Архивът на Industry Watch

Следващата криза в България

2009-01-29T17:07:00.000+02:00

Дефинициите на "криза" в повечето случаи ще включват поне "внезапност" на събитията. Ако очаквахме кризата, щяхме да се подготвим за нея, да се опитаме да я предотвратим и така да я превърнем в обичайна част от бизнеса и живота, тогава нямаше да я наричаме криза. Един важен и положителен ефект от кризите обикновено е насочване на вниманието към важните фактори, които определят събитията в живота и стопанството.

Сякаш забравяме коя от следните две прогнози за бъдещето е по-важна за нас:

1. Икономическият растеж ще е между 0 и 5 процента с 90% вероятност.

2. Икономическият растеж може да е -20% при настъпване на определени събития.

Според нас по-полезната от двете прогнози е втората. Прогноза за спирането на природния газ от Русия щеше да е по-полезна за всички в сравнение с прогнозата за индекса на потребителските цени например.

Някои от важните прогнози за кризи може да не се сбъднат - не защото са неточни, а защото някой ги е взел предвид и така е променил рисковете и шансовете. Знаем, че това е така в бизнес отношенията, в стратегическото планиране в конкурентна среда. Мисленето напред за възможните кризи предотвратява голяма част от тях и прави възможна дългосрочната безоблачна работа на пазара. Кризите, поне исторически е било така, се случват най-вече в сфери, наситени с политически риск.

В България по време на последното правителство се случиха следните кризи в сектори, доминирани от държавно присъствие - мащабна стачка в образованието, проблеми с държавните сметища (София беше само пример за това какво може да стане в други общини също), спиране на доставките на природен газ от държавния монополист "Булгаргаз". Последното изисква уточнение - независимо от това, че конкретната причина в случая е извън България, условията за това са създадени с държавна политика в сферата на енергетиката.

Сферите в България, които изискват внимание поради рискове от бъдещи кризи, остават здравеопазването, транспортната инфраструктура, енергетиката, общинските комунални услуги и пенсионна система. Списъкът от вътрешни рискови сфери може да бъде продължен.

Политически фактори извън България, които могат да повлияят съществено на българската икономика, включват паричната политика на големите централни банки (основно на Фед и ЕЦБ, но не само), общите политики на ЕС в области като земеделие, екология и външна търговия, политически решения за "справяне с глобалното затопляне". На всичкото отгоре въпреки всеобщия оптимизъм за китайската икономика продължаваме да имаме едно наум за комунистическото правителство там.

В икономическите очаквания за 2009 г. преобладават страховете от безработица, свиване на индустриалното производство и проблеми с посрещането на държавните разходи. Това са темите на прогнозите в България, както и навсякъде по света. Повечето погледи са втренчени в безработицата, откъдето се очаква да дойде "социално напрежение". Наистина последните данни за месец декември показват увеличение на регистрираните безработни в България с около 13 хил. души. Но голямата част от това увеличение е всъщност сезонно - предходните три години декемврийските данни показваха подобна промяна въпреки дългосрочния тренд на безработицата надолу.

Следващата криза вероятно ще дойде от съвсем различно от очакваното място, внезапно и неочаквано за повечето наблюдатели на икономиката и играчи в реалния сектор. Сега всички очакват т.нар. рецесия - свиване на произвежданата стойност в реалната (нефинансовата) част на икономиката. Тъжното на тези прогнози е, че те прогнозират минали събития. Няма особен смисъл да се фокусираме върху очакваните данни за БВП за последното тримесечие на 2008 г., когато вече планираме 2010 г. и по-напред.

България е достатъчно отворена икономика, за да почувства поне за известно време свиването на индустриалното производство в Европа. Италия и Испания отчетоха спад в индустриалното производство съответно с 10 и 15 процента по данни до ноември. Отрицателна е промяната му и в другите големи европейски икономики, включително в Германия, Великобритания и Франция. Но според нас това няма да е основният риск от криза в България през 2009 г. По-важни от гледна точка на макроикономическия риск остават вътрешни проблеми за страната като правораздаването например.

Липсата на реформа в правосъдието е възможна причина за следващото изостряне на отношенията между София и Брюксел. Съчетана с ниската прозрачност на публичните разходи това може да е повод за блокиране на още от фондовете на разположение на българското правителство. Т.нар. "предпазна клауза" също е възможен сценарий, който по същество ще направи решенията на българския съд невалидни в Европа. Ефектите от такова решение не са ясни - това може да остане само политически сигнал, но може да предизвика и катастрофален отлив на инвестиции.

Кризите от последните седмици - с природния газ и блокираните граници, са брутално напомняне за важните фактори за живота в България. Точно когато фокусът на тв новините е фалитът на поредната банка в Америка или поредният завод в Корея, следващата криза в България ще дойде от местната палитра от рискове при предаването на властта между две правителства - и двете с неясна визия и липса на воля за крайно необходимите реформи.

2009 ще бъде ключова година за финансовия сектор в България

2009-01-22T12:28:00.000+02:00

Газовата криза и проблемите на предприятията в реалната икономика напоследък изместиха фокуса на вниманието от глобалната финансова криза, превърнала се в основна медийна тема през последните месеци. Тази година е първата след въвеждането на валутния борд, в която песимистичните очаквания за перспективите пред икономиката преобладават. Годината ще бъде ключова за финансовия сектор в страната, който след установяването на монетарна дисциплина с въвеждането на паричния съвет не е бил поставян в условия на забавящ се икономически растеж.

Последните месеци преминаха под знака на опитите на централните банкери да стимулират растежа на паричното предлагане, вярвайки, че настоящата криза се дължи на липсата на ликвидност, а не на реални спестявания. Централните банки обаче имат контрол върху паричната база (парите в брой и банковите резерви), но растежът на паричното предлагане зависи и от паричния мултипликатор. В среда на нарастваща несигурност търговските банки предпочитат да поддържат свръхрезерви, в резултат на което паричният мултипликатор достигна рекордно ниски стойности. В България паричният мултипликатор също се понижи през последните месеци в резултат на по-консервативната кредитна политика на банките, но ефектът е значително по-слаб спрямо развитите икономики. Свиването на паричното предлагане в глобален мащаб се отрази в значителна степен върху капиталовите пазари, темповете на кредитиране, цените на реалните активи, реалната икономика.

В резултат на турбуленциите на финансовите пазари в последните месеци структурата на финансовия сектор се промени. Делът на банките във финансовия сектор продължава да се разширява за сметка на пенсионните и взаимните фондове. Нарастването на относителния дял на банките във финансовия сектор е част от глобалния процес на разширяване на търговското банкиране, който се ускори през последните месеци. В България доминиращото положение на банковата система, управляваща около 95% от активите в сектора, се дължи отчасти на ниската инвестиционна култура на домакинствата и на все още началния етап на развитие на небанковите финансови услуги. Важен принос за трансформацията във финансовия сектор има и увеличаването на държавните гаранции върху банковите депозити. Държавната гаранция е едно от обясненията за масовото изтегляне на вложения от взаимни и пенсионни фондове в еврозоната.

В България обаче пренасочването на спестявания от взаимни и доброволни пенсионни фондове към банките е много по-слаб процес, основно поради относително малкия дял на небанковия сектор в сравнение еврозоната например. Ниският дял на финансови институции, пряко зависими от динамиката на фондовата борса, смекчава общия негативен ефект върху финансовото посредничество.

Спадът на фондовата борса не спря процеса на повишаване на конкуренцията сред небанковите посредници. Появиха се нови колективни инвестиционни схеми в отговор на нарастващото търсене на нискорискови инвестиционни алтернативи. Свиването на фондовата борса позволи постигането на по-балансирано развитие на взаимните фондове в различните рискови сегменти.

Същевременно сътресенията на кредитните пазари в глобален мащаб поне засега не водят до значително ограничаване на притока на капитали от банките майки към местните финансови институции. От една страна, Европейската централна банка предприе серия от мерки в посока облекчаване на достъпа на банките до финансов ресурс, като в момента предоставя финансиране при относително ниска фиксирана лихва от 2.5%. От друга страна, европейските правителства декларираха готовност за недопускане на фалити на големи банкови институции в Европа.

В същото време ролята на българската фондова борса като алтернативен източник на свеж капитал за корпоративния сектор намаля значително през 2008 г. Новите емисии, регистрирани на БФБ - София, са акумулирали 1.08 млрд. лв., или с 28% по-малко спрямо 2007 г. Това понижение се дължи предимно на свиването на финансовия ресурс, привлечен при първично и вторично публично предлагане (със 70% и 74% съответно).

В резултат на спада на местната фондова борса значението на търговските банки като източник на финансиране за реалната икономика нараства. В този ред на мисли от стабилността на банковата система ще зависи не само експанзията на финансовия сектор, а и перспективите пред реалната икономика, и възможността за реализиране на положителен икономически растеж и през 2009 г.

2009 ще бъде ключова година за финансовия сектор в България

2009-01-20T15:46:00.000+02:00

Газовата криза и проблемите на предприятията в реалната икономика напоследък изместиха фокуса на вниманието от глобалната финансова криза, превърнала се в основна медийна тема през последните месеци. 2009 е първата година след въвеждането на валутния борд, в която песимистичните очаквания за перспективите пред икономиката преобладават. Годината ще бъде ключова за финансовия сектор в страната, който след установяването на монетарна дисциплина с въвеждането на паричния съвет не е бил поставян в условия на забавящ се икономически растеж.

Последните месеци преминаха под знака на опитите на централните банкери да стимулират растежа на паричното предлагане, вярвайки че настоящата криза се дължи на липсата на ликвидност, а не на реални спестявания. Централните банки обаче имат контрол върху паричната база (парите в брой и банковите резерви), но растежът на паричното предлагане зависи и от паричния мултипликатор. В среда на нарастваща несигурност търговските банки предпочитат да поддържат свръхрезерви, в резултат на което паричният мултипликатор достигна рекордно ниски стойности. В България паричният мултипликатор също се понижи през последните месеци в резултат на по-консервативната кредитна политика на банките, но ефектът е значително по-слаб спрямо развитите икономики. Свиването на паричното предлагане в глобален мащаб се отрази в значителна степен върху капиталовите пазари, темповете на кредитиране, цените на реалните активи, реалната икономика.

В резултат на турбуленциите на финансовите пазари в последните месеци структурата на финансовия сектор се промени. Делът на банките във финансовия сектор продължава да се разширява за сметка на пенсионните и взаимните фондове. Нарастването на относителния дял на банките във финансовия сектор е част от глобалния процес на разширяване на търговското банкиране, който се ускори през последните месеци. В България доминиращото положение на банковата система, управляваща около 95% от активите в сектора, се дължи отчасти на ниската инвестиционна култура на домакинствата и на все още началния етап на развитие на небанковите финансови услуги. Важен принос за трансформацията във финансовия сектор има и увеличаването на държавните гаранции върху банковите депозити. Държавната гаранция е едно от обясненията за масовото изтегляне на вложения от взаимни и пенсионни фондове в еврозоната.

В България обаче пренасочването на спестявания от взаимни и доброволни пенсионни фондове към банките е много по-слаб процес, основно поради относително малкия дял на небанковия сектор в сравнение еврозоната например. Ниският дял на финансови институции, пряко зависими от динамиката на фондовата борса, смекчава общия негативен ефект върху финансовото посредничество.

Спадът на фондовата борса не спря процесът на повишаване на конкуренцията сред небанковите посредници. Появиха се нови колективни инвестиционни схеми в отговор на нарастващото търсене на нискорискови инвестиционни алтернативи. Свиването на фондовата борса позволи постигането на по-балансирано развитие на взаимните фондове в различните рискови сегменти.

Същевременно сътресенията на кредитните пазари в глобален мащаб поне засега не водят до значително ограничаване на притока на капитали от банките-майки към местните финансови институции. От една страна, Европейската централна банка предприе серия от мерки в посока облекчаване на достъпа на банките до финансов ресурс, като в момента предоставя финансиране при относително ниска фиксирана лихва от 2.5%. От друга страна, европейските правителства декларираха готовност за недопускане на фалити на големи банкови институции в Европа.

В същото време ролята на българската фондова борса като алтернативен източник на свеж капитал за корпоративния сектор намаля значително през 2008 г. Новите емисии, регистрирани на БФБ-София, са акумулирали 1.08 млрд. лв. или с 28% по-малко спрямо 2007 г. Това понижение се дължи предимно на свиването на финансовия ресурс, привлечен при първично и вторично публично предлагане (с 70% и 74% съответно).

В резултат на спада на местната фондова борса значението на търговските банки като източник на финансиране за реалната икономика нараства. В този ред на мисли, от стабилността на банковата система ще зависи не само експанзията на финансовия сектор, а и перспективите пред реалната икономика, и възможността за реализиране на положителен икономически растеж и през 2009 г.

Данъците върху труда през 2009 г.

2009-01-13T15:08:00.000+02:00

Традиционно за данъци върху покупко-продажбата на труд считаме всички задължителни осигуровки (които се дължат от двете страни по тази сделка), така и данъкът върху личния доход на наетите. Тази икономическа дефиниция се различава от формалното (юридическо) разграничение на данъците от другите видове тежести, но е редно да отбележим, че осигуровките изпълняват всички икономически критерии, за да бъдат наречени данък - те са задължителни (в случая при сключване на трудов договор) и държавата не се ангажира с доставянето на определена услуга срещу събраните средства, а единствено преразпределя доход.

Данъчно-осигурителната тежест е делът на тези данъци в общите разходи за труд. Промените в нея, настъпили от началото на 2009 г., включват намаляване на задължителната осигуровка за пенсия, която работодател и работник дължат, и увеличаване на задължителната здравна осигуровка. В същото време се запази максималният осигурителен доход от 2000 лв. (той беше увеличен до този размер през 2008 г., докато през 2007 г. беше 1400 лв.), както и пропорционалният данък от 10% при облагане на доходите на физическите лица.

Общият ефект от тези промени беше съкращаване на данъчно-осигурителната тежест за позициите, на които брутните заплати са до 2000 лв., от 36.2% на 30.3%. Сега за нетна заплата от 700 лв. работодателят трябва да направи общи разходи за труд в размер на около 1000 лв. При доходите, официално обявени, над 1600 лв. нетно тази тежест намалява и достига около 22% при нетни доходи от 3000 лв. на месец. Всичко това важи за декларирани доходи, при положение че наетият е роден след 1960 г. При наемане на по-възрастни служители тежестта е по-висока.

Според последни данни за пазара на труда от редовния доклад на Industry Watch по темата за най-масовите средни позиции нетните заплати в най-големите градове са в границите на 400-700 лв. Това означава, че ако тези доходи бъдат напълно декларирани от работодателите, един служител ще им струва между 500 и 900 лв. на месец с включени всички данъци.

Въпреки намалението данъците върху труда остават сред най-тежките данъци (по равносилност равняващи се приблизително на данъците върху покупко-продажбата на горива). Самият размер на тежестта ще изисква нови намаления, но първо министерството на финансите ще трябва да се убеди във фискалната издръжливост на новите по-ниски осигурителни ставки.

Тежестта на данъците върху труда може да се намали без формално да се променя размерът на ставките. Ако тежестта се "прехвърли изцяло" върху работодателите, тя може да намалее до 28.5% за най-масовите позиции. Това как е разпределена законово тежестта е чиста формалност (все едно да разпределите ДДС между продавач и купувач) - в крайна сметка важното е колко процента от парите на работодателите ще вземе държавата, преди работникът да занесе вкъщи нетния си доход. Работодателските организации не би следвало да имат нищо против това, въпреки че по закон "работодателите ще поемат цялата тежест". Това ще означава по-ниски данъци и вероятно по-доволни синдикати.

Осигуровките остават номер едно като пречка пред работодателите, което се потвърждава от анкети в различни браншове. Те са по-тежка бариера пред инвестициите и новите начинания според мнението на бизнеса дори от процедурите по издаване на разрешение за строителство на търговски или производствен обект. Свикнали сме да гледаме на данъците като на поток, който тече от частния сектор към правителството - ясно е кой губи и кой печели. Но част от загубите от данъците за икономиката не са включени в размера на данъчните приходи. Твърде висок данък означава липса на икономическа активност - дори без приходи в бюджета и видими загуби данъчната тежест нанася невидими загуби на икономиката. Смисълът на данъчните намаления не е "изсветляване на икономиката", което е най-често бюджетна цел, т.е. ще увеличим основата за облагане. По-скоро това е раждането на нови начинания и работни места, които са останали нереализирани при високата данъчна тежест.

Икономически растеж по време на глобална рецесия

2008-12-20T10:38:00.000+02:00

Напоследък международните финансови институции, официалните фискални и монетарни власти, както и много независими анализатори ревизираха прогнозите си за икономическия растеж в световен мащаб през следващата 2009 г. Все по-модерен става терминът рецесия, с който традиционно се обозначава спад в брутния вътрешен продукт в две поредни тримесечия. Тази формална дефиниция обаче не бива да ни заблуждава. Все пак разликата между икономически растеж или рецесия в развитите икономики поне напоследък е изключително малка и дори попада в рамките на статистическата грешка. Затова по-коректно е използването на по-широката дефиниция, която определя рецесията като значителен спад в икономическата активност. Независимо от различните концепции за рецесия сякаш съществува консенсус, че свиването на развитите икономики неизбежно ще се пренесе и в развиващите се пазари, макар и вероятно с известен времеви лаг.

Същевременно официалната статистика в България обяви предварителните данни за БВП през третото тримесечие на 2008 г. Реалният растеж на икономиката остава относително висок, макар че леко се забавя спрямо предходното (второ) тримесечие. На 12-месечна база обаче реалният растеж се ускорява до 6.9% годишно.

Значителен принос за реализирането на относително високия растеж има земеделието, което се характеризира с най-силно изразена цикличност през последните няколко години, редувайки периоди на рекорден растеж със значителен спад. На фона на негативното влияние на свитото потребителско и инвестиционно търсене върху реалния сектор забавеният растеж на местната индустрия е по-скоро очакван.

От гледна точка на крайното използване основен двигател на икономическия растеж се оказват инвестициите, а не потреблението, каквото е популярното мнение. Инвестициите продължават да растат с над 22% в реално изражение, формирайки над 30% от обема на икономиката. Дори и чисто математически, без да отчитаме дългосрочните ефекти от повишената инвестиционна активност върху потенциала на икономиката, инвестициите имат по-голям принос за икономическия растеж през третото тримесечие.

Вярно е, че официалните данни за БВП са показателни за икономическата активност през месеците юли, август и септември - период, в който влиянието на глобалната криза върху българската икономика (поне привиднo) не беше толкова осезаемо. Не бива да се забравя обаче, че през третото тримесечие кредитната експанзия се забави съществено, притокът на преки чуждестранни инвестиции започна да отслабва, а ЕС, който е основният ни външнотърговски партньор, фактически вече се намираше в рецесия. С други думи, и през третото тримесечие българската икономика успя да реализира растеж въпреки неблагоприятната международна среда.

Друг източник на притеснения сред икономическата общност в световен план (освен рецесията) е вероятността да има трайна дефлация. Преобладаващите опасения са, че дефлацията ще увеличи реалната стойност на задълженията, поети от бизнеса и домакинствата, и по този начин ще затрудни изплащането им. В същото време обаче дефлационните очаквания създават стимули за отлагане на потреблението във времето. В България също се наблюдава дефлационен процес (поне на месечна база), макар и много по-слаб, отколкото в развитите икономики. Дефлацията у нас вероятно ще засегне не само потребителските цени, а и цените на реалните и финансовите активи. Всъщност пазарната оценка на акциите на българските публични компании вече се понижи с почти 80% годишно, измерена през основния борсов индекс SOFIX. Динамиката на жилищните цени също започна да се успокоява.

Напоследък номиналните лихви по банковите депозити нарастват с ускорени темпове, отразявайки свиването на кредитните пазари в глобален план. Покачването на номиналните лихви по депозитите в комбинация с дефлация (или поне забавяне на инфлационната динамика) води до увеличаване реалната доходност на банковите вложения. По този начин стимулите за спестяване нарастват (поне в краткосрочен план) при допускането за стабилност на банковата система.

Евентуално увеличаване на склонността към спестяване може отчасти да компенсира отслабналия приток на външни капитали в страната (според предварителни данни) и да подкрепи все още високата инвестиционна активност. Все пак именно инвестициите в производителни дейности подобряват не само краткосрочното състояние на икономиката, а и дългосрочната перспектива за развитие.

Проблем ли е външният дълг за българската икономика в момента

2008-12-12T10:36:00.000+02:00

Разбира се, всеки дълг носи риск за длъжника. За разлика от капитала, набран от собствениците, заемният капитал трябва да се върне в определен срок, и то изцяло (плюс лихви). В подобна рамка както частните компании, така и правителствата се стремят да не задлъжняват повече, отколкото могат да си позволят да изплащат в бъдеще, ако желаят да запазят доверието на пазара. Развитието на кризата показа, че играчите с най-висок дълг пострадаха най-силно.

Ако трябва да се сравни с макроикономически подход, проблемът в една страна може да е както частният, така и публичният дълг. Едно правителство с голямо дългово бреме носи риск от бъдещо повишаване на данъците, национализация или парична инфлация - все действия, разрушаващи капитала и благосъстоянието в дългосрочен план. Не случайно бюджетният дефицит и публичният дълг са сред критериите за членство в еврозоната. За България обаче по всеобщо съгласие не може да се твърди, че има проблем с държавния дълг. Още повече, към октомври тази година общият размер на дълга се покрива от фискалния резерв - с други думи, българското правителство няма дълг.

Частният дълг, който е относително разбираем проблем за отделния играч - домакинство или компания, създава индиректни макроикономически въздействия. Така например излизането от пазара (фалита) на някои играчи, които са имали неблагоразумието да задлъжнеят твърде много, може да се смята за оздравяващ и полезен процес. Има обаче широк консенсус, че обща висока задлъжнялост (и ниска степен на спестяване) не може да е устойчива в дългосрочен план. Първо, масово неплащане на дълговете води до разпад на доверието, а ако и банковият сектор не може да поеме загубите, накрая пак данъкоплатецът ще трябва да плати сметката. С други думи, има риск от национализация на загубите, което ни връща в случая на големия размер на публичния дълг.

На второ място, не толкова катастрофичният сценарий е свързан с нуждата от свиване на инвестициите и потреблението в бъдещ период. Всеки дълг е консумиране на чуждо спестяване, с други думи - в бъдеще ще трябва да заделиш от приходите си, за да върнеш стойността на миналото потребление. Така, ако притокът на капитал към бизнеса и домакинствата спадне под нивото на разходите по обслужване на старите задължения, в бъдеще ще има по-ниска икономическа активност.

Мнозина анализатори използват за водещ индикатор външния дълг на една икономика. Още по-често срещан термин е външни дисбаланси.

За България сега основен риск в рамките на този модел са нарасналата през последните години външна задлъжнялост и дефицитът по текущата сметка (последният - като следствие от първото). Към септември 2008 г. размерът на дълга достига 35.6 млрд. евро при 28.9 млрд. евро в края на 2007 г. и 20.7 млрд. евро в края на 2006 г. Ако изключим публичния дълг от 2.7 млрд. евро, над 1/3 са заемите в реалния сектор, както и вътрешнофирмените заеми, които на практика могат да се разглеждат като пряка инвестиция. Около 27% от дълга е в търговските банки.

Теоретично най-лошият сценарий е спиране на потока нови заеми към българската икономика и съответно - проблем с погасяването на съществуващите заеми.

Трябва да си отговорим на два въпроса:

Възможно и вероятно ли е компании майки да предизвикат финансови затруднения или дори фалит на дъщерните си компании в България?

Рационално ли е големите европейски банки да рискуват близо 8 млрд. лв. собствен капитал в притежаваните от тях банки в България, за да "изтеглят" спешно ликвидност от около 4 млрд. лв. при на практика неограничено рефинансиране от ЕЦБ?

Непосредствената нужда от финансиране според нас се отнася основно до дълга на реалния сектор. Разходите по обслужването му ще са около 1.5-1.6 млрд. евро през 2009 г., или около 12-15% от очакваните инвестиции в основен капитал за следващата година. С други думи, при липса на ново външно финансиране и при запазване на текущите разходи икономиката ще свие инвестициите в дълготрайни активи с до 15% спрямо очакваното към момента. При ръст от над 30% в реално изражение за последната година такъв спад ще има умерен негативен общ ефект.

Ако погледнем исторически, бремето на дълга в момента е по-ниско от това през 1999 г. - както измерено спрямо БВП, така и спрямо вътрешните спестявания. Тогава монетарната стабилност бе запазена, а следващото десетилетие бе на рекорден икономически растеж.

Жилищата в България - актив или пасив

2008-12-06T10:55:00.000+02:00

През последните месеци основните участници на пазара на жилища отчитат намаляване на броя сключени сделки и понижение на офертните цени. Официалната статистика все още показва състоянието на жилищния пазар с известно закъснение. Според последните данни към края на септември 2008 г. жилищните цени отчитат растеж, макар че на национално равнище темпът се понижава до 27% годишно. Данните за четвъртото тримесечие вероятно ще регистрират по-сериозно забавяне на ценовия растеж. По-бавният темп на нарастване на жилищните цени ще доведе и до задържане експанзията на жилищното богатство, което за последните 6 години се е разширило 3.4 пъти. Какъв ще бъде ефектът върху потреблението, спестяванията на населението, банковата система и икономиката като цяло зависи от няколко фактора.

На първо място е необходимо да се определи каква е значимостта на жилищния кредит за икономиката. На теория колкото по-голям е делът на ипотечното финансиране в жилищното богатство, толкова по-голяма е вероятността при евентуални сътресения на пазара на недвижими имоти нетното жилищно богатство да бъде отрицателно (т.е. обемът на жилищните заеми да надхвърля пазарната стойност на жилищата). Към края на септември 2008 г. ипотечните заеми представляват 5% от жилищните активи - относително малък дял спрямо другите европейски страни. Напоследък разликите се увеличиха, отчитайки все още бързото поскъпване на реалните активи у нас (поне до момента) и паралелното свиване на жилищното богатство в европейските икономики.

