфлационни и се измерваха в стотици проценти. Докато сега говорим за малко над 10% на средногодишна основа. Тези 14.2% означават, че ако днес пилешкото месо струва Х лева, то преди 12 месеца стойността му е била с 14.2% по-ниска. Според мен по-важно е пилешкото месо колко е струвало средно през последните 12 месеца спрямо предишния такъв период. Важният индикатор от бизнес гледна точка е средногодишната инфлация. За нея ние от Industry Watch твърдим, че е 10.4%.
Хубаво е иначе да се напомня за Виденовата зима, за да не се самозабравя правителството. Ситуацията от 1996-1997 г. може и да не се повтори заради БНБ. Но лош сценарий за икономиката е възможен, ако правителството започне да харчи твърде много, твърде бързо и за твърде неразумни неща. Иначе всички знаем, че валутният борд не позволява на БНБ да печата пари безразсъдно, както пред 1996 г.

Притеснителна ли е тогава от икономическа гледна точка заявката на премиера Сергей Станишев за по-социален курс на управление до края на мандата?

Силни притеснения имат не само макроикономистите, но и всеки, който е заинтересуван България да се развива стабилно и шансовете за растеж да не намаляват. Всеки момент, в който правителството посегне към хазната с идеята да прави по-големи социални разходи, означава по-голям натиск върху данъчното бреме, по-малък ръст на доходите, по малки шансове за инвестиции за сметка на краткосрочно финансираните пенсии и социални групи. От това страдат всички, включително и самите пенсионери в дългосрочен план. Аз разбирам вътрешнопартийния порив в края на мандата да се харчат безумно много пари за предизборни, популистки, социални цели. Но горещо препоръчвам, ако социалистите искат да запазят някакви шансове за участие в следващото управление, да се въздържат от експерименти с фискалната политика към момента. Така и така разходите на правителството са страшно големи – над 40% от БВП. Нека да не изнасилва икономиката повече!

Безразсъдното харчене ли е пресечната точка между високата инфлация и бюджетния излишък?

Има трик във фискалната политика: от една страна, има заложен излишък, който е чисто законов. В Закона за бюджета пише, че приходите ще преизпълнят разходите с 3%. Ако това обаче стане не с 3, а с 6%, кое наричаме излишък тогава? Допълнителните 3% или всичките 6%? Това е въпросът, който трябва да се зададе на финансовия министър и на управляващото мнозинство. За мен е важно да не се харчат нито 3, нито 6%. Защото всеки един изхарчен лев от Вашите и моите пари намалява шанса за влагането му в по-производителни начинания.
Разбира се, може да се търси връзката, че харченето на излишъка увеличава търсенето на някои стоки и това влияе върху инфлацията. По-важното е, че тези пари, изхарчени от правителството, са изгубени за икономиката. Те трябва да останат в частния сектор и да се инвестират в капитал, не да отиват в безумни разходи. Това е, което трябва да разбере екипът на Станишев. Предполагам, че има умни хора около него, въпросът е да надделее тяхното мнение.

Какво би могло да направи правителството за овладяване на инфлацията?

Инфлацията традиционно не е в обсега на изпълнителната власт, а зависи от политиката на БНБ. И понеже банката не се занимава много с парите ни, може би има някои гласове, които настояват правителството да се намеси срещу инфлацията. То няма много какво да направи, не може да спре цените да растат. По-скоро може да мисли за намаляване на косвените данъци, основно на ДДС. Никой не е задължил българската държава да държи ДДС 20%, може да се мисли за намаляването му до 17%, без това да застраши бюджетната стабилност. Всички стоки тогава биха отреагирали надолу. Може да се мисли в посока на облекчаване на някои вносни пазари. Ясно е, че митата на доматите от Гърция и Македония предпазват българските земеделски производители, но нали и инфлацията е проблем? На трето място е пазарът на труда, хубаво е да се отворят границите за чужди работници. Българският бизнес има нужда от тях, от квалифицирани средни служители. Всички тези неща биха повлияли на инфлацията в посока надолу, ако се направят.

Каква инфлация бихте прогнозирали Вие?

Мисля, че ще имаме 7-8% средногодишна инфлация към края на годината. Това ниво също е високо, но просто няма как да не е по-висока от тази в Еврозоната. Освен това самото евро се обезценява доста бързо. И не на последно място, очаква се административно определяните цени да скачат нагоре.

