Пазарът на труда - реформи за истински "пакет гъвкавост"

Правителството публикува свой проект за държавен бюджет за 2009 г., както и съпътстващите подкрепящи и разясняващи документи. Министърът на финансите Пламен Орешарски, представяйки основните параметри на фискалната политика, приема, че трябва да се очаква по-висока степен на неопределеност на макроикономическата среда поради неблагоприятни въздействия на външната финансова криза и стагнацията на външните пазари. Съвсем логично, той посочва като основен риск пред бюджетната политика неизпълнение на приходите и необходимост от рестрикция на публичните разходи. Същевременно правителството отчита риск от намаляване на инвестициите и забавяне на стопанската активност.

Предизвикателството пред благоразумната макроикономическа политика е двойно - освен рисковете от глобална икономическа рецесия през следващата година се провеждат избори.

Правителството вероятно ще е изкушено да приложи в България и някои от "екзотичните" практики на държавна намеса и покриване на загуби с пари на данъкоплатците, стартирали в някои от развитите икономики. Засега обаче то декларира, че "ще запази финансовата и банковата стабилност чрез създаване на фискални и финансови буфери". Вторият принцип предполага "максимално запазване на гъвкавостта на икономиката и предпазване от изкривяването на пазара и конкурентната среда".

Тези принципи са добри и трябва да се спазват, ако се разбират правилно. Добре е, че правителството препотвърждава намерението си да запазва макроикономическата си политика независимо от външната среда - казано с други думи, валутният борд и недефицитното харчене в бюджета са винаги "добрата политика".

Трите пакета мерки обаче не следват изцяло декларираните принципи, поне така, както един класически икономически прочит би потвърдил. Пакетът "икономическа активност" е основан на разбирането, че правителството може да измести частния сектор в инвестиционния процес, като така компенсира спад в инвестиционното доверие и растежа. Пакетът "пазарна гъвкавост" е в голяма степен оксиморон, тъй като повечето мерки са свързани с преки държавни субсидии и трансфери към компании, които при истинска "гъвкавост" биха излезли от пазара. Пакетът "гъвкавост на социалните мрежи" обаче има шанс да реализира значим набор от реформи, подобряващи конкурентността и продуктивността. Повишаването на свободата при наемането на труд е както необходимо с оглед незавидната позиция на България, така и с голям потенциален ефект за подобряване на инвестиционната среда.

Няколко факта от пазара на труда, които заслужават коментар:

- без много обществено внимание правителството провежда политика на ограничаване на достъпа до социални помощи - това насърчава търсенето на работа и оттам предлагането на работна сила

- Световната банка отчита, че заетостта е ниска, а много млади хора са нито учещи, нито работят

- за третото тримесечие средната заплата расте с 22.5% спрямо същия период на 2007 г.

- ръстът в обществения сектор обаче е значително по-висок от този в частния

- намалението на заетите в обществения сектор от началото на годината е минимално (1.7%)

- само в две сфери - администрацията и образованието - отчитаме по-значими съкращения

- решението за 12%-но свиване на числеността при увеличаване на заплатите за оставащите и въвеждането на делегираните бюджети се оказаха успешни реформи.

Успешният "пакет гъвкавост" би следвало да включва продължаване на политиките за насърчаване на заетостта, либерализиране на наемането и освобождаването от работна сила, свиване на броя на работещите в обществения сектор с реформи, финансиране на публичните услуги на база дейности и резултати, намаляване на осигурителното бреме.