Алтернативна мярка за значимостта на жилищния кредит за икономиката е т.нар. коефициент на проникване (съотношението на жилищния кредит към брутния вътрешен продукт на годишна база). Въпреки кредитната експанзия в последните години проникването на жилищните заеми в икономиката е над 3 пъти по-ниско в България спрямо еврозоната. Затова дори и при евентуално задълбочаване на глобалната криза и допълнително свиване на жилищните пазари негативните ефекти върху потреблението и спестяванията ще бъдат много по-силни в еврозоната и другите развити страни, отколкото в България.

На второ място е важно да се определи колко средно е процентът на банково финансиране за жилища, чиято покупка е чрез кредит. Високото съотношение на жилищния заем към стойността на имота може да се окаже проблем, защото променя стимулите за поведение на купувача. При евентуален спад на жилищните цени и отрицателна нетна стойност на жилището за купувача може да се окаже по-изгодно да остави ипотекираното жилище на банката, като реши да живее под наем или да купи ново жилище на по-ниска цена. Подобен тип поведение от страна на купувачите е напълно рационално, но води впоследствие до още по-голям спад на жилищните цени.

Негативният ефект за икономиката (при равни други условия) е по-силен при значително понижение на цените, при голямо предлагане на жилища за продажба, при съществени разлики между наемните нива и размера на погасителната вноска, както и при наличието на начален период с облекчени условия по обслужване на заема. При това рискът не е равномерно разпределен, а се концентрира в определена група кредитополучатели - тези, които купуват "на върха", когато жилищните цени са достигнали най-високата си стойност.

Тази постановка частично обяснява промяната в кредитната политика на банките през последните месеци и особено през октомври (последния месец, за който разполагаме с официални данни). Нараства значението не само на ценовите изисквания към кредитополучателите под формата на по-високи лихви, но и на неценовите критерии. На фона на несигурността по отношение растежа на доходите, заетостта и посоката на жилищните цени банките частично ограничават кредитирането в потребителския и жилищния сегмент. По-консервативното поведение на банките намалява риска от евентуални проблеми не само за финансовата система и кредитополучателите, но и за икономиката като цяло.

В този ред на мисли ефектът от намаляването на минималните задължителни резерви, което БНБ предприе в началото на декември, ще бъде по-скоро ограничен в краткосрочен план, тъй като забавянето на кредитната експанзия напоследък се дължи не само на поскъпналия финансов ресурс. Ясно е обаче, че при традиционно банкиране няма как банките изкуствено да задържат ръста на кредитирането за дълъг период от време, при условие че финансовата система е стабилна. Ето защо в средносрочен план решението на БНБ да стимулира кредитирането ще се отрази по-осезаемо върху растежа на жилищните заеми, а оттам и върху пазара на жилища в България.

Не е време за кейнсианство

2008-11-27T10:51:00.000+02:00

Последните данни за пазара на труда на НСИ показаха, че броят на заетите вече надхвърля 3.4 млн. души. Ръстът на заетостта се запазва на около 120 хиляди работни места годишно. Данните се отнасят за годината до септември - време, което днес вече наричаме предкризисно. Паралелно с тези данни се появиха първите прогнози за увеличение на безработицата през 2009 г. вследствие на очаквани съкращения в реалния сектор.

Прогнозите бяха първо изречени от официални трибуни като Министерството на труда и социалната политика и след това потвърдени от работодателски сдружения. Самата коректност на прогнозите е невъзможно да бъде доказана. Ако не се сбъднат, авторите на прогнозите ще отбележат "непредвидена промяна в конюнктурата" и "фактори извън модела", а може и нищо да не отбележат, понеже ще са заети с прогнозите за 2010 г. Ако обаче се сбъднат (без да е ясно, че събитията се сбъдват точно поради причините, които сега стоят в обясненията за бъдещо увеличение на безработните), тогава ще се наложи да слушаме поне една седмица за това в телевизионните новини.

Според нас по-важният въпрос е не дали прогнозата за увеличена безработица ще се сбъдне, а по-скоро какви ще са политическите рискове от широк консенсус около тези прогнози. Заплахата от нови редици безработни традиционно е значим проблем за политиците (и сякаш само за тях). Независимо от очакваното количество безработни този проблем винаги заема водещо място в приоритетите за нови политики. Нека все пак уточним за какъв размер нова безработица става въпрос. При официални очаквания за безработица от 7% увеличението на броя на безработните би следвало да е под 45 хиляди души. Много или малко е това от макроикономическа гледна точка? Средногодишната заетост в България е над 3.33 млн. души. От тях заети в частния неаграрен сектор са близо ?, или 2.44 млн. души.

В тази част на стопанството по наши изчисления годишно поне 400 хиляди души сменят позициите си, работодателите си и в много случаи дори индустриите. Това "преливане" на работници е важен процес в подкрепа на конкурентния натиск и ръста на реалната производителност. Средно погледнат, ръстът на производителността остава положителен през последните години (виж графика 2). Голяма част от тези хора поне за известно време остават без работа, в междинния период на смяна на работодателите има и по-продължителни фази на търсене на работа. Новите безработни според очакванията ще бъдат малко над 1% от общия брой на работната сила и малко над 10% от броя на хората в "оборота на работни места".

Тези числа са относително незначителни от макроикономическа гледна точка. Но от политическа гледна точка те представляват страх от загуба на гласоподаватели. Може ли да направи нещо държавата, когато в структурата на заетостта тя е отговорна за под 20% от заетостта (виж графика 1 за разпределението между бюджетна сфера и държавни производства)? Кейнсианците предлагат подход, при който увеличените публични разходи ще стимулират търсенето на редица стоки и услуги и оттам ще запазят заетостта в някои "структуроопределящи" сектори. Обществените поръчки - все по-често ще чуваме - ще са спасителният пояс за всички от текстила до строителството. Ако сумираме очакванията за съкращения в отделните сектори (поне така, както са обявени от техните гилдии), числото ще надвишава значително прогнозираното от правителството. Безработицата за пореден път влиза в ролята си на аргумент за държавна подкрепа за избрани играчи. Сега, когато кейнсианството буквално възкръсва, политиците ще могат да развържат кесиите много по-лесно, с далеч по-малко забележки за ползите от публичните разходи. Нали в крайна сметка спасяват икономиката от кризата.

Това е лош момент за инвестиционния климат в Европа и България. Политическият риск от увеличаване на публичните разходи нараства. Държавното бреме върху частния сектор остава значимо, а в подобни моменти се разделяме с малкото надежда за неговото намаляване. Възможни са и по-негативни сценарии пред фискалната политика, които няма да са продукт на световната криза (както ще ни убеждават по-умелите в ПР политици), а решение на местните управляващи.

Пазарът на труда - реформи за истински "пакет гъвкавост"

2008-11-16T11:23:00.000+02:00

Правителството публикува свой проект за държавен бюджет за 2009 г., както и съпътстващите подкрепящи и разясняващи документи. Министърът на финансите Пламен Орешарски, представяйки основните параметри на фискалната политика, приема, че трябва да се очаква по-висока степен на неопределеност на макроикономическата среда поради неблагоприятни въздействия на външната финансова криза и стагнацията на външните пазари. Съвсем логично, той посочва като основен риск пред бюджетната политика неизпълнение на приходите и необходимост от рестрикция на публичните разходи. Същевременно правителството отчита риск от намаляване на инвестициите и забавяне на стопанската активност.

Предизвикателството пред благоразумната макроикономическа политика е двойно - освен рисковете от глобална икономическа рецесия през следващата година се провеждат избори.

Правителството вероятно ще е изкушено да приложи в България и някои от "екзотичните" практики на държавна намеса и покриване на загуби с пари на данъкоплатците, стартирали в някои от развитите икономики. Засега обаче то декларира, че "ще запази финансовата и банковата стабилност чрез създаване на фискални и финансови буфери". Вторият принцип предполага "максимално запазване на гъвкавостта на икономиката и предпазване от изкривяването на пазара и конкурентната среда".

Тези принципи са добри и трябва да се спазват, ако се разбират правилно. Добре е, че правителството препотвърждава намерението си да запазва макроикономическата си политика независимо от външната среда - казано с други думи, валутният борд и недефицитното харчене в бюджета са винаги "добрата политика".

Трите пакета мерки обаче не следват изцяло декларираните принципи, поне така, както един класически икономически прочит би потвърдил. Пакетът "икономическа активност" е основан на разбирането, че правителството може да измести частния сектор в инвестиционния процес, като така компенсира спад в инвестиционното доверие и растежа. Пакетът "пазарна гъвкавост" е в голяма степен оксиморон, тъй като повечето мерки са свързани с преки държавни субсидии и трансфери към компании, които при истинска "гъвкавост" биха излезли от пазара. Пакетът "гъвкавост на социалните мрежи" обаче има шанс да реализира значим набор от реформи, подобряващи конкурентността и продуктивността. Повишаването на свободата при наемането на труд е както необходимо с оглед незавидната позиция на България, така и с голям потенциален ефект за подобряване на инвестиционната среда.

Няколко факта от пазара на труда, които заслужават коментар:

- без много обществено внимание правителството провежда политика на ограничаване на достъпа до социални помощи - това насърчава търсенето на работа и оттам предлагането на работна сила

- Световната банка отчита, че заетостта е ниска, а много млади хора са нито учещи, нито работят

- за третото тримесечие средната заплата расте с 22.5% спрямо същия период на 2007 г.

- ръстът в обществения сектор обаче е значително по-висок от този в частния

- намалението на заетите в обществения сектор от началото на годината е минимално (1.7%)

- само в две сфери - администрацията и образованието - отчитаме по-значими съкращения

- решението за 12%-но свиване на числеността при увеличаване на заплатите за оставащите и въвеждането на делегираните бюджети се оказаха успешни реформи.

Успешният "пакет гъвкавост" би следвало да включва продължаване на политиките за насърчаване на заетостта, либерализиране на наемането и освобождаването от работна сила, свиване на броя на работещите в обществения сектор с реформи, финансиране на публичните услуги на база дейности и резултати, намаляване на осигурителното бреме.

Ролята на държавните инвестиции по време на криза

2008-11-10T21:59:00.001+02:00

Една от основните антикризисни мерки в икономическата програма на новия американски президент Обама е значително увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктура. В основата на тази идея е кейнсианската концепция за правителствените разходи по време на криза като фактор за поддържане на икономическия растеж. Счита се, че свиването на частното потребление и инвестиции може да бъде компенсирано от нарастване на държавните инвестиции в инфраструктурни проекти. Мерките, предложени от икономистите на Обама, не са изолиран случай. Експанзионистична политика по отношение на публичните инвестиции планират почти всички правителства, включително и българското, както стана ясно при представянето на държавния бюджет за 2009 г.

Поддръжниците на публичните инвестиции като антикризисна мярка считат, че те спомагат за предотвратяването на две основни опасности – трайна дефлация и рецесия.

Дефлацията е заплаха поради няколко причини. При дефлация обикновено номиналните лихви са близки до нула. По този начин е възможно икономиката да попадне в капан на ликвидността – ситуация, при която централните банки не могат да стимулират икономическата активност чрез традиционните монетарни инструменти. Дефлацията затруднява изплащането на дълг, тъй като увеличава реалните лихви по кредитите. Нещо повече, дефлацията води до по-ниски номинални приходи за производителите, а оттам и до по-малки корпоративни печалби, необходимост от съкращаване на работна ръка и последващо увеличение на безработицата.

Макар че през последните месеци инфлационната динамика се забавя, вероятността в България да има устойчива дефлация на потребителските цени е относително малка. Дори и най-оптимистичните прогнози на вътрешни и международни институции за следващата година не предвиждат понижаване на инфлацията под 5% средногодишно.

Всъщност основният аргумент за повече публични инвестиции е необходимостта от поддържане на положителен икономически растеж. Тук могат да бъдат разгледани две хипотези по отношение на българската икономика. Първата е, че местната икономика в момента работи под потенциала си. В този случай вместо увеличаване на публичните инвестиции много по-важни са реформи, насочени към стимулиране на икономическата активност, подобряване на бизнес средата, мобилизиране на неизползваните трудови ресурси. Въпреки позитивните развития на пазара на труда през последните години, коефициентът на заетост остава относително нисък спрямо другите страни в ЕС. С други думи, в България все още не се използват напълно наличните ресурси, включително и свободната работна сила.

Втората хипотеза, подкрепяна предимно от външни анализатори е, че икономиката на страната временно функционира над потенциалното си равнище. Това състояние те определят с термина прегряване, което според тях е очевидно заради относително големия дефицит по текущата сметка, бързата кредитна експанзия, по-високата инфлация на потребителските цени, рекордното поскъпване на недвижимите имоти. Именно прегряването на икономиката беше официално обявената причина агенциите за кредитен рейтинг да ревизират оценките си за риска в България.

Дори и да не приемем напълно тезата, че местната икономика прегрява, то очевидно има сектори, които предстои да се свият, независимо дали това ще се случи заради неблагоприятното влияние на глобалните условия, заради спирането на част от европейските субсидии, или заради други (вътрешни) фактори. Публичните инвестиции в този случай може временно да осигурят по-висока заетост, но възпрепятстват свиването на нерентабилните дейности и забавят разширяването на по-производителните сектори. С други думи, държавните инвестиции затрудняват пренасочването на ресурси от един сектор към друг, което прави икономиката по-малко гъвкава спрямо появата на различни вътрешни и външни шокове.

Основният аргумент против прекомерното разширяване на публичните инвестиции е, че те представляват преразпределение на ресурси през бюджетния механизъм, без да променят поведението на стопанските субекти и без да стимулират икономическата активност. Ефектът от публичните инвестиции е краткотраен, дори еднократен, и не подобрява дългосрочната перспектива пред икономиката. В крайна сметка държавните инвестиции не могат да заменят частните капиталовложения като двигател на икономическия растеж.

Истинската цена на парите

2008-11-08T11:26:00.000+02:00

Манипулирането на лихвените проценти е поне част от обяснението за днешната финансова криза. Това мнение споделят все повече наблюдатели, което е един от положителните резултати на тази криза - тя насочи вниманието към най-тежкия източник на политически риск в развитите икономики днес - централните банки. Самите централни банки обаче дават вид, че са длъжни да бъдат още по-активни по време на кризата, като я кръстиха ликвидна, за да дадат даже номинална легитимност на своите действия.

Сега Федералният резерв продължава съкращенията на официалните лихвени проценти, които започна преди година. Очакваме Европейската централна банка да го последва. В Америка този процес започна през септември 2007 г., когато основната лихва беше свалена от 5.25 на 4.75 процента. Процесът продължи до днес, когато тя вече е 1%. Фед и ЕЦБ изляха или изразиха готовност да излеят ресурс в глобалната финансова система, която да "увеличи ликвидността" и следователно да помогне на банките за справяне с "ликвидната" криза.

Независимо от неокейнсианските - сега за известно време модерни - термини за кризата тя не е породена от недостиг на кеш, а от недостиг на реални спестявания. По-коректно от теоретична гледна точка е да се каже, че инвеститорите са били заблудени за готовността на спестителите - тези, които разполагат с реалните спестявания, да спестяват достатъчно много достатъчно дълго време. Паричната политика е основен виновник за грешните сигнали към финансовата система и оттам към инвеститорите в реалния сектор. Изкуствено ниските лихвени проценти заблуждаваха, че има повече (готовност за) реални спестявания, отколкото действително имаше. Истинската цена на парите обаче беше различна от лихвите, определяни от централните банки.

Колкото и да намаляват лихвите сега централните банки, това няма да увеличи обемите на реални спестявания, които са на разположение на инвеститорите. Някои инвестиционни проекти ще трябва да бъдат изоставени, защото се оказва, че те реално няма с какво да бъдат захранени. Ликвидацията на тези начинания е това, което се вижда по време на кризата в бизнес цикъла. Някои активи ще бъдат насочени към други проекти, но за това ще трябва време. Други инвестиции са завинаги загубени. И двете носят определени загуби за икономиката, които най-популярно се описват като "рецесия".

Ще помогнат ли по-ниските лихвени проценти за оцеляването на финансови институции, които са инвестирали неразумно или прекомерно са разчитали на привличането на външен ресурс? Възможно е това да има кратък положителен ефект за тях. Но в края на деня банките и фондовете ще трябва да ликвидират активи, които днес струват значително по-малко в сравнение с преди кризата. Тяхната задлъжнялост е монетарна (те дължат пари, а не активи) и при прекомерно разчитане на ливъридж няма лихвен процент, който да спаси неразумните финансови играчи.

Ще помогнат ли по-ниските лихви на кредитирането? Да предположим, че банките в еврозоната заемат ресурс от Европейската централна банка без лихва, после го раздадат на поделенията си в Източна Европа с лихва 3%, които от своя страна кредитират с него инвеститори в строителството с лихва 6%. Ако истинската цена на спестяванията беше 6%, тогава би трябвало три апартамента днес да се разменят за (обещание за) четири апартамента след 5 години. Строителният предприемач прави плановете си според тази лихва и започва строителство на няколко обекта.

Когато обаче един ден ЕЦБ реши да вдигне лихвата (поради политически неприемлива инфлация), лихвата по кредита за строителя скача, да речем, на 10%. Тогава се оказва, че три апартамента днес се разменят за четири апартамента не след 5 години, а след 3 години. Инвеститорът има 40% пъти по-малко време да изпълни планираното. В редица случаи това се оказва невъзможно. Дори проектът да е заложен пред банката, тя ще претърпи загуби от фалита на строителния инвеститор, които няма да й позволят да върне заема, взет при "изключително изгодни" лихви.

Добрите банки ще предвидят този политически риск от манипулирането на лихвените проценти. Те няма да разчитат на финансиране от централната банка и няма да обвържат своята дейност с благоразположението на властите. След кризата добрите банки ще са мнозинството от банките. Затова вероятно ниските лихви на ЕЦБ и Фед няма да повлияят на достъпа на реалния сектор до кредит.

Добрата новина е, че намалената "ликвидност" не задължително е свързана с намаление на реалните спестявания. Докато централните банки манипулират ликвидността, реалната икономика определя обема и цената на спестения доход. Реалният обем спестявания, а не официалните лихвени проценти ще определят възможностите за инвестиции и икономически растеж. По-високите лихви не означават по-малко инвестиции. Те може да компенсират спестителите за инфлацията на съответната валута, без да срещат ограничен инвеститорски интерес. Ликвидността не може да е проблем пред инвестирането на спестения доход, поне не за дълго.

Може ли да бъде ефективно студентското кредитиране

2008-10-25T10:10:00.000+03:00

На фона на поскъпващия финансов ресурс и повсеместното затягане на банковото кредитиране дълго чаканото (и обещавано от политиците) преференциално кредитиране на студентите се сблъсква с трудности още на старта. Законът за кредитиране на студенти и докторанти стана факт в правното пространство в началото на август, а самото отпускане на заемите се очакваше да заработи в началото на академичната година, т.е. в началото на октомври. Оказва се обаче, че нормативно уредената система от преференции на едно дългосрочно по своя характер кредитиране като че ли не успява да провокира достатъчно сериозен интерес за участие сред банките, които и без това възприеха по-консервативни кредитни стратегии в контекста на вихрещата се финансова криза.

Макар че по принцип не може да се говори за "пазарен провал" при кредитирането на студентите като особена категория субекти на банковия пазар, факт е, че досега предлагането на целеви студентски кредити в България е силно ограничено. Обясненията могат да се търсят в различни посоки - в липсата на местна култура на заемно финансиране на образованието, в значителния риск, който се свързва с тази категория кредитополучатели и невъзможността им да осигурят приемливо обезпечение, във високите разходи за администрирането на такъв вид кредитни продукти и т.н. За момента около десетина банки предлагат специализирани заеми, предназначени за студенти, но в крайна сметка се оказва, че най-често заемен ресурс за финансиране на образованието се ползва под формата на стандартен потребителски кредит - поради по-малкото формалности и значително подобрените ценови и неценови условия през последните години. В много от случаите обаче това е свързано с изместване на субекта на задлъжнялостта, тоест дълговото бреме обикновено се поема от родителите. Причината е, че родителите предлагат по-голяма предвидимост на заетостта и дохода, а освен това така парите могат да се използват пряко, без да се обвързва процедурата с трето лице (обикновено сумите по целевите кредити се превеждат директно на университет или фирма посредник при участие в обменни програми).

От гледна точка на банките предоставянето на държавна гаранция върху кредитите, отпускани на студенти, би ограничило до голяма степен два от съществените проблеми, с които се сблъсква пазарната практика при този вид кредитиране. Студентите са кредитополучатели, които се асоциират с висока степен на риск - главно поради по-трудната преценка на бъдещите им перспективи на трудовия пазар и на потока от бъдещите им доходи, както и поради принципно високата им мобилност (свързана например с реалната възможност да емигрират по-често в сравнение с други категории кредитополучатели). Наред с това студентите често не са в състояние да предоставят приемливо обезпечение на кредита. Ясно е, че нормативното уреждане на държавна гаранция (при това пълна) намалява значително тези рискове, т.е. в крайна сметка води до намаляване на рисковата премия и административните разходи по кредитирането. Затова и не е изненадващо, че за банките като основен проблем пред участието им в програмата се оформи редът на реализиране на банковата гаранция, а не толкова ценовите условия (относително ниската лихва, която законът ги задължава да начисляват).

Принципно погледнато, отпускането на студентски кредити при облекчени условия като повечето подкрепяни от държавата механизми за преференциално третиране на отделни категории субекти в крайна сметка може да ангажира немалък ресурс на данъкоплатците. В случая преференциалното третиране се изразява в предоставяне на държавна гаранция (за главницата и лихвите), предоставяне на гратисен период (до 1 година след дипломиране), облекчени лихвени условия (лихвата по кредита не може да надхвърля ОЛП плюс два пункта), относително широки възможности за опрощаване на кредита (смърт, трайна нетрудоспособност, раждане на второ дете).

В действителност обаче от гледна точка на публичните финанси поддържането на една добре изработена програма за студентско кредитиране е значително по-евтина алтернатива (при равни други условия) от схемите за безвъзмездна финансова подкрепа на висшето образование (грантове, стипендии, субсидиране на таксите за обучение), тъй като при нея в крайна сметка се предполага връщане на значителна част от вложения ресурс. Именно и затова програмите за студентско кредитиране придобиват все по-голяма популярност в световната практика като инструмент за провеждане на реформите, насочени към въвеждане или увеличаване на таксите за обучение в държавните университети и/или за ограничаване на други форми на безвъзмездни субсидии.

Самото конструиране на подобни програми до голяма степен се основава на разбирането, че висшето образование не е чиста форма на публично благо. В този смисъл прилагането на схема на студентско кредитиране може да се разглежда като един от ефикасните и относително справедливи механизми за финансиране на висшето образование. Справедливостта до голяма степен се осигурява от факта, че в крайна сметка самият индивид, а не данъкоплатците, поема част от разходите за получаване на образователна услуга, която подобрява капацитета му да генерира по-висок доход в бъдеще. По-голямата ефективност от своя страна се постига чрез мотивиране на студентите да избират специалности, които биха повишили шансовете им за намиране на перспективна и доходна работа, както и да влагат повече усилия в образователния процес, за да са по-конкурентни на трудовия пазар. Всъщност разширяването на дела на възмездното финансиране на висшето образование (включително с кредитен ресурс) за сметка на безвъзмездното (субсидирани такси и стипендии) би могло да послужи и като селективен механизъм, като по естествен начин стимулира отпадането на студенти, които нямат място в образователната система (и чието участие в нея в момента се субсидира от данъкоплатците).

За да има горните ефекти, практическото прилагане на подкрепяната от държавата програма за студентско кредитиране в крайна сметка трябва да преследва постепенно (било то и частично) заместване, а не просто допълване на съществуващите държавни субсидии за висшето образование. Наред с това, до каквито и компромиси да се достигне в хода на договарянето на конкретните условия за практическото прилагане на програмата, държавата трябва да защити интересите на данъкоплатците, като не насърчава поемането на морален риск, до какъвто несъмнено би довело прекалено либералното прилагане на преференциални механизми.

Инфлация, дефлация, стагфлация

2008-10-17T11:21:00.000+03:00

Централните банкери от двете страни на Атлантическия океан се поставиха в доста неудобна позиция в желанието си да аргументират последните сваляния на основните лихви. В крайна сметка, с подкрепата на редица анализатори и специализирани медии, се оформи нещо като консенсус около тезата, че финансовата криза увеличава рисковете от рецесия, а оттам - инфлационният натиск задължително трябва да спадне. Ако централните банкери обаче гледат само потребителските цени, това едва ли ще се случи толкова бързо.

Че това не е задължително вярно, се илюстрира дори само от съществуването на понятието стагфлация - което през 70-те години на XX век обозначи период на траен ръст на цените при стагнация в икономиката. Но дори 2008 г. показа, че глобалната икономика навлезе във финансова криза, която на места започна да предизвиква и ефекти в реалния сектор при безпрецедентни за последните десетилетия ръст на потребителските цени.

За да разберем какво се случва, на първо място трябва да се отграничат индексите на потребителските цени от индексите на цените на инвестиционните стоки, суровините и активите. Когато монетарната политика е "мека", с други думи, кредитът е лесен и евтин, нарастват инвестициите в основен капитал. Това, от една страна, увеличава производствения капацитет и позволява "предлагането" на потребителски стоки да нарасне така, че да няма ръст на потребителските цени. От друга страна обаче, търсенето на енергия, суровини и имоти нараства, което при слаби промени в предлагането води до по-високи цени. Точно това преживяхме през периода 2000-2006 г., когато централните банки водеха мека парична политика - цените на потребителските стоки не се увеличаваха, но тези на металите, петролът и имотите растяха с бързи темпове. Паралелно с това стойността на компаниите растеше - те бяха оценявани с оглед на по-дълъг хоризонт от време заради ниската цена на парите във времето, при свръхочаквания за продължаващ ръст на инвестициите.

Алан Грийнспан тогава обясняваше, че е възможно да има ръст на паричното предлагане без съответстващ ръст на потребителските цени заради productivity gains, или нарастване на производителността. Това действително е така - но другата причина е в промяната на относителните цени. Новите "пари" не отиваха за потребление на храна и дрехи, а за купуване на къщи и инвестиции в акции. От своя страна предприемачите се "разшириха", инвестирайки в нови пазари - Китай, Индия, Източна Европа. "Платихме" евтините дрехи и електроника с по-скъп петрол, мед, стомана.

