Още 750 хил. работещи - може, но само с реформи на пазара на труда

Националният статистически институт представи актуализирани данни за пазара на труда в България през миналата седмица. Според резултатите от проведеното наблюдение на работната сила през второто тримесечие на 2008 г. икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е 3.522 млн. Коефициентът на икономическа активност за населението в същата възрастова група е 67.9%, или с 1.8% пункта по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2007 г. Този коефициент е с 9.2 пункта по-висок за мъжете в сравнение с жените (съответно 72.5 и 63.3%). През второто тримесечие на 2008 г. коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години достига 63.9% при 61.6% за същия период на 2007 г. Коефициентът на заетост се увеличава с 2.9 пункта за мъжете и с 1.8 пункта за жените, като достига съответно 68.4 и 59.5%. Коефициентът на заетост в градовете е 66.6%, а в селата - 56.3%.

Статистиката дава основание за смесени оценки. "Добрите новини" са до голяма степен очевидни за наблюдателите на българския трудов пазар през последните години:

- само за четири години (от средата на 2004 г. насам) икономиката е създала заетост за близо 400 хил. души

- с изпреварващ темп расте заетостта сред хората на възраст 55-64 години

- коефициентът на безработица спада до 5.8%, като броят на продължително безработните лица е намалял с близо 23% спрямо средата на 2007 г.

Изглежда, България започва да се доближава до целта, заложена в Лисабонската стратегия за 70% заетост. Но остава въпросът защо само 70% - още повече че поне 10 страни в Европа имат по-висок коефициент.

Изобщо фактът, че в България близо 1.9 млн. души във възрастовата граница 15-64 години са незаети, е както притеснителен, така и повод за надежда. Обяснението на "изключването" на такава голяма група от пазара на труда вероятно включва поне следното:

- относително слаба заетост сред хората в предпенсионна възраст, донякъде обяснима с щедрите възможности за ранно пенсиониране

- наличие на стимули за пенсиониране поради нетрудоспособност

- все още значителни регулации, затрудняващи гъвкавостта на пазара - едва 2.4% от заетите работят на непълно работно време, а 5.1% са тези с временна работа.

Промени в нормативната уредба могат да стимулират участие на пазара на труда. Сред най-слабо активните групи са младите пенсионери, хората с увреждания, майките с малки деца, недостатъчно образованите, ромската. Няма причина да смятаме, че пакет от реформи, съдържащ по-ниско облагане на труда, повече свобода за договаряне между работник и работодател и възможност за почасова заетост за множество работодатели не би довел до активизиране на голяма част от незаетите.

Макроикономическият ефект от по-високата активност е увеличаване на потенциала за икономически растеж. Макар в дългосрочен план промяната в производителността на труда да е основният фактор за просперитет и увеличаване на разполагаемия доход, не бива да се пренебрегва и необходимостта от по-пълно използване на наличните ресурси. А това означава, на прост език, повече хора да работят (по възможност - по повече и по-качествено).

Количественото измерения на този потенциал е значително - макар да е твърде оптимистично и дори невъзможно да очакваме 100% заетост. Но дори само ако България достигне средното ниво на заетост на 5-те водещи икономики в Европа, броят на работещите може да се увеличи с над 23%, или 760 хил. души. Така че е твърде рано да се твърди, че работната сила в България била на изчерпване.