Влиянието на световната финансова криза върху България достигна ли своя пик?

Ако мислех, че това е дъното, веднага щях да изляза на борсата и да започна да купувам, понеже всички цени ще скачат нагоре. Истината е, че не знам. Опасна работа е човек да си играе с бизнес цикъла и да се опитва да спекулира с цените в такива моменти. Кризата може да се пренесе не само върху фондовия пазар в България, но и върху цените на имотите. Нямам предвид, че те ще тръгнат да се срутват като в САЩ, а говоря за някаква стагнация на сделките. Но едва ли ще се стигне до такова нещо. Истината е, че хората, които дългосрочно се занимават с икономика, са обединени около мнението, че няма някакви фундаментални рискове пред българската икономика към момента. Тук изключвам възможността БСП да започне да увеличава фискалните разходи поради много социални дейности.

„Добре, че е валутният борд да ни пази сухи от кризата”, писа тази седмица столичен всекидневник. Вие съгласен ли сте?

Добре е казано. В такъв популистки момент, когато има желание да се харчат повече публични средства, има риск пред паричната политика. Но тя е обвързана добре с механизма на валутния борд. Докато не се намерят 50%+1 народни представители, които да направят глупостта да отменят Закона за БНБ, нашата икономика поне монетарно е предпазена от шокове.

Завой наляво - риск или продължаване на реформите

2008-04-21T14:35:00.000+03:00

Когато премиерът декларира, че до края на мандата правителството ще започне "война" с ниските заплати и сивата икономика, той вероятно си дава сметка, че първите битки са вече спечелени. За миналата година само средните и отчетени от НСИ заплати са нараснали с 23% и няма индикации, че процесът спира в началото на 2008 г. Високият ръст на потребителските цени сваля реалния ръст на доходите до "скромните" 10% - темп, на който биха завидели повечето правителства в развитите икономики. Безработицата е на рекордно ниски нива от 6.7-7.3% за последните месеци - по-добър показател от този на Германия, Франция, Италия и Белгия. Още повече България е сред страните с най-голям реализиран спад на безработицата за 2007 г. в ЕС - изпреварвана само от Полша и Словакия според данните на Евростат. В четири области - София-град, Бургас, Варна и Габрово - тя е под 5%, като в София (най-големият и динамичен пазар на труда) беше отчетена стойност от 1.5%. Същевременно икономиката създаде над 250 хиляди работни места за малко над 2 години и в момента за пръв път от началото на икономическия преход.

Едновременно с това събираемостта на преките данъци расте със значителни темпове. За втора поредна година приходите от корпоративен данък се увеличават над консервативните прогнози на финансовото министерство, а тези от осигуровки въпреки намалението с 3 пункта през октомври за първите два месеца на 2008 г. отчитат ръст от 6%. Приходите от данъка върху доходите растат с почти 15% при ставка от 10% от началото на 2008 г. Изсветляването на част от икономиката за последните две години изглежда вече неоспорим факт.

Икономическият екип на правителството не може да не си дава сметка, че всичко това стана възможно заради поредица от промени в политиките, които насърчиха частния сектор, привлякоха инвестиции и направиха България по-добро място за установяване на бизнес в сравнителен план. В рамките на (в голяма степен) изкуствения дебат "икономически растеж или социална политика" през последните години повечето независими икономисти защитавахме тезата, че именно създаването на предпоставки за растеж ще доведе до най-видими ефекти в намаляването на бедността и повишаване на качеството на живот за голяма част от населението - сега правотата на нашата позиция се оспорва от малцина.

Амбициите на правителството - и по-важно, на гражданите - обаче трябва да са многократно по-високи. Вместо да се сравняваме със "средното", трябва да се сравняваме с "най-доброто" - по равнище на безработица с Холандия, а по-растеж - със Словакия и балтийските републики например.

В такъв контекст можем да спекулираме какво би означавал един "завой наляво" (според медиите) или с думите на представители на БСП - отчитане на социалните аспекти на всяка водена политика. Дефинирането на "социалното" е относително просто - то би следвало да означава, че държавата поема ангажимент към личния просперитет и защита на всички граждани. Като подцели обичайно се разбират нива на доходи, равнище на сигурност и риск, увеличаване на равенството в достъпа до "шансове". Когато обаче трябва да се създадат инструменти на политиката за постигане на тези цели, различията могат да бъдат огромни.

