Спрените пари от Брюксел - добра новина за българския данъкоплатец

Всяко съкращаване на държавни разходи би следвало да се разглежда като положително развитие. Съкратеният публичен ресурс ще остане в частния сектор и оттам ще бъде насочен към значително по-наложителни нужди. В този смисъл спирането на финансирането по държавните програми на ЕС ИСПА и ФАР за България са добри новини за европейските данъкоплатци, включително българските. Нещо повече, по-малкият размер на ресурса, с който разполагат българските чиновници, всъщност намалява тяхната тежест в икономическите отношения. По-малко цени и в по-малка степен ще са зависими от държавно-бюрократични решения.

Известно ни е широко споделяното схващане, че редица публични услуги нямаше да съществуват без държавно финансиране. Също така знаем, че

много хора ще съжаляват за пропуснатите ползи

от финансирането от европейските фондове. В българския дебат по темата най-често се предлагат решения по механизмите на харчене на държавните пари, а не за съкращаване на държавния ресурс, включително идващ от бюджета на ЕС.

Европейската комисия също има нужда от легитимност на своите действия пред европейския избирател и данъкоплатец. Макар и мудна институция, тя към момента е по-адекватна от властите у нас в търсенето на подход към проблемите в българските публични разходи. Спирането на финансирането е добър пример какво трябва да се прави, когато няма гаранции за ефективното изразходване на ресурса. Същото трябва по принцип да се прави и с парите на българските данъкоплатци. Министърът на финансите би следвало да е в състояние да действа с механизмите на ЕК по отношение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Препоръчваме на колегите в МФ да приемат

докладите от Брюксел като наръчник

как може да се оказва натиск върху агенции, които харчат публичните пари със съмнителна ефективност.

Ако в България имаше развит и ликвиден пазар на акции, щяхме ясно да видим реакцията на частния сектор към докладите от Брюксел. Българският инвеститор обаче е фокусиран основно върху пазара на имоти. Спекулирането с имоти на база на политически очаквания, включително изграждането на пътища с пари от ИСПА, вече се е оказало губещо за някои играчи. Като цяло обаче пазарът на имоти изглежда стабилен. Има известно забавяне на ръста на цените на жилищата, но това няма общо с докладите на ЕК. Апартаментите в големите градове поскъпнаха в годините преди членството на България в ЕС и продължиха да поскъпват и след 2007 г. Според пресни данни, изнесени в четвъртък от НСИ, жилищата в София поскъпват с 42% средно през дванайсетте месеца до юни. Мястото на България в европейския пазар е важно условие за стабилността на цените на имотите и богатството на българите. Но водещите фактори зад цените на активите остават вътрешни, а не свързани с фондовете на ЕС.

Строителната индустрия от своя страна ще изгуби част от поръчките

към нея след спирането на програма ИСПА за България. Това означава, че другите клиенти на строителите ще имат по-добри шансове да договорят цени и качество, които ги устройват. Ресурсите на строителния бизнес ще се насочат към по-неотложни нужди от държавно финансираните проекти. Енергията на предприемачите ще се насочи към задоволяване на клиентите, а не към политически схеми. Това може да облекчи допълнително купувачите на жилища, които вече - според данни на водещите агенции - се чувстват по-силни при сключването на сделки.

Доходите на средния българин няма да се променят от липсата или наличието на еврофондове. Промяна в доходите може да дойде само от по-точно насочване на ресурсите в производителни начинания, а не от спорадично "усвояване на фондове". Проблем от спирането на някои държавни разходи има за малка група, които биха получили преки облаги от това. Но в макроикономически план намаляване на икономическа власт у чиновниците е добра новина за България. Парите не изчезват с изчезването на определени агенции, а просто се връщат в ръце, които ще ги насочват по-ефективно. Географското разпределение на ресурса в Европа не трябва да се решава от държавни органи, а от частни инвеститори.