tag:blogger.com,1999:blog-52505682513933980702024-02-20T11:00:08.076+02:00Архивът на Industry WatchПриложна икономика и икономическа политика - публикацииUnknownnoreply@blogger.comBlogger309125tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-59331349450888690942009-01-29T17:07:00.000+02:002009-01-29T17:08:04.927+02:00Следващата криза в БългарияДефинициите на "криза" в повечето случаи ще включват поне "внезапност" на събитията. Ако очаквахме кризата, щяхме да се подготвим за нея, да се опитаме да я предотвратим и така да я превърнем в обичайна част от бизнеса и живота, тогава нямаше да я наричаме криза. Един важен и положителен ефект от кризите обикновено е насочване на вниманието към важните фактори, които определят събитията в живота и стопанството.<br /><br />Сякаш забравяме коя от следните две прогнози за бъдещето е по-важна за нас:<br /><br />1. Икономическият растеж ще е между 0 и 5 процента с 90% вероятност.<br /><br />2. Икономическият растеж може да е -20% при настъпване на определени събития.<br /><br />Според нас по-полезната от двете прогнози е втората. Прогноза за спирането на природния газ от Русия щеше да е по-полезна за всички в сравнение с прогнозата за индекса на потребителските цени например.<br /><br />Някои от важните прогнози за кризи може да не се сбъднат - не защото са неточни, а защото някой ги е взел предвид и така е променил рисковете и шансовете. Знаем, че това е така в бизнес отношенията, в стратегическото планиране в конкурентна среда. Мисленето напред за възможните кризи предотвратява голяма част от тях и прави възможна дългосрочната безоблачна работа на пазара. Кризите, поне исторически е било така, се случват най-вече в сфери, наситени с политически риск.<br /><br />В България по време на последното правителство се случиха следните кризи в сектори, доминирани от държавно присъствие - мащабна стачка в образованието, проблеми с държавните сметища (София беше само пример за това какво може да стане в други общини също), спиране на доставките на природен газ от държавния монополист "Булгаргаз". Последното изисква уточнение - независимо от това, че конкретната причина в случая е извън България, условията за това са създадени с държавна политика в сферата на енергетиката.<br /><br />Сферите в България, които изискват внимание поради рискове от бъдещи кризи, остават здравеопазването, транспортната инфраструктура, енергетиката, общинските комунални услуги и пенсионна система. Списъкът от вътрешни рискови сфери може да бъде продължен.<br /><br />Политически фактори извън България, които могат да повлияят съществено на българската икономика, включват паричната политика на големите централни банки (основно на Фед и ЕЦБ, но не само), общите политики на ЕС в области като земеделие, екология и външна търговия, политически решения за "справяне с глобалното затопляне". На всичкото отгоре въпреки всеобщия оптимизъм за китайската икономика продължаваме да имаме едно наум за комунистическото правителство там.<br /><br />В икономическите очаквания за 2009 г. преобладават страховете от безработица, свиване на индустриалното производство и проблеми с посрещането на държавните разходи. Това са темите на прогнозите в България, както и навсякъде по света. Повечето погледи са втренчени в безработицата, откъдето се очаква да дойде "социално напрежение". Наистина последните данни за месец декември показват увеличение на регистрираните безработни в България с около 13 хил. души. Но голямата част от това увеличение е всъщност сезонно - предходните три години декемврийските данни показваха подобна промяна въпреки дългосрочния тренд на безработицата надолу.<br /><br />Следващата криза вероятно ще дойде от съвсем различно от очакваното място, внезапно и неочаквано за повечето наблюдатели на икономиката и играчи в реалния сектор. Сега всички очакват т.нар. рецесия - свиване на произвежданата стойност в реалната (нефинансовата) част на икономиката. Тъжното на тези прогнози е, че те прогнозират минали събития. Няма особен смисъл да се фокусираме върху очакваните данни за БВП за последното тримесечие на 2008 г., когато вече планираме 2010 г. и по-напред.<br /><br />България е достатъчно отворена икономика, за да почувства поне за известно време свиването на индустриалното производство в Европа. Италия и Испания отчетоха спад в индустриалното производство съответно с 10 и 15 процента по данни до ноември. Отрицателна е промяната му и в другите големи европейски икономики, включително в Германия, Великобритания и Франция. Но според нас това няма да е основният риск от криза в България през 2009 г. По-важни от гледна точка на макроикономическия риск остават вътрешни проблеми за страната като правораздаването например.<br /><br />Липсата на реформа в правосъдието е възможна причина за следващото изостряне на отношенията между София и Брюксел. Съчетана с ниската прозрачност на публичните разходи това може да е повод за блокиране на още от фондовете на разположение на българското правителство. Т.нар. "предпазна клауза" също е възможен сценарий, който по същество ще направи решенията на българския съд невалидни в Европа. Ефектите от такова решение не са ясни - това може да остане само политически сигнал, но може да предизвика и катастрофален отлив на инвестиции.<br /><br />Кризите от последните седмици - с природния газ и блокираните граници, са брутално напомняне за важните фактори за живота в България. Точно когато фокусът на тв новините е фалитът на поредната банка в Америка или поредният завод в Корея, следващата криза в България ще дойде от местната палитра от рискове при предаването на властта между две правителства - и двете с неясна визия и липса на воля за крайно необходимите реформи.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-85889926304337281082009-01-22T12:28:00.000+02:002009-01-22T12:29:47.462+02:002009 ще бъде ключова година за финансовия сектор в БългарияГазовата криза и проблемите на предприятията в реалната икономика напоследък изместиха фокуса на вниманието от глобалната финансова криза, превърнала се в основна медийна тема през последните месеци. Тази година е първата след въвеждането на валутния борд, в която песимистичните очаквания за перспективите пред икономиката преобладават. Годината ще бъде ключова за финансовия сектор в страната, който след установяването на монетарна дисциплина с въвеждането на паричния съвет не е бил поставян в условия на забавящ се икономически растеж.<br /><br />Последните месеци преминаха под знака на опитите на централните банкери да стимулират растежа на паричното предлагане, вярвайки, че настоящата криза се дължи на липсата на ликвидност, а не на реални спестявания. Централните банки обаче имат контрол върху паричната база (парите в брой и банковите резерви), но растежът на паричното предлагане зависи и от паричния мултипликатор. В среда на нарастваща несигурност търговските банки предпочитат да поддържат свръхрезерви, в резултат на което паричният мултипликатор достигна рекордно ниски стойности. В България паричният мултипликатор също се понижи през последните месеци в резултат на по-консервативната кредитна политика на банките, но ефектът е значително по-слаб спрямо развитите икономики. Свиването на паричното предлагане в глобален мащаб се отрази в значителна степен върху капиталовите пазари, темповете на кредитиране, цените на реалните активи, реалната икономика.<br /><br />В резултат на турбуленциите на финансовите пазари в последните месеци структурата на финансовия сектор се промени. Делът на банките във финансовия сектор продължава да се разширява за сметка на пенсионните и взаимните фондове. Нарастването на относителния дял на банките във финансовия сектор е част от глобалния процес на разширяване на търговското банкиране, който се ускори през последните месеци. В България доминиращото положение на банковата система, управляваща около 95% от активите в сектора, се дължи отчасти на ниската инвестиционна култура на домакинствата и на все още началния етап на развитие на небанковите финансови услуги. Важен принос за трансформацията във финансовия сектор има и увеличаването на държавните гаранции върху банковите депозити. Държавната гаранция е едно от обясненията за масовото изтегляне на вложения от взаимни и пенсионни фондове в еврозоната.<br /><br />В България обаче пренасочването на спестявания от взаимни и доброволни пенсионни фондове към банките е много по-слаб процес, основно поради относително малкия дял на небанковия сектор в сравнение еврозоната например. Ниският дял на финансови институции, пряко зависими от динамиката на фондовата борса, смекчава общия негативен ефект върху финансовото посредничество.<br /><br />Спадът на фондовата борса не спря процеса на повишаване на конкуренцията сред небанковите посредници. Появиха се нови колективни инвестиционни схеми в отговор на нарастващото търсене на нискорискови инвестиционни алтернативи. Свиването на фондовата борса позволи постигането на по-балансирано развитие на взаимните фондове в различните рискови сегменти.<br /><br />Същевременно сътресенията на кредитните пазари в глобален мащаб поне засега не водят до значително ограничаване на притока на капитали от банките майки към местните финансови институции. От една страна, Европейската централна банка предприе серия от мерки в посока облекчаване на достъпа на банките до финансов ресурс, като в момента предоставя финансиране при относително ниска фиксирана лихва от 2.5%. От друга страна, европейските правителства декларираха готовност за недопускане на фалити на големи банкови институции в Европа.<br /><br />В същото време ролята на българската фондова борса като алтернативен източник на свеж капитал за корпоративния сектор намаля значително през 2008 г. Новите емисии, регистрирани на БФБ - София, са акумулирали 1.08 млрд. лв., или с 28% по-малко спрямо 2007 г. Това понижение се дължи предимно на свиването на финансовия ресурс, привлечен при първично и вторично публично предлагане (със 70% и 74% съответно).<br /><br />В резултат на спада на местната фондова борса значението на търговските банки като източник на финансиране за реалната икономика нараства. В този ред на мисли от стабилността на банковата система ще зависи не само експанзията на финансовия сектор, а и перспективите пред реалната икономика, и възможността за реализиране на положителен икономически растеж и през 2009 г.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-66083823271413783152009-01-20T15:46:00.000+02:002009-01-20T15:48:48.812+02:002009 ще бъде ключова година за финансовия сектор в БългарияГазовата криза и проблемите на предприятията в реалната икономика напоследък изместиха фокуса на вниманието от глобалната финансова криза, превърнала се в основна медийна тема през последните месеци. 2009 е първата година след въвеждането на валутния борд, в която песимистичните очаквания за перспективите пред икономиката преобладават. Годината ще бъде ключова за финансовия сектор в страната, който след установяването на монетарна дисциплина с въвеждането на паричния съвет не е бил поставян в условия на забавящ се икономически растеж.<br /><br />Последните месеци преминаха под знака на опитите на централните банкери да стимулират растежа на паричното предлагане, вярвайки че настоящата криза се дължи на липсата на ликвидност, а не на реални спестявания. Централните банки обаче имат контрол върху паричната база (парите в брой и банковите резерви), но растежът на паричното предлагане зависи и от паричния мултипликатор. В среда на нарастваща несигурност търговските банки предпочитат да поддържат свръхрезерви, в резултат на което паричният мултипликатор достигна рекордно ниски стойности. В България паричният мултипликатор също се понижи през последните месеци в резултат на по-консервативната кредитна политика на банките, но ефектът е значително по-слаб спрямо развитите икономики. Свиването на паричното предлагане в глобален мащаб се отрази в значителна степен върху капиталовите пазари, темповете на кредитиране, цените на реалните активи, реалната икономика. <br /><br />В резултат на турбуленциите на финансовите пазари в последните месеци структурата на финансовия сектор се промени. Делът на банките във финансовия сектор продължава да се разширява за сметка на пенсионните и взаимните фондове. Нарастването на относителния дял на банките във финансовия сектор е част от глобалния процес на разширяване на търговското банкиране, който се ускори през последните месеци. В България доминиращото положение на банковата система, управляваща около 95% от активите в сектора, се дължи отчасти на ниската инвестиционна култура на домакинствата и на все още началния етап на развитие на небанковите финансови услуги. Важен принос за трансформацията във финансовия сектор има и увеличаването на държавните гаранции върху банковите депозити. Държавната гаранция е едно от обясненията за масовото изтегляне на вложения от взаимни и пенсионни фондове в еврозоната. <br /><br />В България обаче пренасочването на спестявания от взаимни и доброволни пенсионни фондове към банките е много по-слаб процес, основно поради относително малкия дял на небанковия сектор в сравнение еврозоната например. Ниският дял на финансови институции, пряко зависими от динамиката на фондовата борса, смекчава общия негативен ефект върху финансовото посредничество. <br /><br />Спадът на фондовата борса не спря процесът на повишаване на конкуренцията сред небанковите посредници. Появиха се нови колективни инвестиционни схеми в отговор на нарастващото търсене на нискорискови инвестиционни алтернативи. Свиването на фондовата борса позволи постигането на по-балансирано развитие на взаимните фондове в различните рискови сегменти.