Традиционните "леви", или "социалисти", през последния век прилагаха една и съща схема: ако искаш да промениш някаква област от живота - одържави я, регулирай я, а ако това не помогне - започни да наливаш пари на данъкоплатците. Ефектите от подобен подход са обект на друг анализ. Но два от резултатите са особено ясно видими в България и днес - поддържането на многообхватен, неефективен и многочислен публичен сектор и възприемането на близо 80% от населението на страната (по оценки на Световната банка) като целева група за някакъв тип социална политика, привилегия или трансфер на доход.

Има начин социалните цели да се постигат с реформи, съвместими и дори подкрепящи свободата на пазара и растежа. Един пример е вече взетото решение за съкращаване на заетите в администрацията - така може да се повиши ефективността на институциите, да се повишат значително доходите на тези, които останат на работа, а освободените ще се превърнат в ресурс за бъдещ растеж на частния сектор. Друг пример е опитът за ограничаване на дългосрочното получаване на социални помощи. В същото време трябва да се отчита, че най-големият проблем в момента е "изключването" на специфични обществени групи от възможността за просперитет и реализация. Ако държавата иска да помага, тя трябва да вложи ресурс целенасочено към премахване на пречките, които ограничават шансовете на такива социални групи - а те са мобилност, образование, квалификация, физически достъп.

Конкуренцията за спестявания се изостря

2008-04-11T17:22:00.002+03:00

Паричната статистика на централната банка отчита ускоряване на растежа на депозитите на домакинствата в банковата система - към края на февруари те са се увеличили с 30.3% на годишна база. Общият им обем (19.5 млрд. лв.) представлява 34.4% от номиналния размер на икономиката. В същото време през март основните конкуренти на банките за спестяванията на населението - взаимните фондове, отчетоха нова вълна на изтегляне на ресурс, като най-съществено е проявлението при високодоходните схеми.

По-активното насочване на ресурс към банковата система и изтеглянето на инвестиции от колективни инвестиционни схеми е в унисон с текущата конюнктура на финансовия пазар. Продължителният спад на фондовите борси (в това число и на българската) доведе до рязко влошаване на доходността на взаимните фондове. Като се вземе предвид все още ниската инвестиционна култура на масовия инвеститор и факта, че основна част от растежа на инвестициите във взаимни фондове през миналата година имаше силно спекулативна мотивация, известно преосмисляне на толерантността към риска изглежда напълно обяснимо. В края на миналата година проведохме специална анкета сред управляващите дружества, която категорично показа, че основният интерес на индивидуалните инвеститори е насочен към високодоходните (високорисковите) фондове. БНБ изнесе наскоро агрегирана статистика, която потвърждава тези резултати - към края на 2007 г. близо 69% от богатството на домакинствата, вложено в колективни схеми, се управлява от високодоходни фондове, малко над 29% от балансирани и едва 1.5% от нискорискови схеми. В същото време нямаме основания да смятаме, че хоризонтът на тези инвестиции съответства съществено на рисковия им профил. По принцип колкото по-дълъг е времевият хоризонт на инвестицията (т.е. периодът между първоначалната инвестиция и нуждата от парите в портфолиото), толкова по-голяма е вероятността за компенсиране на временните загуби на богатство, следователно по-голяма е възможността за поемане на по-висок риск. През миналата година голяма част от решенията за насочване на инвестиции към високодоходните фондове бяха продиктувани от възможността за реализиране на бързи и значителни печалби, без склонност към дългосрочно вложение. В тази ситуация изглежда напълно логично при временен спад на доходността подобни спекулативно настроени инвеститори да изтеглят вложенията си, дори и на загуба.

Банките така или иначе имат най-силни позиции при управлението на спестяванията на населението - по наша оценка банковите депозити формират около 61% от финансовото богатство на домакинствата. В същото време те са изправени пред изостряща се конкуренция за привличане на свободен вътрешен ресурс вследствие на по-трудния достъп до ликвидност и покачващата се цена на финансирането на международните пазари. Така текущо влошената доходност на колективните инвестиционни схеми съвпада с процес на постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите и въвеждане на по-гъвкави спестовни продукти от страна на банките. Очакваме, че в краткосрочен план депозитните инструменти ще повишават допълнително своята привлекателност за масовия инвеститор. Ръстът на депозитната база вероятно ще се запази висок през следващите няколко тримесечия независимо от обстоятелството, че текущият темп на инфлация на практика води до отрицателни реални лихви.

