Позитивни сигнали за финансовата интеграция

В средата на миналата година коментирахме, че фактът на членството на България в ЕС вероятно ще има най-видимо непосредствено отражение в сферата на финансовите услуги. Тогава прогнозирахме, че сериозни динамики могат да се очакват най-вече в застрахователния пазар – поради отварянето на пазара и възможността за дистанционно маркетиране на застрахователни продукти от страна на чуждестранни застрахователни компании. Шансовете за растеж са двупосочни – както поради навлизане на чуждестранни институции в България, така и заради възможността за експанзия на български финансови институции в други страни-членки на ЕС.
Миналата седмица Комисията по финансов надзор разпространи данни, които потвърждават прогнозата ни – само за три седмици от началото на годината 26 чуждестранни застрахователи са подали заявления за опериране на българския пазар. Заявен интерес има и в другите сфери на финансовите услуги – от 13 инвестиционни посредника и 3 чуждестранни банки.
Подобен интерес в първите дни от еврочленството може да бъде интерпретиран като позитивен сигнал за развитието на процеса на интеграция на българския финансов сектор в общия пазар на финансови услуги. На този етап обаче е прекалено рано да се правят категорични изводи относно практическото отражение върху конкуренцията. Не е ясно доколко заявилите интерес институции имат действителни намерения устойчиво да развиват бизнес в България –на място или дистанционно. Факт е, че в рамките на Европейския съюз транзграничното предлагане на финансови услуги специално в ритейл сегмента не е особено развито, дори и след въвеждането на еврото, което се очакваше да послужи като катализатор на процесите в тази насока. Изследване на Евробарометър показва, че едва 5% от гражданите на ЕС имат открита банкова сметка в друга държава-членка, а 2% ползват кредитна карта, издадена в чужбина. Незначителни са и транзграничните продажби на застрахователни продукти – само 2% от респондентите имат закупена автомобилна застраховка, а 1% животозастрахователна полица от застраховател, базиран в друга държава от ЕС.
Очакваме, че конкурентния натиск в българската финансова индустрия, породен от появата на нови чуждестранни играчи постепенно ще се засилва. Това обаче най-вероятно ще става с различен интензитет в различните сегменти на финансовия пазар. При всички случаи можем да прогнозираме значително задълбочаване на финансовото посредничество в българската икономика. Засега делът на финансовата индустрия в БВП, което е стандартната мярка за финансово проникване, възлиза на около 88%, като в номинално активите на индустрията достигат 40.7 млрд. лв. (към третото тримесечие на 2006 г.). Под финансова индустрия разбираме банките, пенсионните фондове, животозастрахователите и инвестиционните дружества.
За момента най-лесни за прогнозиране изглеждат бъдещите процеси в банковия сектор, където е налице трайна тенденция към сегментиране на пазара и силен конкурентен натиск. Не очакваме сериозен наплив на чужди участници на банковия пазар и съответно сериозни промени в конкурентната среда, поне в краткосрочен план. Още повече, че големите банкови групи с интерес към българския банков пазар вече имат бизнес тук. В по-дългосрочен план обаче е възможно да наблюдаваме по-съществени консолидационни процеси, включително заради засилен чуждестранен интерес. Освен структурни ефекти, безспорно присъединяването към общия банков пазар ще се отрази и върху предоставяните услуги. Очакваме основният ефект да се изрази не толкова в намаляването на цената (тук ефектът до голяма степен вече е изконсумиран), колкото в подобрения достъп до разнообразие и качество. Не очакваме драстични промени в кредитирането, въпреки че теоретично възниква възможност за по-широк достъп на местни кредитоискатели до заемен ресурс от чуждестранни източници.
Значително по-трудни за прогнозиране изглеждат бъдещите развития в застрахователния пазар. Този пазар остава силно концентриран – трите най-големи дружества реализират 49% от премийните приходи в общото застраховане и 62.6% в животозастраховането. Чуждестранното участие в сектора също е значително. Предвид обаче на големия потенциал за растеж, съвсем реалистично е да се очаква, че отварянето на пазара и възможността за дистанционно маркетиране на застрахователни продукти ще доведе до съществено засилване на конкурентния натиск. Не е ясно обаче в каква посока ще бъдат канализирани евентуалните усилия за навлизане на българския пазар. Твърде вероятно е в средносрочен план да наблюдаваме процес на консолидация в сектора. Досегашната практика в ЕС показва, че интеграцията в този сектор протича по-скоро по линия на сливания и поглъщания. С други думи, европейските застрахователи, търсещи възможности за навлизане на нови пазари се ориентират по-скоро към придобиването на местен застраховател, отколкото към директни продажби на съответния пазар. Публикувано преди дни изследване на Европейската комисия показва, че специално в областта на бизнес застраховането транз-граничните продажби за ЕС-25 са ниски – между 1.5 % и 2.2% от брутния премиен приход, реализиран от включените в изследването компании за периода 2000-2005 г.
В средносрочен план можем да очакваме, че ролята на чуждестранните доставчици на финансови услуги на българския пазар постепенно ще нараства поради:
ü по-голям интерес от страна на чуждестранни компании към правене на бизнес в България (в много от случаите банките и застрахователните компании “следват” клиентите си);
ü постепенно нарастване на ролята на директните канали за дистрибутиране на финансови услуги. Засега в България ролята на клоновата мрежа за продажбата на финансови услуги все още е значителна, но е факт и тенденцията към увеличено използване на интернет-банкирането.
ü може да се очаква, че поради насищането на пазарите в някои страни от ЕС, все повече банки и застрахователи ще търсят растеж чрез навлизане на пазари в други страни, включително в България, където все още има значителен потенциал за развитие. Възможно е този интерес да бъде канализиран основно към придобиване на местни институции с установени вече пазарни позиции, отколкото към инвестиции на зелено.