<br /><br />Същевременно сътресенията на кредитните пазари в глобален мащаб поне засега не водят до значително ограничаване на притока на капитали от банките-майки към местните финансови институции. От една страна, Европейската централна банка предприе серия от мерки в посока облекчаване на достъпа на банките до финансов ресурс, като в момента предоставя финансиране при относително ниска фиксирана лихва от 2.5%. От друга страна, европейските правителства декларираха готовност за недопускане на фалити на големи банкови институции в Европа. <br /><br />В същото време ролята на българската фондова борса като алтернативен източник на свеж капитал за корпоративния сектор намаля значително през 2008 г. Новите емисии, регистрирани на БФБ-София, са акумулирали 1.08 млрд. лв. или с 28% по-малко спрямо 2007 г. Това понижение се дължи предимно на свиването на финансовия ресурс, привлечен при първично и вторично публично предлагане (с 70% и 74% съответно). <br /><br />В резултат на спада на местната фондова борса значението на търговските банки като източник на финансиране за реалната икономика нараства. В този ред на мисли, от стабилността на банковата система ще зависи не само експанзията на финансовия сектор, а и перспективите пред реалната икономика, и възможността за реализиране на положителен икономически растеж и през 2009 г.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-12147243259013669392009-01-13T15:08:00.000+02:002009-01-13T15:09:16.005+02:00Данъците върху труда през 2009 г.Традиционно за данъци върху покупко-продажбата на труд считаме всички задължителни осигуровки (които се дължат от двете страни по тази сделка), така и данъкът върху личния доход на наетите. Тази икономическа дефиниция се различава от формалното (юридическо) разграничение на данъците от другите видове тежести, но е редно да отбележим, че осигуровките изпълняват всички икономически критерии, за да бъдат наречени данък - те са задължителни (в случая при сключване на трудов договор) и държавата не се ангажира с доставянето на определена услуга срещу събраните средства, а единствено преразпределя доход.<br /><br />Данъчно-осигурителната тежест е делът на тези данъци в общите разходи за труд. Промените в нея, настъпили от началото на 2009 г., включват намаляване на задължителната осигуровка за пенсия, която работодател и работник дължат, и увеличаване на задължителната здравна осигуровка. В същото време се запази максималният осигурителен доход от 2000 лв. (той беше увеличен до този размер през 2008 г., докато през 2007 г. беше 1400 лв.), както и пропорционалният данък от 10% при облагане на доходите на физическите лица.<br /><br />Общият ефект от тези промени беше съкращаване на данъчно-осигурителната тежест за позициите, на които брутните заплати са до 2000 лв., от 36.2% на 30.3%. Сега за нетна заплата от 700 лв. работодателят трябва да направи общи разходи за труд в размер на около 1000 лв. При доходите, официално обявени, над 1600 лв. нетно тази тежест намалява и достига около 22% при нетни доходи от 3000 лв. на месец. Всичко това важи за декларирани доходи, при положение че наетият е роден след 1960 г. При наемане на по-възрастни служители тежестта е по-висока.<br /><br />Според последни данни за пазара на труда от редовния доклад на Industry Watch по темата за най-масовите средни позиции нетните заплати в най-големите градове са в границите на 400-700 лв. Това означава, че ако тези доходи бъдат напълно декларирани от работодателите, един служител ще им струва между 500 и 900 лв. на месец с включени всички данъци.<br /><br />Въпреки намалението данъците върху труда остават сред най-тежките данъци (по равносилност равняващи се приблизително на данъците върху покупко-продажбата на горива). Самият размер на тежестта ще изисква нови намаления, но първо министерството на финансите ще трябва да се убеди във фискалната издръжливост на новите по-ниски осигурителни ставки.<br /><br />Тежестта на данъците върху труда може да се намали без формално да се променя размерът на ставките. Ако тежестта се "прехвърли изцяло" върху работодателите, тя може да намалее до 28.5% за най-масовите позиции. Това как е разпределена законово тежестта е чиста формалност (все едно да разпределите ДДС между продавач и купувач) - в крайна сметка важното е колко процента от парите на работодателите ще вземе държавата, преди работникът да занесе вкъщи нетния си доход. Работодателските организации не би следвало да имат нищо против това, въпреки че по закон "работодателите ще поемат цялата тежест". Това ще означава по-ниски данъци и вероятно по-доволни синдикати.<br /><br />Осигуровките остават номер едно като пречка пред работодателите, което се потвърждава от анкети в различни браншове. Те са по-тежка бариера пред инвестициите и новите начинания според мнението на бизнеса дори от процедурите по издаване на разрешение за строителство на търговски или производствен обект. Свикнали сме да гледаме на данъците като на поток, който тече от частния сектор към правителството - ясно е кой губи и кой печели. Но част от загубите от данъците за икономиката не са включени в размера на данъчните приходи. Твърде висок данък означава липса на икономическа активност - дори без приходи в бюджета и видими загуби данъчната тежест нанася невидими загуби на икономиката. Смисълът на данъчните намаления не е "изсветляване на икономиката", което е най-често бюджетна цел, т.е. ще увеличим основата за облагане. По-скоро това е раждането на нови начинания и работни места, които са останали нереализирани при високата данъчна тежест.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-24398629502629826662008-12-20T10:38:00.000+02:002008-12-23T10:39:39.475+02:00Икономически растеж по време на глобална рецесияНапоследък международните финансови институции, официалните фискални и монетарни власти, както и много независими анализатори ревизираха прогнозите си за икономическия растеж в световен мащаб през следващата 2009 г. Все по-модерен става терминът рецесия, с който традиционно се обозначава спад в брутния вътрешен продукт в две поредни тримесечия. Тази формална дефиниция обаче не бива да ни заблуждава. Все пак разликата между икономически растеж или рецесия в развитите икономики поне напоследък е изключително малка и дори попада в рамките на статистическата грешка. Затова по-коректно е използването на по-широката дефиниция, която определя рецесията като значителен спад в икономическата активност. Независимо от различните концепции за рецесия сякаш съществува консенсус, че свиването на развитите икономики неизбежно ще се пренесе и в развиващите се пазари, макар и вероятно с известен времеви лаг.<br /><br />Същевременно официалната статистика в България обяви предварителните данни за БВП през третото тримесечие на 2008 г. Реалният растеж на икономиката остава относително висок, макар че леко се забавя спрямо предходното (второ) тримесечие. На 12-месечна база обаче реалният растеж се ускорява до 6.9% годишно.<br /><br />Значителен принос за реализирането на относително високия растеж има земеделието, което се характеризира с най-силно изразена цикличност през последните няколко години, редувайки периоди на рекорден растеж със значителен спад. На фона на негативното влияние на свитото потребителско и инвестиционно търсене върху реалния сектор забавеният растеж на местната индустрия е по-скоро очакван.<br /><br />От гледна точка на крайното използване основен двигател на икономическия растеж се оказват инвестициите, а не потреблението, каквото е популярното мнение. Инвестициите продължават да растат с над 22% в реално изражение, формирайки над 30% от обема на икономиката. Дори и чисто математически, без да отчитаме дългосрочните ефекти от повишената инвестиционна активност върху потенциала на икономиката, инвестициите имат по-голям принос за икономическия растеж през третото тримесечие.<br /><br />Вярно е, че официалните данни за БВП са показателни за икономическата активност през месеците юли, август и септември - период, в който влиянието на глобалната криза върху българската икономика (поне привиднo) не беше толкова осезаемо. Не бива да се забравя обаче, че през третото тримесечие кредитната експанзия се забави съществено, притокът на преки чуждестранни инвестиции започна да отслабва, а ЕС, който е основният ни външнотърговски партньор, фактически вече се намираше в рецесия. С други думи, и през третото тримесечие българската икономика успя да реализира растеж въпреки неблагоприятната международна среда.<br /><br />Друг източник на притеснения сред икономическата общност в световен план (освен рецесията) е вероятността да има трайна дефлация. Преобладаващите опасения са, че дефлацията ще увеличи реалната стойност на задълженията, поети от бизнеса и домакинствата, и по този начин ще затрудни изплащането им. В същото време обаче дефлационните очаквания създават стимули за отлагане на потреблението във времето. В България също се наблюдава дефлационен процес (поне на месечна база), макар и много по-слаб, отколкото в развитите икономики. Дефлацията у нас вероятно ще засегне не само потребителските цени, а и цените на реалните и финансовите активи. Всъщност пазарната оценка на акциите на българските публични компании вече се понижи с почти 80% годишно, измерена през основния борсов индекс SOFIX. Динамиката на жилищните цени също започна да се успокоява.<br /><br />Напоследък номиналните лихви по банковите депозити нарастват с ускорени темпове, отразявайки свиването на кредитните пазари в глобален план. Покачването на номиналните лихви по депозитите в комбинация с дефлация (или поне забавяне на инфлационната динамика) води до увеличаване реалната доходност на банковите вложения. По този начин стимулите за спестяване нарастват (поне в краткосрочен план) при допускането за стабилност на банковата система.<br /><br />Евентуално увеличаване на склонността към спестяване може отчасти да компенсира отслабналия приток на външни капитали в страната (според предварителни данни) и да подкрепи все още високата инвестиционна активност. Все пак именно инвестициите в производителни дейности подобряват не само краткосрочното състояние на икономиката, а и дългосрочната перспектива за развитие.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-52438615529815168432008-12-12T10:36:00.000+02:002008-12-23T10:37:41.219+02:00Проблем ли е външният дълг за българската икономика в моментаРазбира се, всеки дълг носи риск за длъжника. За разлика от капитала, набран от собствениците, заемният капитал трябва да се върне в определен срок, и то изцяло (плюс лихви). В подобна рамка както частните компании, така и правителствата се стремят да не задлъжняват повече, отколкото могат да си позволят да изплащат в бъдеще, ако желаят да запазят доверието на пазара. Развитието на кризата показа, че играчите с най-висок дълг пострадаха най-силно.<br /><br />Ако трябва да се сравни с макроикономически подход, проблемът в една страна може да е както частният, така и публичният дълг. Едно правителство с голямо дългово бреме носи риск от бъдещо повишаване на данъците, национализация или парична инфлация - все действия, разрушаващи капитала и благосъстоянието в дългосрочен план. Не случайно бюджетният дефицит и публичният дълг са сред критериите за членство в еврозоната. За България обаче по всеобщо съгласие не може да се твърди, че има проблем с държавния дълг. Още повече, към октомври тази година общият размер на дълга се покрива от фискалния резерв - с други думи, българското правителство няма дълг.<br /><br />Частният дълг, който е относително разбираем проблем за отделния играч - домакинство или компания, създава индиректни макроикономически въздействия. Така например излизането от пазара (фалита) на някои играчи, които са имали неблагоразумието да задлъжнеят твърде много, може да се смята за оздравяващ и полезен процес. Има обаче широк консенсус, че обща висока задлъжнялост (и ниска степен на спестяване) не може да е устойчива в дългосрочен план. Първо, масово неплащане на дълговете води до разпад на доверието, а ако и банковият сектор не може да поеме загубите, накрая пак данъкоплатецът ще трябва да плати сметката. С други думи, има риск от национализация на загубите, което ни връща в случая на големия размер на публичния дълг.<br /><br />На второ място, не толкова катастрофичният сценарий е свързан с нуждата от свиване на инвестициите и потреблението в бъдещ период. Всеки дълг е консумиране на чуждо спестяване, с други думи - в бъдеще ще трябва да заделиш от приходите си, за да върнеш стойността на миналото потребление. Така, ако притокът на капитал към бизнеса и домакинствата спадне под нивото на разходите по обслужване на старите задължения, в бъдеще ще има по-ниска икономическа активност.<br /><br />Мнозина анализатори използват за водещ индикатор външния дълг на една икономика. Още по-често срещан термин е външни дисбаланси.<br /><br />За България сега основен риск в рамките на този модел са нарасналата през последните години външна задлъжнялост и дефицитът по текущата сметка (последният - като следствие от първото). Към септември 2008 г. размерът на дълга достига 35.6 млрд. евро при 28.9 млрд. евро в края на 2007 г. и 20.7 млрд. евро в края на 2006 г. Ако изключим публичния дълг от 2.7 млрд. евро, над 1/3 са заемите в реалния сектор, както и вътрешнофирмените заеми, които на практика могат да се разглеждат като пряка инвестиция. Около 27% от дълга е в търговските банки.<br /><br />Теоретично най-лошият сценарий е спиране на потока нови заеми към българската икономика и съответно - проблем с погасяването на съществуващите заеми.<br /><br />Трябва да си отговорим на два въпроса:<br /><br />Възможно и вероятно ли е компании майки да предизвикат финансови затруднения или дори фалит на дъщерните си компании в България?<br /><br />Рационално ли е големите европейски банки да рискуват близо 8 млрд. лв. собствен капитал в притежаваните от тях банки в България, за да "изтеглят" спешно ликвидност от около 4 млрд. лв. при на практика неограничено рефинансиране от ЕЦБ?<br /><br />Непосредствената нужда от финансиране според нас се отнася основно до дълга на реалния сектор. Разходите по обслужването му ще са около 1.5-1.6 млрд. евро през 2009 г., или около 12-15% от очакваните инвестиции в основен капитал за следващата година. С други думи, при липса на ново външно финансиране и при запазване на текущите разходи икономиката ще свие инвестициите в дълготрайни активи с до 15% спрямо очакваното към момента. При ръст от над 30% в реално изражение за последната година такъв спад ще има умерен негативен общ ефект.<br /><br />Ако погледнем исторически, бремето на дълга в момента е по-ниско от това през 1999 г. - както измерено спрямо БВП, така и спрямо вътрешните спестявания. Тогава монетарната стабилност бе запазена, а следващото десетилетие бе на рекорден икономически растеж.