В средносрочен и дългосрочен план обаче очакваме взаимните фондове постепенно да засилват конкурентните си позиции спрямо банките. Смятаме, че от гледна точка на развитието на колективните инвестиционни схеми преоценката на толерантността към риска от страна на индивидуалните инвеститори е здравословна, защото създава предпоставки за по-балансирано развитие в различните сегменти на този пазар.

Как да поправим градските булеварди

2008-04-04T18:37:00.001+03:00

Наблюдаваме редица индустрии, където частният капитал преобладава и конкуренцията насочва ресурсите към най-необходимото им приложение. Навсякъде, изглежда, нещата вървят въпреки ежедневните главоболия - къде по-бързо, къде по-бавно. Единствено в секторите, традиционно считани за "публични" - там, където преобладават държавните инвестиции и стопанисване - наблюдаваме фундаментална безнадеждност. Част от тези сектори са монополизирани от държавата на централно ниво - здравеопазване и образование например - и там са нужни реформи на ниво национално законодателство. Но друга част са в домейна на общините и за липсата на реформи са отговорни местните власти.

В различните общини най-тежките проблеми имат различна класация. Но в най-големите градове състоянието на улиците и булевардите е винаги сред водещите проблеми. Казано на езика на икономистите, гражданите биха предпочели общината да изхарчи следващите 10 млн. лв. техни пари за по-добри улици, а не за стадион например. Общините от своя страна са в трудната ситуация с ограничените публични ресурси да направят щастливи всички гласоподаватели, сред които има и пешеходци, родители, велосипедисти, хора с кучета и др. Как с ограничените ресурси се решава трудният пъзел от потребителски предпочитания?

Добър пример идва от частния сектор. Той също разполага с ограничени ресурси (не само общината е в тази ситуация) и предприемачите трябва да решават пъзела на милиони потребителски желания. Но въпреки това частните индустрии се справят значително по-добре от общината, когато говорим за услуги като сигурност, строителство, озеленяване, чистота и др. Стимулите имат своята решаваща роля в ефективното насочване на ресурсите. Когато ресурсите са ничии (публични), стимулите липсват. Градските улици и булеварди са ничии (публични), тяхното стопанисване е в трагично състояние и като резултат, и като ефективност на разходите за тях. Капиталовите разходи почти винаги са проблем за общината, която се е заела основно с финансирането на текущата поддръжка.

И въпреки това състояние на нещата никой досега не е поставил под съмнение механизма на финансиране и стопанисване на градските улици и булеварди. Това е донякъде изненадващо във време, когато редица "традиционно публични" услуги са успешно приватизирани с намаляващи разходи за потребителите и увеличаване на надеждността на услугата и нейното качество. Новите технологии позволиха (или по-точно намалиха разходите по) контролирането на това кой точно ползва "публичната" услуга. Примери има в редица сектори от телекомуникациите през сметосъбирането до магистралите.

Концесионирането на градски булеварди не е утопия. Опитът няма да е скъп, резултатите може да са изключително благоприятни и за общинския бюджет, и за гражданите. Булевардите са основни артерии, които свързват определен квартал с центъра на града (без да броим т.нар. пръстени на града). В повечето големи градове съществуват алтернативни маршрути за стигане на един квартал до центъра. Концесионирането няма да "изложи на риск достъпа на гражданите до градска инфраструктура". Приходите от стопанисването на един булевард могат да бъдат различни като източник - от рекламните билбордове до винетка за ползване на булеварда в пиковите часове. Разходите могат да бъдат ограничени само по т.нар. текущо поддържане, включително добра настилка на платното, озеленяване, чистота, сигурност. Но може да включва и капиталови разходи, ако концесията е достатъчно дълга и стимулираща концесионера.