Новата оценка на ситуацията показва, че част от инвестиционните проекти са губещи в среда на затруднен достъп до капитал. Настроенията сега за за ограничаване на инвестициите. Това означава по-малко нови производствени мощности, по-малко строежи и инфраструктура, по-малко ръст в транспорта. Оттам и спадът на цените на базовите суровини и петролът - те са пряко следствие от очакванията на пазара за бъдещите инвестиции. В същото време потреблението дори в икономиките, потенциално навлизащи в рецесия, не може да се свие твърде много. Дори при загуба на доход домакинските бюджети в развитите икономики далеч надхвърлят покупките на храна, облекла, продукти за дома и дори елементарни развлечения. Ограничения ще дойдат отново през свито търсене на дълготрайни стоки и активи - по-малко къщи, коли, мебели и т.н.

В България ситуацията е сходна. Свиването на инвестиционните възможности ще засегне проектите, които са най-далеч от потребителя и са с най-дълъг период на отплащане. Същевременно тези дейности, които бяха пряко зависими от инвестиционния ръст в други сектори, могат да очакват намалено търсене. Стойността на компаниите на фондовата борса вече илюстрира това - когато очакванията бяха за продължаващ ръст на новополучавания капитал (през 2007 г.), те растяха с бързи темпове, през 2008 г. спаднаха рязко въпреки високата потребителска "инфлация". Така, ако има дефлация, тя ще засегне цените на активите в много по-голяма степен, отколкото потребителските цени. Но ако има по-малко стартиращи проекти за нови индустриални обекти или ваканционни комплекси, ще спадне и стойността на земята. В същото време наемите на готови имоти и разходите по поддръжката им вероятно ще се запазят.

Твърде големи, за да фалират или да бъдат спасени?

2008-10-14T15:37:00.002+03:00

Когато преди година се появиха първите сигнали за ликвидни проблеми на американските банки, преобладаващите очаквания бяха, че кризата ще засегне конкретни сегменти от финансовия сектор, но не и цялата финансова система. С цел подобряване на ликвидността Федералният резерв реши да действа аресивно, понижавайки целевата лихва от 5.25% до 1.5% в момента. Нещо повече, на повечето инвестиционни банки беше оказана помощ с аргумента, че те са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират (too big to fail).

Традиционното схващане е, че евентуален банкрут на голям пазарен играч представлява риск за цялата финансова система, който може впоследствие да навреди и на реалния сектор. Същевременно, имплицитната държавна гаранция за големите финансови корпорации привлича инвеститорите и стимулира рисковото поведение на техните мениджъри. По този начин големите институции постепенно изместват по-малките играчи от пазара, намалявайки конкуренцията и пазарната ефективност.

Банковата криза в България през 90-те години на миналия век е един от случаите, в които погрешните монетарни интервенции доведоха до срив на цялата финансова система. Последвалото въвеждане на валутен борд силно ограничи възможностите на централната банка да провежда парична политика и по този начин да стимулира рисково поведение сред пазарните участници.

Позитивните ефекти от въвеждането на паричен съвет са видими от стабилния ръст на банковата система през последните години. Активите на българските банки са се увеличили почти седем пъти спрямо 2000 г., като коефициентът на проникване на банковия сектор (като % от БВП) достига 112%. Банките продължават да бъдат най-значимия сегмент от финансовата индустрия.

Една от причините за високия растеж в банковия сектор е нарастването на конкуренцията между финансовите институции. Пазарната концентрация, измерена чрез индекса на Херфиндал например, плавно намалява през последните години. Постепенно пазарният дял на най-големите финансови институции се свива, докато значението на по-малките пазарни участници се увеличава. С други думи, пазарният механизъм в голяма степен позволява проблемът “too big to fail” да бъде решен. У нас централната банка запази ролята си на регулатор на банковата система, но изгуби възможността да се намесва пряко и да нарушава пазарните принципи.

Засилване на конкуренцията между пазарните играчи се наблюдава и в небанковия финансов сектор. Във всички сегменти на небанковото посредничество съществува трайна тенденция към намаляване концентрацията на пазара. Най-силна конкуренция се усеща сред взаимните фондове, които бяха най-динамично развиващият се финансов сегмент през 2007 г. Умерено конкурентна среда има на застрахователния пазар и при доброволното здравно осигуряване. Единствено при допълнителното пенсионно осигуряване се наблюдава по-силна пазарна концентрация, въпреки че и там делът на най-големите компании постепенно се свива.

И докато пазарната концентрация във финансовия сектор в България е относително ниска, в реалния сектор продължават да функционират множество големи предприятия, считани за особено важни за икономиката. Сред тях са държавните монополи – голяма част от които са икономически неефективни, но продължават да съществуват, получавайки значителни по размер държавни субсидии. Приватизация и създаването на условия за реална конкуренция са част от възможните решения на проблема “too big to fail” в този случай.

От друга страна, акумулирането на голям бюджетен излишък даде формален повод на цели отрасли (земеделие и туризъм например) да поискат държавна подкрепа с аргумента, че са твърде значими за икономиката. Извънредните бюджетни разходи с цел пряко подпомагане на даден отрасъл обаче могат да бъдат опасни, особено с оглед необходимостта от фискална предпазливост по време на глобална криза. Още повече, че и без това значителното държавно присъствие в някои отрасли изкривява пазарните сигнали и води до неефективно разпределение на ресурсите, което би могло да постави нови предизвикателства пред икономическия растеж в дългосрочен план.

Ще умре ли "българската индустрия"

2008-10-03T10:12:00.000+03:00

Това е последният рефрен по повод поскъпването на природния газ в страната. Това ще доведе до трудни времена за производства, които се конкурират на глобалния пазар с малко възможност да влияят на цената на своята продукция. Същото, разбира се, важи и за редица други производства - дори които не използват природния газ - които виждат непрестанно увеличение на разходите в България на фона на по-бавен ръст на цените по света. Индустрията преживява непрестанна необходима промяна, която трябва да насочи ресурсите към по-производствени начинания и която е свързана със свиване на едни и разрастване на други фирми и браншове.

Най-надеждна информация за развитието на материалните производства в България според нас дават данните на НСИ за външната търговия. За дванайсетте месеца до юни износът се увеличава с 20%, измерен в евро (около 2.5 млрд. евро повече), в сравнение с предходния 12-месечен период. Това е очаквано по-бързо от номиналния растеж на БВП - 17.7% за същия период по предварителни данни на официалната статистика. България продължава да се отваря все повече към света, като все по-трудно може да се говори за "българска индустрия". Става дума за производства, които са все по-силно интегрирани с други производства в чужбина.

В структурата на износа най-бързо се увеличава делът на енергийните ресурси, което е обяснимо с покачването на относителните цени на енергоносителите през разглеждания период. Износът на петролни продукти расте с над 40% през годината до юни, измерен в евро, а на непетролни енергийни ресурси - с 42%. За някои вероятно е изненадващо, че след енергийните суровини най-бързо расте износът на инвестиционни стоки - машини и индустриално оборудване - с над 37% в номинално изражение. Все пак трябва да се има предвид, че инвестиционните стоки запазват относително скромен дял от около 16% в общия материален износ на страната.

Металите заемат най-сериозен дял в експорта от България, близо 1/5, който обаче непрестанно се свива. Нискоефективни производства в тежките индустрии предстои да се свиват тепърва. Последните години бяха благоприятни за производителите на метали, химикали и други базови суровини, като предложиха растящи цени на суровините на световните борси. Сега обаче времената се промениха, както предвиждахме, и много от тежките производства ще трябва да предприемат значително преструктуриране в преследване на по-висока ефективност или да изчезнат.

Динамиката на вноса потвърждава, че материалните производства в България са все по-интегрирани международно. Материалният внос вече представлява над 78% от БВП по данни за дванайсетте месеца до средата на 2008 г. Вносът на инвестиционно стоки е водещ с дял от 30%, но не само това е линията на международна интеграция. Суровините заемат около 1/4 от материалния внос, от които половината представлява внос на метали и руди. Подобен е и делът на вноса на енергийни ресурси.

Противно на много твърдения, че вносът расте основно заради крайното потребление на българите (и оттам изводите, че това е опасно, ако не се покрива от адекватен ръст на износа), вносът се определя основно от търсенето на български промишлени предприятия. Според нас бързото увеличение на вноса по-скоро трябва да се тълкува като положителен сигнал за състоянието на българската индустрия. Материалният внос расте с 23%, значително по-бързо от БВП, или с над 4.6 млрд. евро. Част от обяснението са по-високите цени на редица внасяни суровини. Но останалата част се състои в промяната на индустрията от "българска" към "глобална".

Рисковете пред финансовото здраве на българските домакинства

2008-09-29T10:42:00.000+03:00

Една от централните теми в медийното пространство през последните дни беше предстоящото поскъпване на природния газ (евентуално с около 29% от октомври) и на парното (очаквано с 10-12% от началото на ноември). Въпреки че от гледна точка на домакинствата това едва ли ще прерасне в сериозен ценови шок, поскъпването на горивата и на топлинната енергия, както и по-нататъшното нарастване на цените на хранителните стоки потенциално могат да окажат допълнително негативно влияние върху тяхната покупателна способност. Теоретично погледнато, подобни възходящи ценови динамики, съчетани с повишаващата се цена на кредитния ресурс, в определен момент могат да започнат да се отразяват неблагоприятно върху финансовото здраве на домакинствата - с други думи, върху способността им да обслужват съществуващите си задължения и върху пределната им способност да поемат нов дълг.

Въпреки че през последните месеци паричната статистика отчита постепенно забавяне на темпа, с който се разширява банковият кредит за домакинствата (до 42.4% на годишна база през август), те продължават да задлъжняват по-бързо, отколкото расте разполагаемият им доход и се разширяват финансовите им активи (виж рубриката "Икономически индикатори"). Съотношението на дълга към разполагаемия доход по наша оценка вече доближава 70% (при средно 92% в еврозоната), а финансовият левъридж (покритието на дълга с финансови активи) достига 53%. Делът на кредита за физически лица в БВП (т.нар. коефициент на проникване) се разширява до близо 28%. За сравнение, в еврозоната този коефициент в около 60%. Задлъжнялостта на гражданите към банковата система продължава да нараства изпреварващо спрямо депозитната база независимо от подобряващите се условия по депозитите. В резултат на това коефициентът на покритие на кредитите с депозити трайно намалява, въпреки че секторът на домакинствата остава нетен кредитор на банковата система.

Разбира се, нарастването на горните съотношения само по себе си не е непременно сигнал за наличието на финансов стрес. Възможно е например повишаващият се финансов левъридж да отразява до голяма степен подобряваща се финансова инфраструктура и/или финансова гъвкавост и инициативност на отделните индивиди, без това непременно да е съпроводено със сериозно влошаване на риска. Също така трябва да се отчетат и известни методологични особености при изчисляването на тези коефициенти, като например оставането на част (вероятно немалка) от доходите извън обсега на официалната статистика. Тази статистика не отчита и вложенията на отделни граждани в акции, търгувани на чужди фондови борси, депозитите зад граница и държаните в брой чужди валути. С други думи, съществува известна вероятност част от домакинствата в действителност да имат по-големи от официалните доходи, или пък да разполагат с по-голямо разнообразие от активи, които при нужда да им послужат за погасяване на задълженията.

Не може да се пренебрегне и влиянието на конюнктурата на международните финансови пазари. За момента няма явни признаци, че кризата се отразява директно върху динамиката на кредитния пазар в България чрез затягане на кредитните стандарти и пряко ограничаване на достъпа до кредитен ресурс. Отражението е по-скоро косвено и се изразява основно в поскъпване на кредите - заради повишаването на цената, по която българските банки си набавят ресурс. Увеличаването на референтните индекси (най-често LIBOR, EURIBOR и т.н.), с които са обвързани кредитите с плаващи лихви, води до повишаване на лихвените плащания и по старите кредити. Това от своя страна означава, че погасителните вноски постепенно нарастват, което се отразява върху коефициента на обслужване на дълга.

Междувременно, въпреки че през последните месеци се наблюдава слабо влошаване, делът на лошите кредити в кредитния портфейл на банките остава относително нисък. Трябва да се има предвид обаче, че вероятността от проблеми с обслужването нараства с нарастване на възрастта на заемите. Твърде възможно е този ефект да се окаже по-силен в резултат от масовото маркетиране от страна на банките на заеми, включващи първоначален период на облекчено обслужване на кредита.

Като цяло възходящият тренд в съотношенията, измерващи относителното дългово бреме на домакинствата, дава сигнал, че те потенциално биха могли да започнат да срещат кредитни ограничения - все по-голяма част от доходите им ще се пренасочва към обслужване на задълженията, което пък от своя страна ще намалява възможностите за допълнително кредитиране на потреблението в бъдеще. Облекчаването на ликвидните ограничения на домакинствата и повишаващата се задлъжнялост означават, че тяхното потребление (а и икономиката като цяло) вероятно ще става все по-чувствително към промените в очакванията им за бъдещите колебания в дохода (респективно заетостта), цените на недвижимите имоти и лихвените нива. Вероятността обаче да станем свидетели на рязко влошаване на финансовото здраве на домакинствата (с последващ негативен ефект за цялата икономика) остава малка.

Може ли да се запази високият ръст в българската икономика

2008-09-19T09:26:00.001+03:00

В деня на фалита на "Леман брадърс" българската официална статистика обяви данни за БВП за второто тримесечие на 2008 г. Контрастът между лошите новини на капиталовите пазари и добрата новина за ръста от 7.1% шокира широката публика. Още повече че преди месец Националният статистически институт даде прогноза (на база предварителни данни), според която реалният растеж за второто тримесечие е (само) 6.3%.

Реакциите бяха в една посока, но с различен нюанс. За едни това е поредната заблуда на държавната статистика, манипулирана от правителството. За други това е по-скоро сигнал, че българската икономика ще навлезе в рецесия, но по-късно от световната.

На първо място трябва да се направи методологичното разграничаване между икономически растеж и цени на активите. Брутният вътрешен продукт (БВП) като показател измерва произведените стоки и услуги за даден период от време - т.нар. добавена стойност (плюс корективи). Цените на активите (или стойността на имотите или акциите на компаниите) отразяват желанието на спестителите в конкретен момент да инвестират в даден актив. Въпросното желание е резултат от множество фактори, но в крайна сметка може да се възприема като доверието, че инвестицията ще се отплати в бъдеще. Така че първата сериозна разлика между статистиката за БВП и индексите на борсите е в това, че БВП отразява вече случили се явления в миналото, докато стойността на акциите отразяват очаквания за бъдещето.

Вероятно обаче е по-важно да се дискутира предполагаемата пряка връзка между спад на цените на активите и забавяне или спад на растежа в икономиката. Като че ли консенсусно е мнението, че предстои глобална рецесия, включително такава в България.

Трябва да се има предвид, че фалитите са полезен механизъм в пазарната икономика, чрез който загубите се персонализират. С други думи, през последната година всеобщото настроение включваше неизвестност по отношение размера на потенциалните загуби и по-важно - за това кой ще трябва да ги понесе. Общата несигурност затруднява пазара в най-важната му функция - да насочва ресурсите към най-продуктивна употреба. В този смисъл изчистването на пазара от тези, които разрушават капитал, е началото на възстановяването на финансовата система.

За България пренасянето на ефекти от глобалната криза вече се случва на фондовата борса - държателите на акции се опитват да излязат от пазара дори със загуба. Но притесненията все пак са по-големи по отношение на това, което може да се случи с растежа и заетостта.

На пръв поглед българската икономика расте изключително заради изпреварващия ръст на инвестициите. От това следва, че намаление на инвестициите ще доведе до забавяне или дори спад на растежа. Подобен феномен вече се наблюдава в някои развити икономики. Най-лесно това се онагледява с възможен отлив на покупки на пазара на жилища - което би довело до спад в строителството и свързаните с него сектори по обзавеждане, намаление на заетостта, оттам по-ниски доходи и потребление, и т.н. по цялата верига на добавената стойност.

Този сценарий е възможен в краткосрочен план. Но в дългосрочен трябва да отчетем относителната оскъдност на капитала в българската икономика в сравнение с развитите страни, което означава по-висока му маржинална производителност. С други думи, изостаналостта на България предполага, че потенциалът за правене на печеливш бизнес е относително висок, стига средата, осигурявана от правителствените регулации и съдебните институции, да е благоприятна. Така че е твърде рано да се говори за надинвестиране или инвестиционен балон в българската икономика на макрониво, който да породи стимул към трайно свиване на новата инвестиционна активност. Ако условията за бизнес продължат да се подобряват, растежът може да се запази на високи нива. Industry Watch

Как да намалим осигуровките - четири съвета към политиците

2008-09-05T10:42:00.001+03:00

Всичко се свежда до проста аритметика. Пенсиите в момента са повече от това, което държавата успява да събере като приходи задължителна осигуровка "пенсия". Това няма да се промени в обозримо бъдеще, а дори напротив, този дефицит е твърде вероятно да се увеличи. Увеличение на осигурителните ставки няма да реши проблема и това сякаш се осъзнава от мнозинството политици. Държавата ще продължава да финансира пенсиите и от приходи от други данъци. Кои данъци финансират пенсиите всъщност има малко значение. Важно е запазване на баланса на бюджета при сегашните очаквания за размера на пенсиите и тяхното постепенно увеличаване във времето.

Намаляването на задължителните осигуровки - към момента данъкът с най-висока пределна ставка в България е препоръчителен от макроикономическа гледна точка и относително безопасен от фискална гледна точка. Опитът с увеличаване на приходите от преките данъци след намаляването на техните ставки трябва да е достатъчен за повече смелост в тази посока. Добрите ефекти от намалените осигуровки може да са още по-осезаеми. Дори в най-черния сценарий, ако се стигне до намаляване на приходите от осигуровки, преизпълнението на приходите от други данъци ще превъзхожда в пъти отворилата се дупка.

Очевидно моментът е подходящ за такъв ход. Има няколко възможни начина, по които да се пристъпи към намаление на осигуровките. Всеки от тях има еднакъв ефект - намаляване на разликата между разходите за труд на работодателите и нетното възнаграждение на работника. Но всеки от тях е различен механизъм за постигане на това. Изброяваме ги, за да помогнем на политиците да решат кое е най-подходящо от гледна точка на имиджа, който се опитват да запазят пред избирателите.

1. Законово намаляване на ставките на задължителните осигуровки. Това е най-смелият и най-открит начин да се признае за прекомерното облагане на труда и да се посочи посоката на нужната реформа. Вероятно е да има силна съпротива у "създателите на реформата в НОИ", синдикатите, както вероятно и някои от водещите партии. Хубавото е, че ставката към момента е толкова висока (над 34% от брутната заплата), че позволява някои плахи стъпки, без дори да срещнат силна опозиция.
2. Въвеждане на държавата като "трети" осигурител, без да се увеличава общото бреме. Държавата така или иначе сега пълни дефицита в НОИ чрез приходи от други данъци. Няма особено значение дали ще го пълни под формата на "трансфер", "субсидия" или "осигурителни плащания". Важното в този сценарий е премахване на част от бремето от продавача и купувача на труд. Този вариант поради по-завоалираната си същност вероятно ще срещне по-малко опозиция, но ще трябва да се убеждават консервативно настроени хора в Министерство на финансите в безопасността за фиска.

3. Въздържане от увеличаване на максималния осигурителен доход. Той в момента е 2000 лв., което е сума, към която ще се доближават все повече работни позиции. Това е решение само за част от пазара на труда, но със сигурност ще има положителни ефекти, като в същото време е относително лесно за въвеждане. Възможна е опозиция от страна на социалистите, които основателно ще питат защо се намалява бремето само за най-производителните работни места.

4. Преместване на по-голяма част от тежестта към работодателя. При сегашното разпределение, 50:50, данъчно-осигурителното бреме е 36.2%, измерено чрез дела на плащанията към бюджета в разходите за труд за най-масовите работни позиции. Ако делът се промени на 90:10 (работодател : работник), бремето ще падне на 33.5% при други непроменени условия. В момента за нетна заплата от 1000 лв. работодателят прави разходи в размер на 1568 лв. Ако съотношението се промени на 90:10, за същата нетна заплата разходите за труд ще паднат на 1503 лв. Опозиция от страна на работодателски организации би била неразумна (и неочаквана), тъй като от този ход те получават по-леко облагане на покупката на труд.

Още 750 хил. работещи - може, но само с реформи на пазара на труда

2008-08-30T19:33:00.000+03:00

Националният статистически институт представи актуализирани данни за пазара на труда в България през миналата седмица. Според резултатите от проведеното наблюдение на работната сила през второто тримесечие на 2008 г. икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е 3.522 млн. Коефициентът на икономическа активност за населението в същата възрастова група е 67.9%, или с 1.8% пункта по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2007 г. Този коефициент е с 9.2 пункта по-висок за мъжете в сравнение с жените (съответно 72.5 и 63.3%). През второто тримесечие на 2008 г. коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години достига 63.9% при 61.6% за същия период на 2007 г. Коефициентът на заетост се увеличава с 2.9 пункта за мъжете и с 1.8 пункта за жените, като достига съответно 68.4 и 59.5%. Коефициентът на заетост в градовете е 66.6%, а в селата - 56.3%.

Статистиката дава основание за смесени оценки. "Добрите новини" са до голяма степен очевидни за наблюдателите на българския трудов пазар през последните години:

- само за четири години (от средата на 2004 г. насам) икономиката е създала заетост за близо 400 хил. души

- с изпреварващ темп расте заетостта сред хората на възраст 55-64 години

- коефициентът на безработица спада до 5.8%, като броят на продължително безработните лица е намалял с близо 23% спрямо средата на 2007 г.

Изглежда, България започва да се доближава до целта, заложена в Лисабонската стратегия за 70% заетост. Но остава въпросът защо само 70% - още повече че поне 10 страни в Европа имат по-висок коефициент.

Изобщо фактът, че в България близо 1.9 млн. души във възрастовата граница 15-64 години са незаети, е както притеснителен, така и повод за надежда. Обяснението на "изключването" на такава голяма група от пазара на труда вероятно включва поне следното:

- относително слаба заетост сред хората в предпенсионна възраст, донякъде обяснима с щедрите възможности за ранно пенсиониране

- наличие на стимули за пенсиониране поради нетрудоспособност

- все още значителни регулации, затрудняващи гъвкавостта на пазара - едва 2.4% от заетите работят на непълно работно време, а 5.1% са тези с временна работа.

Промени в нормативната уредба могат да стимулират участие на пазара на труда. Сред най-слабо активните групи са младите пенсионери, хората с увреждания, майките с малки деца, недостатъчно образованите, ромската. Няма причина да смятаме, че пакет от реформи, съдържащ по-ниско облагане на труда, повече свобода за договаряне между работник и работодател и възможност за почасова заетост за множество работодатели не би довел до активизиране на голяма част от незаетите.

Макроикономическият ефект от по-високата активност е увеличаване на потенциала за икономически растеж. Макар в дългосрочен план промяната в производителността на труда да е основният фактор за просперитет и увеличаване на разполагаемия доход, не бива да се пренебрегва и необходимостта от по-пълно използване на наличните ресурси. А това означава, на прост език, повече хора да работят (по възможност - по повече и по-качествено).

Количественото измерения на този потенциал е значително - макар да е твърде оптимистично и дори невъзможно да очакваме 100% заетост. Но дори само ако България достигне средното ниво на заетост на 5-те водещи икономики в Европа, броят на работещите може да се увеличи с над 23%, или 760 хил. души. Така че е твърде рано да се твърди, че работната сила в България била на изчерпване.

Ефектите за българската икономика са относително меки

2008-08-21T16:49:00.000+03:00

През август 2007 г. на международните финансови пазари се проявиха първите сътресения, които постепенно започнаха да прерастват в една от най-сериозните финансови кризи на последното десетилетие. Засилващата се несигурност на финансовите пазари и намаляващата ликвидност в отделните сегменти на финансовата индустрия от своя страна се оказаха един от факторите (наред с нарастващите енергийни цени например) с негативно отражение върху икономическата активност в световен мащаб.

Една година по-късно ефектите от глобалната криза за българската икономика изглеждат относително меки. Проявление на тези ефекти досега наблюдавахме основно в две направления - повишаване на цената на финансовия ресурс (вътрешен и международен) и "охлаждане" на динамиката на капиталовия пазар след няколко години на бурно развитие.

За момента финансовата криза не оказва сериозно отражение върху българската банкова система, главно поради обстоятелството, че чуждестранните централи - собственици на българските банки, не бяха засегнати съществено от сътресенията на пазарите. Все пак на банковия пазар видим ефект има и той се изразява в повишаване на лихвите и по кредитите, и по депозитите.

Въпреки че влиянието на кризата върху българския капиталов пазар не беше толкова ясно изразено, колкото при развитите пазари, то все пак е налице. За разлика от миналия август сега ситуацията на капиталовия пазар вече не е толкова оптимистична, поне в краткосрочен план - участниците стават все по-предпазливи, а печелившите инвестиционни опции - все по-малко. Портфейлните инвеститори са тези, които реагират по-бързо и по-значимо на промяната в конюнктурата на финансовите пазари. Изтеглянето на ресурс от българския капиталов пазар от страна на чужди инвеститори и проявата на по-голяма предпазливост при насочването на капитали към развиващите се пазари оказаха неблагоприятно влияние върху борсовата търговия в България. Още повече че при относително ниската ликвидност, с която се характеризира българският капиталов пазар, всяко по-масово изтегляне на ресурс няма как да не окаже сериозно отражение върху ценовата динамика.

Постепенно и българските институционални инвеститори започнаха да променят инвестиционната си политика, опитвайки се да диверсифицират вложенията си и да ограничат експозицията си към рискове, произтичащи от свиване на местния капиталов пазар. Така например едни от най-големите институционални инвеститори - пенсионните фондове - започнаха да пренасочват все повече ресурс към инвестиции в чужбина.

В допълнение голяма част от индивидуалните инвеститори, които през миналата година откриха борсата като възможност за по-доходоносно влагане на спестяванията, се отдръпнаха в очакване на по-добри времена. Не бяха реализирани и голяма част от планираните първични предлагания, от които се очакваше да повлияят позитивно върху ликвидността на капиталовия пазар. Всичко това оказа и продължава да оказва негативно влияние върху борсовата динамика.

