Икономическите измерения на катастрофите по пътищата

През миналата година по пътищата на България са загинали 1006 души, а още 9827 са ранени (от тях близо 1/3 тежко) в общо 8010 катастрофи. Това показва съвместната статистика на Националния статистически институт и МВР, разпространена преди дни. Статистиката също така показва, че автомагистралите предлагат значително по-голяма безопасност на пътуванията, отколкото останалите пътища - загиналите при произшествия на магистрални отсечки са едва 6.8% от всички жертви.

Освен чисто човешката трагедия пътнотранспортните произшествия имат и друго сериозно измерение - те носят определена загуба за икономиката. В българското общество обаче дебатът за икономическите последствия от пътните инциденти изглежда напълно пренебрегван. А тези последствия никак не са за подценяване. Например пътните инциденти в страните от ЕС налагат на европейската икономика ежегодни разходи в размер на около 180 млрд. евро (по оценка на Световната здравна организация), а в рамките на ОИСР произшествията с фатален изход налагат разход от 450 млрд. евро годишно, или 2% от БВП (по оценка на ОИСР).

Извън преките материални щети разходите, налагани от пътнотранспортните инциденти, могат да се групират в две категории - загуба на производителност и/или на икономически възможности и необходимост от ангажиране/пренасочване на институционални ресурси. Разбира се, от гледна точка на икономическата теория точното пресмятане на тези разходи е доста сложна задача. Целта на настоящия коментар е да зададе рамката на подобен анализ.

Загубата на живот или на трудоспособност (както временно, така и трайно) пряко засягат количеството на работната сила и нейната производителност. Статистиката показва, че близо 80% от жертвите на катастрофи в България са в икономически продуктивна възраст (15 - 65 години). Ако годишният брой само на загиналите се запази в сегашния мащаб, то след 10 години българската икономика ще е загубила в катастрофи около 0.2% от работната си сила.

Ако вземем предвид изчисленията на НСИ, според които през 2007 г. всеки зает в икономиката е допринесъл в БВП средно с 15 218 лв., то загубата на производителност само от загиналите в катастрофи през същата година 798 души в икономически активна възраст е над 12.1 млн. лв. годишно. Разбира се, действителната ежегодна цена на катастрофите е значително по-голяма от тази сума, защото към нея трябва да се прибави и нереализираният продукт от жертвите в трудоспособна възраст, загинали през предходните години. Отделно от това, загубата на трудоспособност вследствие на тежко нараняване също води след себе си неблагоприятни икономически последици под формата на нереализирана продуктивност (пропуснат доход), разходи за обезщетения, увеличени разходи за медицинско обслужване и медикаменти. Влошеното качество на живот на ранените при катастрофи се отразява и върху тяхното поведение като потребители, което от своя страна също има своето макроикономическо отражение. При това цената за българската икономика е толкова по-висока, колкото по-млада е жертвата, т.е. колкото повече са нереализираните продуктивни години вследствие на смърт или трайно увреждане.

Освен горните разходи катастрофите носят и други непреки разходи, които обаче са значително по-трудно измерими. Такъв разход е например времето, отделено от близките в грижи за ранените - време, което иначе би могло да бъде оползотворено в продуктивни дейности. Пътните инциденти обикновено предизвикват и задръствания, т.е. допълнителна загуба на време и на другите участници в движението.

На макрониво катастрофите по пътищата се асоциират с нарастване на разходите за здравеопазване, като по този начин налагат допълнителна тежест върху финансиращите здравни услуги институции - както върху публичната Национална здравноосигурителна каса, така и върху частните здравноосигурителни фондове. Тези допълнителни разходи за здравеопазването са свързани основно с оказването на спешна медицинска помощ, болнично лечение и евентуално рехабилитация. Ангажира се високоспециализиран лекарски ресурс в лекуването на жертви от катастрофи, който при липса на такива би могъл да бъде насочен към лекуването на други пациенти (част от тях също в икономически активна възраст). Ангажира се и определен материален ресурс - операционни зали, болнични легла, рентгенови апарати и друга диагностична техника и т.н. При постоянно висока честота на пътнотранспортните инциденти, каквато се регистрира в България, се налага поддържането на определен капацитет за оказване на спешна медицинска помощ. По данни на Министерството на здравеопазването годишно около 17.9% от всички изпълнени повиквания от екипите за спешна медицинска помощ са от транспортно естество. С други думи, катастрофите блокират значително количество човешки и физически капитал в сферата на здравеопазването.

Застрахователните компании също понасят определени разходи за преодоляването на щетите от катастрофи - както за администриране, така и за покриване на щетите.

В крайна сметка разходите, налагани от пътните инциденти, се плащат както от отделните индивиди и техните семейства, така и от цялото общество - чрез публичното финансиране на разходите за медицинско обслужване. Целенасочените усилия за тяхното пресмятане, анализиране и комуникиране вероятно биха имали съществен принос при вземането на решения за насочване на инвестиции за подобряване на пътната инфраструктура и за предприемането на превантивни действия за предотвратяване на подобни произшествия. Защото в дългосрочен план подобни инвестиции при всички случаи биха намалили цената, която българската икономика плаща за катастрофите.