Истинската цена на парите

Манипулирането на лихвените проценти е поне част от обяснението за днешната финансова криза. Това мнение споделят все повече наблюдатели, което е един от положителните резултати на тази криза - тя насочи вниманието към най-тежкия източник на политически риск в развитите икономики днес - централните банки. Самите централни банки обаче дават вид, че са длъжни да бъдат още по-активни по време на кризата, като я кръстиха ликвидна, за да дадат даже номинална легитимност на своите действия.

Сега Федералният резерв продължава съкращенията на официалните лихвени проценти, които започна преди година. Очакваме Европейската централна банка да го последва. В Америка този процес започна през септември 2007 г., когато основната лихва беше свалена от 5.25 на 4.75 процента. Процесът продължи до днес, когато тя вече е 1%. Фед и ЕЦБ изляха или изразиха готовност да излеят ресурс в глобалната финансова система, която да "увеличи ликвидността" и следователно да помогне на банките за справяне с "ликвидната" криза.

Независимо от неокейнсианските - сега за известно време модерни - термини за кризата тя не е породена от недостиг на кеш, а от недостиг на реални спестявания. По-коректно от теоретична гледна точка е да се каже, че инвеститорите са били заблудени за готовността на спестителите - тези, които разполагат с реалните спестявания, да спестяват достатъчно много достатъчно дълго време. Паричната политика е основен виновник за грешните сигнали към финансовата система и оттам към инвеститорите в реалния сектор. Изкуствено ниските лихвени проценти заблуждаваха, че има повече (готовност за) реални спестявания, отколкото действително имаше. Истинската цена на парите обаче беше различна от лихвите, определяни от централните банки.

Колкото и да намаляват лихвите сега централните банки, това няма да увеличи обемите на реални спестявания, които са на разположение на инвеститорите. Някои инвестиционни проекти ще трябва да бъдат изоставени, защото се оказва, че те реално няма с какво да бъдат захранени. Ликвидацията на тези начинания е това, което се вижда по време на кризата в бизнес цикъла. Някои активи ще бъдат насочени към други проекти, но за това ще трябва време. Други инвестиции са завинаги загубени. И двете носят определени загуби за икономиката, които най-популярно се описват като "рецесия".

Ще помогнат ли по-ниските лихвени проценти за оцеляването на финансови институции, които са инвестирали неразумно или прекомерно са разчитали на привличането на външен ресурс? Възможно е това да има кратък положителен ефект за тях. Но в края на деня банките и фондовете ще трябва да ликвидират активи, които днес струват значително по-малко в сравнение с преди кризата. Тяхната задлъжнялост е монетарна (те дължат пари, а не активи) и при прекомерно разчитане на ливъридж няма лихвен процент, който да спаси неразумните финансови играчи.

Ще помогнат ли по-ниските лихви на кредитирането? Да предположим, че банките в еврозоната заемат ресурс от Европейската централна банка без лихва, после го раздадат на поделенията си в Източна Европа с лихва 3%, които от своя страна кредитират с него инвеститори в строителството с лихва 6%. Ако истинската цена на спестяванията беше 6%, тогава би трябвало три апартамента днес да се разменят за (обещание за) четири апартамента след 5 години. Строителният предприемач прави плановете си според тази лихва и започва строителство на няколко обекта.

Когато обаче един ден ЕЦБ реши да вдигне лихвата (поради политически неприемлива инфлация), лихвата по кредита за строителя скача, да речем, на 10%. Тогава се оказва, че три апартамента днес се разменят за четири апартамента не след 5 години, а след 3 години. Инвеститорът има 40% пъти по-малко време да изпълни планираното. В редица случаи това се оказва невъзможно. Дори проектът да е заложен пред банката, тя ще претърпи загуби от фалита на строителния инвеститор, които няма да й позволят да върне заема, взет при "изключително изгодни" лихви.

Добрите банки ще предвидят този политически риск от манипулирането на лихвените проценти. Те няма да разчитат на финансиране от централната банка и няма да обвържат своята дейност с благоразположението на властите. След кризата добрите банки ще са мнозинството от банките. Затова вероятно ниските лихви на ЕЦБ и Фед няма да повлияят на достъпа на реалния сектор до кредит.

Добрата новина е, че намалената "ликвидност" не задължително е свързана с намаление на реалните спестявания. Докато централните банки манипулират ликвидността, реалната икономика определя обема и цената на спестения доход. Реалният обем спестявания, а не официалните лихвени проценти ще определят възможностите за инвестиции и икономически растеж. По-високите лихви не означават по-малко инвестиции. Те може да компенсират спестителите за инфлацията на съответната валута, без да срещат ограничен инвеститорски интерес. Ликвидността не може да е проблем пред инвестирането на спестения доход, поне не за дълго.