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-35726223903038095112008-12-06T10:55:00.000+02:002008-12-12T10:55:45.453+02:00Жилищата в България - актив или пасивПрез последните месеци основните участници на пазара на жилища отчитат намаляване на броя сключени сделки и понижение на офертните цени. Официалната статистика все още показва състоянието на жилищния пазар с известно закъснение. Според последните данни към края на септември 2008 г. жилищните цени отчитат растеж, макар че на национално равнище темпът се понижава до 27% годишно. Данните за четвъртото тримесечие вероятно ще регистрират по-сериозно забавяне на ценовия растеж. По-бавният темп на нарастване на жилищните цени ще доведе и до задържане експанзията на жилищното богатство, което за последните 6 години се е разширило 3.4 пъти. Какъв ще бъде ефектът върху потреблението, спестяванията на населението, банковата система и икономиката като цяло зависи от няколко фактора.<br /><br />На първо място е необходимо да се определи каква е значимостта на жилищния кредит за икономиката. На теория колкото по-голям е делът на ипотечното финансиране в жилищното богатство, толкова по-голяма е вероятността при евентуални сътресения на пазара на недвижими имоти нетното жилищно богатство да бъде отрицателно (т.е. обемът на жилищните заеми да надхвърля пазарната стойност на жилищата). Към края на септември 2008 г. ипотечните заеми представляват 5% от жилищните активи - относително малък дял спрямо другите европейски страни. Напоследък разликите се увеличиха, отчитайки все още бързото поскъпване на реалните активи у нас (поне до момента) и паралелното свиване на жилищното богатство в европейските икономики.<br /><br />Алтернативна мярка за значимостта на жилищния кредит за икономиката е т.нар. коефициент на проникване (съотношението на жилищния кредит към брутния вътрешен продукт на годишна база). Въпреки кредитната експанзия в последните години проникването на жилищните заеми в икономиката е над 3 пъти по-ниско в България спрямо еврозоната. Затова дори и при евентуално задълбочаване на глобалната криза и допълнително свиване на жилищните пазари негативните ефекти върху потреблението и спестяванията ще бъдат много по-силни в еврозоната и другите развити страни, отколкото в България.<br /><br />На второ място е важно да се определи колко средно е процентът на банково финансиране за жилища, чиято покупка е чрез кредит. Високото съотношение на жилищния заем към стойността на имота може да се окаже проблем, защото променя стимулите за поведение на купувача. При евентуален спад на жилищните цени и отрицателна нетна стойност на жилището за купувача може да се окаже по-изгодно да остави ипотекираното жилище на банката, като реши да живее под наем или да купи ново жилище на по-ниска цена. Подобен тип поведение от страна на купувачите е напълно рационално, но води впоследствие до още по-голям спад на жилищните цени.<br /><br />Негативният ефект за икономиката (при равни други условия) е по-силен при значително понижение на цените, при голямо предлагане на жилища за продажба, при съществени разлики между наемните нива и размера на погасителната вноска, както и при наличието на начален период с облекчени условия по обслужване на заема. При това рискът не е равномерно разпределен, а се концентрира в определена група кредитополучатели - тези, които купуват "на върха", когато жилищните цени са достигнали най-високата си стойност.<br /><br />Тази постановка частично обяснява промяната в кредитната политика на банките през последните месеци и особено през октомври (последния месец, за който разполагаме с официални данни). Нараства значението не само на ценовите изисквания към кредитополучателите под формата на по-високи лихви, но и на неценовите критерии. На фона на несигурността по отношение растежа на доходите, заетостта и посоката на жилищните цени банките частично ограничават кредитирането в потребителския и жилищния сегмент. По-консервативното поведение на банките намалява риска от евентуални проблеми не само за финансовата система и кредитополучателите, но и за икономиката като цяло.<br /><br />В този ред на мисли ефектът от намаляването на минималните задължителни резерви, което БНБ предприе в началото на декември, ще бъде по-скоро ограничен в краткосрочен план, тъй като забавянето на кредитната експанзия напоследък се дължи не само на поскъпналия финансов ресурс. Ясно е обаче, че при традиционно банкиране няма как банките изкуствено да задържат ръста на кредитирането за дълъг период от време, при условие че финансовата система е стабилна. Ето защо в средносрочен план решението на БНБ да стимулира кредитирането ще се отрази по-осезаемо върху растежа на жилищните заеми, а оттам и върху пазара на жилища в България.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-18961363001690246302008-11-27T10:51:00.000+02:002008-12-12T10:53:53.951+02:00Не е време за кейнсианствоПоследните данни за пазара на труда на НСИ показаха, че броят на заетите вече надхвърля 3.4 млн. души. Ръстът на заетостта се запазва на около 120 хиляди работни места годишно. Данните се отнасят за годината до септември - време, което днес вече наричаме предкризисно. Паралелно с тези данни се появиха първите прогнози за увеличение на безработицата през 2009 г. вследствие на очаквани съкращения в реалния сектор.<br /><br />Прогнозите бяха първо изречени от официални трибуни като Министерството на труда и социалната политика и след това потвърдени от работодателски сдружения. Самата коректност на прогнозите е невъзможно да бъде доказана. Ако не се сбъднат, авторите на прогнозите ще отбележат "непредвидена промяна в конюнктурата" и "фактори извън модела", а може и нищо да не отбележат, понеже ще са заети с прогнозите за 2010 г. Ако обаче се сбъднат (без да е ясно, че събитията се сбъдват точно поради причините, които сега стоят в обясненията за бъдещо увеличение на безработните), тогава ще се наложи да слушаме поне една седмица за това в телевизионните новини.<br /><br />Според нас по-важният въпрос е не дали прогнозата за увеличена безработица ще се сбъдне, а по-скоро какви ще са политическите рискове от широк консенсус около тези прогнози. Заплахата от нови редици безработни традиционно е значим проблем за политиците (и сякаш само за тях). Независимо от очакваното количество безработни този проблем винаги заема водещо място в приоритетите за нови политики. Нека все пак уточним за какъв размер нова безработица става въпрос. При официални очаквания за безработица от 7% увеличението на броя на безработните би следвало да е под 45 хиляди души. Много или малко е това от макроикономическа гледна точка? Средногодишната заетост в България е над 3.33 млн. души. От тях заети в частния неаграрен сектор са близо ?, или 2.44 млн. души.<br /><br />В тази част на стопанството по наши изчисления годишно поне 400 хиляди души сменят позициите си, работодателите си и в много случаи дори индустриите. Това "преливане" на работници е важен процес в подкрепа на конкурентния натиск и ръста на реалната производителност. Средно погледнат, ръстът на производителността остава положителен през последните години (виж графика 2). Голяма част от тези хора поне за известно време остават без работа, в междинния период на смяна на работодателите има и по-продължителни фази на търсене на работа. Новите безработни според очакванията ще бъдат малко над 1% от общия брой на работната сила и малко над 10% от броя на хората в "оборота на работни места".<br /><br />Тези числа са относително незначителни от макроикономическа гледна точка. Но от политическа гледна точка те представляват страх от загуба на гласоподаватели. Може ли да направи нещо държавата, когато в структурата на заетостта тя е отговорна за под 20% от заетостта (виж графика 1 за разпределението между бюджетна сфера и държавни производства)? Кейнсианците предлагат подход, при който увеличените публични разходи ще стимулират търсенето на редица стоки и услуги и оттам ще запазят заетостта в някои "структуроопределящи" сектори. Обществените поръчки - все по-често ще чуваме - ще са спасителният пояс за всички от текстила до строителството. Ако сумираме очакванията за съкращения в отделните сектори (поне така, както са обявени от техните гилдии), числото ще надвишава значително прогнозираното от правителството. Безработицата за пореден път влиза в ролята си на аргумент за държавна подкрепа за избрани играчи. Сега, когато кейнсианството буквално възкръсва, политиците ще могат да развържат кесиите много по-лесно, с далеч по-малко забележки за ползите от публичните разходи. Нали в крайна сметка спасяват икономиката от кризата.<br /><br />Това е лош момент за инвестиционния климат в Европа и България. Политическият риск от увеличаване на публичните разходи нараства. Държавното бреме върху частния сектор остава значимо, а в подобни моменти се разделяме с малкото надежда за неговото намаляване. Възможни са и по-негативни сценарии пред фискалната политика, които няма да са продукт на световната криза (както ще ни убеждават по-умелите в ПР политици), а решение на местните управляващи.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-67788736847780245662008-11-16T11:23:00.000+02:002008-11-16T11:24:12.298+02:00Пазарът на труда - реформи за истински "пакет гъвкавост"Правителството публикува свой проект за държавен бюджет за 2009 г., както и съпътстващите подкрепящи и разясняващи документи. Министърът на финансите Пламен Орешарски, представяйки основните параметри на фискалната политика, приема, че трябва да се очаква по-висока степен на неопределеност на макроикономическата среда поради неблагоприятни въздействия на външната финансова криза и стагнацията на външните пазари. Съвсем логично, той посочва като основен риск пред бюджетната политика неизпълнение на приходите и необходимост от рестрикция на публичните разходи. Същевременно правителството отчита риск от намаляване на инвестициите и забавяне на стопанската активност.<br /><br />Предизвикателството пред благоразумната макроикономическа политика е двойно - освен рисковете от глобална икономическа рецесия през следващата година се провеждат избори.<br /><br />Правителството вероятно ще е изкушено да приложи в България и някои от "екзотичните" практики на държавна намеса и покриване на загуби с пари на данъкоплатците, стартирали в някои от развитите икономики. Засега обаче то декларира, че "ще запази финансовата и банковата стабилност чрез създаване на фискални и финансови буфери". Вторият принцип предполага "максимално запазване на гъвкавостта на икономиката и предпазване от изкривяването на пазара и конкурентната среда".<br /><br />Тези принципи са добри и трябва да се спазват, ако се разбират правилно. Добре е, че правителството препотвърждава намерението си да запазва макроикономическата си политика независимо от външната среда - казано с други думи, валутният борд и недефицитното харчене в бюджета са винаги "добрата политика".<br /><br />Трите пакета мерки обаче не следват изцяло декларираните принципи, поне така, както един класически икономически прочит би потвърдил. Пакетът "икономическа активност" е основан на разбирането, че правителството може да измести частния сектор в инвестиционния процес, като така компенсира спад в инвестиционното доверие и растежа. Пакетът "пазарна гъвкавост" е в голяма степен оксиморон, тъй като повечето мерки са свързани с преки държавни субсидии и трансфери към компании, които при истинска "гъвкавост" биха излезли от пазара. Пакетът "гъвкавост на социалните мрежи" обаче има шанс да реализира значим набор от реформи, подобряващи конкурентността и продуктивността. Повишаването на свободата при наемането на труд е както необходимо с оглед незавидната позиция на България, така и с голям потенциален ефект за подобряване на инвестиционната среда.<br /><br />Няколко факта от пазара на труда, които заслужават коментар:<br /><br />- без много обществено внимание правителството провежда политика на ограничаване на достъпа до социални помощи - това насърчава търсенето на работа и оттам предлагането на работна сила<br /><br />- Световната банка отчита, че заетостта е ниска, а много млади хора са нито учещи, нито работят<br /><br />- за третото тримесечие средната заплата расте с 22.5% спрямо същия период на 2007 г.<br /><br />- ръстът в обществения сектор обаче е значително по-висок от този в частния<br /><br />- намалението на заетите в обществения сектор от началото на годината е минимално (1.7%)<br /><br />- само в две сфери - администрацията и образованието - отчитаме по-значими съкращения<br /><br />- решението за 12%-но свиване на числеността при увеличаване на заплатите за оставащите и въвеждането на делегираните бюджети се оказаха успешни реформи.<br /><br />Успешният "пакет гъвкавост" би следвало да включва продължаване на политиките за насърчаване на заетостта, либерализиране на наемането и освобождаването от работна сила, свиване на броя на работещите в обществения сектор с реформи, финансиране на публичните услуги на база дейности и резултати, намаляване на осигурителното бреме.