Как да намалим осигуровките - четири съвета към политиците

Всичко се свежда до проста аритметика. Пенсиите в момента са повече от това, което държавата успява да събере като приходи задължителна осигуровка "пенсия". Това няма да се промени в обозримо бъдеще, а дори напротив, този дефицит е твърде вероятно да се увеличи. Увеличение на осигурителните ставки няма да реши проблема и това сякаш се осъзнава от мнозинството политици. Държавата ще продължава да финансира пенсиите и от приходи от други данъци. Кои данъци финансират пенсиите всъщност има малко значение. Важно е запазване на баланса на бюджета при сегашните очаквания за размера на пенсиите и тяхното постепенно увеличаване във времето.

Намаляването на задължителните осигуровки - към момента данъкът с най-висока пределна ставка в България е препоръчителен от макроикономическа гледна точка и относително безопасен от фискална гледна точка. Опитът с увеличаване на приходите от преките данъци след намаляването на техните ставки трябва да е достатъчен за повече смелост в тази посока. Добрите ефекти от намалените осигуровки може да са още по-осезаеми. Дори в най-черния сценарий, ако се стигне до намаляване на приходите от осигуровки, преизпълнението на приходите от други данъци ще превъзхожда в пъти отворилата се дупка.

Очевидно моментът е подходящ за такъв ход. Има няколко възможни начина, по които да се пристъпи към намаление на осигуровките. Всеки от тях има еднакъв ефект - намаляване на разликата между разходите за труд на работодателите и нетното възнаграждение на работника. Но всеки от тях е различен механизъм за постигане на това. Изброяваме ги, за да помогнем на политиците да решат кое е най-подходящо от гледна точка на имиджа, който се опитват да запазят пред избирателите.

1. Законово намаляване на ставките на задължителните осигуровки. Това е най-смелият и най-открит начин да се признае за прекомерното облагане на труда и да се посочи посоката на нужната реформа. Вероятно е да има силна съпротива у "създателите на реформата в НОИ", синдикатите, както вероятно и някои от водещите партии. Хубавото е, че ставката към момента е толкова висока (над 34% от брутната заплата), че позволява някои плахи стъпки, без дори да срещнат силна опозиция.
2. Въвеждане на държавата като "трети" осигурител, без да се увеличава общото бреме. Държавата така или иначе сега пълни дефицита в НОИ чрез приходи от други данъци. Няма особено значение дали ще го пълни под формата на "трансфер", "субсидия" или "осигурителни плащания". Важното в този сценарий е премахване на част от бремето от продавача и купувача на труд. Този вариант поради по-завоалираната си същност вероятно ще срещне по-малко опозиция, но ще трябва да се убеждават консервативно настроени хора в Министерство на финансите в безопасността за фиска.

3. Въздържане от увеличаване на максималния осигурителен доход. Той в момента е 2000 лв., което е сума, към която ще се доближават все повече работни позиции. Това е решение само за част от пазара на труда, но със сигурност ще има положителни ефекти, като в същото време е относително лесно за въвеждане. Възможна е опозиция от страна на социалистите, които основателно ще питат защо се намалява бремето само за най-производителните работни места.

4. Преместване на по-голяма част от тежестта към работодателя. При сегашното разпределение, 50:50, данъчно-осигурителното бреме е 36.2%, измерено чрез дела на плащанията към бюджета в разходите за труд за най-масовите работни позиции. Ако делът се промени на 90:10 (работодател : работник), бремето ще падне на 33.5% при други непроменени условия. В момента за нетна заплата от 1000 лв. работодателят прави разходи в размер на 1568 лв. Ако съотношението се промени на 90:10, за същата нетна заплата разходите за труд ще паднат на 1503 лв. Опозиция от страна на работодателски организации би била неразумна (и неочаквана), тъй като от този ход те получават по-леко облагане на покупката на труд.