Коя е най-добрата рекламна стратегия за България

В контекста на интеграцията на България в световната икономика глобалната криза се възприема като все по-важен фактор за българския бизнес. Негативното влияние на кризата върху българската икономика обаче напоследък се преекспонира с цел аргументиране на необходимостта от публични разходи за защита на обществения интерес. Като конкретни поводи за нуждата от държавна намеса се посочват отливът на чужди инвестиции, недобрият имидж на България като туристическа дестинация, лошата репутация на страната вследствие на спирането на европейските субсидии и т.н.

Аргументацията за определени публични разходи често включва едностранчиво интерпретиране на статистически данни. Така например в пресата широко беше отразена новината, че според предварителна информация притокът на преки инвестиции се забавя значително. Същевременно обаче не беше обяснено, че окончателните данни от платежния баланс могат да променят напълно общата картина на инвестиционния поток към страната.

От друга страна, данните за туризма на пръв поглед изглеждат позитивни - само до края на месец май в България са пристигнали със 17% повече чужди туристи спрямо първото шестмесечие на миналата година въпреки негативно влияние на текущите глобални условия. В същото време все повече българи предпочитат да пътуват и да почиват в чужбина. От една страна, подобрените възможности за пътуване са косвен индикатор за нарастване на доходите и богатството на населението. От друга страна, предпочитанията за почивка в чужбина вероятно отразяват и конкурентни предимства на чуждите дестинации пред българските курорти. В този ред на мисли българската икономика вече е част от общата европейска, а и световна икономика - затова и не би трябвало да е учудващо, че все повече българи пътуват в чужбина, където курортите не са презастроени, а обслужването е на по-високо ниво.

Друга опорна точка в аргументацията за отпускането на публични средства е дискредитирането на страната по повод спирането на част от европейските фондове. Допускането, че рекламата на страната в чужбина ще успее да подобри влошената напоследък репутация, обаче е доста спорно. Много по-важно за доброто име на страната е справянето с вече установените проблеми при усвояването на европейските средства и евентуално последващо възстановяване на финансирането.

Посочените примери са само част от предложенията за разходване на бюджетни средства - желание, напълно обяснимо в контекста на отчетения досега рекорден бюджетен излишък.

Общото между различните идеи за финансиране на нови държавни инициативи е, че те са насочени към стимулиране на определени отрасли от икономиката, а не към подобряване на бизнес средата като цяло. Разбира се, известен положителен ефект от изпълняване на експортно ориентирани стратегии или реклама на българските курорти в чужбина вероятно ще има. Дебатът в тази посока обаче отклонява вниманието от далеч по-значимия въпрос - как може да се подобрят условията за правене на бизнес в страната въобще.

Този въпрос е особено актуален в настоящите глобални условия и преориентирането на международните инвеститори като ефект от световната икономическа криза. Напоследък големи международни компании решават да акцентират върху бизнеса си в развиващи се страни, където разполагат с по-голям потенциал за растеж. Подобен процес е видим и в банковия сектор - част от големите банки, представени и у нас, обявиха намеренията си да развиват по-интензивно дейността си в Югоизточна Европа.

На този фон подобряването на бизнес средата у нас чрез продължаване на реформите в ключови за страната сфери е възможност за засилване на конкурентните позиции на българската икономика. В този ред на мисли глобалната криза освен опасност за местната икономика е източник и на много възможности - друг е въпросът дали ще се възползваме напълно от тях.