Официалните заплати отчитат бърз реален растеж

Последните данни на официалната статистика за заплатите в България, обявени по-рано през седмицата, показаха запазване на значим номинален ръст на заплащането на труда - 25% на база на първото полугодие. В същото време инфлацията на потребителските цени беше 14% за дванайсетте месеца до юни - по-високо от очакваното и от историческите нива след въвеждането на валутния борд, но в същото време значително по-ниско от ръста на заплатите.

"Средната заплата" има относително ограничено бизнес приложение, тъй като работодателите назначават работници на конкретни позиции с конкретно и най-често индивидуално заплащане. Ръстът на заплатите също не е еднакъв за различните индустрии и различните позиции в тях. Ние използваме данните за заплащането по индустрии като отправна точка в прогнозирането на ръста на най-масовите позиции на пазара на труда. Традиционно обръщаме най-много внимание на масовите сегменти на пазара на труда - базов и среден тип - които представляват около 2/3 от сегашната заетост в България. Заплатите на тесните специалисти може да бъдат изследвани, но почти със сигурност не може да бъдат покрити всички наведнъж. Що се касае до заплатите на мениджъри, допускаме, че това не е основна част от разходите за труд.

Заплатите на най-масовите позиции се увеличават с темпове в рамките на 20-30 процента номинално през последните две години. Официалният ръст на заплатите започна да настига тези цифри по две причини. Първо, наблюдаваме известно изсветляване на икономиката след намаляването на ставките по преките данъци и осигуровки, което се вижда от изпълнението на бюджетните приходи. Второ, инфлацията на еврото (и оттам на лева) се ускори значително след 2006 г., което се отрази и на номиналните заплати. Важно е да уточним, че ускорението в ръста на заплатите започна още преди две години, т.е. още преди да настъпи ускорението на инфлацията. Заплатите много по-точно уловиха обезценката на валутата, отколкото ИПЦ, с което реалните заплати запазиха добър темп на растеж. Същевременно е вероятно успокояването на ръста на заплатите да дойде по-рано от успокояването на ръста на цените за потребители.

В частния сектор най-бързо нарастват заплатите в секторите, където е най-малко практикувано укриването на трудови възнаграждения - в сферите на финансовото посредничество (ръст от 34% за първото полугодие) и производство и разпределение на електроенергия, газ и вода (29%) - над два пъти по-бързо от официалната инфлация. В сферата на строителството обаче, по принцип считана за място, където лесно се укриват доходи, ръстът не е по-нисък от средния за страната, нито пък се различава съществено от наши независими изследвания на динамиката на пазара. В друга важна част от предполагаемата "сива" икономика - хотелите и ресторантите - заплатите растат със 17.5%. Това е много по-бавно от средното за икономиката, но пък е повече от инфлацията на потребителските цени, т.е. дори тук регистрираме реален ръст на доходите, въпреки че това е сектор, от който не можем да очакваме особено бърз ръст на производителността.

За по-осезаемо изсветляване на икономиката ще са необходими по-смели съкращения на данъчно-осигурителната тежест. За значимата разлика между действителни и декларирани доходи говори разликата между заплатите в държавните и частните фирми. В най-трудоемките сектори - преработващата промишленост, търговията, строителството и транспорта, все още виждаме значимо подценяване на заплатите от официалната статистика. Разликата между заплатите в държавния и частния сектор е между 28 и 60 процента.