Сегментът на взаимните фондове се оказа един от най-засегнатите от проблемите на капиталовите пазари. От една страна, негативните развития на българската и чуждите борси се отразиха неблагоприятно върху инвестиционните портфейли на голяма част от фондовете, особено на тези в по-рисковия сегмент. От друга страна, бяха регистрирани няколко вълни на изтегляне на ресурс от страна на дребните инвеститори. По наша оценка към края на юли спестяванията на населението в колективни инвестиционни схеми са се свили с 15% спрямо същия период на миналата година - до около 275 млн. лв. (виж рубриката "Икономически индикатори"). Това се дължи както на нетното изтегляне на финансов ресурс през последните месеци, така и на понижението на борсовите индекси (за същия период SOFIX е загубил 35% от стойността си).

Като цяло българските спестители реагират в рамките на очакваното поведение в условията на глобална криза - част от тези, които през последните години се ориентираха към високодоходни и по-волатилни инструменти, започнаха да се връщат към традиционните по-нискорискови алтернативи за спестяване, каквито са банковите депозити и парите в брой. Смятаме, че кризата ще има едно от най-трайните отражения именно по отношение на поведението на индивидуалните инвеститори. В този смисъл едва ли може да се очаква съществено възобновяване на интереса на дребните инвеститори към акциите (а и към дяловете във взаимни фондове) като форма на спестяване преди стабилизирането на пазара, т.е. ръстът на спестяванията в акции ще бъде по-скоро вторичен ефект на евентуално възстановяване на възходящата борсова динамика.

Непосредственият ефект на глобалната криза засега е относително слаб по отношение на преките чуждестранни инвестиции, насочвани към България. По принцип те са по-малко чувствителни към текущата конюнктура на финансовите пазари, защото се предопределят по-скоро от дългосрочни стратегически приоритети. България за момента изглежда запазва стратегическа атрактивност от гледна точка на чуждестранните инвеститори. Затова и въпреки известното забавяне през последните месеци, което отчитат предварителните данни на БНБ, като цяло за годината до юли притокът на преки инвестиции към България остава относително стабилен (което очакваме да се потвърди и от ревизираните данни). Може да се очаква, че по-голямо отражение върху потоците преки чуждестранни инвестиции биха имали фактори извън конюнктурата на глобалните финансови пазари - като проявяващия се вече недостиг на квалифицирана работна ръка, корупцията в страната, неефективността на съдебната система, изоставането в реформите на ключови сектори и др.

Въпреки че за момента България остава относително слабо засегната от глобалната финансова криза, все пак тази криза остава основният външен риск пред развитието на българската икономика в следващите 1-2 години, особено при евентуалното проявяване на вторични (spill-over) ефекти върху европейската икономика.

Официалните заплати отчитат бърз реален растеж

2008-08-15T16:47:00.000+03:00

Последните данни на официалната статистика за заплатите в България, обявени по-рано през седмицата, показаха запазване на значим номинален ръст на заплащането на труда - 25% на база на първото полугодие. В същото време инфлацията на потребителските цени беше 14% за дванайсетте месеца до юни - по-високо от очакваното и от историческите нива след въвеждането на валутния борд, но в същото време значително по-ниско от ръста на заплатите.

"Средната заплата" има относително ограничено бизнес приложение, тъй като работодателите назначават работници на конкретни позиции с конкретно и най-често индивидуално заплащане. Ръстът на заплатите също не е еднакъв за различните индустрии и различните позиции в тях. Ние използваме данните за заплащането по индустрии като отправна точка в прогнозирането на ръста на най-масовите позиции на пазара на труда. Традиционно обръщаме най-много внимание на масовите сегменти на пазара на труда - базов и среден тип - които представляват около 2/3 от сегашната заетост в България. Заплатите на тесните специалисти може да бъдат изследвани, но почти със сигурност не може да бъдат покрити всички наведнъж. Що се касае до заплатите на мениджъри, допускаме, че това не е основна част от разходите за труд.

Заплатите на най-масовите позиции се увеличават с темпове в рамките на 20-30 процента номинално през последните две години. Официалният ръст на заплатите започна да настига тези цифри по две причини. Първо, наблюдаваме известно изсветляване на икономиката след намаляването на ставките по преките данъци и осигуровки, което се вижда от изпълнението на бюджетните приходи. Второ, инфлацията на еврото (и оттам на лева) се ускори значително след 2006 г., което се отрази и на номиналните заплати. Важно е да уточним, че ускорението в ръста на заплатите започна още преди две години, т.е. още преди да настъпи ускорението на инфлацията. Заплатите много по-точно уловиха обезценката на валутата, отколкото ИПЦ, с което реалните заплати запазиха добър темп на растеж. Същевременно е вероятно успокояването на ръста на заплатите да дойде по-рано от успокояването на ръста на цените за потребители.

В частния сектор най-бързо нарастват заплатите в секторите, където е най-малко практикувано укриването на трудови възнаграждения - в сферите на финансовото посредничество (ръст от 34% за първото полугодие) и производство и разпределение на електроенергия, газ и вода (29%) - над два пъти по-бързо от официалната инфлация. В сферата на строителството обаче, по принцип считана за място, където лесно се укриват доходи, ръстът не е по-нисък от средния за страната, нито пък се различава съществено от наши независими изследвания на динамиката на пазара. В друга важна част от предполагаемата "сива" икономика - хотелите и ресторантите - заплатите растат със 17.5%. Това е много по-бавно от средното за икономиката, но пък е повече от инфлацията на потребителските цени, т.е. дори тук регистрираме реален ръст на доходите, въпреки че това е сектор, от който не можем да очакваме особено бърз ръст на производителността.

За по-осезаемо изсветляване на икономиката ще са необходими по-смели съкращения на данъчно-осигурителната тежест. За значимата разлика между действителни и декларирани доходи говори разликата между заплатите в държавните и частните фирми. В най-трудоемките сектори - преработващата промишленост, търговията, строителството и транспорта, все още виждаме значимо подценяване на заплатите от официалната статистика. Разликата между заплатите в държавния и частния сектор е между 28 и 60 процента.

Коя е най-добрата рекламна стратегия за България

2008-08-08T09:26:00.000+03:00

В контекста на интеграцията на България в световната икономика глобалната криза се възприема като все по-важен фактор за българския бизнес. Негативното влияние на кризата върху българската икономика обаче напоследък се преекспонира с цел аргументиране на необходимостта от публични разходи за защита на обществения интерес. Като конкретни поводи за нуждата от държавна намеса се посочват отливът на чужди инвестиции, недобрият имидж на България като туристическа дестинация, лошата репутация на страната вследствие на спирането на европейските субсидии и т.н.

Аргументацията за определени публични разходи често включва едностранчиво интерпретиране на статистически данни. Така например в пресата широко беше отразена новината, че според предварителна информация притокът на преки инвестиции се забавя значително. Същевременно обаче не беше обяснено, че окончателните данни от платежния баланс могат да променят напълно общата картина на инвестиционния поток към страната.

От друга страна, данните за туризма на пръв поглед изглеждат позитивни - само до края на месец май в България са пристигнали със 17% повече чужди туристи спрямо първото шестмесечие на миналата година въпреки негативно влияние на текущите глобални условия. В същото време все повече българи предпочитат да пътуват и да почиват в чужбина. От една страна, подобрените възможности за пътуване са косвен индикатор за нарастване на доходите и богатството на населението. От друга страна, предпочитанията за почивка в чужбина вероятно отразяват и конкурентни предимства на чуждите дестинации пред българските курорти. В този ред на мисли българската икономика вече е част от общата европейска, а и световна икономика - затова и не би трябвало да е учудващо, че все повече българи пътуват в чужбина, където курортите не са презастроени, а обслужването е на по-високо ниво.

Друга опорна точка в аргументацията за отпускането на публични средства е дискредитирането на страната по повод спирането на част от европейските фондове. Допускането, че рекламата на страната в чужбина ще успее да подобри влошената напоследък репутация, обаче е доста спорно. Много по-важно за доброто име на страната е справянето с вече установените проблеми при усвояването на европейските средства и евентуално последващо възстановяване на финансирането.

Посочените примери са само част от предложенията за разходване на бюджетни средства - желание, напълно обяснимо в контекста на отчетения досега рекорден бюджетен излишък.

Общото между различните идеи за финансиране на нови държавни инициативи е, че те са насочени към стимулиране на определени отрасли от икономиката, а не към подобряване на бизнес средата като цяло. Разбира се, известен положителен ефект от изпълняване на експортно ориентирани стратегии или реклама на българските курорти в чужбина вероятно ще има. Дебатът в тази посока обаче отклонява вниманието от далеч по-значимия въпрос - как може да се подобрят условията за правене на бизнес в страната въобще.

Този въпрос е особено актуален в настоящите глобални условия и преориентирането на международните инвеститори като ефект от световната икономическа криза. Напоследък големи международни компании решават да акцентират върху бизнеса си в развиващи се страни, където разполагат с по-голям потенциал за растеж. Подобен процес е видим и в банковия сектор - част от големите банки, представени и у нас, обявиха намеренията си да развиват по-интензивно дейността си в Югоизточна Европа.

На този фон подобряването на бизнес средата у нас чрез продължаване на реформите в ключови за страната сфери е възможност за засилване на конкурентните позиции на българската икономика. В този ред на мисли глобалната криза освен опасност за местната икономика е източник и на много възможности - друг е въпросът дали ще се възползваме напълно от тях.

Приватизация за боклука

2008-08-02T09:14:00.000+03:00

На тези, които винаги казват "нещата не са толкова прости", ние винаги ще отговаряме "много често са". Когато слушаме десетки пъти как публичните институции трябва да регулират и ограничават свободата, защото пазарът се "проваля", не е лошо да се замислим дали наистина става въпрос за "пазарен" или за "държавен" провал.

В случая със събирането, извозването и третирането на битовите отпадъци в градовете става въпрос за второто.

Две грешки доминираха публичния дебат по темата (особено за София) - първата е, че концесионирането е равнозначно на създаване на свободен пазар, а второто, че в случая за отпадъците в София става въпрос за действително концесиониране. Наистина, концесията е форма на публично-частно партньорство и в този смисъл увеличава ангажимента на частния сектор в определена сфера. Но без създаване на конкуренция и механизъм за обвързване на печалбите с резултата от свършената работа не може да я приемем за пазарен механизъм. Когато общината плаща на изпълнител на база тонове и километри, едва ли може да кажем, че изпълнителят има особен стимул да бъде икономически ефективен. От друга страна, общината е възложител формално, но истинският потребител на услугата са гражданите, а те нямат никаква възможност да взаимодействат с наложения им изпълнител на услугата.

Провалът на една от фирмите да почисти част от центъра на София наскоро е резултат от така създадения набор от стимули. Обяснението беше, че някой предложил на работниците по-високи заплати и те напуснали. Но за тези, които още не могат да осъзнаят, че живеем в 2008 г., трябва да посочим, че това е процес, случващ се в цялата икономика. Хората са свободни да избират работодател, който плаща по-добре - още повече, не са роби или крепостни, привързани към земята (в случая - към камиона за смет). Но компаниите в секторите, където има свободен пазар, успяват да се справят - затова и досега няма случай хотели, магазини или бензиностанции да откаже да приема клиенти за 4 дни поради липса на персонал. А това е така, защото който не може да предложи услуга, се "наказва" от потребителя, който избира конкуренцията за място, в което да похарчи парите си. Само че за няколко централни улици в София нямаше конкуренция, на която живеещите да платят таксата си за смет за тези дни.

Решението е пълна приватизация и либерализация на дейността по събиране и третиране на отпадъци. В основата на такава стъпка е създаването на конкуренция, а това става чрез гарантиране на свободен достъп до пазара. Защо да има едно депо около София или един завод за третиране? Защо не повече - стига да отговарят на изискванията за опазване на околната среда. И защо трябва общината да инвестира в тях? Не е нужно да има 3 фирми, които събират и извозват отпадъците от предварително начертани райони - те могат да са 2 или 200, в зависимост от решението на потребителите.

Приемайки, че гражданите са основни потребители на тази услуга, те трябва да получат свободата да се договарят с доставчика. Вместо такса смет всеки трябва да получи възможност да избере кой и на каква цена да извозва отпадъците. Вероятно договарянето ще стане и колективно, т.е. живеещите в 2-3 сгради или 1 блок ще трябва да се съгласят по това кой да извозва боклука. Има и различни методи за определяне на плащането - достатъчно е да се прегледа чуждият опит от Европа и Северна Америка. Може да се договарят такси, базирани на големина на контейнер и честота на извозване. Възможно да се изхвърля смет само в предварително закупени чували, които да се купуват от избраната компания за извозване.

По същата пазарна логика компаниите, извозващи смет, ще решат дали да инвестират в собствено решение - депо или завод, или ще се договарят с друг собственик. От своя страна инвестицията в депо или завод за окончателно третиране на отпадъците вече няма да е "бреме", а "възможност" за предприемачи, които ще могат да печелят от тази дейност.

Какво остава за общината? Да чисти улиците (докато са още общински, но това е част от друга реформа), да събира сняг, да се грижи за общите пространства, парковете и други подобни. Ако обаче продължава да го прави с това качество, вероятно ще трябва да се търсят пазарни решения и в тези дейности.

Спрените пари от Брюксел - добра новина за българския данъкоплатец

2008-07-25T10:05:00.001+03:00

Всяко съкращаване на държавни разходи би следвало да се разглежда като положително развитие. Съкратеният публичен ресурс ще остане в частния сектор и оттам ще бъде насочен към значително по-наложителни нужди. В този смисъл спирането на финансирането по държавните програми на ЕС ИСПА и ФАР за България са добри новини за европейските данъкоплатци, включително българските. Нещо повече, по-малкият размер на ресурса, с който разполагат българските чиновници, всъщност намалява тяхната тежест в икономическите отношения. По-малко цени и в по-малка степен ще са зависими от държавно-бюрократични решения.

Известно ни е широко споделяното схващане, че редица публични услуги нямаше да съществуват без държавно финансиране. Също така знаем, че

много хора ще съжаляват за пропуснатите ползи

от финансирането от европейските фондове. В българския дебат по темата най-често се предлагат решения по механизмите на харчене на държавните пари, а не за съкращаване на държавния ресурс, включително идващ от бюджета на ЕС.

Европейската комисия също има нужда от легитимност на своите действия пред европейския избирател и данъкоплатец. Макар и мудна институция, тя към момента е по-адекватна от властите у нас в търсенето на подход към проблемите в българските публични разходи. Спирането на финансирането е добър пример какво трябва да се прави, когато няма гаранции за ефективното изразходване на ресурса. Същото трябва по принцип да се прави и с парите на българските данъкоплатци. Министърът на финансите би следвало да е в състояние да действа с механизмите на ЕК по отношение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Препоръчваме на колегите в МФ да приемат

докладите от Брюксел като наръчник

как може да се оказва натиск върху агенции, които харчат публичните пари със съмнителна ефективност.

Ако в България имаше развит и ликвиден пазар на акции, щяхме ясно да видим реакцията на частния сектор към докладите от Брюксел. Българският инвеститор обаче е фокусиран основно върху пазара на имоти. Спекулирането с имоти на база на политически очаквания, включително изграждането на пътища с пари от ИСПА, вече се е оказало губещо за някои играчи. Като цяло обаче пазарът на имоти изглежда стабилен. Има известно забавяне на ръста на цените на жилищата, но това няма общо с докладите на ЕК. Апартаментите в големите градове поскъпнаха в годините преди членството на България в ЕС и продължиха да поскъпват и след 2007 г. Според пресни данни, изнесени в четвъртък от НСИ, жилищата в София поскъпват с 42% средно през дванайсетте месеца до юни. Мястото на България в европейския пазар е важно условие за стабилността на цените на имотите и богатството на българите. Но водещите фактори зад цените на активите остават вътрешни, а не свързани с фондовете на ЕС.

Строителната индустрия от своя страна ще изгуби част от поръчките

към нея след спирането на програма ИСПА за България. Това означава, че другите клиенти на строителите ще имат по-добри шансове да договорят цени и качество, които ги устройват. Ресурсите на строителния бизнес ще се насочат към по-неотложни нужди от държавно финансираните проекти. Енергията на предприемачите ще се насочи към задоволяване на клиентите, а не към политически схеми. Това може да облекчи допълнително купувачите на жилища, които вече - според данни на водещите агенции - се чувстват по-силни при сключването на сделки.

Доходите на средния българин няма да се променят от липсата или наличието на еврофондове. Промяна в доходите може да дойде само от по-точно насочване на ресурсите в производителни начинания, а не от спорадично "усвояване на фондове". Проблем от спирането на някои държавни разходи има за малка група, които биха получили преки облаги от това. Но в макроикономически план намаляване на икономическа власт у чиновниците е добра новина за България. Парите не изчезват с изчезването на определени агенции, а просто се връщат в ръце, които ще ги насочват по-ефективно. Географското разпределение на ресурса в Европа не трябва да се решава от държавни органи, а от частни инвеститори.

Инвестиционната дефлация - добро време за спестителите

2008-07-18T11:01:00.000+03:00

Няма сериозен аргумент анализът за състоянието на икономиката и домакинствата да се базира единствено на промените в потребителските цени. С други думи, популярно наричаната инфлация е просто един от възможните индекси, отчитащи промяна в крайните цени на избрана, макар и относително широка, кошница от стоки и услуги. За съжаление твърде голям ресурс от интелектуална енергия се насочва към критики на методологията на НСИ за съставяне на кошницата и начина на събиране на първични данни от пазара - докато сравнително рядко се поставя фокус върху нуждата от мерене и на други цени в икономиката.

От гледна точка на отделното домакинство семейният бюджет се насочва или към потребление, или към спестяване. В повечето случаи голям дял от средствата финансират потребление на стоки и услуги, отчитани и мерени чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ). Спестяването обаче означава насочване или купуване на инвестиционни активи, чиито цени не се следят (а и не би следвало) от НСИ в познатата ни кошница.

Когато политическият и макроикономическият риск в една страна намаляват, това позволява разширяване на хоризонта на планиране на домакинствата. С други думи, те гледат по-далеч напред във времето, което пък означава, че спестяването и инвестирането добиват относително по-голяма важност от текущото потребление. В България се наблюдават точно такъв процес през последното десетилетие и данните на "Индъстри уоч" за състоянието на богатството на домакинствата потвърждават наличието на подобна тенденция.

При анализите на разходите на домакинствата за потребление обичайно се сравняват цените на сходни стоки и услуги в някакъв исторически период и от това се достига до извод за това доколко домакинствата страдат или печелят. Така например при относително високия ръст на потребителските цени и особено на храните през последната година анализаторите отчитат, че за да си купува същото количество храна, домакинствата трябва да плащат 24.2% повече, отколкото през миналата година.

Трябва да поставим обаче и следния въпрос: какво се е променило през последната година за тези домакинства, които са решили да спестяват част от доходите си? Най-очевидното е, че те имат по-голям стимул да спестяват в банкови депозити. По данни на БНБ средните лихви по нови срочни депозити са се увеличили с близо 1 процентен пункт.

В същото време редица инвестиционни активи поевтиняха. Акциите на компаниите на Българската фондова борса спадат вече 10-и месец след 5 години на непрестанен растеж. Спрямо лятото на 2007 г. един от индексите е загубил 18%, което означава, че 100 лв. сега купуват 22% повече акции отколкото преди година. В същото време почти всички компании отчитат подобряване на финансовото си състояние.

Ръстът на цените на жилищата започна да се забавя - така отлагането с една година на инвестицията в жилище към момента е довело до загуба от около 30%, докато през 2004 г. - около 50%. В някои локации и особено при ваканционните имоти в някои курорти се отчита дори номинален спад през последните 12 месеца - добра новина за тези, които биха искали да купят сега.

Ако погледнем отвъд Атлантика, дефлацията е дори по-голяма. Съчетанието между спадащ долар и финансова криза направи акциите на водещите американски компании с 27% по-евтини отколкото през юни 2007 г. - или 100 лева сега купуват толкова дял в американския бизнес, колкото 137 лв. преди година. Покупката на жилище или друг имот пък може да се окаже с 20-30% по-евтино в зависимост от локацията.

Изглежда, че започва добър период за спестяване и инвестиране - или загубата за едни се превръща във възможност за други.

Икономическите измерения на катастрофите по пътищата

2008-07-11T11:06:00.000+03:00

През миналата година по пътищата на България са загинали 1006 души, а още 9827 са ранени (от тях близо 1/3 тежко) в общо 8010 катастрофи. Това показва съвместната статистика на Националния статистически институт и МВР, разпространена преди дни. Статистиката също така показва, че автомагистралите предлагат значително по-голяма безопасност на пътуванията, отколкото останалите пътища - загиналите при произшествия на магистрални отсечки са едва 6.8% от всички жертви.

Освен чисто човешката трагедия пътнотранспортните произшествия имат и друго сериозно измерение - те носят определена загуба за икономиката. В българското общество обаче дебатът за икономическите последствия от пътните инциденти изглежда напълно пренебрегван. А тези последствия никак не са за подценяване. Например пътните инциденти в страните от ЕС налагат на европейската икономика ежегодни разходи в размер на около 180 млрд. евро (по оценка на Световната здравна организация), а в рамките на ОИСР произшествията с фатален изход налагат разход от 450 млрд. евро годишно, или 2% от БВП (по оценка на ОИСР).

Извън преките материални щети разходите, налагани от пътнотранспортните инциденти, могат да се групират в две категории - загуба на производителност и/или на икономически възможности и необходимост от ангажиране/пренасочване на институционални ресурси. Разбира се, от гледна точка на икономическата теория точното пресмятане на тези разходи е доста сложна задача. Целта на настоящия коментар е да зададе рамката на подобен анализ.

Загубата на живот или на трудоспособност (както временно, така и трайно) пряко засягат количеството на работната сила и нейната производителност. Статистиката показва, че близо 80% от жертвите на катастрофи в България са в икономически продуктивна възраст (15 - 65 години). Ако годишният брой само на загиналите се запази в сегашния мащаб, то след 10 години българската икономика ще е загубила в катастрофи около 0.2% от работната си сила.

Ако вземем предвид изчисленията на НСИ, според които през 2007 г. всеки зает в икономиката е допринесъл в БВП средно с 15 218 лв., то загубата на производителност само от загиналите в катастрофи през същата година 798 души в икономически активна възраст е над 12.1 млн. лв. годишно. Разбира се, действителната ежегодна цена на катастрофите е значително по-голяма от тази сума, защото към нея трябва да се прибави и нереализираният продукт от жертвите в трудоспособна възраст, загинали през предходните години. Отделно от това, загубата на трудоспособност вследствие на тежко нараняване също води след себе си неблагоприятни икономически последици под формата на нереализирана продуктивност (пропуснат доход), разходи за обезщетения, увеличени разходи за медицинско обслужване и медикаменти. Влошеното качество на живот на ранените при катастрофи се отразява и върху тяхното поведение като потребители, което от своя страна също има своето макроикономическо отражение. При това цената за българската икономика е толкова по-висока, колкото по-млада е жертвата, т.е. колкото повече са нереализираните продуктивни години вследствие на смърт или трайно увреждане.

Освен горните разходи катастрофите носят и други непреки разходи, които обаче са значително по-трудно измерими. Такъв разход е например времето, отделено от близките в грижи за ранените - време, което иначе би могло да бъде оползотворено в продуктивни дейности. Пътните инциденти обикновено предизвикват и задръствания, т.е. допълнителна загуба на време и на другите участници в движението.

На макрониво катастрофите по пътищата се асоциират с нарастване на разходите за здравеопазване, като по този начин налагат допълнителна тежест върху финансиращите здравни услуги институции - както върху публичната Национална здравноосигурителна каса, така и върху частните здравноосигурителни фондове. Тези допълнителни разходи за здравеопазването са свързани основно с оказването на спешна медицинска помощ, болнично лечение и евентуално рехабилитация. Ангажира се високоспециализиран лекарски ресурс в лекуването на жертви от катастрофи, който при липса на такива би могъл да бъде насочен към лекуването на други пациенти (част от тях също в икономически активна възраст). Ангажира се и определен материален ресурс - операционни зали, болнични легла, рентгенови апарати и друга диагностична техника и т.н. При постоянно висока честота на пътнотранспортните инциденти, каквато се регистрира в България, се налага поддържането на определен капацитет за оказване на спешна медицинска помощ. По данни на Министерството на здравеопазването годишно около 17.9% от всички изпълнени повиквания от екипите за спешна медицинска помощ са от транспортно естество. С други думи, катастрофите блокират значително количество човешки и физически капитал в сферата на здравеопазването.

Застрахователните компании също понасят определени разходи за преодоляването на щетите от катастрофи - както за администриране, така и за покриване на щетите.

В крайна сметка разходите, налагани от пътните инциденти, се плащат както от отделните индивиди и техните семейства, така и от цялото общество - чрез публичното финансиране на разходите за медицинско обслужване. Целенасочените усилия за тяхното пресмятане, анализиране и комуникиране вероятно биха имали съществен принос при вземането на решения за насочване на инвестиции за подобряване на пътната инфраструктура и за предприемането на превантивни действия за предотвратяване на подобни произшествия. Защото в дългосрочен план подобни инвестиции при всички случаи биха намалили цената, която българската икономика плаща за катастрофите.

Глобалната криза като тест за банковата система в България

2008-07-04T16:07:00.000+03:00

Глобалната финансова криза, започнала от жилищния пазар в САЩ, изправи световната банкова система пред нови предизвикателства. Редица от най-големите кредитни институции в света понесоха значителни загуби от експозициите си към рискови активи. Капитализацията на някои от най-големите банки в Европа и Америка се сви почти наполовина, финансирането поскъпна, а доверието на инвеститори и вложители достигна рекордно ниски нива.

В контекста на световните финансови сътресения българският банков сектор продължава да расте с умерено високи темпове. Банковите активи през май се увеличават с 38% годишно. Банковото посредничество продължава да се задълбочава, като активите на банковата индустрия надхвърлят БВП (т.нар. коефициент на проникване). Въпреки прогнозите на някои анализатори за рязък спад на кредитната активност в България това не се случи. Ръстът на корпоративния кредит остава висок и през 2008 г., като се забави незначително през последните месеци. В същото време кредитите за домакинствата продължиха да се увеличават с бързи темпове, като динамиката на потребителския кредит дори се ускори, а растежът на ипотечното финансиране се понижи несъществено.

