Глобалната криза като тест за банковата система в България

Глобалната финансова криза, започнала от жилищния пазар в САЩ, изправи световната банкова система пред нови предизвикателства. Редица от най-големите кредитни институции в света понесоха значителни загуби от експозициите си към рискови активи. Капитализацията на някои от най-големите банки в Европа и Америка се сви почти наполовина, финансирането поскъпна, а доверието на инвеститори и вложители достигна рекордно ниски нива.

В контекста на световните финансови сътресения българският банков сектор продължава да расте с умерено високи темпове. Банковите активи през май се увеличават с 38% годишно. Банковото посредничество продължава да се задълбочава, като активите на банковата индустрия надхвърлят БВП (т.нар. коефициент на проникване). Въпреки прогнозите на някои анализатори за рязък спад на кредитната активност в България това не се случи. Ръстът на корпоративния кредит остава висок и през 2008 г., като се забави незначително през последните месеци. В същото време кредитите за домакинствата продължиха да се увеличават с бързи темпове, като динамиката на потребителския кредит дори се ускори, а растежът на ипотечното финансиране се понижи несъществено.

На фона на финансовите сътресения в глобален план значимият въпрос за българската икономика е доколко местните банки успяват да се справят с новите предизвикателства, пред които са поставени.

Преките ефекти от глобалната криза се изразяват в инвестиционната политика на централите на българските банки в чужбина. Техните експозиции към високорискови ценни книжа, свързани с ипотечния сегмент, са относително малки, вследствие на което и отчетените досега загуби не са големи като размер. С други думи, вероятността да бъде изтеглен капитал от българските банки с цел покриване на загуби на чужди пазари е относително малка. Нещо повече - банковата собственост у нас е относително добре диверсифицирана, като компаниите майки не са концентрирани в конкретен регион. Ситуацията в балтийските републики например е по-различна - повечето местни банки там са притежавани от скандинавски финансови институции.

В този смисъл още по-важна е субективната оценка на външните инвеститори за рисковете пред българската банкова система в текущите глобални условия. Именно пониженото доверие на компаниите майки към балтийските банки и последвалото ограничаване на финансирането бяха сред причините за резкия спад на кредитната активност там. В Латвия например кредитният ръст се забави значително - от 68% средно за 2007 г. до "едва" 29% годишно през март 2008 г. Затрудненият достъп до финансиране допринесе за забавянето на икономическия растеж и спада в цените на недвижимите имоти в региона.

От друга страна, централите на българските банки засега не ограничават финансирането, защото у нас те разполагат с потенциал да реализират значителни печалби - възможности, които постепенно се изчерпват на развитите пазари. По този начин българските банки продължават активно да заемат финансов ресурс от чужбина, като през май нетните чуждестранни пасиви надхвърлиха 7.7 млрд. лв. при около 600 млн. лв. преди проявлението на първите видими ефекти от кризата през август 2007 г.

Въпреки че преките ефекти от кризата са по-скоро ограничени, косвеното влияние на глобалното свиване на кредита се увеличава. Българските банки все по-активно използват заемен външен ресурс въпреки покачващата се цена на кредита на междубанковия пазар в еврозоната. В контекста на рекордната за еврозоната инфлация на потребителските цени евентуално ново затягане на паричната политика изглежда все по-вероятно, което би оскъпило допълнително достъпа до кредит.

На фона на тенденцията лихвите по кредитите да се покачват кредитната експанзия ще продължи плавно да се забавя в следващите месеци. Вероятността обаче да станем свидетели на рязък спад в кредитната активност в България (и евентуални негативни ефекти за икономиката) остава малка.