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-20175523560111449372008-11-10T21:59:00.001+02:002008-11-10T22:01:36.910+02:00Ролята на държавните инвестиции по време на кризаЕдна от основните антикризисни мерки в икономическата програма на новия американски президент Обама е значително увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктура. В основата на тази идея е кейнсианската концепция за правителствените разходи по време на криза като фактор за поддържане на икономическия растеж. Счита се, че свиването на частното потребление и инвестиции може да бъде компенсирано от нарастване на държавните инвестиции в инфраструктурни проекти. Мерките, предложени от икономистите на Обама, не са изолиран случай. Експанзионистична политика по отношение на публичните инвестиции планират почти всички правителства, включително и българското, както стана ясно при представянето на държавния бюджет за 2009 г. <br /><br />Поддръжниците на публичните инвестиции като антикризисна мярка считат, че те спомагат за предотвратяването на две основни опасности – трайна дефлация и рецесия. <br /><br />Дефлацията е заплаха поради няколко причини. При дефлация обикновено номиналните лихви са близки до нула. По този начин е възможно икономиката да попадне в капан на ликвидността – ситуация, при която централните банки не могат да стимулират икономическата активност чрез традиционните монетарни инструменти. Дефлацията затруднява изплащането на дълг, тъй като увеличава реалните лихви по кредитите. Нещо повече, дефлацията води до по-ниски номинални приходи за производителите, а оттам и до по-малки корпоративни печалби, необходимост от съкращаване на работна ръка и последващо увеличение на безработицата. <br /><br />Макар че през последните месеци инфлационната динамика се забавя, вероятността в България да има устойчива дефлация на потребителските цени е относително малка. Дори и най-оптимистичните прогнози на вътрешни и международни институции за следващата година не предвиждат понижаване на инфлацията под 5% средногодишно. <br /><br />Всъщност основният аргумент за повече публични инвестиции е необходимостта от поддържане на положителен икономически растеж. Тук могат да бъдат разгледани две хипотези по отношение на българската икономика. Първата е, че местната икономика в момента работи под потенциала си. В този случай вместо увеличаване на публичните инвестиции много по-важни са реформи, насочени към стимулиране на икономическата активност, подобряване на бизнес средата, мобилизиране на неизползваните трудови ресурси. Въпреки позитивните развития на пазара на труда през последните години, коефициентът на заетост остава относително нисък спрямо другите страни в ЕС. С други думи, в България все още не се използват напълно наличните ресурси, включително и свободната работна сила. <br /><br />Втората хипотеза, подкрепяна предимно от външни анализатори е, че икономиката на страната временно функционира над потенциалното си равнище. Това състояние те определят с термина прегряване, което според тях е очевидно заради относително големия дефицит по текущата сметка, бързата кредитна експанзия, по-високата инфлация на потребителските цени, рекордното поскъпване на недвижимите имоти. Именно прегряването на икономиката беше официално обявената причина агенциите за кредитен рейтинг да ревизират оценките си за риска в България. <br /><br />Дори и да не приемем напълно тезата, че местната икономика прегрява, то очевидно има сектори, които предстои да се свият, независимо дали това ще се случи заради неблагоприятното влияние на глобалните условия, заради спирането на част от европейските субсидии, или заради други (вътрешни) фактори. Публичните инвестиции в този случай може временно да осигурят по-висока заетост, но възпрепятстват свиването на нерентабилните дейности и забавят разширяването на по-производителните сектори. С други думи, държавните инвестиции затрудняват пренасочването на ресурси от един сектор към друг, което прави икономиката по-малко гъвкава спрямо появата на различни вътрешни и външни шокове. <br /><br />Основният аргумент против прекомерното разширяване на публичните инвестиции е, че те представляват преразпределение на ресурси през бюджетния механизъм, без да променят поведението на стопанските субекти и без да стимулират икономическата активност. Ефектът от публичните инвестиции е краткотраен, дори еднократен, и не подобрява дългосрочната перспектива пред икономиката. В крайна сметка държавните инвестиции не могат да заменят частните капиталовложения като двигател на икономическия растеж.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-84077776936504010732008-11-08T11:26:00.000+02:002008-11-16T11:27:53.425+02:00Истинската цена на паритеМанипулирането на лихвените проценти е поне част от обяснението за днешната финансова криза. Това мнение споделят все повече наблюдатели, което е един от положителните резултати на тази криза - тя насочи вниманието към най-тежкия източник на политически риск в развитите икономики днес - централните банки. Самите централни банки обаче дават вид, че са длъжни да бъдат още по-активни по време на кризата, като я кръстиха ликвидна, за да дадат даже номинална легитимност на своите действия.<br /><br />Сега Федералният резерв продължава съкращенията на официалните лихвени проценти, които започна преди година. Очакваме Европейската централна банка да го последва. В Америка този процес започна през септември 2007 г., когато основната лихва беше свалена от 5.25 на 4.75 процента. Процесът продължи до днес, когато тя вече е 1%. Фед и ЕЦБ изляха или изразиха готовност да излеят ресурс в глобалната финансова система, която да "увеличи ликвидността" и следователно да помогне на банките за справяне с "ликвидната" криза.<br /><br />Независимо от неокейнсианските - сега за известно време модерни - термини за кризата тя не е породена от недостиг на кеш, а от недостиг на реални спестявания. По-коректно от теоретична гледна точка е да се каже, че инвеститорите са били заблудени за готовността на спестителите - тези, които разполагат с реалните спестявания, да спестяват достатъчно много достатъчно дълго време. Паричната политика е основен виновник за грешните сигнали към финансовата система и оттам към инвеститорите в реалния сектор. Изкуствено ниските лихвени проценти заблуждаваха, че има повече (готовност за) реални спестявания, отколкото действително имаше. Истинската цена на парите обаче беше различна от лихвите, определяни от централните банки.<br /><br />Колкото и да намаляват лихвите сега централните банки, това няма да увеличи обемите на реални спестявания, които са на разположение на инвеститорите. Някои инвестиционни проекти ще трябва да бъдат изоставени, защото се оказва, че те реално няма с какво да бъдат захранени. Ликвидацията на тези начинания е това, което се вижда по време на кризата в бизнес цикъла. Някои активи ще бъдат насочени към други проекти, но за това ще трябва време. Други инвестиции са завинаги загубени. И двете носят определени загуби за икономиката, които най-популярно се описват като "рецесия".<br /><br />Ще помогнат ли по-ниските лихвени проценти за оцеляването на финансови институции, които са инвестирали неразумно или прекомерно са разчитали на привличането на външен ресурс? Възможно е това да има кратък положителен ефект за тях. Но в края на деня банките и фондовете ще трябва да ликвидират активи, които днес струват значително по-малко в сравнение с преди кризата. Тяхната задлъжнялост е монетарна (те дължат пари, а не активи) и при прекомерно разчитане на ливъридж няма лихвен процент, който да спаси неразумните финансови играчи.<br /><br />Ще помогнат ли по-ниските лихви на кредитирането? Да предположим, че банките в еврозоната заемат ресурс от Европейската централна банка без лихва, после го раздадат на поделенията си в Източна Европа с лихва 3%, които от своя страна кредитират с него инвеститори в строителството с лихва 6%. Ако истинската цена на спестяванията беше 6%, тогава би трябвало три апартамента днес да се разменят за (обещание за) четири апартамента след 5 години. Строителният предприемач прави плановете си според тази лихва и започва строителство на няколко обекта.<br /><br />Когато обаче един ден ЕЦБ реши да вдигне лихвата (поради политически неприемлива инфлация), лихвата по кредита за строителя скача, да речем, на 10%. Тогава се оказва, че три апартамента днес се разменят за четири апартамента не след 5 години, а след 3 години. Инвеститорът има 40% пъти по-малко време да изпълни планираното. В редица случаи това се оказва невъзможно. Дори проектът да е заложен пред банката, тя ще претърпи загуби от фалита на строителния инвеститор, които няма да й позволят да върне заема, взет при "изключително изгодни" лихви.<br /><br />Добрите банки ще предвидят този политически риск от манипулирането на лихвените проценти. Те няма да разчитат на финансиране от централната банка и няма да обвържат своята дейност с благоразположението на властите. След кризата добрите банки ще са мнозинството от банките. Затова вероятно ниските лихви на ЕЦБ и Фед няма да повлияят на достъпа на реалния сектор до кредит.<br /><br />Добрата новина е, че намалената "ликвидност" не задължително е свързана с намаление на реалните спестявания. Докато централните банки манипулират ликвидността, реалната икономика определя обема и цената на спестения доход. Реалният обем спестявания, а не официалните лихвени проценти ще определят възможностите за инвестиции и икономически растеж. По-високите лихви не означават по-малко инвестиции. Те може да компенсират спестителите за инфлацията на съответната валута, без да срещат ограничен инвеститорски интерес. Ликвидността не може да е проблем пред инвестирането на спестения доход, поне не за дълго.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-8830155579991100912008-10-25T10:10:00.000+03:002008-10-29T10:11:16.314+02:00Може ли да бъде ефективно студентското кредитиранеНа фона на поскъпващия финансов ресурс и повсеместното затягане на банковото кредитиране дълго чаканото (и обещавано от политиците) преференциално кредитиране на студентите се сблъсква с трудности още на старта. Законът за кредитиране на студенти и докторанти стана факт в правното пространство в началото на август, а самото отпускане на заемите се очакваше да заработи в началото на академичната година, т.е. в началото на октомври. Оказва се обаче, че нормативно уредената система от преференции на едно дългосрочно по своя характер кредитиране като че ли не успява да провокира достатъчно сериозен интерес за участие сред банките, които и без това възприеха по-консервативни кредитни стратегии в контекста на вихрещата се финансова криза.<br /><br />Макар че по принцип не може да се говори за "пазарен провал" при кредитирането на студентите като особена категория субекти на банковия пазар, факт е, че досега предлагането на целеви студентски кредити в България е силно ограничено. Обясненията могат да се търсят в различни посоки - в липсата на местна култура на заемно финансиране на образованието, в значителния риск, който се свързва с тази категория кредитополучатели и невъзможността им да осигурят приемливо обезпечение, във високите разходи за администрирането на такъв вид кредитни продукти и т.н. За момента около десетина банки предлагат специализирани заеми, предназначени за студенти, но в крайна сметка се оказва, че най-често заемен ресурс за финансиране на образованието се ползва под формата на стандартен потребителски кредит - поради по-малкото формалности и значително подобрените ценови и неценови условия през последните години. В много от случаите обаче това е свързано с изместване на субекта на задлъжнялостта, тоест дълговото бреме обикновено се поема от родителите. Причината е, че родителите предлагат по-голяма предвидимост на заетостта и дохода, а освен това така парите могат да се използват пряко, без да се обвързва процедурата с трето лице (обикновено сумите по целевите кредити се превеждат директно на университет или фирма посредник при участие в обменни програми).<br /><br />От гледна точка на банките предоставянето на държавна гаранция върху кредитите, отпускани на студенти, би ограничило до голяма степен два от съществените проблеми, с които се сблъсква пазарната практика при този вид кредитиране. Студентите са кредитополучатели, които се асоциират с висока степен на риск - главно поради по-трудната преценка на бъдещите им перспективи на трудовия пазар и на потока от бъдещите им доходи, както и поради принципно високата им мобилност (свързана например с реалната възможност да емигрират по-често в сравнение с други категории кредитополучатели). Наред с това студентите често не са в състояние да предоставят приемливо обезпечение на кредита. Ясно е, че нормативното уреждане на държавна гаранция (при това пълна) намалява значително тези рискове, т.е. в крайна сметка води до намаляване на рисковата премия и административните разходи по кредитирането. Затова и не е изненадващо, че за банките като основен проблем пред участието им в програмата се оформи редът на реализиране на банковата гаранция, а не толкова ценовите условия (относително ниската лихва, която законът ги задължава да начисляват).<br /><br />Принципно погледнато, отпускането на студентски кредити при облекчени условия като повечето подкрепяни от държавата механизми за преференциално третиране на отделни категории субекти в крайна сметка може да ангажира немалък ресурс на данъкоплатците. В случая преференциалното третиране се изразява в предоставяне на държавна гаранция (за главницата и лихвите), предоставяне на гратисен период (до 1 година след дипломиране), облекчени лихвени условия (лихвата по кредита не може да надхвърля ОЛП плюс два пункта), относително широки възможности за опрощаване на кредита (смърт, трайна нетрудоспособност, раждане на второ дете).<br /><br />В действителност обаче от гледна точка на публичните финанси поддържането на една добре изработена програма за студентско кредитиране е значително по-евтина алтернатива (при равни други условия) от схемите за безвъзмездна финансова подкрепа на висшето образование (грантове, стипендии, субсидиране на таксите за обучение), тъй като при нея в крайна сметка се предполага връщане на значителна част от вложения ресурс. Именно и затова програмите за студентско кредитиране придобиват все по-голяма популярност в световната практика като инструмент за провеждане на реформите, насочени към въвеждане или увеличаване на таксите за обучение в държавните университети и/или за ограничаване на други форми на безвъзмездни субсидии.<br /><br />Самото конструиране на подобни програми до голяма степен се основава на разбирането, че висшето образование не е чиста форма на публично благо. В този смисъл прилагането на схема на студентско кредитиране може да се разглежда като един от ефикасните и относително справедливи механизми за финансиране на висшето образование. Справедливостта до голяма степен се осигурява от факта, че в крайна сметка самият индивид, а не данъкоплатците, поема част от разходите за получаване на образователна услуга, която подобрява капацитета му да генерира по-висок доход в бъдеще. По-голямата ефективност от своя страна се постига чрез мотивиране на студентите да избират специалности, които биха повишили шансовете им за намиране на перспективна и доходна работа, както и да влагат повече усилия в образователния процес, за да са по-конкурентни на трудовия пазар. Всъщност разширяването на дела на възмездното финансиране на висшето образование (включително с кредитен ресурс) за сметка на безвъзмездното (субсидирани такси и стипендии) би могло да послужи и като селективен механизъм, като по естествен начин стимулира отпадането на студенти, които нямат място в образователната система (и чието участие в нея в момента се субсидира от данъкоплатците).