Как да се мери ефектът на общинските инвестиции в борбата със задръстванията

Местните власти в София официално обявиха намеренията си да инвестират около 3 млрд. лв. в решения, които да облекчат трафика в града. Според различни източници това е проблем номер 1 в столицата, за чието решение вероятно данъкоплатецът би бил готов да плати определена цена. Данъкоплатецът обаче ще очаква цената да е по-малка от реализираните ползи. Общината ще трябва да си напише домашното, като обяви конкретни количествени цели и очаквани ползи.

Данъкоплатците не разбраха как ще се подобри животът им, след като Столична община изхарчи 3 млрд. лева от техните пари за подобряване на трафика. Затова представяме нашите препоръки как столичната администрация би могла да внесе повече яснота по този въпрос.

Как общината трябва да измери ефекта на планираните инвестиции

"По-добрият трафик" трябва да се разбира най-малкото като по-висока средна скорост на придвижване. Дори без да взимаме предвид по-трудни за измерване качества на трафика, средната скорост дава добра основа за измерване на ефекта от публичните инвестиции в тази област. За да се формулира такъв измерим критерий, общината-инвеститор трябва да отговори на следните въпроси:

1 С колко км/ч се увеличава средната скорост в следствие на планираните инвестиции?

2 Приблизително колко пари спестява това на участниците в софийския трафик?

3 Разхвърлени върху целия период на използване на активите, ползите превишават ли разходите за инвестиции?

За повече нагледност препоръчваме целите да бъдат представени на публиката в табличен вид, подобен на този в таблица 1. Цифрите в нея сме задали при определени допускания и очаквания, които не е задължително да съвпадат с тези на общината, но тя най-малкото трябва да обяви своите допускания. Нашите допускания са отразени в таблица 2.

От Столичната община ни увериха, че не разполагат с тези важни изходни данни. Възможно е общината тепърва да предприеме такива изследвания. За нейно улеснение, както и за заинтересованите граждани, предлагаме "калкулатор" на ползите от по-бърз трафик (който може да бъде изтеглен оттук ). В него може да зададете допускания и очаквания по свой избор и да видите резултата, а именно какви ще са икономическите ползи от по-бърз трафик.

В калкулатора има зададени допускания "по подразбиране", които посочихме в таблица 2. Според тях допълнителни 5 км/ч към средната скорост в София биха донесли ползи поне от 106 млн. евро годишно. Допълнителни 13 км/ч биха донесли ползи от над 200 млн. евро на година (таблица 3)

Успехите на общинската политика не би следвало да се измерват в изхарчени евро (както традиционно сме свикнали), а в спечелени или спестени евро. По-бързият трафик има смисъл само ако се постига на цена, която е по-ниска от спечелените ползи. За нуждите на общината може да е разумно изготвянето на няколко нива на подобряване на трафика - например при малка инвестиция (значително по-малка от обявените 3 млрд. лв.) колко би се увеличила средната скорост, респективно какви биха били ползите? След това този ефект може да се сравни с ефекта на по-големи инвестиции.

В каква средна скорост е реалистично да се цели общината?

Животът в повечето европейски градове е белязан от проблеми с трафика. София подобно на други европейски столици е проектирана така, че обширни жилищни територии са свързани с центъра и промишлените зони посредством няколко диагонални пътя. По данни на КАТ през града минават над милион автомобила всеки ден. Сравнението например с Варшава може да даде ориентир за реалистичната средна скорост в такъв град. Населението на полската столица е почти колкото на София - близо 1,7 млн. жители. В града има много индустрии (електротехническа, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.

Имайки предвид ,че Варшава и София са сходни по брой на населението както и по други икономически фактори, трябва да се отбележат и видимите с невъоръжено око разлики в средните скорости. Проучване, направено през изминалите месеци в 30-те най-големи града в Европа, установява, че Варшава е един от най-бавните градове на континента. По-бавни са единствено Берлин и Лондон. Средната скорост на Варшава е 26 км/ч. София не присъства в това проучване, но според неофициални данни приблизителната средната скорост е далеч под 26 км/ч. Само като илюстрация - ако средната скорост беше 26 км/ч, това би означавало от Младост 2 до НДК да стигаме за по-малко от 20 мин.

Общината трябва да предприеме усилие за собственото си информиране, както и това на гражданите. Първоначалните сметки дават ясна насока какво липсва като данни и къде е нужен публичен дебат. Принципно плановете за изразходване на значими суми публични пари трябва да са подплатени с ясна аргументация. Дори приблизителни сметки биха били полезни в началото на дебата. Това ще е добър момент за предлагане на различни алтернативи за справяне с проблема. Само определени нива на средната скорост ще оправдаят инвестицията. Казано по-директно, може да се окаже, че 7 км/ч увеличаване на скоростта е по-изгодно от увеличаване с 11 км/ч, ако първото струва на данъкоплатците 100 млн. евро годишно, а второто - 200 млн. евро.