На фона на финансовите сътресения в глобален план значимият въпрос за българската икономика е доколко местните банки успяват да се справят с новите предизвикателства, пред които са поставени.

Преките ефекти от глобалната криза се изразяват в инвестиционната политика на централите на българските банки в чужбина. Техните експозиции към високорискови ценни книжа, свързани с ипотечния сегмент, са относително малки, вследствие на което и отчетените досега загуби не са големи като размер. С други думи, вероятността да бъде изтеглен капитал от българските банки с цел покриване на загуби на чужди пазари е относително малка. Нещо повече - банковата собственост у нас е относително добре диверсифицирана, като компаниите майки не са концентрирани в конкретен регион. Ситуацията в балтийските републики например е по-различна - повечето местни банки там са притежавани от скандинавски финансови институции.

В този смисъл още по-важна е субективната оценка на външните инвеститори за рисковете пред българската банкова система в текущите глобални условия. Именно пониженото доверие на компаниите майки към балтийските банки и последвалото ограничаване на финансирането бяха сред причините за резкия спад на кредитната активност там. В Латвия например кредитният ръст се забави значително - от 68% средно за 2007 г. до "едва" 29% годишно през март 2008 г. Затрудненият достъп до финансиране допринесе за забавянето на икономическия растеж и спада в цените на недвижимите имоти в региона.

От друга страна, централите на българските банки засега не ограничават финансирането, защото у нас те разполагат с потенциал да реализират значителни печалби - възможности, които постепенно се изчерпват на развитите пазари. По този начин българските банки продължават активно да заемат финансов ресурс от чужбина, като през май нетните чуждестранни пасиви надхвърлиха 7.7 млрд. лв. при около 600 млн. лв. преди проявлението на първите видими ефекти от кризата през август 2007 г.

Въпреки че преките ефекти от кризата са по-скоро ограничени, косвеното влияние на глобалното свиване на кредита се увеличава. Българските банки все по-активно използват заемен външен ресурс въпреки покачващата се цена на кредита на междубанковия пазар в еврозоната. В контекста на рекордната за еврозоната инфлация на потребителските цени евентуално ново затягане на паричната политика изглежда все по-вероятно, което би оскъпило допълнително достъпа до кредит.

На фона на тенденцията лихвите по кредитите да се покачват кредитната експанзия ще продължи плавно да се забавя в следващите месеци. Вероятността обаче да станем свидетели на рязък спад в кредитната активност в България (и евентуални негативни ефекти за икономиката) остава малка.

Дебатът по енергийната политика - засега без отчитане на макроикономическите факти

2008-06-27T15:27:00.000+03:00

Тази седмица президентът Георги Първанов срещна разнообразна публика за няколко часа в рамките на формата "Консултативен съвет по национална сигурност". Темата беше "енергийната политика на България". Общата безполезност на събитието се потвърждава както от даването на приоритет на всички енергийни проекти, така и от признанието на домакина, че такава среща е закъсняла с 10-15 години.

От институционална гледна точка е странно защо президентът се занимава с енергетика. Още по-странно е участието на политически партии в подобна дискусия, доколкото различните политически виждания за държавната роля на енергийния пазар би следвало да се проявят в партийните изборни програми и след това - в парламента. Същевременно криза, свързана с националната сигурност - което би оправдало някакви извънредни действия - очевидно няма към момента.

Ето защо в ситуация на business as usual (работа както обикновено), работа на експертите в съответните институции на изпълнителната власт е да анализират глобалната ситуация на енергийни доставки и потребление, а политиците да формулират идеи за правителствени действия на база на поне бегъл преглед на икономическите реалности. Би трябвало да се отчетат поне няколко глобални тенденции.

На първо място, пазарът работи. Когато дадена стока стане относително по-оскъдна, цените се повишават, а това ограничава потреблението. Точно това се случва в рамките на общия европейски пазар по отношение на потреблението на петролни продукти - за периода 2001 - 2006 г. то остава непроменено въпреки икономическия растеж. На практика бизнесът и домакинствата с помощта на инвестиции и технологии започват да пестят енергия. Ако разгледаме 9-годишен период от 1998 до 2006 г., средният темп на реален ръст на БВП в 27-те страни членки е около 2.5%, докато общото енергийно потребление нараства с 0.7% средногодишно. В България наблюдаваме сходна тенденция - БВП за периода расте средногодишно с 5%, а крайното енергийно потребление - с 1%.

Това означава, че икономиката става по-малко зависима от енергия - противно на прокламираните страхове както в ЕС, така и от българските политици. Междувпрочем доказателства намираме и в привидното противоречие между поскъпналите над 3 пъти за последните 5 години базови суровини (например метали) и произвежданите от тях потребителски стоки, чиито крайни цени са относително стабилни (например битова електроника).

На второ място, "енергийната зависимост" е изпразнена от икономическо съдържание информация. И на учениците в гимназията става ясно от уроците по география, че природните ресурси са неравномерно разпределени. При функциониращ пазар това предполага специализация и разделение на труда. Точно както София е "зависима" от вноса на пшеница и брашно за задоволяване на потреблението на хляб, така и европейският континент е зависим от внос на суровини и енергия.

България в никакъв случай не е изключение. Нетният внос представлява около половината от първичното енергийно потребление в страната. Но за незапознатите трябва да отчетем, че за последните 12 години този дял намалява, докато за 27-те членки на ЕС тя бавно нараства - достигайки 55% през 2006 г. (при 45% през 1995 г.). Да се формира политика въз основа на допускане за някаква уникалност на България в това отношение е тотално отричане на фактите.

Същевременно има множество местни политики, които могат да създадат повече пазарна свобода в областта на производството, преноса и търговията с енергийни ресурси. Това създава стимул за повече иновации, диверсификация и ефективност. Трудното в случая е, че на практика няма обща енергийна политика, която да "пренесе" легитимност на подобни реформи в България - всъщност някои страни членки всячески се опитват да поддържат и засилят държавната намеса чрез енергийните си монополи.

"Приземяване" на икономиката засега не се очертава

2008-06-20T15:25:00.000+03:00

Експанзия и рецесия. Това са двете страни на цикъла, през който неминуемо преминава всяка икономика. В икономическата наука няма единна теория за това какво стои в основата на цикличните развития. При всички положения обаче колебанията на стопанската активност са свързани с действието на комбинация от определени шокове, механизмите на разпространение на тези шокове и провежданата в отговор икономическа политика. Прогнозирането на конкретната цикличност на конкретна икономика също съвсем не е лесна работа. Както преди време написа Economist в специален материал, посветен на бизнес циклите, през март 2001 г. 95% от икономистите смятаха, че няма да има рецесия, а тя вече беше започнала.

Според МВФ е налице 25% вероятност ръстът на световната икономика да е под 3% през тази и следващата година - което според фонда практически е равносилно на рецесия. Европейската централна банка изглежда по-оптимистична в прогнозите си - въпреки забавянето институцията очаква икономическият растеж в световен мащаб да остане устойчив. Юнските прогнози на макроикономистите от евросистемата са за среден годишен реален ръст на икономиките в еврозоната в порядъка на 1.5 и 2.1% през 2008 г. и между 1.0 и 2.0% през 2009 г. ЕЦБ обаче предупреждава, че е налице голяма доза несигурност на тези прогнози и риск от влошаване - заради потенциалната възможност кризата на финансовите пазари да окаже по-голямо негативно въздействие върху реалната икономика от очакваното и негативния ефект върху потреблението и инвестициите, който биха оказали по-нататъшни непредвидени скокове в енергийните цени и цените на хранителните продукти.

На фона на прогнозите за забавяне на растежа в световен мащаб българската икономика продължава да се разширява стабилно. НСИ отчете 7% реален ръст на БВП през първото тримесечие на 2008 г. В номинално изражение икономиката е нараснала с 19.5% - рекорден номинален ръст за последните десет години. И въпреки песимистичните очаквания на някои анализатори, особено в контекста на текущите проблеми на трите балтийски икономики (Естония, Литва и Латвия), засега рязко забавяне на растежа в България не се очертава. Организираното от Industry Watch регулярно допитване сред водещи български икономисти ни позволява да предвидим ръст на икономиката около 6.2% през тази година и 6.4% през 2009 г. Факторите, които подкрепят очакванията за запазване на стабилния растеж на икономиката, могат да се намерят в няколко посоки.

Инвестиционната активност се запазва стабилна - инвестициите в основен капитал продължават да нарастват с относително бързи темпове (достигайки 30.4% от БВП) - създавайки предпоставки за бъдещ растеж.

България продължава да привлича значителни чуждестранни инвестиции независимо от по-осезаемото негативно влияние на глобалните финансови сътресения. Въпреки повишеното внимание на инвеститорите при вземането на решения за насочването на средства към определени пазари за последните 12 месеца до април 2008 г. преките чужди инвестиции възлизат на 5.9 млрд. евро (при 5.7 млрд. евро за едногодишния период до април 2007 г.). Наред с това дори при по-високи лихви притокът на капитали през банковата система се запазва силен - това си остава един от основните канали за привличане на инвестиции в икономиката. Паричната статистика показва, че към края на април 2008 г. привлеченият от българските банки чуждестранен ресурс под формата на депозити достига 13.1 млрд. лв., а нетните чуждестранни пасиви се разширяват до 7.7 млрд. лв.

Въпреки че инвестициите в имоти от нерезиденти слабо се понижават (471.2 млн. евро за периода януари-април 2008 г., при 507.3 млн. евро за същия период на миналата година) пазарът на имоти в България остава привлекателна инвестиционна алтернатива и продължава да привлича външни капитали. За разлика от някои европейски страни (Великобритания, Испания, Ирландия, Литва, Латвия, Естония), където след период на продължителен растеж в момента се наблюдава намаляване на цените на недвижимите имоти, ръстът на цените на жилищата в България остава стабилен - средно 31.5% на годишна база през първото тримесечие.

Нямаме основания да очакваме, че в средносрочен план може да възникне сериозен шок за икономиката по линия на инвестиционните потоци, насочвани към България. Прогнозата ни е, че до края на тази и през следващата година общите инвестиции - местни и чужди - ще растат в реално изражение в диапазона 14-20% и този растеж ще продължи да подкрепя икономическата активност.

Както вътрешното, така и външното търсене ще останат фактори, подкрепящи увеличаването на БВП. Както е видно от статистическите данни, за второ поредно тримесечие износът расте по-бързо от вноса. За момента не смятаме, че бързата инфлация на потребителските цени, регистрирана през последните месеци, предпоставя съществени рискове пред паричната и финансовата стабилност в страната. Въпреки негативното влияние на инфлацията върху покупателната способност на населението като цяло динамиката на разполагаемия доход се запазва устойчива, подкрепяна от високата заетост и ръста на доходите (над 24% ръст на заплатите, отчитани от националната статистика, през първото тримесечие). Нещо повече - поради консервативния характер на инвестиционния портфейл на домакинствата (по наша оценка над 85% от финансовите активи се държат под формата на банкови депозити и пари в брой) техните спестявания не са засегнати съществено от сътресенията на финансовите пазари и по-конкретно от спада на българския капиталов пазар. Въпреки отрицателните реални лихви по депозитите населението продължава да насочва значителен ресурс към банковата система - ръстът на депозитите на физически лица се ускорява до 30.5% на годишна база към април, като за 12-те месеца до април тези депозити са се разширили с 4.7 млрд. лв.

Няма признаци и за системни рискове пред българската банкова система, породени от продължаващия относително бърз ръст на кредитирането. Малко вероятно е да има масирано изтегляне на ресурс от банковата система по подобие на развитието в Естония - най-малкото поради факта, че чуждата собственост в българската банкова система е доста диверсифицирана, а съответните централи до момента не понасят сериозни негативи от сътресенията на финансовите пазари.

Все пак рискове пред икономическата активност има. Вътрешните рискове могат да възникнат основно по линия на нереформираните сфери. Външните рискове са свързани главно с нови резки скокове в международните цени на горивата, селскостопанската продукция и храните. Възможно е също така евентуално по-голямо от очакваното забавяне на ръста на европейската икономика да рефлектира негативно върху динамиката на износа. Но в крайна сметка системните рискове за икономиката произтичат не толкова от разширяващия се търговски дефицит, инфлацията и евентуалните резки скокове на международните цени, колкото най-вече от липсата на воля за провеждане на необходимите структурни реформи.

Икономически подход към проблемите на МВР

2008-06-13T11:17:00.000+03:00

Всъщност по-точно е да се каже "проблемите на сигурността". Политическото говорене около смяната на министъра на вътрешните работи леко обърна нещата с главата надолу. Проблемите не са на МВР, а на гражданите, чиято сигурност трябва да бъде гарантирана от служителите на МВР. Сигурността е една от сферите у нас, в която проблемите са достатъчно тежки, за да предизвикват не само международна критика, но и вътрешна депресия, която има своите икономически измерения. Ако липсата на сигурност у гражданите беше приемливо състояние (от гледна точка на загубите за тях), тогава нямаше да е оправдано харченето на техните пари за финансиране на "производството" на сигурност от държавни ведомства.

На по-прагматичен език "сигурност" би следвало да се тълкува като защита на живота, собствеността и ежедневния ритъм на общуване в икономиката. Важно е да се прави разлика между рисковете пред живота на конкретен човек и риска за живота на средностатистическия софиянец например. Така например "средният риск" за живота в България вероятно не се различава значително от този в други страни от ЕС. (За разлика от риска за живота на конкретен наркобос или корумпиран прокурор.) Вероятно подобно е положението и с рисковете пред собствеността. Нещо повече, нека отчетем, че значимата част от разходите за превенция на риск пред собствеността се финансират по частен начин (огради, системи за сигурност, СОТ и др.).

Тогава защо от Брюксел рефренът през последните месеци са "проблемите пред сигурността"? Неразбирането на посланията на ЕК е всъщност основният проблем пред реформите в тази сфера. Проблемите с еврофондовете са просто формалният повод партньорите от ЕС да напомнят за огромния разход, който понася икономиката - вече като част от европейската, когато липсва достатъчно надеждно ниво на сигурност. Съответните отговори от София са печално неадекватни, като се изтъкват лични примери за успех или провал, без дори правителството тук да дава знак, че осъзнава какъв е смисълът на обществената сигурност и за какво трябва да се насочат ресурси в тази област.

Сигурността е сфера, която трябва да бъде анализирана с инструментите на икономиката. Всеки нови 10 млн. лева, изхарчени от джоба на данъкоплатеца, трябва да бъдат защитавани с ползи, които са повече от разходите. Изхарчени милиони за арести на тийнейджъри с една цигара марихуана в джоба са просто изхарчени милиони и нищо повече. Изхарчени пари за по-предвидим и бърз трафик в градовете са действия с конкретни ползи. Разкритията на няколко поръчкови убийства не увеличават по никакъв начин сигурността на средния българин (нито убийствата ще намалеят, нито рискът за незамесения в каналите на мутрите гражданин ще се промени). За разлика от това липсата на паркирали автомобили на втора линия на главните булеварди затруднява значително движението в града и причинява разходи, които лесно могат да бъдат оценени на десетки милиони всеки месец. Повече от сигурно е, че за справянето с този проблем ще са нужни значително по-малко средства от загубите, които ще бъдат спестени.

Сигурността в България е на трагично ниво и ако секторът не беше покрит със секретност, за това щеше да се говори повече, отколкото за проблемите в здравеопазването и образованието. Ползите от финансирането на десетки хиляди полицаи остават крайно неясни. Мисията на политик, който се заеме с реформата на МВР, трябва да стартира именно от изясняването на ползите срещу всеки разход на ведомството. Именно затова позицията на министъра е политическа, а не "експертна" (т.е. полицейска) - тя носи мандат от гражданите за изясняване защо те носят загубите от липсата на сигурност, при положение че финансират дейността на МВР.

Част от политическата задача пред министъра е приоритизиране на важните неща, които трябва да се свършат, включително редуциране на разходите за действия, които не са от значима обществена полза. Така например борбата с корупцията трябва да се води на съвсем друга основа, а не преследване и подслушване, т.е. ангажиране на твърде голям ресурс, ползите от чиято работа са съмнителни. Корупцията е системен проблем за икономика, която е наситена с държавно доминирани активи и монополизирани със закон пазари. По-лесно, по-евтино и по-ефективно е борбата с корупцията да се води чрез редуциране на публичните разходи и приватизация на активи, отколкото чрез заемане на още ценен ресурс от държавата в тази борба.

Именно липсата на икономическо мислене в МВР е причината "противодействие на корупцията" да изпреварва в списъка с приоритети (странно формулирания, но все пак ясен приоритет) "реализиране на стратегията "Полицията в близост до обществото". Това последното включва и "обезпечаване на надеждна защита на гражданите и тяхното имущество". Всъщност от икономическа гледна точка това трябва да е приоритет номер едно - постига се с най-малко разходи и носи най-ясни и значими ползи (за разлика от "борбата с организираната престъпност" и "гарантиране на сигурността на границите", като и двете стоят като приоритети преди сигурността на гражданите и тяхната собственост). Очевидно пред МВР има дълъг път, който може да бъде извървян бавно или бързо - въпрос на политическа визия и смелост. Време е да се събуди икономическото мислене на министъра.

Кои цени са важни за икономическото поведение?

2008-06-05T11:13:00.000+03:00

От средата на 2007 г. темата за инфлацията започна плавно да се изкачва в стълбицата на медийната популярност. През последните седмици тази популярност постепенно се превръща в нерационална обсебеност. Ето за какво става въпрос.

Инфлацията е монетарен феномен. С други думи, тя е свойство на парите. Говорим за инфлация, когато стойността на парите намалява поради увеличаване на тяхното количество. Когато златото е било пари, инфлацията е била пораждана от бързото увеличаване на доставките на метала при откриване на нови находища. При книжни пари, издавани от централни банки, инфлацията е увеличаването на паричното предлагане. Разбира се, едно от проявленията на инфлацията е повишаването на цените на част или всички стоки и услуги. Когато например БНБ печаташе пари с бързи темпове през 1996 г., индексът на потребителските цени нарасна 5 пъти. В по-ново време

меката монетарна политика

на Федералния резерв доведе до рязко обезценяване на долара спрямо останалите глобални валути.

От гледна точка на домакинствата фокусирането върху нарастването на цените в "кошницата", наблюдавана от националните статистики, е само донякъде смислено. Вероятно има "средно" домакинство, което купува точно същия набор от стоки и услуги - и тогава индексът на потребителските цени точно отразява промяната в разходите. Но потребителите са различни и затова те следят промените на различни цени - някои купуват повече храна, а други харчат доходите си за дрехи и електроника. В последните 28 месеца храните в България са поскъпнали средно с 35%, обзавеждането и домакинските уреди - с 10%, а комуникациите са поевтинели с 1%.

От своя страна монетарната инфлация предизвиква промяна в относителните цени. Някои стоки и активи поскъпват по-бързо от други - дори до степен на създаване на "балони".

Когато кредитът е евтин

и достъпен в резултат на целенасочени политики от централните и търговските банки, акциите и недвижимите имоти повишават стойността си. Така те стават сравнително по-скъпи - например измерени в часове труд, брой обувки или телевизори.

Относителните цени са важни, защото помагат за пренасочване на ресурсите в глобалната икономика. Когато заплатите на ИТ специалистите растат по-бързо от тези на лекарите, повече млади хора започват да учат информатика за сметка на медицина. Когато жилищата поскъпват по-бързо от акциите на автомобилните компании, повече спестявания се насочват към инвестиции в имоти и строителство за сметка на нови заводи за автомобили. Цените сигнализират за относителната "оскъдност" на определена стока или суровина - така например, рязкото покачване на цените на цветните метали и петрола в последните години дава информация за нарастващ недостиг от тези суровини спрямо очакваното потребление.

Ако гледаме глобално, "цената" на бързия ръст на азиатските икономики за последните 20 години е повишаването на цените на енергията, храните и суровините. Иначе казано, интегрирането на китайската икономика рязко намали цените на дрехите и електрониката, но растежът на доходите на заетите в тези производства увеличи търсенето на горива и по-качествени храни - затова евтините лаптопи се "плащат" със скъп петрол.

Няма смисъл от препоръчително индексиране на заплатите в частния сектор

2008-05-30T10:29:00.001+03:00

В последния си месечен бюлетин Европейската централна банка изразява опасения, че е налице сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск в еврозоната, произтичащ от поведението при определяне на работните заплати. Тези опасения са породени основно от възможността за значително по-голям от очакванията ръст на заплатите предвид високата степен на оползотворяване на наличния капацитет, затягащите се условия на трудовия пазар и риска от вторични ефекти от високата инфлация. Крайното послание е при формиране на заплатите (както в публичния, така и в частния сектор) да се взема предвид развитието на производителността на труда и да се избягва прилагането на схеми за механично индексиране на номиналните заплати с инфлацията. Подобна позиция на ЕЦБ има ясна икономическа логика - по принцип такива схеми за индексиране на доходите са свързани с висок риск от допълнителни инфлационни шокове,

водещи до инфлационна спирала

която в крайна сметка може да се окаже пагубна за заетостта и конкурентоспособността на отделната икономика.

На фона на призивите на монетарните власи в еврозоната за въздържане от инфлационно базирани индексации на доходите в България вече повече от месец синдикати и работодатели водят преговори и сближават позициите си относно препоръчителния индекс за нарастване на заплатите в частния сектор през 2008 г. Въпросният индекс се договаря ежегодно въз основа на Пакта за икономическо и социално развитие на България до 2009 г. Идеята е той да отразява средногодишната инфлация за предходната година, ръста на производителността на труда, конкурентоспособността и стопанската конюнктура.

Текущите спорове за конкретния размер (и за диференцирането според дохода) на индекса, с който препоръчително би трябвало да растат заплатите на заетите в частни компании, не са чак толкова интересни от макроикономическа гледна точка - макар че безусловното му унифицирано прилагане не изключва рисковете, за които стана дума по-горе. По-интересно е налагането на съмнителна като ефект

практика на централизирано договаряне

на механизъм за увеличаването на заплатите в частния сектор (пък бил той и препоръчителен), който по принцип би трябвало да е изцяло функция на пазара.

Факт е, че стопанската динамика и текущите реалности на трудовия пазар предполагат постепенно повишаване на заплатите. Икономиката продължава да се развива с относително високи темпове - през 2007 г. номиналният растеж на БВП е 14.5%, а реалният е 6.2%. Това се дължи основно на значителния ръст в индустрията и сектора на услугите, докато земеделието продължава да отбелязва сериозен спад. Пределната производителност на труда постепенно нараства, а интензивното инвестиране в производствени мощности през последните години създава нови възможности за по-нататъшното й подобряване. Но това се случва и ще продължи да се случва с различен интензитет в различните сектори, което от своя страна предполага различни възможности за растеж на заплащането. Ако приемем, че производителността е основният детерминант на заплащането, то унифицираното увеличаване на трудовите възнаграждения с еднакъв процент очевидно би се отразило с различна относителна тежест върху конкурентоспособността на различните компании, включително и върху тяхната възможност за допълнителни инвестиции.

В същото време натиск за повишаване на заплатите се създава и в резултат на оформящата се диспропорция между търсенето и предлагането

на трудов ресурс - бизнес анкетите на НСИ регистрират трайно нарастване на дела на предприятията, отчитащи недостига на работна сила като затруднение за осъществяване на дейността им. В по-дългосрочен план натиск върху увеличаването на заплатите може да се очаква и по линия на отварянето на пазарите на труда в страните от ЕС, както и в резултат на протичащия процес на догонване по отношение на доходите.

Облагането на труда

е съществен елемент от общите разходи за труд и оказва влияние върху поведението на фирмите на трудовия пазар. В този смисъл намаляването на данъчно-осигурителната тежест оказва влияние върху заплатите - както поради освобождаване на ресурс за тяхното повишаване, така и заради стимулиране на процеса на "изсветляване" на реално плащаните възнаграждения. Това е мощен инструмент в ръцете на правителството, чрез който то може да влияе върху динамиката на трудовите доходи.

Всичко това дава основания да се очаква, че бързият ръст на заплатите в масовите сегменти на пазара на труда ще продължи въпреки и независимо от договарянето на конкретен препоръчителен индекс. Това се случи и през миналата година, когато действителният ръст на номиналните заплати в частния сектор значително надхвърли договореното препоръчително увеличение от 14.9%. Въпреки съмнителния си ефект върху реалната динамика на заплащането договарянето на препоръчителен индекс би могло да се отрази върху поведението на работниците, създавайки нагласи и искания за увеличение на заплатите, които в някои сегменти може да не отговарят на пазарните реалности. А това в крайна сметка може да доведе до загуба на конкурентоспособност.

Първият масов протест за по-ниски данъци

2008-05-22T09:32:00.001+03:00

На пръв поглед не особено ясен като послание и искания, протестът на транспортните фирми може да се окаже с важно място в политическия дебат в България. Това е първият масов организиран протест за по-ниски данъци у нас, а вероятно и в Европейския съюз, когато гледаме най-новата история. Свикнали сме масовите протести да бъдат насочени към повече държавни средства за определени (организирани) групи - фермери, лекари, учители, шофьори. Но едва ли някой си спомня за протест, насочен точно към обратното - не искания към парите на другите, а защита на частния доход от данъчното бреме.

Реформите за ниски данъци в България

досега са били продукт на елитарен дебат и решения. Дори бизнес секторът с неговите представителства в политическия дебат не е бил особено активен, нито пък радикален в своите искания. Идеите за ниски данъци са били най-често защитавани от индивидуални интелектуалци в публичното пространство, и то доскоро смятани за "радикални" и "неортодоксални" икономисти, в това число членове на екипа на "Индъстри уоч".

Тази седмица обаче роди нов феномен и той не може да бъде пропуснат лесно от хроникьорите на нашето съвремие. Масов и организиран протест за по-ниски данъци върху горивата може да се окаже достатъчно стабилна основа за масов и достатъчно организиран натиск за по-ниско данъчно бреме. Хората, които получават заплатите и субсидиите си чрез данъци, иззети от другите, вече не са единствените организирани групи. Нещо повече, политическият елит ще може по-смело да заговори за ниски данъци, като таргетира определен реален електорат.