<br /><br />За да има горните ефекти, практическото прилагане на подкрепяната от държавата програма за студентско кредитиране в крайна сметка трябва да преследва постепенно (било то и частично) заместване, а не просто допълване на съществуващите държавни субсидии за висшето образование. Наред с това, до каквито и компромиси да се достигне в хода на договарянето на конкретните условия за практическото прилагане на програмата, държавата трябва да защити интересите на данъкоплатците, като не насърчава поемането на морален риск, до какъвто несъмнено би довело прекалено либералното прилагане на преференциални механизми.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-9544635273264451542008-10-17T11:21:00.000+03:002008-10-17T11:26:35.982+03:00Инфлация, дефлация, стагфлацияЦентралните банкери от двете страни на Атлантическия океан се поставиха в доста неудобна позиция в желанието си да аргументират последните сваляния на основните лихви. В крайна сметка, с подкрепата на редица анализатори и специализирани медии, се оформи нещо като консенсус около тезата, че финансовата криза увеличава рисковете от рецесия, а оттам - инфлационният натиск задължително трябва да спадне. Ако централните банкери обаче гледат само потребителските цени, това едва ли ще се случи толкова бързо.<br /><br />Че това не е задължително вярно, се илюстрира дори само от съществуването на понятието стагфлация - което през 70-те години на XX век обозначи период на траен ръст на цените при стагнация в икономиката. Но дори 2008 г. показа, че глобалната икономика навлезе във финансова криза, която на места започна да предизвиква и ефекти в реалния сектор при безпрецедентни за последните десетилетия ръст на потребителските цени.<br /><br />За да разберем какво се случва, на първо място трябва да се отграничат индексите на потребителските цени от индексите на цените на инвестиционните стоки, суровините и активите. Когато монетарната политика е "мека", с други думи, кредитът е лесен и евтин, нарастват инвестициите в основен капитал. Това, от една страна, увеличава производствения капацитет и позволява "предлагането" на потребителски стоки да нарасне така, че да няма ръст на потребителските цени. От друга страна обаче, търсенето на енергия, суровини и имоти нараства, което при слаби промени в предлагането води до по-високи цени. Точно това преживяхме през периода 2000-2006 г., когато централните банки водеха мека парична политика - цените на потребителските стоки не се увеличаваха, но тези на металите, петролът и имотите растяха с бързи темпове. Паралелно с това стойността на компаниите растеше - те бяха оценявани с оглед на по-дълъг хоризонт от време заради ниската цена на парите във времето, при свръхочаквания за продължаващ ръст на инвестициите.<br /><br />Алан Грийнспан тогава обясняваше, че е възможно да има ръст на паричното предлагане без съответстващ ръст на потребителските цени заради productivity gains, или нарастване на производителността. Това действително е така - но другата причина е в промяната на относителните цени. Новите "пари" не отиваха за потребление на храна и дрехи, а за купуване на къщи и инвестиции в акции. От своя страна предприемачите се "разшириха", инвестирайки в нови пазари - Китай, Индия, Източна Европа. "Платихме" евтините дрехи и електроника с по-скъп петрол, мед, стомана.<br /><br />Новата оценка на ситуацията показва, че част от инвестиционните проекти са губещи в среда на затруднен достъп до капитал. Настроенията сега за за ограничаване на инвестициите. Това означава по-малко нови производствени мощности, по-малко строежи и инфраструктура, по-малко ръст в транспорта. Оттам и спадът на цените на базовите суровини и петролът - те са пряко следствие от очакванията на пазара за бъдещите инвестиции. В същото време потреблението дори в икономиките, потенциално навлизащи в рецесия, не може да се свие твърде много. Дори при загуба на доход домакинските бюджети в развитите икономики далеч надхвърлят покупките на храна, облекла, продукти за дома и дори елементарни развлечения. Ограничения ще дойдат отново през свито търсене на дълготрайни стоки и активи - по-малко къщи, коли, мебели и т.н.<br /><br />В България ситуацията е сходна. Свиването на инвестиционните възможности ще засегне проектите, които са най-далеч от потребителя и са с най-дълъг период на отплащане. Същевременно тези дейности, които бяха пряко зависими от инвестиционния ръст в други сектори, могат да очакват намалено търсене. Стойността на компаниите на фондовата борса вече илюстрира това - когато очакванията бяха за продължаващ ръст на новополучавания капитал (през 2007 г.), те растяха с бързи темпове, през 2008 г. спаднаха рязко въпреки високата потребителска "инфлация". Така, ако има дефлация, тя ще засегне цените на активите в много по-голяма степен, отколкото потребителските цени. Но ако има по-малко стартиращи проекти за нови индустриални обекти или ваканционни комплекси, ще спадне и стойността на земята. В същото време наемите на готови имоти и разходите по поддръжката им вероятно ще се запазят.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-1711743285057139552008-10-14T15:37:00.002+03:002008-10-14T20:03:17.789+03:00Твърде големи, за да фалират или да бъдат спасени?Когато преди година се появиха първите сигнали за ликвидни проблеми на американските банки, преобладаващите очаквания бяха, че кризата ще засегне конкретни сегменти от финансовия сектор, но не и цялата финансова система. С цел подобряване на ликвидността Федералният резерв реши да действа аресивно, понижавайки целевата лихва от 5.25% до 1.5% в момента. Нещо повече, на повечето инвестиционни банки беше оказана помощ с аргумента, че те са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират (too big to fail). <br /><br />Традиционното схващане е, че евентуален банкрут на голям пазарен играч представлява риск за цялата финансова система, който може впоследствие да навреди и на реалния сектор. Същевременно, имплицитната държавна гаранция за големите финансови корпорации привлича инвеститорите и стимулира рисковото поведение на техните мениджъри. По този начин големите институции постепенно изместват по-малките играчи от пазара, намалявайки конкуренцията и пазарната ефективност. <br /><br />Банковата криза в България през 90-те години на миналия век е един от случаите, в които погрешните монетарни интервенции доведоха до срив на цялата финансова система. Последвалото въвеждане на валутен борд силно ограничи възможностите на централната банка да провежда парична политика и по този начин да стимулира рисково поведение сред пазарните участници. <br /><br />Позитивните ефекти от въвеждането на паричен съвет са видими от стабилния ръст на банковата система през последните години. Активите на българските банки са се увеличили почти седем пъти спрямо 2000 г., като коефициентът на проникване на банковия сектор (като % от БВП) достига 112%. Банките продължават да бъдат най-значимия сегмент от финансовата индустрия. <br /><br />Една от причините за високия растеж в банковия сектор е нарастването на конкуренцията между финансовите институции. Пазарната концентрация, измерена чрез индекса на Херфиндал например, плавно намалява през последните години. Постепенно пазарният дял на най-големите финансови институции се свива, докато значението на по-малките пазарни участници се увеличава. С други думи, пазарният механизъм в голяма степен позволява проблемът “too big to fail” да бъде решен. У нас централната банка запази ролята си на регулатор на банковата система, но изгуби възможността да се намесва пряко и да нарушава пазарните принципи. <br /><br />Засилване на конкуренцията между пазарните играчи се наблюдава и в небанковия финансов сектор. Във всички сегменти на небанковото посредничество съществува трайна тенденция към намаляване концентрацията на пазара. Най-силна конкуренция се усеща сред взаимните фондове, които бяха най-динамично развиващият се финансов сегмент през 2007 г. Умерено конкурентна среда има на застрахователния пазар и при доброволното здравно осигуряване. Единствено при допълнителното пенсионно осигуряване се наблюдава по-силна пазарна концентрация, въпреки че и там делът на най-големите компании постепенно се свива. <br /><br />И докато пазарната концентрация във финансовия сектор в България е относително ниска, в реалния сектор продължават да функционират множество големи предприятия, считани за особено важни за икономиката. Сред тях са държавните монополи – голяма част от които са икономически неефективни, но продължават да съществуват, получавайки значителни по размер държавни субсидии. Приватизация и създаването на условия за реална конкуренция са част от възможните решения на проблема “too big to fail” в този случай. <br /><br />От друга страна, акумулирането на голям бюджетен излишък даде формален повод на цели отрасли (земеделие и туризъм например) да поискат държавна подкрепа с аргумента, че са твърде значими за икономиката. Извънредните бюджетни разходи с цел пряко подпомагане на даден отрасъл обаче могат да бъдат опасни, особено с оглед необходимостта от фискална предпазливост по време на глобална криза. Още повече, че и без това значителното държавно присъствие в някои отрасли изкривява пазарните сигнали и води до неефективно разпределение на ресурсите, което би могло да постави нови предизвикателства пред икономическия растеж в дългосрочен план.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-33363815816156588442008-10-03T10:12:00.000+03:002008-10-03T10:14:13.320+03:00Ще умре ли "българската индустрия"Това е последният рефрен по повод поскъпването на природния газ в страната. Това ще доведе до трудни времена за производства, които се конкурират на глобалния пазар с малко възможност да влияят на цената на своята продукция. Същото, разбира се, важи и за редица други производства - дори които не използват природния газ - които виждат непрестанно увеличение на разходите в България на фона на по-бавен ръст на цените по света. Индустрията преживява непрестанна необходима промяна, която трябва да насочи ресурсите към по-производствени начинания и която е свързана със свиване на едни и разрастване на други фирми и браншове.<br /><br />Най-надеждна информация за развитието на материалните производства в България според нас дават данните на НСИ за външната търговия. За дванайсетте месеца до юни износът се увеличава с 20%, измерен в евро (около 2.5 млрд. евро повече), в сравнение с предходния 12-месечен период. Това е очаквано по-бързо от номиналния растеж на БВП - 17.7% за същия период по предварителни данни на официалната статистика. България продължава да се отваря все повече към света, като все по-трудно може да се говори за "българска индустрия". Става дума за производства, които са все по-силно интегрирани с други производства в чужбина.<br /><br />В структурата на износа най-бързо се увеличава делът на енергийните ресурси, което е обяснимо с покачването на относителните цени на енергоносителите през разглеждания период. Износът на петролни продукти расте с над 40% през годината до юни, измерен в евро, а на непетролни енергийни ресурси - с 42%. За някои вероятно е изненадващо, че след енергийните суровини най-бързо расте износът на инвестиционни стоки - машини и индустриално оборудване - с над 37% в номинално изражение. Все пак трябва да се има предвид, че инвестиционните стоки запазват относително скромен дял от около 16% в общия материален износ на страната.<br /><br />Металите заемат най-сериозен дял в експорта от България, близо 1/5, който обаче непрестанно се свива. Нискоефективни производства в тежките индустрии предстои да се свиват тепърва. Последните години бяха благоприятни за производителите на метали, химикали и други базови суровини, като предложиха растящи цени на суровините на световните борси. Сега обаче времената се промениха, както предвиждахме, и много от тежките производства ще трябва да предприемат значително преструктуриране в преследване на по-висока ефективност или да изчезнат.<br /><br />Динамиката на вноса потвърждава, че материалните производства в България са все по-интегрирани международно. Материалният внос вече представлява над 78% от БВП по данни за дванайсетте месеца до средата на 2008 г. Вносът на инвестиционно стоки е водещ с дял от 30%, но не само това е линията на международна интеграция. Суровините заемат около 1/4 от материалния внос, от които половината представлява внос на метали и руди. Подобен е и делът на вноса на енергийни ресурси.<br /><br />Противно на много твърдения, че вносът расте основно заради крайното потребление на българите (и оттам изводите, че това е опасно, ако не се покрива от адекватен ръст на износа), вносът се определя основно от търсенето на български промишлени предприятия. Според нас бързото увеличение на вноса по-скоро трябва да се тълкува като положителен сигнал за състоянието на българската индустрия. Материалният внос расте с 23%, значително по-бързо от БВП, или с над 4.6 млрд. евро. Част от обяснението са по-високите цени на редица внасяни суровини. Но останалата част се състои в промяната на индустрията от "българска" към "глобална".Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-51701109119325271302008-09-29T10:42:00.000+03:002008-09-29T10:44:15.439+03:00Рисковете пред финансовото здраве на българските домакинстваЕдна от централните теми в медийното пространство през последните дни беше предстоящото поскъпване на природния газ (евентуално с около 29% от октомври) и на парното (очаквано с 10-12% от началото на ноември). Въпреки че от гледна точка на домакинствата това едва ли ще прерасне в сериозен ценови шок, поскъпването на горивата и на топлинната енергия, както и по-нататъшното нарастване на цените на хранителните стоки потенциално могат да окажат допълнително негативно влияние върху тяхната покупателна способност. Теоретично погледнато, подобни възходящи ценови динамики, съчетани с повишаващата се цена на кредитния ресурс, в определен момент могат да започнат да се отразяват неблагоприятно върху финансовото здраве на домакинствата - с други думи, върху способността им да обслужват съществуващите си задължения и върху пределната им способност да поемат нов дълг.