Разходи за ремонт на улици/пътища млн. лв. % от общите разходи

София 37.0 11

Пловдив 14.2 43

Бургас 10.1 39

Стара Загора 2.5 17

Източник: Сайтовете на общините. Бюджети за 2008 г. Само за Стара Загора е използван бюджет 2007.

Дали има бизнес в стопанисването на булевард ще реши частният сектор. За да го направи, му е нужен шанс. Общините могат да опитат с пилотни концесии на относително ненатоварени, например заради лошо състояние, булеварди. Могат да опитат и с основни артерии, като разрешат на концесионера да събира такси за преминаване в часовете на най-тежки задръствания.

Много ли са 14 млн. лв. за улиците на Пловдив? Ако наистина стопанисването на улиците струва толкова, значи за един булевард ще са нужни няколко милиона лева при най-разтеглените допускания за разходите. Дали частен стопанин ще може да реализира приходи, които да покрият дейността му? Зависи от концесионния договор и стимулите, които ще бъдат дадени на частния стопанин да развива този "публичен" ресурс. Важно е общините да опитат с този модел. Ако се намери частен стопанин, ползите ще са повече от очакваното и ще включват поне: по-добри настилки на основните булеварди, по-лек и бърз трафик, по-малко разходи за общината и възможност да насочи публичния ресурс към други "по-публични" дейности (или да върне парите на данъкоплатците).

Лъчезар Богданов от Industry watch:Внимателно избирайте фирмата, която ще строи вашето жилище

2008-04-03T17:37:00.000+03:00

Г-н Богданов, какво ще посъветвате хората, които са решили през тази година да си купят ново жилище?

Много важно е да се има предвид дали хората купуват жилище, за да живеят в него или като инвестиционен актив. Пазарът на имоти се променя много бързо и е много трудно да се прецени дадено жилище каква доходност ще носи. Има активи, които носят много по-висока доходност от тази в имоти. Ако приемем, че някои хора очакват спад на цените, то няма да се случи извън останалите икономически фактори. Това означава, че ако се стигне до криза на пазара на имоти, то и финансирането за покупката на жилище ще бъде силно затруднено. Банките няма да отпускат така лесно кредити при икономически проблеми. При такава ситуация може да се стигне до парадокса, че цените на имотите ще бъдат по-ниски, но достъпа до тяхната покупка ще бъде затруднен заради по-високите изисквания за отпускане на кредити от страна на банките.

Излезе информация, че имотите у нас ще поскъпнат през тази година с 15 на сто. Каква е вашата прогноза?

Аз мисля, че доста трудно се правят краткосрочни прогнози за този пазар от икономистите. Такъв ръст обаче изглежда обясним от гледна точка на прогнозата за продължаващ ръст на българската икономика и увеличаване на доходите на гражданите. В рамките обаче на една година може да има сериозни разминавания, както в посока надолу, така и в изпреварващ темп. През последните три месеца на 2007 г. обстановката на пазара на имоти изпревари нашите средносрочни очаквания. Тогава се стигна до средно увеличение на цените на сградите от 30 на сто и дори за София малко повече.

Добър вариант ли е покупката на жилище на зелено?

Сега доверието в строителните фирми е доста по-голямо спрямо това отпреди 7-8 години. Рискът от това да не се стигне до завършване на сградата в срок е доста по-малък. Все пак трябва да се има предвид, че има разлика от фирма до фирма и от инвеститор до инвеститор. Затова всеки един човек трябва да гледа строго индивидуално на компанията, която ще строи неговото жилище. Единственият по сериозен риск, обаче е при голяма криза на пазара част от инвеститорите на зелено да фалират и да не могат да завършат сградите.

По ваши наблюдения кой тип жилища се търсят най-често?

Ако ми позволите бих направил следния коментар – много хора казват, че “Фолксваген” е по-добра марка от “Ламборджини”, защото са продали повече от тях. В тази връзка ще кажа, че е очевидно, че най-голям сегмент се държи от малките жилища. Това обаче е съобразено с доходите на населението у нас. Високото търсене на малките жилища не означава, че в дългосрочен план това са най-добрите имоти относно съхранението на стойността. Това са и най-лесните за отдаване под наем жилища и държат най-висока средна цена за квадратен метър.

