Приватизация за боклука

На тези, които винаги казват "нещата не са толкова прости", ние винаги ще отговаряме "много често са". Когато слушаме десетки пъти как публичните институции трябва да регулират и ограничават свободата, защото пазарът се "проваля", не е лошо да се замислим дали наистина става въпрос за "пазарен" или за "държавен" провал.

В случая със събирането, извозването и третирането на битовите отпадъци в градовете става въпрос за второто.

Две грешки доминираха публичния дебат по темата (особено за София) - първата е, че концесионирането е равнозначно на създаване на свободен пазар, а второто, че в случая за отпадъците в София става въпрос за действително концесиониране. Наистина, концесията е форма на публично-частно партньорство и в този смисъл увеличава ангажимента на частния сектор в определена сфера. Но без създаване на конкуренция и механизъм за обвързване на печалбите с резултата от свършената работа не може да я приемем за пазарен механизъм. Когато общината плаща на изпълнител на база тонове и километри, едва ли може да кажем, че изпълнителят има особен стимул да бъде икономически ефективен. От друга страна, общината е възложител формално, но истинският потребител на услугата са гражданите, а те нямат никаква възможност да взаимодействат с наложения им изпълнител на услугата.

Провалът на една от фирмите да почисти част от центъра на София наскоро е резултат от така създадения набор от стимули. Обяснението беше, че някой предложил на работниците по-високи заплати и те напуснали. Но за тези, които още не могат да осъзнаят, че живеем в 2008 г., трябва да посочим, че това е процес, случващ се в цялата икономика. Хората са свободни да избират работодател, който плаща по-добре - още повече, не са роби или крепостни, привързани към земята (в случая - към камиона за смет). Но компаниите в секторите, където има свободен пазар, успяват да се справят - затова и досега няма случай хотели, магазини или бензиностанции да откаже да приема клиенти за 4 дни поради липса на персонал. А това е така, защото който не може да предложи услуга, се "наказва" от потребителя, който избира конкуренцията за място, в което да похарчи парите си. Само че за няколко централни улици в София нямаше конкуренция, на която живеещите да платят таксата си за смет за тези дни.

Решението е пълна приватизация и либерализация на дейността по събиране и третиране на отпадъци. В основата на такава стъпка е създаването на конкуренция, а това става чрез гарантиране на свободен достъп до пазара. Защо да има едно депо около София или един завод за третиране? Защо не повече - стига да отговарят на изискванията за опазване на околната среда. И защо трябва общината да инвестира в тях? Не е нужно да има 3 фирми, които събират и извозват отпадъците от предварително начертани райони - те могат да са 2 или 200, в зависимост от решението на потребителите.

Приемайки, че гражданите са основни потребители на тази услуга, те трябва да получат свободата да се договарят с доставчика. Вместо такса смет всеки трябва да получи възможност да избере кой и на каква цена да извозва отпадъците. Вероятно договарянето ще стане и колективно, т.е. живеещите в 2-3 сгради или 1 блок ще трябва да се съгласят по това кой да извозва боклука. Има и различни методи за определяне на плащането - достатъчно е да се прегледа чуждият опит от Европа и Северна Америка. Може да се договарят такси, базирани на големина на контейнер и честота на извозване. Възможно да се изхвърля смет само в предварително закупени чували, които да се купуват от избраната компания за извозване.

По същата пазарна логика компаниите, извозващи смет, ще решат дали да инвестират в собствено решение - депо или завод, или ще се договарят с друг собственик. От своя страна инвестицията в депо или завод за окончателно третиране на отпадъците вече няма да е "бреме", а "възможност" за предприемачи, които ще могат да печелят от тази дейност.

Какво остава за общината? Да чисти улиците (докато са още общински, но това е част от друга реформа), да събира сняг, да се грижи за общите пространства, парковете и други подобни. Ако обаче продължава да го прави с това качество, вероятно ще трябва да се търсят пазарни решения и в тези дейности.