<br /><br />Въпреки че през последните месеци паричната статистика отчита постепенно забавяне на темпа, с който се разширява банковият кредит за домакинствата (до 42.4% на годишна база през август), те продължават да задлъжняват по-бързо, отколкото расте разполагаемият им доход и се разширяват финансовите им активи (виж рубриката "Икономически индикатори"). Съотношението на дълга към разполагаемия доход по наша оценка вече доближава 70% (при средно 92% в еврозоната), а финансовият левъридж (покритието на дълга с финансови активи) достига 53%. Делът на кредита за физически лица в БВП (т.нар. коефициент на проникване) се разширява до близо 28%. За сравнение, в еврозоната този коефициент в около 60%. Задлъжнялостта на гражданите към банковата система продължава да нараства изпреварващо спрямо депозитната база независимо от подобряващите се условия по депозитите. В резултат на това коефициентът на покритие на кредитите с депозити трайно намалява, въпреки че секторът на домакинствата остава нетен кредитор на банковата система.<br /><br />Разбира се, нарастването на горните съотношения само по себе си не е непременно сигнал за наличието на финансов стрес. Възможно е например повишаващият се финансов левъридж да отразява до голяма степен подобряваща се финансова инфраструктура и/или финансова гъвкавост и инициативност на отделните индивиди, без това непременно да е съпроводено със сериозно влошаване на риска. Също така трябва да се отчетат и известни методологични особености при изчисляването на тези коефициенти, като например оставането на част (вероятно немалка) от доходите извън обсега на официалната статистика. Тази статистика не отчита и вложенията на отделни граждани в акции, търгувани на чужди фондови борси, депозитите зад граница и държаните в брой чужди валути. С други думи, съществува известна вероятност част от домакинствата в действителност да имат по-големи от официалните доходи, или пък да разполагат с по-голямо разнообразие от активи, които при нужда да им послужат за погасяване на задълженията.<br /><br />Не може да се пренебрегне и влиянието на конюнктурата на международните финансови пазари. За момента няма явни признаци, че кризата се отразява директно върху динамиката на кредитния пазар в България чрез затягане на кредитните стандарти и пряко ограничаване на достъпа до кредитен ресурс. Отражението е по-скоро косвено и се изразява основно в поскъпване на кредите - заради повишаването на цената, по която българските банки си набавят ресурс. Увеличаването на референтните индекси (най-често LIBOR, EURIBOR и т.н.), с които са обвързани кредитите с плаващи лихви, води до повишаване на лихвените плащания и по старите кредити. Това от своя страна означава, че погасителните вноски постепенно нарастват, което се отразява върху коефициента на обслужване на дълга.<br /><br />Междувременно, въпреки че през последните месеци се наблюдава слабо влошаване, делът на лошите кредити в кредитния портфейл на банките остава относително нисък. Трябва да се има предвид обаче, че вероятността от проблеми с обслужването нараства с нарастване на възрастта на заемите. Твърде възможно е този ефект да се окаже по-силен в резултат от масовото маркетиране от страна на банките на заеми, включващи първоначален период на облекчено обслужване на кредита.<br /><br />Като цяло възходящият тренд в съотношенията, измерващи относителното дългово бреме на домакинствата, дава сигнал, че те потенциално биха могли да започнат да срещат кредитни ограничения - все по-голяма част от доходите им ще се пренасочва към обслужване на задълженията, което пък от своя страна ще намалява възможностите за допълнително кредитиране на потреблението в бъдеще. Облекчаването на ликвидните ограничения на домакинствата и повишаващата се задлъжнялост означават, че тяхното потребление (а и икономиката като цяло) вероятно ще става все по-чувствително към промените в очакванията им за бъдещите колебания в дохода (респективно заетостта), цените на недвижимите имоти и лихвените нива. Вероятността обаче да станем свидетели на рязко влошаване на финансовото здраве на домакинствата (с последващ негативен ефект за цялата икономика) остава малка.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-15434495138685923992008-09-19T09:26:00.001+03:002008-09-19T09:26:53.886+03:00Може ли да се запази високият ръст в българската икономикаВ деня на фалита на "Леман брадърс" българската официална статистика обяви данни за БВП за второто тримесечие на 2008 г. Контрастът между лошите новини на капиталовите пазари и добрата новина за ръста от 7.1% шокира широката публика. Още повече че преди месец Националният статистически институт даде прогноза (на база предварителни данни), според която реалният растеж за второто тримесечие е (само) 6.3%.<br /><br />Реакциите бяха в една посока, но с различен нюанс. За едни това е поредната заблуда на държавната статистика, манипулирана от правителството. За други това е по-скоро сигнал, че българската икономика ще навлезе в рецесия, но по-късно от световната.<br /><br />На първо място трябва да се направи методологичното разграничаване между икономически растеж и цени на активите. Брутният вътрешен продукт (БВП) като показател измерва произведените стоки и услуги за даден период от време - т.нар. добавена стойност (плюс корективи). Цените на активите (или стойността на имотите или акциите на компаниите) отразяват желанието на спестителите в конкретен момент да инвестират в даден актив. Въпросното желание е резултат от множество фактори, но в крайна сметка може да се възприема като доверието, че инвестицията ще се отплати в бъдеще. Така че първата сериозна разлика между статистиката за БВП и индексите на борсите е в това, че БВП отразява вече случили се явления в миналото, докато стойността на акциите отразяват очаквания за бъдещето.<br /><br />Вероятно обаче е по-важно да се дискутира предполагаемата пряка връзка между спад на цените на активите и забавяне или спад на растежа в икономиката. Като че ли консенсусно е мнението, че предстои глобална рецесия, включително такава в България.<br /><br />Трябва да се има предвид, че фалитите са полезен механизъм в пазарната икономика, чрез който загубите се персонализират. С други думи, през последната година всеобщото настроение включваше неизвестност по отношение размера на потенциалните загуби и по-важно - за това кой ще трябва да ги понесе. Общата несигурност затруднява пазара в най-важната му функция - да насочва ресурсите към най-продуктивна употреба. В този смисъл изчистването на пазара от тези, които разрушават капитал, е началото на възстановяването на финансовата система.<br /><br />За България пренасянето на ефекти от глобалната криза вече се случва на фондовата борса - държателите на акции се опитват да излязат от пазара дори със загуба. Но притесненията все пак са по-големи по отношение на това, което може да се случи с растежа и заетостта.<br /><br />На пръв поглед българската икономика расте изключително заради изпреварващия ръст на инвестициите. От това следва, че намаление на инвестициите ще доведе до забавяне или дори спад на растежа. Подобен феномен вече се наблюдава в някои развити икономики. Най-лесно това се онагледява с възможен отлив на покупки на пазара на жилища - което би довело до спад в строителството и свързаните с него сектори по обзавеждане, намаление на заетостта, оттам по-ниски доходи и потребление, и т.н. по цялата верига на добавената стойност.<br /><br />Този сценарий е възможен в краткосрочен план. Но в дългосрочен трябва да отчетем относителната оскъдност на капитала в българската икономика в сравнение с развитите страни, което означава по-висока му маржинална производителност. С други думи, изостаналостта на България предполага, че потенциалът за правене на печеливш бизнес е относително висок, стига средата, осигурявана от правителствените регулации и съдебните институции, да е благоприятна. Така че е твърде рано да се говори за надинвестиране или инвестиционен балон в българската икономика на макрониво, който да породи стимул към трайно свиване на новата инвестиционна активност. Ако условията за бизнес продължат да се подобряват, растежът може да се запази на високи нива. Industry WatchUnknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-22900937940995896352008-09-05T10:42:00.001+03:002008-09-05T11:52:37.871+03:00Как да намалим осигуровките - четири съвета към политицитеВсичко се свежда до проста аритметика. Пенсиите в момента са повече от това, което държавата успява да събере като приходи задължителна осигуровка "пенсия". Това няма да се промени в обозримо бъдеще, а дори напротив, този дефицит е твърде вероятно да се увеличи. Увеличение на осигурителните ставки няма да реши проблема и това сякаш се осъзнава от мнозинството политици. Държавата ще продължава да финансира пенсиите и от приходи от други данъци. Кои данъци финансират пенсиите всъщност има малко значение. Важно е запазване на баланса на бюджета при сегашните очаквания за размера на пенсиите и тяхното постепенно увеличаване във времето.<br /><br />Намаляването на задължителните осигуровки - към момента данъкът с най-висока пределна ставка в България е препоръчителен от макроикономическа гледна точка и относително безопасен от фискална гледна точка. Опитът с увеличаване на приходите от преките данъци след намаляването на техните ставки трябва да е достатъчен за повече смелост в тази посока. Добрите ефекти от намалените осигуровки може да са още по-осезаеми. Дори в най-черния сценарий, ако се стигне до намаляване на приходите от осигуровки, преизпълнението на приходите от други данъци ще превъзхожда в пъти отворилата се дупка.<br /><br />Очевидно моментът е подходящ за такъв ход. Има няколко възможни начина, по които да се пристъпи към намаление на осигуровките. Всеки от тях има еднакъв ефект - намаляване на разликата между разходите за труд на работодателите и нетното възнаграждение на работника. Но всеки от тях е различен механизъм за постигане на това. Изброяваме ги, за да помогнем на политиците да решат кое е най-подходящо от гледна точка на имиджа, който се опитват да запазят пред избирателите.<br /><br />1. Законово намаляване на ставките на задължителните осигуровки. Това е най-смелият и най-открит начин да се признае за прекомерното облагане на труда и да се посочи посоката на нужната реформа. Вероятно е да има силна съпротива у "създателите на реформата в НОИ", синдикатите, както вероятно и някои от водещите партии. Хубавото е, че ставката към момента е толкова висока (над 34% от брутната заплата), че позволява някои плахи стъпки, без дори да срещнат силна опозиция.<br />2. Въвеждане на държавата като "трети" осигурител, без да се увеличава общото бреме. Държавата така или иначе сега пълни дефицита в НОИ чрез приходи от други данъци. Няма особено значение дали ще го пълни под формата на "трансфер", "субсидия" или "осигурителни плащания". Важното в този сценарий е премахване на част от бремето от продавача и купувача на труд. Този вариант поради по-завоалираната си същност вероятно ще срещне по-малко опозиция, но ще трябва да се убеждават консервативно настроени хора в Министерство на финансите в безопасността за фиска.<br /><br />3. Въздържане от увеличаване на максималния осигурителен доход. Той в момента е 2000 лв., което е сума, към която ще се доближават все повече работни позиции. Това е решение само за част от пазара на труда, но със сигурност ще има положителни ефекти, като в същото време е относително лесно за въвеждане. Възможна е опозиция от страна на социалистите, които основателно ще питат защо се намалява бремето само за най-производителните работни места.<br /><br />4. Преместване на по-голяма част от тежестта към работодателя. При сегашното разпределение, 50:50, данъчно-осигурителното бреме е 36.2%, измерено чрез дела на плащанията към бюджета в разходите за труд за най-масовите работни позиции. Ако делът се промени на 90:10 (работодател : работник), бремето ще падне на 33.5% при други непроменени условия. В момента за нетна заплата от 1000 лв. работодателят прави разходи в размер на 1568 лв. Ако съотношението се промени на 90:10, за същата нетна заплата разходите за труд ще паднат на 1503 лв. Опозиция от страна на работодателски организации би била неразумна (и неочаквана), тъй като от този ход те получават по-леко облагане на покупката на труд.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-391979120927772162008-08-30T19:33:00.000+03:002008-09-04T19:35:06.883+03:00Още 750 хил. работещи - може, но само с реформи на пазара на трудаНационалният статистически институт представи актуализирани данни за пазара на труда в България през миналата седмица. Според резултатите от проведеното наблюдение на работната сила през второто тримесечие на 2008 г. икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е 3.522 млн. Коефициентът на икономическа активност за населението в същата възрастова група е 67.9%, или с 1.8% пункта по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2007 г. Този коефициент е с 9.2 пункта по-висок за мъжете в сравнение с жените (съответно 72.5 и 63.3%). През второто тримесечие на 2008 г. коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години достига 63.9% при 61.6% за същия период на 2007 г. Коефициентът на заетост се увеличава с 2.9 пункта за мъжете и с 1.8 пункта за жените, като достига съответно 68.4 и 59.5%. Коефициентът на заетост в градовете е 66.6%, а в селата - 56.3%.<br /><br />Статистиката дава основание за смесени оценки. "Добрите новини" са до голяма степен очевидни за наблюдателите на българския трудов пазар през последните години:<br /><br />- само за четири години (от средата на 2004 г. насам) икономиката е създала заетост за близо 400 хил. души<br /><br />- с изпреварващ темп расте заетостта сред хората на възраст 55-64 години<br /><br />- коефициентът на безработица спада до 5.8%, като броят на продължително безработните лица е намалял с близо 23% спрямо средата на 2007 г.<br /><br />Изглежда, България започва да се доближава до целта, заложена в Лисабонската стратегия за 70% заетост. Но остава въпросът защо само 70% - още повече че поне 10 страни в Европа имат по-висок коефициент.