Красен Йотов, макроикономист от "Industry Watch":

2008-04-01T17:27:00.000+03:00

Като цяло нашите прогнози бяха за успокояване на инфлацията, но те бяха предварителни и в тях не отчитахме такива краткосрочни фактори като например лошата реколта, която беше обявена. Но така или иначе фундаменталните фактори сочат, че инфлацията като цяло би трябвало да се успокоява. Друг е въпросът колко време ще продължи влиянието на тези краткосрочни фактори. Но очаквам тези рекорди нива от 8,4 процента да намалеят. По-скоро според мен нивото на обезценяване на лева ще се движи от 4 до 5,5 на сто на годишна база. Иначе ние изпозваме средното измерение на потребителските цени, защото то дава по-коректна представа, т.е., така се получава, че средната инфлация за юли е 5,8 процента.

- Г-н Йотов как ще коментирате факта, че в момента инфлацията е най-висока от седем години?

- Това от една страна е така, но от друга - можем да кажем, ако направим сравнителен анализ на данните, които имаме за индекса на потребителските цени, че отчитаме стойности, които са близки до минали години. Примерно през 2006 сме имали доближавания до тези стойности. Тогава инфлацията е била 7-8 процента на годишна база. През 2001 - 2003 инфлацията се движи в тесни граници, но като цяло в момента тя е висока. Относително погледнато, не е чак толкова обезпокоителен този факт. Още повече, че за това предупреждение имаше по рано. През юни инфлацията беше 5,6 на сто. Имахме сигнали за такова развитие на пазара. Въпреки че може да се говори за сензационно висока инфлация, тя не е чак толкова неочаквана.

- Можем ли да сравняваме сегашното положение със зимата на 1997?

- Не, тогава причините бяха доста по-различни, по-фундаментални. През 1997 имаше криза на цялата финансова система, докато сега финансовата система е стабилна и поне засега няма рискове за ликвидността.

- Какви са вашите прогнози за инфлацията до края на годината?

- Като цяло нашите прогнози бяха за успокояване на инфлацията, но те бяха предварителни и в тях не отчитахме такива краткосрочни фактори като например лошата реколта, която беше обявена. Но така или иначе фундаменталните фактори сочат, че инфлацията като цяло би трябвало да се успокоява. Друг е въпросът колко време ще продължи влиянието на тези краткосрочни фактори. Но очаквам тези рекорди нива от 8,4 процента да намалеят. По-скоро според мен нивото на обезценяване на лева ще се движи от 4 до 5,5 на сто на годишна база. Иначе ние изпозваме средното измерение на потребителските цени, защото то дава по-коректна представа, т.е., така се получава, че средната инфлация за юли е 5,8 процента.

- Какви според вас са причините за по-високите цени?

- Със сигурност не е само лошата реколта. 100 процента имат влияние и някакви спекулативни интереси заради желанието за реализиране на бърза печалба. А влизането ни в Европейския съюз по-скоро се отрази на очакванията на потребителите в началото на годината, когато се увеличиха цените. Влияние оказа и увеличението на акцизи, данъци, както и поскъпването на базисни хранителни продукти. Това според мен не е повлияно от влизането ни в ЕС, а ако има такова влияние, то е минимално.

- Какво е мнението ви за плоския данък?

- Ние отдавна отстояваме тази теза, че плоския данък ще спомогне не само за икономическото развитие. Плоският данък се явява комбинация от това да е в полза на държавата и в полза на хората. Целта на този данък е намаляване на сивия сектор и увеличаване на приходите в хазната. Що се отнася до хората, ние правим редовни проучвания на пазара на труда и те показват, че като цяло плоският данък ще повлия добре на стимулите на работниците. Така че като цяло би трябвало да има съществена полза и за населението.

- Каква е средната заплата за страната в момента и стига ли тя на хората, за да живеят нормално?

- Ние разглеждаме най-вече областните градове и затова има изкривяване на средната заплата, която ние получаваме. Но средната заплата за страната е доста по-висока от тази, която НСИ обявява. Например в София средната заплата е 800 лева. Тук изкривяване има и заради концентрирането на държавната администрация в столицата, защото тя така или иначе има доходи по-високи от средните.

- В крайна сметка очакванията са за по-ниска инфлация в края на годината?

- Стойностите в момента надминаха и нашите очаквания. Но това до голяма степен зависи и от неикономически фактори - климатични услувия, интересите на предлагащите и т.н.