Протестът на превозвачите правилно се основава на откритието, че цените растат и

фискалната политика трябва да се съобразява

с това. Дори без да има ясно формулирано искане, все пак това е добра отправна точка за критика към фискалната политика. Инфлацията е монетарен феномен и тя е продукт и манифестация на увеличението на количеството пари (както долари, така и евро) в глобалната икономика. Цените на суровините вследствие нарастват, макар и не едновременно и не с еднакво темпо, като почти няма незасегнат пазар от инфлацията на парите.

Фискалната политика обаче не взима предвид тези факти съвсем коректно. Най-добрият пример е събирането на данък върху добавената стойност. "Добавената стойност" на един портокал расте заедно с нарастването на цените, без обаче портокалът да е станал по-голям или по-ценен за потребителите (в сравнение с други продукти). Същото важи и за 1 литър дизел. ДДС расте с темповете, с които растат цените. Това означава, че правителството ще получи повече постъпления от ДДС, отколкото е било предвидило (ето как се получава фискалният излишък).

Наистина правителството също ще бъде изправено

пред по-високи цени на някои стоки и услуги и това може да послужи като оправдание за по-големите от очакваните постъпления от данъци. Но все пак нека не забравяме какъв е основният вид разход на правителството - осигуряване на доходите на определени групи. Тези доходи може да растат с темповете на инфлацията, без това да изисква значително преизпълнение на бюджета. Реалното увеличение на доходите в бюджетните сфери може да стане само чрез реално увеличение на производителността, или казано по-просто, съкращаване на държавен и квазидържавен персонал.

Ръстът на приходите от ДДС поне донякъде се дължи на по-високи цени на суровините на международните пазари. За това говори и статистиката до март, за който период от годината приходите от ДДС върху вноса растат с около 20%. Чувствителността на потребителите (и избирателите) към косвените данъци - ДДС, акцизи и мита - се изостри в година, когато цените на основни храни и енергоносители растяха по-бързо от техните доходи. Това, разгледано в по-дълъг период, ще бъде отчетено като неголяма загуба на покупателна способност, понеже и доходите нарастват заедно с инфлацията. Но сегашната конюнктура е такава и с това трябва да се съобразява управляващата коалиция. "Социалната" последна година на сегашното правителство може да включва намаление на ДДС, което ще помогне на реалните доходи на всеки.

Намаляването на ставките

по преките данъци от настоящото правителство бяха стъпки в правилната посока. Но това не означава, че данъците намаляха като процент от регистрирания доход в икономиката. Днес правителството успява да събира повече пари като дял от икономиката в сравнение с времената на високите и прогресивни данъчни скали. Сега е време за редуциране на този дял. Разходите на правителството трябва да се свиват и ако то съумява да се движи в тази посока, ще са му необходими все по-малък дял от парите на хората.

Били сме свидетели на вдигане на данъчни ставки по конюнктурни причини (точно така беше вдигнат ДДС от 18 на 22 процента през 1996 г.). Сега конюнктурата изисква точно обратното - намаление на данъка. Ако ДДС бъде върнат на "оригиналните" за България 18%, бюджетът ще получи около 1 млрд. лв. догодина при най-консервативните прогнози за реакцията на потреблението. Това е около 1.5% от БВП, значително по-малко от преизпълнението на бюджета. Може да се мисли и за по-смело редуциране на данъка, без това да доведе до някаква фискална нестабилност. Това би било по-социална политика от което и да е раздаване на пари на избрани "социални" групи.

По-ниски данъци и по-ефективни публични разходи

2008-05-15T10:18:00.000+03:00

Поредните дълги празници, които забавиха темпото на стопанския и политическия живот в страната, позволиха на правителството да се измъкне от неудобните въпроси, свързани с дебата по бъдещото намаление на данъците и осигуровките. А такива въпроси няма как да не задаваме, когато:

- Излишъкът в бюджета с отчитане на взаимоотношенията с ЕС достигна 1664 млн. лева за трите месеца на 2008 г. На практика това е близка до целевата стойност за излишъка за цялата година според планираното от Министерството на финансите.

- Дори без да отчитаме трансфера от бюджета на ЕС, приходите от местни източници (т.е. от данъкоплатците в българската икономика) растат с над 22% за тримесечието. В същото време независимо от увеличените разходи в някои сфери общите публични разходи растат с темп около планирания - 8.5%.

- Приходите от всички данъци растат с бързи темпове. Дори да изключим ДДС, за който имаше преходен период на смяна на модела на отчитане през 2007 г., в останалите основни приходи също се наблюдава такава тенденция. Доказателството, че ниските плоски данъци работят добре за всички, е в ръста от 30% при корпоративния и от над 15% при личния подоходен данък. Поредното сваляне на осигурителната тежест през октомври вместо спад допринесе за ръст на приходите с над 6%.

Причините за всичко случващо се са основно две. На първо място, сбъдват се очакванията за "изсветляване" на икономиката в резултат от намаленото пряко облагане. Това става както статично, т.е. за вече активните участници на пазара, така и динамично - заради изместването на "сивите" играчи, които са имали конкурентно предимство в неплащането на данъци, от "светли", които при по-ниски ставки могат да действат според правилата и да печелят.

На второ място, икономическият растеж в България е зависим от данъчната среда. Ето защо по-благоприятните данъчни ставки не просто увеличават събираемостта, но и правят възможни нови инвестиции, които иначе не биха се реализирали. Ако данъчните реформи продължат, натрупването на капитал ще расте, а оттам - стопанската активност. Ако те спрат или се тръгне в обратна посока, инвеститорите ще реагират подобаващо, като се насочат в средносрочен план към други икономики.

Това, изглежда, трудно се разбира от повечето политици, но и от синдикати и формалните организации на работодатели и бизнес сектори. В голямата си част аргументите по фискалната политика са доминирани от размишления за ефектите върху вече действащите играчи и засегнати страни - т.е. установен бизнес и наети работници - без да се отчита потенциалното въздействие върху бъдещи и още неизвършени инвестиции или създадени работни места.

Макар че изпълнението на приходите осигурява значителен комфорт на управляващите да намаляват някои данъци дори без съкращаване на разходите, ефективността на публичния сектор продължава да бъде основен проблем пред конкурентоспособността на българската икономика. Ето защо независимо от обществения натиск за свиване на данъчното бреме трябва да се подкрепят и всякакви инициативи за реформиране на разходната сфера. Към момента са стартирали две такива политики - свиване на заетостта в администрацията и въвеждането на делегирани бюджети в средното образование. Започнатото трябва да се завърши и дори доразвие. Но тепърва трябва да се преосмисля политиката в областта на здравните услуги, осигуряването на инфраструктура, субсидиите за губещи предприятия.

На последно място трябва да не забравяме, че макар от Европейската комисия да дават жълти картони във връзка с харченето на фондовете на ЕС, отговорността на правителството пред гражданството не се изчерпва с прозрачно управление на 1.2 млрд. лева, а трябва да обхване всички 27 млрд. лева (или повече), които по бюджет ще бъдат разходвани за 2008 г.

Ползите от външното оценяване на учениците

2008-05-15T09:30:00.000+03:00

За около месец българските ученици ще участват в няколко етапа на външно оценяване на знанията - през периода 13-20 май се провеждат тестове по основните предмети за четвърти и пети клас, а в началото на юни ще се проведат дълго отлаганите матури за зрелостниците. Планира се догодина обхватът на външното оценяване да се разшири и с учениците от шести и седми клас.
Липсата на цялостна и ефективна система за външно оценяване се смята за един от сериозните проблеми пред реформаторския процес в българското образование. Правилно конструирана и приложена, подобна система би имала съществен принос както за формирането и провеждането на ефективни политики в образователната сфера, така и за вземането на подходящи от индивидуална гледна точка решения - от страна на родители и ученици.

По принцип индикаторите за представянето на учениците, измерени посредством резултатите от участието им в национално външно оценяване (а и в международни сравнителни тестове), имат централна роля в оценката на ефикасността на образованието. С други думи, те позволяват относително обективно да се прецени какъв продукт (под формата на знания, умения и компетенции) произвеждат училищата при определен, вложен в образователния процес, ресурс (финансов, човешки и т.н.). Такава преценка трудно може да се постигне с вътрешно оценяване - поради спецификата си то може да подпомага текущата работа на учителите и да позволява на родителите да следят текущо развитието на децата си, но прави почти невъзможно оценяването на учителския труд например. В най-общ смисъл измерителят на резултата от работата на преподавателя е напредъкът в знанията на неговите ученици. Ако обаче учителят сам оценява този прогрес, възниква съвсем естествен стремеж той да надценява резултата от своята работа, като завишава оценките на учениците си. Разбира се, вътрешното оценяване също може да има формата на тест, като така се ограничават субективните фактори при измерването на знанията. Това обаче не променя въздействието на стимулите - ако учителите подготвят и избират тестовете, те могат да ги правят лесни или трудни, както могат и предварително да подготвят своите ученици за конкретни тестови въпроси. В крайна сметка високият успех може да се окаже не резултат от повече знания, а от занижаване на критериите за оценяване. Това е валидно и за сравненията между различните училища - при наличие само на вътрешно оценяване няма гаранция, че по-високите оценки са отражение на повече знания, т.е. на по-високо качество на предоставяната образователна услуга.

Външното оценяване от своя страна позволява постигането на сравнимост на резултатите чрез поставянето на всички ученици в еднакви условия. Нещо повече, прилагането на цялостна система за външно оценяване прави възможно да се проследи във времето напредъкът както на отделния ученик, така и на цели групи ученици (цял випуск от дадено училище например). Така могат да се постигнат ползи, които няма как да бъдат реализирани само с вътрешно оценяване.

На макрониво подобна система позволява оценка на възвращаемостта на публичните инвестиции в образованието. Тя позволява проверка на влиянието на различни институционални фактори върху качеството на образованието и в този смисъл може да послужи за основа на конкретни политики - например за диференциране на публичното финансиране според резултатите, за децентрализация на правомощията по определяне на учебна програма и избор на учебни материали, за разширяване на пълномощията на директорите и др. Резултатите от външното оценяване биха били от съществена полза и за общините при вземането на решения за оптимизация на училищната мрежа, тъй като позволяват формулирането на различни зависимости - като например връзка между успех и размер на училищата, връзка между успех и тип на училището (начално, основно, средно), между успех и брой на учителите, между успех и средни разходи на ученик и др.

Наред с това външното оценяване позволява постигането на относително обективна оценка на учителския труд и в този смисъл подпомага прилагането на механизъм за диференцирано заплащане. То може да даде и обратна връзка на училищните ръководства за нивото на техните ученици и/или за наличието на слабости в образователния процес. Подпомага се и прецизирането на методологическата подкрепа, оказвана от образователното министерство. И не на последно място такава система позволява на родителите да сравняват училищата и да правят информиран избор за децата си - което от своя страна създава предпоставки за възникване на ефективна конкуренция между училищата за привличане на ученици на базата на образователни постижения (вместо на второстепенни фактори като например състояние на материалната база).

Трябва обаче да се има предвид, че са необходими поне две условия за постигането на горните ефекти - липса на изкривявания при провеждането на тестовете и осигуряване на пълна прозрачност на резултатите. Само така може да се гарантира, че се постига единен обективен измерител на знанията, а оттам - на качеството и ефикасността на образованието.

Реформатор в резерв

2008-05-14T19:08:00.000+03:00

Какво му трябва на човек, който харесва хаус музиката и сноуборда, обича много работата си, без да е работохолик ,а от два месеца насам не е догледал нито един филм до край, понеже заспива на всички? Трябва му град като Пловдив, който е близо до Пампорово и в който има спокойствието да живее и да пише своите анализи.

Когато макроикономистът Георги Стоев казал на познатите си, че се мести от София в Пловдив, те се шокирали. Съдружникът му Лъчезар Богданов оценил това като грешка, защото мислел, че ще се отрази зле на работата им в дългосрочен план ( въпреки че и според двамата пазарът става мобилен в световен мащаб).

Георги сменя града преди три години, по думите му съвсем инцидентно. Решил да отиде там за малко, но въобще не се върнал. Казва, че от малък усеща Пловдив като рай, а София - като ад. Роден е в града на тепетата, но след това не е живял там, макар като дете често да е ходил на гости при баба и дядо. Животът там тече по-бавно, жителите на града постоянно ходят да пият кафе. В началото това много го учудило, но после осъзнал, че те имат повече време, защото не губят по десет часа на седмицa в задръствания.

Работа

Георги Стоев е един от тримата създатели на изследователската компания Industry Watch. Това, че живее на 120 км от София, където са колегите му, не му пречи особено: „Повечето ни клиенти са международни, самият факт, че не сме в Лондон, им говори достатъчно, а когато идват в България, така или иначе се виждаме. Нищо не пречи да пътуват до Пловдив на бизнес среща, като я съчетаят с екскурзия. Трудно е само ако някой поиска непланирана среща“.

Заместник председателят на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн, бивша състудентка на Георги от Университета за национално и световно стопанство, оценява работата му като много полезна. „Имам му пълно доверие, което за съжаление не може да се каже за всички анализи, които чета“, казва още тя. Оценките на Стоев според нея са много обективни.

Освен в анализите си, Георги Стоев е много обективен и в ежедневното си общуване. Според Лъчезар Богданов той никога не е харесвал хората, които водят общи разговори за живота и света, или тези, които му говорят с чужди клишета. Георги цени високо оригиналността и яснотата на тезите и се впечатлява от добрите аргументи, с които привържениците им ги защитават.

И Георги Стоев като много от добрите български икономисти в България, е минал през Института за пазарна икономика (ИПИ): „Освен че ИПИ е школа, която препоръчвам на всеки млад икономист, за да влезе в час с икономиката, е и прекрасен старт и прекрасно място за работа“. Там е срещнал сегашните си съдружници в Industry Watch - Лъчезар Богданов и Асенка Христова. Тримата се харесали още от института. Вероятно това е причината през няколкото години, откакто съществува Industry Watch, между тях да не е имало фундаментални различия. Всеки е и собственик, и служител на фирмата. „Когато трябва да се съобразяваш с решенията на двама души, които са умни колкото теб, шансът решението да е печелившо е по-голям, отколкото когато го взимаш сам“, обяснява той.

Според Стоев една изследователска агенция сама по себе не може да стане голяма фирма, но може да стане голяма марка: „Искам младите хора, които работят при нас, да имат свободата да развиват своите идеи, а ние само да им дадем марката и някакво ноу-хау. Не е хубаво да работят на подчинение, не ми харесва някой по цял ден да прави клетки в Excel-a, по-добре в Industry Watch да работят умни и предприемчиви хора“. Той се надява бизнесът да се развие във франчайзингова посока, а също и в производството на продукти, насочени по-скоро към масовия пазар.

Икономика, политика, приватизация

В началото на своята кариера Стоев смятал, че да си макроикономист не е особено атрактивно. Питал се подобно на други млади хора днес „Защо да ставам макроикономист, като е скучно и не се изкарват пари?“ С времето се убедил, че не е задължително икономистът да специализира в конкретни области, а е по-добре да използва универсален подход при различни теми в работата си. Подходът на „приходите и разходите” може да оцени всичко.

Мечтае да помогне за успешната приватизация на сектори като образование, здравеопазване и пътища, които според 99, 9% от хората трябва да бъдат държавни. „Искам да видя настилката на булеварда толкова добра, колкото е пред „Метро“, казва той. Изисква се смелост да твърдиш подобно нещо пред хора, загубили доверие в приватизацията като повечето българи. Георги разбира, че не е достатъчно да напишеш 400 статии във вестника, за да убедиш хората в нейните предимства. Трябва да има и някой, който да поеме отговорност и да пристъпи към действие. Този някой се нарича политик. Той не изключва вариант за участие във властта, но е категоричен, че ако някой иска да ползва него и съдружниците му като мозъци, ще трябва да им намери места в изпълнителната власт. „Това е най-честният отговор“, казва Стоев. Ако все пак се появи такъв министър-председател, който да има нужда от „умни хора, които да направят бързи реформи, по примера на Словения, Естония или дори Румъния“, вероятно би приел участие във властта.

Свобода

Георги е на 32 години, но не е спрял да мечтае. Смята, че това, на което се радваме днес, е продукт на милионите мечти, желания и енергия на свободни хора. Той вярва в свободата, просто защото съществува. Не са му нужни повече доказателства от тези, които пазарът дава всеки ден.

Той не смята, че човек може да живее сам твърде дълго време- да си отстояваш свободата не е лошо, но съжителството е част от живота, а общуването е важна част от него. Все още не е женен, но е „за“ брака и много уважава семейството като институция. Предизвикателството според него е в това как да отстояваш егото и личните си пространства в едно общуване, в което трябва да има разбирателство.

Бъдеще

Представата му за добро бъдеще на човечеството е свързана с изследвания и продукти, създадени от свободната човешка мисъл. Това предполага развитието на невронауката и психологията, които ще спомогнат за развие и на икономиката. Ще започнем по-добре да разбираме как човек общува с другите и как ги възприема, кое нарича щастие, кое нарича свобода, спокойствие, как прави избор и кое нарича цена. „Това са все въпроси, които трябва да търсим в субективните възприятия на нашата личност. Фокусът на свободата, която виждаш с очите си, ще се измести върху свободата, която виждаш вътре в себе си“, прогнозира той.

Индъстри Уоч: Пари от високорискови фондове - в нискорискови схеми и депозити

2008-05-14T13:15:00.001+03:00

Годишен ръст от 9.9% при депозитите в края на март, отчита БНБ. Според статистиката обемът на спестените пари нараства до 32.722 млрд. лева, което представлява увеличение с 32.8% на годишна база. Вчера DarikFinance ви представи гледната точка на Зат Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България, която подчерта, че от декември насам се забелязва нарастване на депозитите, част от което се дължи на изтегляне на пари от капиталовия пазар.

DarikFinance продължава темата за пренасочването на средства от Фондовата борса, и в частност взаимните фондове, към банкови депозити. Предлагаме ви гледната точка на Асенка Христова, Индъстри уоч.

Каква е динамиката на депозитите на българските граждани в банките и на какво се дължи засилващото се връщане към банковите депозити?
Смятам, че да се говори за връщане към депозитите е малко пресилено, защото депозитите по принцип са традиционния инструмент, в който се спестява в България, и по-специално от домакинствата. Около 60% от финансовото портфолио на домакинствата практически е в депозити и няма особено увеличаване на този относителен дял. Той остава относително постоянен през последните две години. Наистина от края на миналата година се забелязва леко ускоряване на ръста до около 30% на годишна база, особено за първото тримесечие на 2008 г. Това ускоряване на ръста е доста отчетливо.
Това е значителен процент при всички случаи!

Да, внушителен е, но ако погледнем статистиката от последните три години, годишният ръст на депозитите за отделните тримесечия е около 25-28% т.е. няма кой знае какво шокиращо увеличаване. Но наистина има леко засилване или стабилизиране на ръста около 30%.

Какви са причините за тези няколко допълнителни процента ръст?
Забелязва се едно подобряване на условията, които банките предлагат по депозитите. На първо място отчетливо се повишават лихвите през последните месеци, което е свързано както със засиленото търсене на ресурс от страна на банките, така и с по-ограничения достъп до ликвиден ресурс от чужбина. Така че в тази ситуация изглежда логично това, което може да привлече нови клиенти е повишаването на цената на този ресурс.

Друга причина която се посочва е, че част от парите изтеглени от борсата се насочват към банките, така ли е, според вас?
Изглежда логично. Трудно би могло да се види каква точно част от изтеглените пари наистина се насочва към депозити. Според мен, има пренасочване на част от ресурса, изтеглен примерно от високорисковите взаимни фондове към по-балансирани и нискорискови фондове. Т.е. не може да се твърди категорично, че целият ресурс, който се изтегли от взаимните фондове и от директни инвестиции в ценни книжа, се насочва към депозити.

По-скоро говорим за част от тези средства?
Частично, най-вероятно това се случва. Защото депозитите напрактика са прекият конкурент на инвестицията във взаимни фондове, като форма на влагане на свободните пари.

Т.е. от една страна, ако говорим за изтегляне от високорискови фондове то инвестициите се насочват или в по-нискорискови вложения на капиталовия пазар или в банкови депозити ?

Да, това са основно двете форми, към които вероятно се насочват тези пари. Възможно е част от тях да се насочват и към пазара на недвижимите имоти. Това също е една доста предпочитана форма на влагане на пари. Смятам, че по принцип инвестицията в недвижим имот се възприема, като относително нискорискова. От гледна точка на риска тя е конкурентна на депозитите. Друг е въпросът, че тя е значително по-неликвидна, ако се насочат пари към пазара на недвижими имоти, те са с по-дългосрочен хоризонт.

Пред DarikFinance.bg Виолина Маринова спомена, че ръстът на вложенията на физическите лица във фондовете намалява с 40% на годишна база, какво би трябвало да означава това?

По принцип спадът на нетните активи на местните взаимни фондове от началото на годината до април е 30%, това са около 270 млн. лв. общо. Ние смятаме, че половината от тях са вложения на физически лица или около 137 млн. лв. са изтеглени.

А другата част са институционални инвеститори!

Да. Искам да уточня, че този спад на нетните активи всъщност се дължи на две причини. Едното е физическото изтегляне на пари от фондовете, а другото се дължи на спада на инвестиционните портфейли на фондовете в резултат на негативното развитие на фондовата борса през последните месеци.

Какво смятате за отражението на глобалната криза върху България?
Аз лично смятам, че отражението на финансовата криза върху българския капиталов пазар вече се проявява и не смятам, че ще има особени негативни последици от тук нататък. Повишаването на лихвените проценти и известното спадане на индексите на фондовата борса е частично отражение на външни фактори. Това което ми се струва по отношение на спестяванията на домакинствата, така нареченото богатство на домакинствата, което ние регулярно измерваме, то там отражението е доста по-ограничено, защото основните активи са нискочувствителни на външни шокове.

Очакванията към правителството след промените: жертва на няколко мита за правенето на политика.

2008-05-05T09:25:00.001+03:00

Георги Стоев, Лъчезар Богданов

По целите на управлението ...

„Растеж или социална политика”
Един от страничните ефекти на нормализацията на живота у нас – онагледена най-видимо чрез липсата на макроикономически кризи и траен растеж на доходите – е постепенното изместване на същинския политически избор „повече държавна намеса или повече индивидуална свобода” от безсмислени дилеми като например „социална държава или икономически растеж”. На последните парламентарни избори например наименуващите се „десни” партии се състезаваха според размера на обещания икономически ръст. Интересно е защо малцина коментираха и осмяха подобна глупост, но това е тема на друг анализ.

За нас изглежда самоочевидно, че всяка партия и всеки политик трябва да иска в страната да има висок икономически растеж. Различията би следвало да са, от една страна, в политиките, които биха създали условия за такъв, и от друга – в това как всеки си представя „употребата” на плодовете на растежа. Абсурдно е дори да си мислим, че в България може да се появи политик, който да прави кампания с обещания за нисък растеж. Това, което за момента липсва, но има шанс да се осъзнае, е амбицията – да си не просто добър, а най-добър. Вместо да се сравняваме със „средното”, трябва да се сравняваме с „най-доброто” – по равнище на безработица с Холандия, а по-растеж – със Словакия и балтийските републики, и съответно да правим политиките, които насърчават тези успехи.

„Не се правят реформи преди избори”
При промените в правителството за пореден път опозиция, анализатори и журналисти коментираха, че не може да се очакват никакви смислени политики заради задаващите се избори догодина. Такава гледна точка из основи подкопава нормалното разбиране за представителната демокрация, в която решенията и действията на политиците се правят „за” избирателя и с произтичаща от одобрението му легитимност, а не въпреки съпротивата му. С други думи, ако се приеме за нормално, че поради наближаващи избори всякакви реформи трябва да спират, това означава да признаем, че въпросните реформи са вредни и лоши за хората. Ако е така – защо трябва да се правят изобщо? Ако не е, защо политиците да не ги защитят и аргументират публично? И ако направят това, защо се страхуват, че гражданите (или поне част от тях) няма да дадат своето одобрение? Ето защо именно сега е моментът за промени в политиката и реализиране на свежи идеи – за да може правителството да покаже „резултат” преди изборите, а не партиите в коалицията да разчитат само на обещания в поредните предизборни програми.

„Социален = запазване на статуквото и отказ от промени”
Предизвикателство пред премиера е да освободи БСП от тежестта на миналото в позиционирането на партията. Казано с други думи, когато се спомене за „ляв завой”, да се разбира наистина завой наляво, а не връщане назад. Не е случайно, че периодично по медиите и на политически форуми излизат някакви позабравени личности от нафталина, които предлагат национализация на предприятията и отмяна на валутния борд. Нито премахването на борда е ляво, нито, между впрочем, въвеждането му беше „дясно”. За БСП (а и за обществото като цяло) е фундаментално грешно да се идентифицира с опит за запазване на социализма отпреди 1989 г., както за „десните” беше вредно да се идентифицират като „анти-комунисти” и като спасители след макроикономическата криза от началото на 1990-те. Следователно БСП трябва да намери нови цели и след тях – инструменти на политиката – ако иска да „загради територия“ на съвременна лява партия. Такива не могат да са например защитата на всяка цена на работното място на всеки чиновник или работещ в губещо и неефективно държавно предприятие – най-малкото, защото в момента икономиката на страната отчаяно се нуждае от работна сила и безработицата е сведена до исторически ниски нива. А и така партията се превръща в защитник на статуквото и бюрокрацията – което крайна сметка се ненавижда от избирателите, извън конкретно фаворизираните чиновници. Загубена е битката за „безплатното” и „преференцията” – парното, транспортът и водата ще се плащат - защото за да ги има, някой трябва да направи инвестиция и трябва да се погрижи да ги достави до всеки клиент. Ако БСП иска да прави модерни социални политики в това (и всяко друго) правителство, тя трябва да започне да измества неправителствения сектор от областите, за които обикновено рядко се говори – грижата за хората с увреждания, защитата на деца и други уязвими групи от насилие, осигуряване на достъп до образование и здравеопазване на маргинализирани общности и така нататък.