<br /><br />Изобщо фактът, че в България близо 1.9 млн. души във възрастовата граница 15-64 години са незаети, е както притеснителен, така и повод за надежда. Обяснението на "изключването" на такава голяма група от пазара на труда вероятно включва поне следното:<br /><br />- относително слаба заетост сред хората в предпенсионна възраст, донякъде обяснима с щедрите възможности за ранно пенсиониране<br /><br />- наличие на стимули за пенсиониране поради нетрудоспособност<br /><br />- все още значителни регулации, затрудняващи гъвкавостта на пазара - едва 2.4% от заетите работят на непълно работно време, а 5.1% са тези с временна работа.<br /><br />Промени в нормативната уредба могат да стимулират участие на пазара на труда. Сред най-слабо активните групи са младите пенсионери, хората с увреждания, майките с малки деца, недостатъчно образованите, ромската. Няма причина да смятаме, че пакет от реформи, съдържащ по-ниско облагане на труда, повече свобода за договаряне между работник и работодател и възможност за почасова заетост за множество работодатели не би довел до активизиране на голяма част от незаетите.<br /><br />Макроикономическият ефект от по-високата активност е увеличаване на потенциала за икономически растеж. Макар в дългосрочен план промяната в производителността на труда да е основният фактор за просперитет и увеличаване на разполагаемия доход, не бива да се пренебрегва и необходимостта от по-пълно използване на наличните ресурси. А това означава, на прост език, повече хора да работят (по възможност - по повече и по-качествено).<br /><br />Количественото измерения на този потенциал е значително - макар да е твърде оптимистично и дори невъзможно да очакваме 100% заетост. Но дори само ако България достигне средното ниво на заетост на 5-те водещи икономики в Европа, броят на работещите може да се увеличи с над 23%, или 760 хил. души. Така че е твърде рано да се твърди, че работната сила в България била на изчерпване.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-65557674916820258832008-08-21T16:49:00.000+03:002008-08-21T16:51:01.034+03:00Ефектите за българската икономика са относително мекиПрез август 2007 г. на международните финансови пазари се проявиха първите сътресения, които постепенно започнаха да прерастват в една от най-сериозните финансови кризи на последното десетилетие. Засилващата се несигурност на финансовите пазари и намаляващата ликвидност в отделните сегменти на финансовата индустрия от своя страна се оказаха един от факторите (наред с нарастващите енергийни цени например) с негативно отражение върху икономическата активност в световен мащаб.<br /><br />Една година по-късно ефектите от глобалната криза за българската икономика изглеждат относително меки. Проявление на тези ефекти досега наблюдавахме основно в две направления - повишаване на цената на финансовия ресурс (вътрешен и международен) и "охлаждане" на динамиката на капиталовия пазар след няколко години на бурно развитие.<br /><br />За момента финансовата криза не оказва сериозно отражение върху българската банкова система, главно поради обстоятелството, че чуждестранните централи - собственици на българските банки, не бяха засегнати съществено от сътресенията на пазарите. Все пак на банковия пазар видим ефект има и той се изразява в повишаване на лихвите и по кредитите, и по депозитите.<br /><br />Въпреки че влиянието на кризата върху българския капиталов пазар не беше толкова ясно изразено, колкото при развитите пазари, то все пак е налице. За разлика от миналия август сега ситуацията на капиталовия пазар вече не е толкова оптимистична, поне в краткосрочен план - участниците стават все по-предпазливи, а печелившите инвестиционни опции - все по-малко. Портфейлните инвеститори са тези, които реагират по-бързо и по-значимо на промяната в конюнктурата на финансовите пазари. Изтеглянето на ресурс от българския капиталов пазар от страна на чужди инвеститори и проявата на по-голяма предпазливост при насочването на капитали към развиващите се пазари оказаха неблагоприятно влияние върху борсовата търговия в България. Още повече че при относително ниската ликвидност, с която се характеризира българският капиталов пазар, всяко по-масово изтегляне на ресурс няма как да не окаже сериозно отражение върху ценовата динамика.<br /><br />Постепенно и българските институционални инвеститори започнаха да променят инвестиционната си политика, опитвайки се да диверсифицират вложенията си и да ограничат експозицията си към рискове, произтичащи от свиване на местния капиталов пазар. Така например едни от най-големите институционални инвеститори - пенсионните фондове - започнаха да пренасочват все повече ресурс към инвестиции в чужбина.<br /><br />В допълнение голяма част от индивидуалните инвеститори, които през миналата година откриха борсата като възможност за по-доходоносно влагане на спестяванията, се отдръпнаха в очакване на по-добри времена. Не бяха реализирани и голяма част от планираните първични предлагания, от които се очакваше да повлияят позитивно върху ликвидността на капиталовия пазар. Всичко това оказа и продължава да оказва негативно влияние върху борсовата динамика.<br /><br />Сегментът на взаимните фондове се оказа един от най-засегнатите от проблемите на капиталовите пазари. От една страна, негативните развития на българската и чуждите борси се отразиха неблагоприятно върху инвестиционните портфейли на голяма част от фондовете, особено на тези в по-рисковия сегмент. От друга страна, бяха регистрирани няколко вълни на изтегляне на ресурс от страна на дребните инвеститори. По наша оценка към края на юли спестяванията на населението в колективни инвестиционни схеми са се свили с 15% спрямо същия период на миналата година - до около 275 млн. лв. (виж рубриката "Икономически индикатори"). Това се дължи както на нетното изтегляне на финансов ресурс през последните месеци, така и на понижението на борсовите индекси (за същия период SOFIX е загубил 35% от стойността си).<br /><br />Като цяло българските спестители реагират в рамките на очакваното поведение в условията на глобална криза - част от тези, които през последните години се ориентираха към високодоходни и по-волатилни инструменти, започнаха да се връщат към традиционните по-нискорискови алтернативи за спестяване, каквито са банковите депозити и парите в брой. Смятаме, че кризата ще има едно от най-трайните отражения именно по отношение на поведението на индивидуалните инвеститори. В този смисъл едва ли може да се очаква съществено възобновяване на интереса на дребните инвеститори към акциите (а и към дяловете във взаимни фондове) като форма на спестяване преди стабилизирането на пазара, т.е. ръстът на спестяванията в акции ще бъде по-скоро вторичен ефект на евентуално възстановяване на възходящата борсова динамика.<br /><br />Непосредственият ефект на глобалната криза засега е относително слаб по отношение на преките чуждестранни инвестиции, насочвани към България. По принцип те са по-малко чувствителни към текущата конюнктура на финансовите пазари, защото се предопределят по-скоро от дългосрочни стратегически приоритети. България за момента изглежда запазва стратегическа атрактивност от гледна точка на чуждестранните инвеститори. Затова и въпреки известното забавяне през последните месеци, което отчитат предварителните данни на БНБ, като цяло за годината до юли притокът на преки инвестиции към България остава относително стабилен (което очакваме да се потвърди и от ревизираните данни). Може да се очаква, че по-голямо отражение върху потоците преки чуждестранни инвестиции биха имали фактори извън конюнктурата на глобалните финансови пазари - като проявяващия се вече недостиг на квалифицирана работна ръка, корупцията в страната, неефективността на съдебната система, изоставането в реформите на ключови сектори и др.<br /><br />Въпреки че за момента България остава относително слабо засегната от глобалната финансова криза, все пак тази криза остава основният външен риск пред развитието на българската икономика в следващите 1-2 години, особено при евентуалното проявяване на вторични (spill-over) ефекти върху европейската икономика.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-8177800825554154652008-08-15T16:47:00.000+03:002008-08-21T16:48:59.683+03:00Официалните заплати отчитат бърз реален растежПоследните данни на официалната статистика за заплатите в България, обявени по-рано през седмицата, показаха запазване на значим номинален ръст на заплащането на труда - 25% на база на първото полугодие. В същото време инфлацията на потребителските цени беше 14% за дванайсетте месеца до юни - по-високо от очакваното и от историческите нива след въвеждането на валутния борд, но в същото време значително по-ниско от ръста на заплатите.<br /><br />"Средната заплата" има относително ограничено бизнес приложение, тъй като работодателите назначават работници на конкретни позиции с конкретно и най-често индивидуално заплащане. Ръстът на заплатите също не е еднакъв за различните индустрии и различните позиции в тях. Ние използваме данните за заплащането по индустрии като отправна точка в прогнозирането на ръста на най-масовите позиции на пазара на труда. Традиционно обръщаме най-много внимание на масовите сегменти на пазара на труда - базов и среден тип - които представляват около 2/3 от сегашната заетост в България. Заплатите на тесните специалисти може да бъдат изследвани, но почти със сигурност не може да бъдат покрити всички наведнъж. Що се касае до заплатите на мениджъри, допускаме, че това не е основна част от разходите за труд.<br /><br />Заплатите на най-масовите позиции се увеличават с темпове в рамките на 20-30 процента номинално през последните две години. Официалният ръст на заплатите започна да настига тези цифри по две причини. Първо, наблюдаваме известно изсветляване на икономиката след намаляването на ставките по преките данъци и осигуровки, което се вижда от изпълнението на бюджетните приходи. Второ, инфлацията на еврото (и оттам на лева) се ускори значително след 2006 г., което се отрази и на номиналните заплати. Важно е да уточним, че ускорението в ръста на заплатите започна още преди две години, т.е. още преди да настъпи ускорението на инфлацията. Заплатите много по-точно уловиха обезценката на валутата, отколкото ИПЦ, с което реалните заплати запазиха добър темп на растеж. Същевременно е вероятно успокояването на ръста на заплатите да дойде по-рано от успокояването на ръста на цените за потребители.<br /><br />В частния сектор най-бързо нарастват заплатите в секторите, където е най-малко практикувано укриването на трудови възнаграждения - в сферите на финансовото посредничество (ръст от 34% за първото полугодие) и производство и разпределение на електроенергия, газ и вода (29%) - над два пъти по-бързо от официалната инфлация. В сферата на строителството обаче, по принцип считана за място, където лесно се укриват доходи, ръстът не е по-нисък от средния за страната, нито пък се различава съществено от наши независими изследвания на динамиката на пазара. В друга важна част от предполагаемата "сива" икономика - хотелите и ресторантите - заплатите растат със 17.5%. Това е много по-бавно от средното за икономиката, но пък е повече от инфлацията на потребителските цени, т.е. дори тук регистрираме реален ръст на доходите, въпреки че това е сектор, от който не можем да очакваме особено бърз ръст на производителността.<br /><br />За по-осезаемо изсветляване на икономиката ще са необходими по-смели съкращения на данъчно-осигурителната тежест. За значимата разлика между действителни и декларирани доходи говори разликата между заплатите в държавните и частните фирми. В най-трудоемките сектори - преработващата промишленост, търговията, строителството и транспорта, все още виждаме значимо подценяване на заплатите от официалната статистика. Разликата между заплатите в държавния и частния сектор е между 28 и 60 процента.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-42531924822099459662008-08-08T09:26:00.000+03:002008-08-08T09:27:38.058+03:00Коя е най-добрата рекламна стратегия за БългарияВ контекста на интеграцията на България в световната икономика глобалната криза се възприема като все по-важен фактор за българския бизнес. Негативното влияние на кризата върху българската икономика обаче напоследък се преекспонира с цел аргументиране на необходимостта от публични разходи за защита на обществения интерес. Като конкретни поводи за нуждата от държавна намеса се посочват отливът на чужди инвестиции, недобрият имидж на България като туристическа дестинация, лошата репутация на страната вследствие на спирането на европейските субсидии и т.н.<br /><br />Аргументацията за определени публични разходи често включва едностранчиво интерпретиране на статистически данни. Така например в пресата широко беше отразена новината, че според предварителна информация притокът на преки инвестиции се забавя значително. Същевременно обаче не беше обяснено, че окончателните данни от платежния баланс могат да променят напълно общата картина на инвестиционния поток към страната.<br /><br />От друга страна, данните за туризма на пръв поглед изглеждат позитивни - само до края на месец май в България са пристигнали със 17% повече чужди туристи спрямо първото шестмесечие на миналата година въпреки негативно влияние на текущите глобални условия. В същото време все повече българи предпочитат да пътуват и да почиват в чужбина. От една страна, подобрените възможности за пътуване са косвен индикатор за нарастване на доходите и богатството на населението. От друга страна, предпочитанията за почивка в чужбина вероятно отразяват и конкурентни предимства на чуждите дестинации пред българските курорти. В този ред на мисли българската икономика вече е част от общата европейска, а и световна икономика - затова и не би трябвало да е учудващо, че все повече българи пътуват в чужбина, където курортите не са презастроени, а обслужването е на по-високо ниво.<br /><br />Друга опорна точка в аргументацията за отпускането на публични средства е дискредитирането на страната по повод спирането на част от европейските фондове. Допускането, че рекламата на страната в чужбина ще успее да подобри влошената напоследък репутация, обаче е доста спорно. Много по-важно за доброто име на страната е справянето с вече установените проблеми при усвояването на европейските средства и евентуално последващо възстановяване на финансирането.