2009 ще бъде ключова година за финансовия сектор в България

Газовата криза и проблемите на предприятията в реалната икономика напоследък изместиха фокуса на вниманието от глобалната финансова криза, превърнала се в основна медийна тема през последните месеци. Тази година е първата след въвеждането на валутния борд, в която песимистичните очаквания за перспективите пред икономиката преобладават. Годината ще бъде ключова за финансовия сектор в страната, който след установяването на монетарна дисциплина с въвеждането на паричния съвет не е бил поставян в условия на забавящ се икономически растеж.

Последните месеци преминаха под знака на опитите на централните банкери да стимулират растежа на паричното предлагане, вярвайки, че настоящата криза се дължи на липсата на ликвидност, а не на реални спестявания. Централните банки обаче имат контрол върху паричната база (парите в брой и банковите резерви), но растежът на паричното предлагане зависи и от паричния мултипликатор. В среда на нарастваща несигурност търговските банки предпочитат да поддържат свръхрезерви, в резултат на което паричният мултипликатор достигна рекордно ниски стойности. В България паричният мултипликатор също се понижи през последните месеци в резултат на по-консервативната кредитна политика на банките, но ефектът е значително по-слаб спрямо развитите икономики. Свиването на паричното предлагане в глобален мащаб се отрази в значителна степен върху капиталовите пазари, темповете на кредитиране, цените на реалните активи, реалната икономика.

В резултат на турбуленциите на финансовите пазари в последните месеци структурата на финансовия сектор се промени. Делът на банките във финансовия сектор продължава да се разширява за сметка на пенсионните и взаимните фондове. Нарастването на относителния дял на банките във финансовия сектор е част от глобалния процес на разширяване на търговското банкиране, който се ускори през последните месеци. В България доминиращото положение на банковата система, управляваща около 95% от активите в сектора, се дължи отчасти на ниската инвестиционна култура на домакинствата и на все още началния етап на развитие на небанковите финансови услуги. Важен принос за трансформацията във финансовия сектор има и увеличаването на държавните гаранции върху банковите депозити. Държавната гаранция е едно от обясненията за масовото изтегляне на вложения от взаимни и пенсионни фондове в еврозоната.

В България обаче пренасочването на спестявания от взаимни и доброволни пенсионни фондове към банките е много по-слаб процес, основно поради относително малкия дял на небанковия сектор в сравнение еврозоната например. Ниският дял на финансови институции, пряко зависими от динамиката на фондовата борса, смекчава общия негативен ефект върху финансовото посредничество.

Спадът на фондовата борса не спря процеса на повишаване на конкуренцията сред небанковите посредници. Появиха се нови колективни инвестиционни схеми в отговор на нарастващото търсене на нискорискови инвестиционни алтернативи. Свиването на фондовата борса позволи постигането на по-балансирано развитие на взаимните фондове в различните рискови сегменти.

Същевременно сътресенията на кредитните пазари в глобален мащаб поне засега не водят до значително ограничаване на притока на капитали от банките майки към местните финансови институции. От една страна, Европейската централна банка предприе серия от мерки в посока облекчаване на достъпа на банките до финансов ресурс, като в момента предоставя финансиране при относително ниска фиксирана лихва от 2.5%. От друга страна, европейските правителства декларираха готовност за недопускане на фалити на големи банкови институции в Европа.

В същото време ролята на българската фондова борса като алтернативен източник на свеж капитал за корпоративния сектор намаля значително през 2008 г. Новите емисии, регистрирани на БФБ - София, са акумулирали 1.08 млрд. лв., или с 28% по-малко спрямо 2007 г. Това понижение се дължи предимно на свиването на финансовия ресурс, привлечен при първично и вторично публично предлагане (със 70% и 74% съответно).

В резултат на спада на местната фондова борса значението на търговските банки като източник на финансиране за реалната икономика нараства. В този ред на мисли от стабилността на банковата система ще зависи не само експанзията на финансовия сектор, а и перспективите пред реалната икономика, и възможността за реализиране на положителен икономически растеж и през 2009 г.