... И по технологията на правенето на политика

„Министрите трябва да са експерти”
Грешка е да ограничаваме търсенето на успешния политик до няколко “избрани” сфери. Той или тя не задължително е „експерт по еврофондове” или тесен специалист в медицината. Успешният политик е преди всичко човек с визия, въображение и смелост за реформи, насочени срещу статуквото. Политикът, който има смисъл за обществото, не се притеснява да наруши равновесието в партията. Това е неговата отличителна характеристика, а не степените от университет или написаните книги.

Назначаването на лекар за министър на здравеопазването не гарантира, че той осъзнава политическия смисъл на системата. Медицинското образование и опит не дават знание в политическата икономия, която изследва защо системата не работи, когато ресурсите в нея са блокирани в държавни окови. Подобно е положението и с инженерите, физиците, еколозите и пр. без да омаловажаваме техните знания за решаване на конкретни проблеми. Но тяхното „специално” образование, уви, не дава основа за политически адекватни решения и съответната отговорност. Не казваме, че политици трябва да са само икономисти и философи. Просто твърдим, че букви като „ст.н.с” пред името на човек не може да са аргумент за влизането му в активната политика в началото на 21-и век.

„Избирателите гласуват за конкретни мениджърски решения, а не за политически идеи”
Не ни е известен социолог, който да е доказал тази хипотеза. Но въпреки това българската политика се върти около това допускане. Преди избори започват доказателствата с промяната в стила на управление, не само в стила на общуване между политици и избиратели. Управляващите показват как се грижат за електората с конкретни мерки, като добър работодател (или робовладелец), който развързва кесията за своите подопечни.

И въпреки тази традиция, нито едно правителство не успя да повтори мандата си, следвайки тази логика. Дали наистина избиратели ги интересуват по-скоро размера на пенсиите и заплатите в БДЖ, а не толкова политическите идеи, зад които търсят визии за дългосрочното икономическото развитие на страната? Масите гласоподаватели са традиционно подценявани по отношение на тяхната икономическа логика и здрав разум. Наистина е трудно да обясним на широката публика ползата от валутния борд, докато те не започнат да теглят кредити с лихви по-ниски от инфлацията. Но някои по-прости послания се съдържат в ежедневния допир на гражданите с т.нар. „публични сфери”. Медицинските услуги са тежък пример, в който държавата ясно и категорично казва „не” на реформите и обрича милиони пациенти на агония. В сферата на инфраструктурата и другите публични сфери нещата са също трагични. Защо управляващото мнозинство си мисли, че избирателят осъзнава единствено проблема с дупките по градските улици?

„Балансът в коалицията се измерва с количеството хора в изпълнителната власт”
Балансът е основно в законодателното събрание. Мнозинството в парламента е необходимото условие за еднопартийно управление. Когато той не достига, се правят коалиции, подобни на сегашната или на тази от миналото управление. Разпределението на министерските кресла може да има някакво персонално значение. Но за партията, която участва в коалицията като малък партньор (например НДСВ в момента) важната роля е противопоставянето на вредни законотворчески решения. Възможността за такава вътрешно-коалиционна опозиция е балансът, който има значение за икономическото развитие, а не разпределението на министерските кресла.

Това е по-важно да бъде осъзнато и от НДСВ, и от ДПС, за да имат шансове за влизане в следващото управление. Разбира се, в много по-голяма степен това важи за НДСВ. Вероятно е техният „звезден час” в това управление да дойде точно в края на мандата, когато популисткият натиск вътре в социалистите се засили значително. Блокирането на вредни фискални решения ще бъде оценено от избирателите – и то по-силно от положителните, но все пак плахи, реформи в образованието и държавната администрация от министри на тази партия.

Повече или по-малко пари за образование

2008-04-25T12:29:00.000+03:00

В частния сектор стимулите работят така - когато някое бизнес начинание не върви, парите се оттеглят от него и се насочват към други по-производителни (респективно по-полезни за крайния потребител) производител или дейност.

В държавния сектор тази логика не работи - когато нещо не върви, правителството ще ви обясни, че там трябва да се насочат още повече пари, за да тръгнат нещата. Примерите са безброй.

Сферата на образованието дава класически пример за разликите между политическата и бизнес логиката. Няма бюджет на държавата, чието обсъждане да не включва и гласове за по-големи разходи в образованието - разбира се, основно от заети в сектора, синдикати и подобни, но не само. Леви и десни политици, без разлика, също заемат подобни позиции.

Всички тези гласове изглежда нямат нужда от доказателства, че по-големите публични разходи за образование ще доведат до по-високи резултати в тази сфера. Само че данъкоплатецът заслужава такова обяснение. Въпреки това досега не е показвано изследване, според което по-големите разходи на калпак водят до по-високи оценки или по-добри други показатели на образователната система (например по-нисък дял на напускащите ученици).

Наистина доскоро липсваха данни, с които да бъде измерен успехът на училищата. Но от миналата година Министерството на образованието и науката (МОН) провежда външно оценяване на учениците, като през 2007 г. бяха проведени тестове на децата в четвърти клас, а тази година ще бъдат включени и петокласниците. Данните от тези външни тестове могат да бъдат съпоставени със средните разходи на един ученик, които са различни за всяко училище.

От икономическа гледна точка тези данни са добра основа, на която да стъпи анализът за ефективността на публичните разходи в образованието - или с други думи, дали има смисъл да се увеличават разходите за образование? Нещо по-важно, има ли смисъл от повече пари при сегашния модел на разпределение на отговорностите и стимулите в системата?

Международни анализи показват, че е трудно да бъде намерена връзка между разходите за образование на калпак и средните резултатите на учениците. Това вероятно ще се потвърди и с данните от тестовете в България. Исканията за повече пари за образование ще трябва да вървят ръка за ръка с предлагани реформи на сегашния модел.

Реформата всъщност вече е политически факт. Парите за образование, които общините получават от хазната, са обвързани с броя на учениците в тях. Лека полека вървим към по-голяма свобода на директорите в управлението на училището. Но сериозната част от реформата тепърва предстои да бъда извършена.

Оптимизацията е процес, при който общините ще закриват цели училища, и то не малко. Крайният ефект ще бъде по-малко учители на определен брой ученици, но не само това. Вероятни ефекти от по-доброто управление на училищата ще има и по отношение на успеха на учениците. Въпросът за размера, който държавата отделя за образование, би могъл да дойде на дневен ред едва когато системата бъде значително оптимизирана.

Икономистът от Industry Watch Георги Стоев:Болниците трябва да се приватизират

2008-04-25T12:20:00.001+03:00

Г-н Стоев, бяха изнесени данни, че богатството, с което разполагаме през първите три месеца на годината е 165 млрд. лв. Според вас на какво се дължи това?

Главната предпоставка за това е нарастването на цените на недвижимите имоти, което се отразява върху активите, които притежават домакинствата. На второ място е ръстът на доходите, като през миналата година официалната статистика отчете 23% номинално покачване на заплатите в България. В сивата икономика, която не се обхваща, увеличението може и да е повече. На трето място са трансферите на доходи от чужбина.

Българите държат парите си предимно в кеш или депозит. Малко са тези, които участват на Българската фондова борса. Смятате ли, че в бъдеще има възможност да се развива търговията с акции у нас?

Има много голяма възможност в този сектор. Хората, които търгуват на БФБ са все още малко. Техният брой обаче расте доста динамично. Няма причина България да се развива по-различно от останалите страни в Европа. Мисля, че този сегмент ще се развива доста динамично, включително и взаимните фондове.

Смятате ли, че депозитите у нас са достигнали своя максимум и ще започнат да намаляват?

Напротив. Мисля, че депозитите ще растат с темповете на доходите. Не виждам причина те да намаляват. В крайна сметка хората винаги ще имат нужда от ликвидност – пари, които не са вложени в недвижими имоти и в акции, което се продава трудно.

Може ли да направите съпоставка между родното богатство и това на останалите страни-членки на ЕС?

В България все още богатството измерено, като процент от Брутния вътрешен продукт е в пъти по-малко отколкото в развития свят, включително и в ЕС. Не ми се иска да говоря с термини като богати и бедни. В крайна сметка 100 лв. в София купуват повече неща отколкото например в Лондон или Мюнхен. Това, което е по-важното, че богатството ще расте по-бързо от икономиката.

Коя е най-сериозната заплаха пред богатството на хората у нас?

Влияят доста фактори, но най-вече политическата стабилност, включително и монетарната. Изискват се реформи във важни сектори, като образованието и здравеопазването, където са заети твърде много българи.

Накъде трябва да бъдат насочени промените в образованието и здравеопазването?

Необходими са пазарни реформи. Нужно е съобразяване на доходите на тези, които са заети в тези сектори с количеството и качеството на техния труд. Хубаво е да се мисли за приватизация на болниците и демонополизация на здравната каса. Това са важни неща, защото все още голям процент от българите са заети в държавния сектор, които са монополизирани от синдикатите и правителствените решения. Поради тази причина там доходите растат трудно чрез политически решения.

Смятате ли, че има опасност при една приватизация на болниците голяма част от хората с ниски доходи да не могат да получат адекватна медицинска помощ?

Сега, когато болниците са държавни получават ли адекватна медицинска помощ? Въпросът е дали сегашният модел устройва хората – бедните и богатите. Ясно е, че богатите не ги устройва и те ходят в частни болници. Въпросът е дали бедните са щастливи от услугата, която получават.

Докъде може да се развива имотния пазар у нас с оглед на това, че има очаквания за спад на цените на апартаментите по Черноморието?

Не мисля, че ще има спад на цените на жилищата. По-скоро е възможен спад на някои имоти в курортите и на така наречения “втори дом”. Няма обаче да има спад в цените на имотите в основните градове.

Георги Стоев: Отделно министерство за еврофондовете няма да промени нищо

2008-04-21T15:07:00.001+03:00

Всеки момент, в който правителството посегне към хазната с идеята да прави по-големи социални разходи, означава по-голям натиск върху данъчното бреме, по-малък ръст на доходите, по малки шансове за инвестиции за сметка на краткосрочно финансираните пенсии и социални групи. Ако социалистите искат да запазят някакви шансове за участие в следващото управление, да се въздържат от експерименти с фискалната политика. Нека да не изнасилват икономиката повече, казва в интервю за ЕСПРЕС.БГ анализаторът от Industry Watch. И още: По-ниско ДДС, облекчаване на някои вносни мита и отваряне на границите за чужди работници биха смъкнали инфлацията.

Г-н Стоев, за какво е знак рекордната инфлацията от 14.2%, която отчете Националният статистически институт?

Когато се напомня за т.нар. Виденова зима, трябва да си припомним, че тогава нивата бяха хиперинфлационни и се измерваха в стотици проценти. Докато сега говорим за малко над 10% на средногодишна основа. Тези 14.2% означават, че ако днес пилешкото месо струва Х лева, то преди 12 месеца стойността му е била с 14.2% по-ниска. Според мен по-важно е пилешкото месо колко е струвало средно през последните 12 месеца спрямо предишния такъв период. Важният индикатор от бизнес гледна точка е средногодишната инфлация. За нея ние от Industry Watch твърдим, че е 10.4%.
Хубаво е иначе да се напомня за Виденовата зима, за да не се самозабравя правителството. Ситуацията от 1996-1997 г. може и да не се повтори заради БНБ. Но лош сценарий за икономиката е възможен, ако правителството започне да харчи твърде много, твърде бързо и за твърде неразумни неща. Иначе всички знаем, че валутният борд не позволява на БНБ да печата пари безразсъдно, както пред 1996 г.

Притеснителна ли е тогава от икономическа гледна точка заявката на премиера Сергей Станишев за по-социален курс на управление до края на мандата?

Силни притеснения имат не само макроикономистите, но и всеки, който е заинтересуван България да се развива стабилно и шансовете за растеж да не намаляват. Всеки момент, в който правителството посегне към хазната с идеята да прави по-големи социални разходи, означава по-голям натиск върху данъчното бреме, по-малък ръст на доходите, по малки шансове за инвестиции за сметка на краткосрочно финансираните пенсии и социални групи. От това страдат всички, включително и самите пенсионери в дългосрочен план. Аз разбирам вътрешнопартийния порив в края на мандата да се харчат безумно много пари за предизборни, популистки, социални цели. Но горещо препоръчвам, ако социалистите искат да запазят някакви шансове за участие в следващото управление, да се въздържат от експерименти с фискалната политика към момента. Така и така разходите на правителството са страшно големи – над 40% от БВП. Нека да не изнасилва икономиката повече!

Безразсъдното харчене ли е пресечната точка между високата инфлация и бюджетния излишък?

Има трик във фискалната политика: от една страна, има заложен излишък, който е чисто законов. В Закона за бюджета пише, че приходите ще преизпълнят разходите с 3%. Ако това обаче стане не с 3, а с 6%, кое наричаме излишък тогава? Допълнителните 3% или всичките 6%? Това е въпросът, който трябва да се зададе на финансовия министър и на управляващото мнозинство. За мен е важно да не се харчат нито 3, нито 6%. Защото всеки един изхарчен лев от Вашите и моите пари намалява шанса за влагането му в по-производителни начинания.
Разбира се, може да се търси връзката, че харченето на излишъка увеличава търсенето на някои стоки и това влияе върху инфлацията. По-важното е, че тези пари, изхарчени от правителството, са изгубени за икономиката. Те трябва да останат в частния сектор и да се инвестират в капитал, не да отиват в безумни разходи. Това е, което трябва да разбере екипът на Станишев. Предполагам, че има умни хора около него, въпросът е да надделее тяхното мнение.

Какво би могло да направи правителството за овладяване на инфлацията?

Инфлацията традиционно не е в обсега на изпълнителната власт, а зависи от политиката на БНБ. И понеже банката не се занимава много с парите ни, може би има някои гласове, които настояват правителството да се намеси срещу инфлацията. То няма много какво да направи, не може да спре цените да растат. По-скоро може да мисли за намаляване на косвените данъци, основно на ДДС. Никой не е задължил българската държава да държи ДДС 20%, може да се мисли за намаляването му до 17%, без това да застраши бюджетната стабилност. Всички стоки тогава биха отреагирали надолу. Може да се мисли в посока на облекчаване на някои вносни пазари. Ясно е, че митата на доматите от Гърция и Македония предпазват българските земеделски производители, но нали и инфлацията е проблем? На трето място е пазарът на труда, хубаво е да се отворят границите за чужди работници. Българският бизнес има нужда от тях, от квалифицирани средни служители. Всички тези неща биха повлияли на инфлацията в посока надолу, ако се направят.

Каква инфлация бихте прогнозирали Вие?

Мисля, че ще имаме 7-8% средногодишна инфлация към края на годината. Това ниво също е високо, но просто няма как да не е по-висока от тази в Еврозоната. Освен това самото евро се обезценява доста бързо. И не на последно място, очаква се административно определяните цени да скачат нагоре.

Влиянието на световната финансова криза върху България достигна ли своя пик?

Ако мислех, че това е дъното, веднага щях да изляза на борсата и да започна да купувам, понеже всички цени ще скачат нагоре. Истината е, че не знам. Опасна работа е човек да си играе с бизнес цикъла и да се опитва да спекулира с цените в такива моменти. Кризата може да се пренесе не само върху фондовия пазар в България, но и върху цените на имотите. Нямам предвид, че те ще тръгнат да се срутват като в САЩ, а говоря за някаква стагнация на сделките. Но едва ли ще се стигне до такова нещо. Истината е, че хората, които дългосрочно се занимават с икономика, са обединени около мнението, че няма някакви фундаментални рискове пред българската икономика към момента. Тук изключвам възможността БСП да започне да увеличава фискалните разходи поради много социални дейности.

„Добре, че е валутният борд да ни пази сухи от кризата”, писа тази седмица столичен всекидневник. Вие съгласен ли сте?

Добре е казано. В такъв популистки момент, когато има желание да се харчат повече публични средства, има риск пред паричната политика. Но тя е обвързана добре с механизма на валутния борд. Докато не се намерят 50%+1 народни представители, които да направят глупостта да отменят Закона за БНБ, нашата икономика поне монетарно е предпазена от шокове.

Завой наляво - риск или продължаване на реформите

2008-04-21T14:35:00.000+03:00

Когато премиерът декларира, че до края на мандата правителството ще започне "война" с ниските заплати и сивата икономика, той вероятно си дава сметка, че първите битки са вече спечелени. За миналата година само средните и отчетени от НСИ заплати са нараснали с 23% и няма индикации, че процесът спира в началото на 2008 г. Високият ръст на потребителските цени сваля реалния ръст на доходите до "скромните" 10% - темп, на който биха завидели повечето правителства в развитите икономики. Безработицата е на рекордно ниски нива от 6.7-7.3% за последните месеци - по-добър показател от този на Германия, Франция, Италия и Белгия. Още повече България е сред страните с най-голям реализиран спад на безработицата за 2007 г. в ЕС - изпреварвана само от Полша и Словакия според данните на Евростат. В четири области - София-град, Бургас, Варна и Габрово - тя е под 5%, като в София (най-големият и динамичен пазар на труда) беше отчетена стойност от 1.5%. Същевременно икономиката създаде над 250 хиляди работни места за малко над 2 години и в момента за пръв път от началото на икономическия преход.

Едновременно с това събираемостта на преките данъци расте със значителни темпове. За втора поредна година приходите от корпоративен данък се увеличават над консервативните прогнози на финансовото министерство, а тези от осигуровки въпреки намалението с 3 пункта през октомври за първите два месеца на 2008 г. отчитат ръст от 6%. Приходите от данъка върху доходите растат с почти 15% при ставка от 10% от началото на 2008 г. Изсветляването на част от икономиката за последните две години изглежда вече неоспорим факт.

Икономическият екип на правителството не може да не си дава сметка, че всичко това стана възможно заради поредица от промени в политиките, които насърчиха частния сектор, привлякоха инвестиции и направиха България по-добро място за установяване на бизнес в сравнителен план. В рамките на (в голяма степен) изкуствения дебат "икономически растеж или социална политика" през последните години повечето независими икономисти защитавахме тезата, че именно създаването на предпоставки за растеж ще доведе до най-видими ефекти в намаляването на бедността и повишаване на качеството на живот за голяма част от населението - сега правотата на нашата позиция се оспорва от малцина.

Амбициите на правителството - и по-важно, на гражданите - обаче трябва да са многократно по-високи. Вместо да се сравняваме със "средното", трябва да се сравняваме с "най-доброто" - по равнище на безработица с Холандия, а по-растеж - със Словакия и балтийските републики например.

В такъв контекст можем да спекулираме какво би означавал един "завой наляво" (според медиите) или с думите на представители на БСП - отчитане на социалните аспекти на всяка водена политика. Дефинирането на "социалното" е относително просто - то би следвало да означава, че държавата поема ангажимент към личния просперитет и защита на всички граждани. Като подцели обичайно се разбират нива на доходи, равнище на сигурност и риск, увеличаване на равенството в достъпа до "шансове". Когато обаче трябва да се създадат инструменти на политиката за постигане на тези цели, различията могат да бъдат огромни.

Традиционните "леви", или "социалисти", през последния век прилагаха една и съща схема: ако искаш да промениш някаква област от живота - одържави я, регулирай я, а ако това не помогне - започни да наливаш пари на данъкоплатците. Ефектите от подобен подход са обект на друг анализ. Но два от резултатите са особено ясно видими в България и днес - поддържането на многообхватен, неефективен и многочислен публичен сектор и възприемането на близо 80% от населението на страната (по оценки на Световната банка) като целева група за някакъв тип социална политика, привилегия или трансфер на доход.

Има начин социалните цели да се постигат с реформи, съвместими и дори подкрепящи свободата на пазара и растежа. Един пример е вече взетото решение за съкращаване на заетите в администрацията - така може да се повиши ефективността на институциите, да се повишат значително доходите на тези, които останат на работа, а освободените ще се превърнат в ресурс за бъдещ растеж на частния сектор. Друг пример е опитът за ограничаване на дългосрочното получаване на социални помощи. В същото време трябва да се отчита, че най-големият проблем в момента е "изключването" на специфични обществени групи от възможността за просперитет и реализация. Ако държавата иска да помага, тя трябва да вложи ресурс целенасочено към премахване на пречките, които ограничават шансовете на такива социални групи - а те са мобилност, образование, квалификация, физически достъп.

Конкуренцията за спестявания се изостря

2008-04-11T17:22:00.002+03:00

Паричната статистика на централната банка отчита ускоряване на растежа на депозитите на домакинствата в банковата система - към края на февруари те са се увеличили с 30.3% на годишна база. Общият им обем (19.5 млрд. лв.) представлява 34.4% от номиналния размер на икономиката. В същото време през март основните конкуренти на банките за спестяванията на населението - взаимните фондове, отчетоха нова вълна на изтегляне на ресурс, като най-съществено е проявлението при високодоходните схеми.

По-активното насочване на ресурс към банковата система и изтеглянето на инвестиции от колективни инвестиционни схеми е в унисон с текущата конюнктура на финансовия пазар. Продължителният спад на фондовите борси (в това число и на българската) доведе до рязко влошаване на доходността на взаимните фондове. Като се вземе предвид все още ниската инвестиционна култура на масовия инвеститор и факта, че основна част от растежа на инвестициите във взаимни фондове през миналата година имаше силно спекулативна мотивация, известно преосмисляне на толерантността към риска изглежда напълно обяснимо. В края на миналата година проведохме специална анкета сред управляващите дружества, която категорично показа, че основният интерес на индивидуалните инвеститори е насочен към високодоходните (високорисковите) фондове. БНБ изнесе наскоро агрегирана статистика, която потвърждава тези резултати - към края на 2007 г. близо 69% от богатството на домакинствата, вложено в колективни схеми, се управлява от високодоходни фондове, малко над 29% от балансирани и едва 1.5% от нискорискови схеми. В същото време нямаме основания да смятаме, че хоризонтът на тези инвестиции съответства съществено на рисковия им профил. По принцип колкото по-дълъг е времевият хоризонт на инвестицията (т.е. периодът между първоначалната инвестиция и нуждата от парите в портфолиото), толкова по-голяма е вероятността за компенсиране на временните загуби на богатство, следователно по-голяма е възможността за поемане на по-висок риск. През миналата година голяма част от решенията за насочване на инвестиции към високодоходните фондове бяха продиктувани от възможността за реализиране на бързи и значителни печалби, без склонност към дългосрочно вложение. В тази ситуация изглежда напълно логично при временен спад на доходността подобни спекулативно настроени инвеститори да изтеглят вложенията си, дори и на загуба.

Банките така или иначе имат най-силни позиции при управлението на спестяванията на населението - по наша оценка банковите депозити формират около 61% от финансовото богатство на домакинствата. В същото време те са изправени пред изостряща се конкуренция за привличане на свободен вътрешен ресурс вследствие на по-трудния достъп до ликвидност и покачващата се цена на финансирането на международните пазари. Така текущо влошената доходност на колективните инвестиционни схеми съвпада с процес на постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите и въвеждане на по-гъвкави спестовни продукти от страна на банките. Очакваме, че в краткосрочен план депозитните инструменти ще повишават допълнително своята привлекателност за масовия инвеститор. Ръстът на депозитната база вероятно ще се запази висок през следващите няколко тримесечия независимо от обстоятелството, че текущият темп на инфлация на практика води до отрицателни реални лихви.

В средносрочен и дългосрочен план обаче очакваме взаимните фондове постепенно да засилват конкурентните си позиции спрямо банките. Смятаме, че от гледна точка на развитието на колективните инвестиционни схеми преоценката на толерантността към риска от страна на индивидуалните инвеститори е здравословна, защото създава предпоставки за по-балансирано развитие в различните сегменти на този пазар.

Как да поправим градските булеварди

2008-04-04T18:37:00.001+03:00

Наблюдаваме редица индустрии, където частният капитал преобладава и конкуренцията насочва ресурсите към най-необходимото им приложение. Навсякъде, изглежда, нещата вървят въпреки ежедневните главоболия - къде по-бързо, къде по-бавно. Единствено в секторите, традиционно считани за "публични" - там, където преобладават държавните инвестиции и стопанисване - наблюдаваме фундаментална безнадеждност. Част от тези сектори са монополизирани от държавата на централно ниво - здравеопазване и образование например - и там са нужни реформи на ниво национално законодателство. Но друга част са в домейна на общините и за липсата на реформи са отговорни местните власти.

В различните общини най-тежките проблеми имат различна класация. Но в най-големите градове състоянието на улиците и булевардите е винаги сред водещите проблеми. Казано на езика на икономистите, гражданите биха предпочели общината да изхарчи следващите 10 млн. лв. техни пари за по-добри улици, а не за стадион например. Общините от своя страна са в трудната ситуация с ограничените публични ресурси да направят щастливи всички гласоподаватели, сред които има и пешеходци, родители, велосипедисти, хора с кучета и др. Как с ограничените ресурси се решава трудният пъзел от потребителски предпочитания?

Добър пример идва от частния сектор. Той също разполага с ограничени ресурси (не само общината е в тази ситуация) и предприемачите трябва да решават пъзела на милиони потребителски желания. Но въпреки това частните индустрии се справят значително по-добре от общината, когато говорим за услуги като сигурност, строителство, озеленяване, чистота и др. Стимулите имат своята решаваща роля в ефективното насочване на ресурсите. Когато ресурсите са ничии (публични), стимулите липсват. Градските улици и булеварди са ничии (публични), тяхното стопанисване е в трагично състояние и като резултат, и като ефективност на разходите за тях. Капиталовите разходи почти винаги са проблем за общината, която се е заела основно с финансирането на текущата поддръжка.

И въпреки това състояние на нещата никой досега не е поставил под съмнение механизма на финансиране и стопанисване на градските улици и булеварди. Това е донякъде изненадващо във време, когато редица "традиционно публични" услуги са успешно приватизирани с намаляващи разходи за потребителите и увеличаване на надеждността на услугата и нейното качество. Новите технологии позволиха (или по-точно намалиха разходите по) контролирането на това кой точно ползва "публичната" услуга. Примери има в редица сектори от телекомуникациите през сметосъбирането до магистралите.