<br /><br />Посочените примери са само част от предложенията за разходване на бюджетни средства - желание, напълно обяснимо в контекста на отчетения досега рекорден бюджетен излишък.<br /><br />Общото между различните идеи за финансиране на нови държавни инициативи е, че те са насочени към стимулиране на определени отрасли от икономиката, а не към подобряване на бизнес средата като цяло. Разбира се, известен положителен ефект от изпълняване на експортно ориентирани стратегии или реклама на българските курорти в чужбина вероятно ще има. Дебатът в тази посока обаче отклонява вниманието от далеч по-значимия въпрос - как може да се подобрят условията за правене на бизнес в страната въобще.<br /><br />Този въпрос е особено актуален в настоящите глобални условия и преориентирането на международните инвеститори като ефект от световната икономическа криза. Напоследък големи международни компании решават да акцентират върху бизнеса си в развиващи се страни, където разполагат с по-голям потенциал за растеж. Подобен процес е видим и в банковия сектор - част от големите банки, представени и у нас, обявиха намеренията си да развиват по-интензивно дейността си в Югоизточна Европа.<br /><br />На този фон подобряването на бизнес средата у нас чрез продължаване на реформите в ключови за страната сфери е възможност за засилване на конкурентните позиции на българската икономика. В този ред на мисли глобалната криза освен опасност за местната икономика е източник и на много възможности - друг е въпросът дали ще се възползваме напълно от тях.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-24556757205834573442008-08-02T09:14:00.000+03:002008-08-07T09:16:12.901+03:00Приватизация за боклукаНа тези, които винаги казват "нещата не са толкова прости", ние винаги ще отговаряме "много често са". Когато слушаме десетки пъти как публичните институции трябва да регулират и ограничават свободата, защото пазарът се "проваля", не е лошо да се замислим дали наистина става въпрос за "пазарен" или за "държавен" провал.<br /><br />В случая със събирането, извозването и третирането на битовите отпадъци в градовете става въпрос за второто.<br /><br />Две грешки доминираха публичния дебат по темата (особено за София) - първата е, че концесионирането е равнозначно на създаване на свободен пазар, а второто, че в случая за отпадъците в София става въпрос за действително концесиониране. Наистина, концесията е форма на публично-частно партньорство и в този смисъл увеличава ангажимента на частния сектор в определена сфера. Но без създаване на конкуренция и механизъм за обвързване на печалбите с резултата от свършената работа не може да я приемем за пазарен механизъм. Когато общината плаща на изпълнител на база тонове и километри, едва ли може да кажем, че изпълнителят има особен стимул да бъде икономически ефективен. От друга страна, общината е възложител формално, но истинският потребител на услугата са гражданите, а те нямат никаква възможност да взаимодействат с наложения им изпълнител на услугата.<br /><br />Провалът на една от фирмите да почисти част от центъра на София наскоро е резултат от така създадения набор от стимули. Обяснението беше, че някой предложил на работниците по-високи заплати и те напуснали. Но за тези, които още не могат да осъзнаят, че живеем в 2008 г., трябва да посочим, че това е процес, случващ се в цялата икономика. Хората са свободни да избират работодател, който плаща по-добре - още повече, не са роби или крепостни, привързани към земята (в случая - към камиона за смет). Но компаниите в секторите, където има свободен пазар, успяват да се справят - затова и досега няма случай хотели, магазини или бензиностанции да откаже да приема клиенти за 4 дни поради липса на персонал. А това е така, защото който не може да предложи услуга, се "наказва" от потребителя, който избира конкуренцията за място, в което да похарчи парите си. Само че за няколко централни улици в София нямаше конкуренция, на която живеещите да платят таксата си за смет за тези дни.<br /><br />Решението е пълна приватизация и либерализация на дейността по събиране и третиране на отпадъци. В основата на такава стъпка е създаването на конкуренция, а това става чрез гарантиране на свободен достъп до пазара. Защо да има едно депо около София или един завод за третиране? Защо не повече - стига да отговарят на изискванията за опазване на околната среда. И защо трябва общината да инвестира в тях? Не е нужно да има 3 фирми, които събират и извозват отпадъците от предварително начертани райони - те могат да са 2 или 200, в зависимост от решението на потребителите.<br /><br />Приемайки, че гражданите са основни потребители на тази услуга, те трябва да получат свободата да се договарят с доставчика. Вместо такса смет всеки трябва да получи възможност да избере кой и на каква цена да извозва отпадъците. Вероятно договарянето ще стане и колективно, т.е. живеещите в 2-3 сгради или 1 блок ще трябва да се съгласят по това кой да извозва боклука. Има и различни методи за определяне на плащането - достатъчно е да се прегледа чуждият опит от Европа и Северна Америка. Може да се договарят такси, базирани на големина на контейнер и честота на извозване. Възможно да се изхвърля смет само в предварително закупени чували, които да се купуват от избраната компания за извозване.<br /><br />По същата пазарна логика компаниите, извозващи смет, ще решат дали да инвестират в собствено решение - депо или завод, или ще се договарят с друг собственик. От своя страна инвестицията в депо или завод за окончателно третиране на отпадъците вече няма да е "бреме", а "възможност" за предприемачи, които ще могат да печелят от тази дейност.<br /><br />Какво остава за общината? Да чисти улиците (докато са още общински, но това е част от друга реформа), да събира сняг, да се грижи за общите пространства, парковете и други подобни. Ако обаче продължава да го прави с това качество, вероятно ще трябва да се търсят пазарни решения и в тези дейности.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-72195357466657000392008-07-25T10:05:00.001+03:002008-07-25T10:07:08.893+03:00Спрените пари от Брюксел - добра новина за българския данъкоплатецВсяко съкращаване на държавни разходи би следвало да се разглежда като положително развитие. Съкратеният публичен ресурс ще остане в частния сектор и оттам ще бъде насочен към значително по-наложителни нужди. В този смисъл спирането на финансирането по държавните програми на ЕС ИСПА и ФАР за България са добри новини за европейските данъкоплатци, включително българските. Нещо повече, по-малкият размер на ресурса, с който разполагат българските чиновници, всъщност намалява тяхната тежест в икономическите отношения. По-малко цени и в по-малка степен ще са зависими от държавно-бюрократични решения.<br /><br />Известно ни е широко споделяното схващане, че редица публични услуги нямаше да съществуват без държавно финансиране. Също така знаем, че<br /><span style="font-weight:bold;"><br />много хора ще съжаляват за пропуснатите ползи</span><br /><br />от финансирането от европейските фондове. В българския дебат по темата най-често се предлагат решения по механизмите на харчене на държавните пари, а не за съкращаване на държавния ресурс, включително идващ от бюджета на ЕС.<br /><br />Европейската комисия също има нужда от легитимност на своите действия пред европейския избирател и данъкоплатец. Макар и мудна институция, тя към момента е по-адекватна от властите у нас в търсенето на подход към проблемите в българските публични разходи. Спирането на финансирането е добър пример какво трябва да се прави, когато няма гаранции за ефективното изразходване на ресурса. Същото трябва по принцип да се прави и с парите на българските данъкоплатци. Министърът на финансите би следвало да е в състояние да действа с механизмите на ЕК по отношение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Препоръчваме на колегите в МФ да приемат<br /><br /><span style="font-weight:bold;">докладите от Брюксел като наръчник</span><br /><br />как може да се оказва натиск върху агенции, които харчат публичните пари със съмнителна ефективност.<br /><br />Ако в България имаше развит и ликвиден пазар на акции, щяхме ясно да видим реакцията на частния сектор към докладите от Брюксел. Българският инвеститор обаче е фокусиран основно върху пазара на имоти. Спекулирането с имоти на база на политически очаквания, включително изграждането на пътища с пари от ИСПА, вече се е оказало губещо за някои играчи. Като цяло обаче пазарът на имоти изглежда стабилен. Има известно забавяне на ръста на цените на жилищата, но това няма общо с докладите на ЕК. Апартаментите в големите градове поскъпнаха в годините преди членството на България в ЕС и продължиха да поскъпват и след 2007 г. Според пресни данни, изнесени в четвъртък от НСИ, жилищата в София поскъпват с 42% средно през дванайсетте месеца до юни. Мястото на България в европейския пазар е важно условие за стабилността на цените на имотите и богатството на българите. Но водещите фактори зад цените на активите остават вътрешни, а не свързани с фондовете на ЕС.<br /><span style="font-weight:bold;"><br />Строителната индустрия от своя страна ще изгуби част от поръчките</span><br /><br />към нея след спирането на програма ИСПА за България. Това означава, че другите клиенти на строителите ще имат по-добри шансове да договорят цени и качество, които ги устройват. Ресурсите на строителния бизнес ще се насочат към по-неотложни нужди от държавно финансираните проекти. Енергията на предприемачите ще се насочи към задоволяване на клиентите, а не към политически схеми. Това може да облекчи допълнително купувачите на жилища, които вече - според данни на водещите агенции - се чувстват по-силни при сключването на сделки.<br /><br />Доходите на средния българин няма да се променят от липсата или наличието на еврофондове. Промяна в доходите може да дойде само от по-точно насочване на ресурсите в производителни начинания, а не от спорадично "усвояване на фондове". Проблем от спирането на някои държавни разходи има за малка група, които биха получили преки облаги от това. Но в макроикономически план намаляване на икономическа власт у чиновниците е добра новина за България. Парите не изчезват с изчезването на определени агенции, а просто се връщат в ръце, които ще ги насочват по-ефективно. Географското разпределение на ресурса в Европа не трябва да се решава от държавни органи, а от частни инвеститори.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5250568251393398070.post-28092410915912036142008-07-18T11:01:00.000+03:002008-07-22T11:03:01.678+03:00Инвестиционната дефлация - добро време за спестителитеНяма сериозен аргумент анализът за състоянието на икономиката и домакинствата да се базира единствено на промените в потребителските цени. С други думи, популярно наричаната инфлация е просто един от възможните индекси, отчитащи промяна в крайните цени на избрана, макар и относително широка, кошница от стоки и услуги. За съжаление твърде голям ресурс от интелектуална енергия се насочва към критики на методологията на НСИ за съставяне на кошницата и начина на събиране на първични данни от пазара - докато сравнително рядко се поставя фокус върху нуждата от мерене и на други цени в икономиката.<br /><br />От гледна точка на отделното домакинство семейният бюджет се насочва или към потребление, или към спестяване. В повечето случаи голям дял от средствата финансират потребление на стоки и услуги, отчитани и мерени чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ). Спестяването обаче означава насочване или купуване на инвестиционни активи, чиито цени не се следят (а и не би следвало) от НСИ в познатата ни кошница.<br /><br />Когато политическият и макроикономическият риск в една страна намаляват, това позволява разширяване на хоризонта на планиране на домакинствата. С други думи, те гледат по-далеч напред във времето, което пък означава, че спестяването и инвестирането добиват относително по-голяма важност от текущото потребление. В България се наблюдават точно такъв процес през последното десетилетие и данните на "Индъстри уоч" за състоянието на богатството на домакинствата потвърждават наличието на подобна тенденция.<br /><br />При анализите на разходите на домакинствата за потребление обичайно се сравняват цените на сходни стоки и услуги в някакъв исторически период и от това се достига до извод за това доколко домакинствата страдат или печелят. Така например при относително високия ръст на потребителските цени и особено на храните през последната година анализаторите отчитат, че за да си купува същото количество храна, домакинствата трябва да плащат 24.2% повече, отколкото през миналата година.<br /><br />Трябва да поставим обаче и следния въпрос: какво се е променило през последната година за тези домакинства, които са решили да спестяват част от доходите си? Най-очевидното е, че те имат по-голям стимул да спестяват в банкови депозити. По данни на БНБ средните лихви по нови срочни депозити са се увеличили с близо 1 процентен пункт.<br /><br />В същото време редица инвестиционни активи поевтиняха. Акциите на компаниите на Българската фондова борса спадат вече 10-и месец след 5 години на непрестанен растеж. Спрямо лятото на 2007 г. един от индексите е загубил 18%, което означава, че 100 лв. сега купуват 22% повече акции отколкото преди година. В същото време почти всички компании отчитат подобряване на финансовото си състояние.<br /><br />Ръстът на цените на жилищата започна да се забавя - така отлагането с една година на инвестицията в жилище към момента е довело до загуба от около 30%, докато през 2004 г. - около 50%. В някои локации и особено при ваканционните имоти в някои курорти се отчита дори номинален спад през последните 12 месеца - добра новина за тези, които биха искали да купят сега.<br /><br />Ако погледнем отвъд Атлантика, дефлацията е дори по-голяма. Съчетанието между спадащ долар и финансова криза направи акциите на водещите американски компании с 27% по-евтини отколкото през юни 2007 г. - или 100 лева сега купуват толкова дял в американския бизнес, колкото 137 лв. преди година. Покупката на жилище или друг имот пък може да се окаже с 20-30% по-евтино в зависимост от локацията.<br /><br />Изглежда, че започва добър период за спестяване и инвестиране - или загубата за едни се превръща във възможност за други.Unknownnoreply@blogger.com0