Концесионирането на градски булеварди не е утопия. Опитът няма да е скъп, резултатите може да са изключително благоприятни и за общинския бюджет, и за гражданите. Булевардите са основни артерии, които свързват определен квартал с центъра на града (без да броим т.нар. пръстени на града). В повечето големи градове съществуват алтернативни маршрути за стигане на един квартал до центъра. Концесионирането няма да "изложи на риск достъпа на гражданите до градска инфраструктура". Приходите от стопанисването на един булевард могат да бъдат различни като източник - от рекламните билбордове до винетка за ползване на булеварда в пиковите часове. Разходите могат да бъдат ограничени само по т.нар. текущо поддържане, включително добра настилка на платното, озеленяване, чистота, сигурност. Но може да включва и капиталови разходи, ако концесията е достатъчно дълга и стимулираща концесионера.

Разходи за ремонт на улици/пътища млн. лв. % от общите разходи

София 37.0 11

Пловдив 14.2 43

Бургас 10.1 39

Стара Загора 2.5 17

Източник: Сайтовете на общините. Бюджети за 2008 г. Само за Стара Загора е използван бюджет 2007.

Дали има бизнес в стопанисването на булевард ще реши частният сектор. За да го направи, му е нужен шанс. Общините могат да опитат с пилотни концесии на относително ненатоварени, например заради лошо състояние, булеварди. Могат да опитат и с основни артерии, като разрешат на концесионера да събира такси за преминаване в часовете на най-тежки задръствания.

Много ли са 14 млн. лв. за улиците на Пловдив? Ако наистина стопанисването на улиците струва толкова, значи за един булевард ще са нужни няколко милиона лева при най-разтеглените допускания за разходите. Дали частен стопанин ще може да реализира приходи, които да покрият дейността му? Зависи от концесионния договор и стимулите, които ще бъдат дадени на частния стопанин да развива този "публичен" ресурс. Важно е общините да опитат с този модел. Ако се намери частен стопанин, ползите ще са повече от очакваното и ще включват поне: по-добри настилки на основните булеварди, по-лек и бърз трафик, по-малко разходи за общината и възможност да насочи публичния ресурс към други "по-публични" дейности (или да върне парите на данъкоплатците).

Лъчезар Богданов от Industry watch:Внимателно избирайте фирмата, която ще строи вашето жилище

2008-04-03T17:37:00.000+03:00

Г-н Богданов, какво ще посъветвате хората, които са решили през тази година да си купят ново жилище?

Много важно е да се има предвид дали хората купуват жилище, за да живеят в него или като инвестиционен актив. Пазарът на имоти се променя много бързо и е много трудно да се прецени дадено жилище каква доходност ще носи. Има активи, които носят много по-висока доходност от тази в имоти. Ако приемем, че някои хора очакват спад на цените, то няма да се случи извън останалите икономически фактори. Това означава, че ако се стигне до криза на пазара на имоти, то и финансирането за покупката на жилище ще бъде силно затруднено. Банките няма да отпускат така лесно кредити при икономически проблеми. При такава ситуация може да се стигне до парадокса, че цените на имотите ще бъдат по-ниски, но достъпа до тяхната покупка ще бъде затруднен заради по-високите изисквания за отпускане на кредити от страна на банките.

Излезе информация, че имотите у нас ще поскъпнат през тази година с 15 на сто. Каква е вашата прогноза?

Аз мисля, че доста трудно се правят краткосрочни прогнози за този пазар от икономистите. Такъв ръст обаче изглежда обясним от гледна точка на прогнозата за продължаващ ръст на българската икономика и увеличаване на доходите на гражданите. В рамките обаче на една година може да има сериозни разминавания, както в посока надолу, така и в изпреварващ темп. През последните три месеца на 2007 г. обстановката на пазара на имоти изпревари нашите средносрочни очаквания. Тогава се стигна до средно увеличение на цените на сградите от 30 на сто и дори за София малко повече.

Добър вариант ли е покупката на жилище на зелено?

Сега доверието в строителните фирми е доста по-голямо спрямо това отпреди 7-8 години. Рискът от това да не се стигне до завършване на сградата в срок е доста по-малък. Все пак трябва да се има предвид, че има разлика от фирма до фирма и от инвеститор до инвеститор. Затова всеки един човек трябва да гледа строго индивидуално на компанията, която ще строи неговото жилище. Единственият по сериозен риск, обаче е при голяма криза на пазара част от инвеститорите на зелено да фалират и да не могат да завършат сградите.

По ваши наблюдения кой тип жилища се търсят най-често?

Ако ми позволите бих направил следния коментар – много хора казват, че “Фолксваген” е по-добра марка от “Ламборджини”, защото са продали повече от тях. В тази връзка ще кажа, че е очевидно, че най-голям сегмент се държи от малките жилища. Това обаче е съобразено с доходите на населението у нас. Високото търсене на малките жилища не означава, че в дългосрочен план това са най-добрите имоти относно съхранението на стойността. Това са и най-лесните за отдаване под наем жилища и държат най-висока средна цена за квадратен метър.

Красен Йотов, макроикономист от "Industry Watch":

2008-04-01T17:27:00.000+03:00

Като цяло нашите прогнози бяха за успокояване на инфлацията, но те бяха предварителни и в тях не отчитахме такива краткосрочни фактори като например лошата реколта, която беше обявена. Но така или иначе фундаменталните фактори сочат, че инфлацията като цяло би трябвало да се успокоява. Друг е въпросът колко време ще продължи влиянието на тези краткосрочни фактори. Но очаквам тези рекорди нива от 8,4 процента да намалеят. По-скоро според мен нивото на обезценяване на лева ще се движи от 4 до 5,5 на сто на годишна база. Иначе ние изпозваме средното измерение на потребителските цени, защото то дава по-коректна представа, т.е., така се получава, че средната инфлация за юли е 5,8 процента.

- Г-н Йотов как ще коментирате факта, че в момента инфлацията е най-висока от седем години?

- Това от една страна е така, но от друга - можем да кажем, ако направим сравнителен анализ на данните, които имаме за индекса на потребителските цени, че отчитаме стойности, които са близки до минали години. Примерно през 2006 сме имали доближавания до тези стойности. Тогава инфлацията е била 7-8 процента на годишна база. През 2001 - 2003 инфлацията се движи в тесни граници, но като цяло в момента тя е висока. Относително погледнато, не е чак толкова обезпокоителен този факт. Още повече, че за това предупреждение имаше по рано. През юни инфлацията беше 5,6 на сто. Имахме сигнали за такова развитие на пазара. Въпреки че може да се говори за сензационно висока инфлация, тя не е чак толкова неочаквана.

- Можем ли да сравняваме сегашното положение със зимата на 1997?

- Не, тогава причините бяха доста по-различни, по-фундаментални. През 1997 имаше криза на цялата финансова система, докато сега финансовата система е стабилна и поне засега няма рискове за ликвидността.

- Какви са вашите прогнози за инфлацията до края на годината?

- Като цяло нашите прогнози бяха за успокояване на инфлацията, но те бяха предварителни и в тях не отчитахме такива краткосрочни фактори като например лошата реколта, която беше обявена. Но така или иначе фундаменталните фактори сочат, че инфлацията като цяло би трябвало да се успокоява. Друг е въпросът колко време ще продължи влиянието на тези краткосрочни фактори. Но очаквам тези рекорди нива от 8,4 процента да намалеят. По-скоро според мен нивото на обезценяване на лева ще се движи от 4 до 5,5 на сто на годишна база. Иначе ние изпозваме средното измерение на потребителските цени, защото то дава по-коректна представа, т.е., така се получава, че средната инфлация за юли е 5,8 процента.

- Какви според вас са причините за по-високите цени?

- Със сигурност не е само лошата реколта. 100 процента имат влияние и някакви спекулативни интереси заради желанието за реализиране на бърза печалба. А влизането ни в Европейския съюз по-скоро се отрази на очакванията на потребителите в началото на годината, когато се увеличиха цените. Влияние оказа и увеличението на акцизи, данъци, както и поскъпването на базисни хранителни продукти. Това според мен не е повлияно от влизането ни в ЕС, а ако има такова влияние, то е минимално.

- Какво е мнението ви за плоския данък?

- Ние отдавна отстояваме тази теза, че плоския данък ще спомогне не само за икономическото развитие. Плоският данък се явява комбинация от това да е в полза на държавата и в полза на хората. Целта на този данък е намаляване на сивия сектор и увеличаване на приходите в хазната. Що се отнася до хората, ние правим редовни проучвания на пазара на труда и те показват, че като цяло плоският данък ще повлия добре на стимулите на работниците. Така че като цяло би трябвало да има съществена полза и за населението.

- Каква е средната заплата за страната в момента и стига ли тя на хората, за да живеят нормално?

- Ние разглеждаме най-вече областните градове и затова има изкривяване на средната заплата, която ние получаваме. Но средната заплата за страната е доста по-висока от тази, която НСИ обявява. Например в София средната заплата е 800 лева. Тук изкривяване има и заради концентрирането на държавната администрация в столицата, защото тя така или иначе има доходи по-високи от средните.

- В крайна сметка очакванията са за по-ниска инфлация в края на годината?

- Стойностите в момента надминаха и нашите очаквания. Но това до голяма степен зависи и от неикономически фактори - климатични услувия, интересите на предлагащите и т.н.

Глобалната финансова криза като източник на възможности

2008-03-27T18:35:00.001+02:00

Общоприетото мнение е, че финансовите кризи са нежелателни, защото застрашават икономическия растеж и в този смисъл трябва на всяка цена да бъдат избягнати (или поне отложени във времето). С този аргумент Федералният резерв предприе поредица от извънредни монетарни мерки, като дори влезе в ролята на кредитор от последна инстанция. Освен източник на негативни ефекти обаче световната финансова криза може да ускори проявлението на някои позитивни процеси, като елиминирането на част от нездравословните инвестиции, направени в условията на рекордно ниски лихвени нива и силно улеснен достъп до кредит. По този начин финансовата криза "наказва" финансовите институции, поели неразумни рискове с цел реализирането на по-високи печалби. В момента именно банките, инвестирали най-активно във високорискови финансови инструменти, са сред застрашените от изпадане в ликвидна криза и евентуално последващо поглъщане от свои конкуренти.

Доминиращата теза е, че световната финансова криза представлява най-голяма заплаха за развиващите се страни. Повечето анализатори обаче акцентират едностранчиво върху опасностите за малки отворени икономики като българската, като не обръщат внимание на някои положителни ефекти, произтичащи пряко или косвено от стагнацията на кредитните пазари.

На първо място, спадът на Българската фондова борса - София, доведе освен до "обедняване" на местните инвеститори в акции и до промяна в оценката на риска. В период на ускорен и почти непрекъснат растеж на борсовите цени, достигнал своя връх през октомври миналата година, преобладаващо спекулативно настроените инвеститори вероятно са имали нереалистично високи очаквания за реализиране на бързи капиталови печалби. В потвърждение на това данните на БНБ за взаимните фондове показват, че високодоходните (и съответно високорискови) схеми привличат най-голям дял от вложенията на гражданите (близо 69%). Към края на 2007 г. балансираните схеми управляват 29% от активите на домакинствата в колективни схеми при едва 1.5% за фондовете, инвестиращи предимно в облигации. Борсовият спад вероятно ще доведе до частично пренасочване на финансови средства от по-рискови към по-малко волатилни инвестиционни алтернативи, което ще стимулира по-балансираното развитие на пазара на взаимни фондове в различните рискови сегменти. Не случайно една от основните възможности за развитие пред пенсионната индустрия е въвеждането на т.нар. система на мултифондовете, която позволява сегментирането на клиентите според техните рискови предпочитания.

Банковата система също беше засегната, макар и косвено, от вторичните ефекти на ипотечната криза основно по линия на повишената цена на кредита на междубанковите пазари. Само за година EURIBOR се повиши с около 70 базисни пункта. Необходимостта от привличане на вътрешен ресурс ускори въвеждането на някои банкови иновации. В своите маркетингови стратегии банките акцентират не само върху ценовите конкурентни предимства (по-високи лихви по депозитите), но и върху развитието на портфолио от нови депозитни продукти, сред които и депозити със спекулативен елемент (базирани върху цени на акции, петрол или метали), даващи възможност за постигане на по-висока доходност при определени условия. Своеобразен отговор на тази пазарна стратегия е възможността взаимните фондове да предлагат продукт с гарантирана част от вложението, който до известна степен се доближава до характеристиките на банковия депозит. По този начин в средносрочен план вероятно ще станем свидетели на засилване на конкуренцията не само между конкретни пазарни участници в рамките на един сегмент, но и между отделни пазарни сегменти от финансовата индустрия.

От друга страна, подобрената ликвидност по депозитните продукти дава възможност на гражданите да съкратят дела на най-нискодоходната част от своите финансови активи - парите в брой, които са все още около 1/4 от агрегираното богатство на домакинствата.

Дългосрочната перспектива е за нарастване значението на нискорисковите инвестиционни алтернативи (различни от банковите депозити) поради развитието на небанковото посредничество и постепенното подобряване на инвестиционната култура на населението. На фона на изострената информационна асиметрия на кредитните пазари и безпрецедентно ниското доверие на домакинствата във финансовите посредници в чужбина, довели до проблеми с ликвидността на микро- и макрониво, българската финансова система засега изглежда стабилна. Поддържането на тази финансовата стабилност обаче изиска и балансирано развитие на финансовото посредничество в различните рискови сегменти.

Световната финансова криза дърпа нагоре лихвите в България

2008-03-20T19:52:00.000+02:00

Изминалата седмица постави нови измерения на кризата, която преживяват световните финансови пазари. Федералният резерв за пръв път от десетилетия насам предприе мерки за директно спасяване на индивидуална финансова институция, а на световните пазари проблемът с ликвидността беше категорично изместен от проблем с доверието. Последва ново разхлабване на паричната политика, като основната лихва в САЩ беше намалена с нови 75 базисни пункта, до 2.25%.

В същото време от българската статистика дойдоха добри новини: НСИ отчете 6.2% реален ръст на БВП (и 14% годишен ръст на брутната добавена стойност в индустрията), а според ревизираните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции за 2006 г. се оказаха рекордно повече (с близо 40%) от предварително отчетените в началото на миналата година. Със 7.4% повече се оказаха и преките инвестиции за 2007 г., при това без да се забелязват сериозни колебания в потока след август 2007 г., когато започна ипотечната криза в САЩ. Като малка отворена икономика с валутен борд България е уязвима на външни шокове, т.е. реалистично е да се очаква известно пренасяне на негативни ефекти от глобалната финансова криза. За момента обаче макроикономическите фундаменти са стабилни и не показват признаци на сериозна волатилност. Потоците преки инвестиции, насочвани към България, покриват преобладаващата част (около 98% през 2007 г.) от дефицита по текущата сметка.

Както очаквахме, международната криза се почувства непосредствено и най-осезаемо на фондовата борса, основно заради изтеглянето на чуждестранни портфейлни инвестиции. Подобно развитие е логично - потенциалът за растеж на българския капиталов пазар, макар и все още голям, започва да се изчерпва, докато рискът остава значителен. Това, съчетано със затруднения достъп до дългово финансиране в глобален план и промяната в нагласата на външните инвеститори към риска, закономерно води до изтегляне на финансов ресурс от българската борса. При липсата на дълбочина (и съответно гъвкавост) на пазара изтеглянето на инвестиции оказва сериозно отражение върху ценовите нива. Нещо повече, при все още относително ниска инвестиционна култура на масовия инвеститор и предимно спекулативните настроения, движещи немалка част от търговията, обръщането на възходящия тренд на цените води след себе си допълнителни разпродажби. Това се вижда и от намаляването на интереса към вложения във взаимни фондове, които през миналата година придобиха изключителна популярност именно сред по-спекулативно настроените индивидуални инвеститори. Очакваме, че при сегашната ситуация привлекателността на борсата като канал за привличане на финансов ресурс временно ще намалее, т.е. най-вероятно в краткосрочен план много от планираните първични публични предлагания ще бъдат отложени. Това допълнително ще се отрази на дълбочината на пазара и на динамиката на борсовата търговия в близките месеци.

Банковата статистика от своя страна показва, че международната финансова криза за момента не оказва съществено директно отражение върху банковия бизнес в България. Макар и да отбелязват известен сезонен спад през януари, на годишна база активите на банковата система продължават да растат стабилно (38.2%). За момента не се забелязват индикации за напрежение на кредитния пазар. Динамиката на нетните чуждестранни активи не показва съществени колебания във финансовите потоци от чужбина, насочвани към българския кредитен пазар. Качеството на кредитите като цяло се запазва добро. Въпреки трайното повишаване на задлъжнялостта на домакинствата и влошаването на техния финансов ливъридж (степента на покритие на дълга с активи) нямаме основание да смятаме, че банките навлизат активно във високорисковия сегмент кредитополучатели. Динамиката на лихвите по кредитите не показва значима пряка зависимост от международната конюнктура, а по-скоро следва ценовата динамика на вътрешния ресурс (депозитите). Очакваме, че непрякото отражение на глобалната финансова криза ще се прояви именно по линия на засиленото търсене на финансов ресурс от вътрешни източници, съпроводено с увеличаване на неговата цена. Рестриктивната политика на БНБ, налагаща блокирането на значителен ресурс под формата на високи минимални задължителни резерви, от своя страна създава риск от пренасяне на външни шокове поради повишаващата се зависимост на банките от външен ресурс.

От гледна точка на преките чуждестранни инвестиции потенциално влияние на кризата може да се очаква в частта им, насочвана към определени сегменти на пазара на недвижими имоти - основно големи строителни проекти, които се финансират от институционални инвеститори и покупка на ваканционни имоти (т.е. инвестиции с по-краткосрочен спекулативен мотив). Не очакваме обаче евентуален подобен отлив да предизвика такова по мащаб свиване на паричната маса, което да заплаши макроикономическата стабилност. Смятаме, че основната част от преките инвестиции в България се основават на дългосрочен инвестиционен интерес, което ги прави относително устойчиви на текущи колебания в международната конюнктура.

Приватизация на летищата преди създаване на фондове за въздушни линии

2008-03-14T09:48:00.000+02:00

Новаторска идея за развитие на летищата беше представена на конференция, посветена на развитието на летището до Пловдив. Международни консултанти предложиха създаването на публичен фонд за развитие на въздушни линии (route development fund). Това според тях е най-удачният вариант за развитие на полети до дестинация като Пловдив. Целта на такъв фонд е обществото да сподели с авиокомпаниите риска по откриване на нови въздушни линии. Такава практика, макар относително млада, има в няколко европейски страни, като успешни примери се считат фондове за подкрепа на летища в Шотландия и Малта.

Наистина ползата от развитие на редовни международни полети не се ограничава до летището, авиокомпаниите и пътниците. Стопанският живот на един град се променя значително от развитието на летище в близост, като ползите са повече, отколкото може да си представим на първо четене. Това, че ползите се разпростират върху повече пазарни участници, обаче не е особено силен аргумент за споделяне на предприемаческите рискове между обществото и авиокомпаниите. Просто авиопазарът не е изключение в този икономически феномен (positive externalities). Редица значими инвестиции, при това изцяло частни, също са донесли облаги на външни за конкретната индустрия играчи. Примери могат да бъдат намерени в почти всеки сектор - от двигателите с вътрешно горене, през мобилните телефони до скайп.

Защо някои инвеститори са готови да поемат целия риск сами, въпреки че няма да ограничат цялата печалба (всички ползи) за себе си, а на други да трябва да им се помага? Частно финансирани фондове за подкрепа на такива начинания, включително на летища и железници, са добре дошли и няма пречка да възникват. Историята обаче показва, че "подкрепата" винаги се плаща от данъкоплатците.

Трудна е защитата на държавните гаранционни фондове (и повечето привилегии), но въпреки това такива препоръки за пловдивското летище идват именно от една от най-пропазарните страни - членки на ЕС - Великобритания. Експертите по летища препоръчаха това като най-рационален сценарий вероятно след анализ на структурата на собствеността на летището. Липсата на перспективи за концесиониране на летище Пловдив при сегашния модел на собствеността му (държавна земя - частен терминал - държавен бизнес "летище") може би са подтикнали консултантите към предложение, което да даде поне някакъв шанс за развитие на полети от и до Пловдив.

Районът на Пловдив е относително голям и жив като демография. В Пловдив и най-близките му околни селища живеят около 540 хил. души. Областите Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Хасково и Смолян - всички с административен център на по-малко от 100 км от летище Пловдив, имат общо население от близо 1.8 млн. души. Икономиката на региона е достатъчно динамична, за да поддържа безработицата под средното за страната ниво (6.1% за област Пловдив и 6.3% за област Стара Загора по данни за януари). Освен в града чуждите инвеститори избират да се насочат и към "приятелски територии" като добре развитите индустриални зони на община Марица и перспективните зони в общините Раковски и Куклен.

Пловдив предлага добър потенциал за развитие нискотарифните полети въпреки близостта си до летище София. Няколко са причините за това. Традиционно нискотарифните полети създават значим пазар от пътници, които иначе не биха летели, т.е. независимо колко е близо София, ако полетите са основно на скъпите авиофирми, тези хора няма да летят. Бизнес сегментът в нискобюджетния авиопазар е значителен (по сметки, представени на същата конференция, около 60% от пътниците на компании като Skyy и Easyjet пътуват в командировки). Пловдив би могъл да предложи бизнес полети до относително близки градове, включително български - например Русе, Варна, Солун и Истанбул, като стъпка номер 1 в неговото развитие.

Минус, който може да бъде използван в случая като плюс, е трагично развитата пътна инфраструктура между българските градове и тяхната относителна отдалеченост от света, включително на втория по големина български град. Все още пътуване с кола от Пловдив до Солун отнема не по-малко от 6 часа. Малко по-малко е пътят по шосе до Истанбул. Тъй като няма изгледи за бързо развитие на българските пътища, авиокомпаниите може да се възползват от това.

Отвореността на българската икономика е също фактор, който трябва да привлече интереса на авиокомпаниите към други градове освен София. Малка икономика като България няма как се да развива освен чрез силна международна интеграция (вече износът представлява около 2/3 от БВП - виж "Икономически индикатори"). В международната интеграция освен стоките трябва да се движат и хората.

Никой не отрича, че има значима доза риск в разработването на Пловдив като авиодестинация. На масата сега е поставен въпросът кой трябва да поеме този риск - авиокомпаниите, летището и/или държавата. Неправилното разпределение на рисковете в едно начинание може да осуети успеха му и дори да го провали напълно. Ако бъде създаден публичен фонд за маркетинг и развитие на полети между Пловдив и други градове, той трябва да работи с частно, а не с държавно летище. Той трябва да подкрепя авиолинии, които ще превозват пътници на ниска цена и приемливо качество. Концесията на летището е ключова за успеха на този експеримент.

Приватизация и безопасност в транспорта

2008-03-07T19:59:00.000+02:00

Най-често срещаният аргумент в защита на държавната намеса в икономиката е "нуждата" от гаранции за осигуряване на безопасност на гражданите. Когато към това се добави и разбирането, че някои дейности трябва да се управляват и стопанисват от правителството, защото са "структуроопределящи", се раждат монополни гиганти, които най-често трупат загуби, работят неефективно и понякога стават поле за човешки трагедии.

Транспортната инфраструктура в България (а в някаква степен и в повечето европейски страни) е публична държавна собственост. Такива са летищата, пристанищата, пътищата, железопътната мрежа. Отделно от това у нас и железопътният превозвач е монополист в превоза на пътници. Засега са направени няколко първоначални опита в концесиониране на пристанища и летища, и то едва през последните години.

Картината на икономическите последици е най-общо следната:

Първо, значително финансиране от страна на данъкоплатците. Причините са две - ниска ефективност и стремеж за преследване на някаква социална политика през субсидирани цени. Разходите се плащат от всички, а не само от ползвателите на тези "публични блага".

Второ, тези, които управляват инфраструктурата, нямат стимул да реагират на пазарните сигнали. Вместо това обаче се преследват политически цели - ремонтира се не този път, който е най-натоварен, а който води до някоя конкретна точка с особено значение; поддържат се не тези железопътни линии, които генерират най-висок приход, а тези, които ще гарантират, че няма да има спиране на линии или закриване на селски гари.

Трето, държавният мениджмънт няма стимул да предлага качествена услуга. За това говорят дупките по пътищата и опасните жп линии или неработещата система за управление на полети при мъгла на софийското летище. Но дори и в тривиалните характеристики на услугата частният сектор се справя по-добре - това показва например сравнението на маркировката и осветлението на пътя в частните паркинги или курорти с тази на държавния или общинския път.

Четвърто, инвестицията в безопасност при държавна собственост и монопол е продиктувана единствено от спазването на нормативни изисквания и страх от наказателно преследване. Клиентът не може да "накаже" по-безотговорните, като избере алтернатива - просто защото такава няма.

Всички тези стимули действат в обратна посока при наличие на частни оператори, възможност за печалба и конкуренция. Така например един концесионер на магистрала трябва да предложи качество на пътя, оправдаващо разхода за тол-такса - иначе шофьорите ще предпочетат друга, по-добра, магистрала или обикновен (и по-евтин или безплатен) път. Управляваното от частен инвеститор летище трябва да осигури полети и при лоши метеорологични условия, защото, ако не успее, таксите ще отидат в конкурентното летище, което е най-близо и предлага тези възможности.

Засега обаче на железниците се гледа като на социална програма, но не и като на един от възможните начини за превоз на пътници и товари, който трябва да работи на пазарен принцип. Съвременните технологии позволяват на жп транспорта да бъде по-бърз и по-сигурен от автомобилния и сравним с въздушния при кратки и средни разстояния. Това е пазарно предимство, което частен предприемач може да превърне в доходно начинание.

Това обаче предполага промяна в управлението на инфраструктурата - насочване на инвестиции в потенциално печелившите направления и ликвидиране на губещите. Ако таксите от превозите се разпределят пропорционално за отделните части от инфраструктурата, това ще стане по естествен път.

Частният оператор ще определя цените си, разписанието си и ще се погрижи да няма гратисчии. За да привлича клиенти, от които печели (а не губи, както това става с държавната БДЖ), той ще направи услугата добра за пазара, вместо да превръща бизнеса си в социална програма за безплатен или нискоразходен транспорт. А добрата услуга включва сигурност - пазарът показва, че хората като цяло са готови да плащат за това.