Може ли да бъде ефективно студентското кредитиране

На фона на поскъпващия финансов ресурс и повсеместното затягане на банковото кредитиране дълго чаканото (и обещавано от политиците) преференциално кредитиране на студентите се сблъсква с трудности още на старта. Законът за кредитиране на студенти и докторанти стана факт в правното пространство в началото на август, а самото отпускане на заемите се очакваше да заработи в началото на академичната година, т.е. в началото на октомври. Оказва се обаче, че нормативно уредената система от преференции на едно дългосрочно по своя характер кредитиране като че ли не успява да провокира достатъчно сериозен интерес за участие сред банките, които и без това възприеха по-консервативни кредитни стратегии в контекста на вихрещата се финансова криза.

Макар че по принцип не може да се говори за "пазарен провал" при кредитирането на студентите като особена категория субекти на банковия пазар, факт е, че досега предлагането на целеви студентски кредити в България е силно ограничено. Обясненията могат да се търсят в различни посоки - в липсата на местна култура на заемно финансиране на образованието, в значителния риск, който се свързва с тази категория кредитополучатели и невъзможността им да осигурят приемливо обезпечение, във високите разходи за администрирането на такъв вид кредитни продукти и т.н. За момента около десетина банки предлагат специализирани заеми, предназначени за студенти, но в крайна сметка се оказва, че най-често заемен ресурс за финансиране на образованието се ползва под формата на стандартен потребителски кредит - поради по-малкото формалности и значително подобрените ценови и неценови условия през последните години. В много от случаите обаче това е свързано с изместване на субекта на задлъжнялостта, тоест дълговото бреме обикновено се поема от родителите. Причината е, че родителите предлагат по-голяма предвидимост на заетостта и дохода, а освен това така парите могат да се използват пряко, без да се обвързва процедурата с трето лице (обикновено сумите по целевите кредити се превеждат директно на университет или фирма посредник при участие в обменни програми).

От гледна точка на банките предоставянето на държавна гаранция върху кредитите, отпускани на студенти, би ограничило до голяма степен два от съществените проблеми, с които се сблъсква пазарната практика при този вид кредитиране. Студентите са кредитополучатели, които се асоциират с висока степен на риск - главно поради по-трудната преценка на бъдещите им перспективи на трудовия пазар и на потока от бъдещите им доходи, както и поради принципно високата им мобилност (свързана например с реалната възможност да емигрират по-често в сравнение с други категории кредитополучатели). Наред с това студентите често не са в състояние да предоставят приемливо обезпечение на кредита. Ясно е, че нормативното уреждане на държавна гаранция (при това пълна) намалява значително тези рискове, т.е. в крайна сметка води до намаляване на рисковата премия и административните разходи по кредитирането. Затова и не е изненадващо, че за банките като основен проблем пред участието им в програмата се оформи редът на реализиране на банковата гаранция, а не толкова ценовите условия (относително ниската лихва, която законът ги задължава да начисляват).

Принципно погледнато, отпускането на студентски кредити при облекчени условия като повечето подкрепяни от държавата механизми за преференциално третиране на отделни категории субекти в крайна сметка може да ангажира немалък ресурс на данъкоплатците. В случая преференциалното третиране се изразява в предоставяне на държавна гаранция (за главницата и лихвите), предоставяне на гратисен период (до 1 година след дипломиране), облекчени лихвени условия (лихвата по кредита не може да надхвърля ОЛП плюс два пункта), относително широки възможности за опрощаване на кредита (смърт, трайна нетрудоспособност, раждане на второ дете).

В действителност обаче от гледна точка на публичните финанси поддържането на една добре изработена програма за студентско кредитиране е значително по-евтина алтернатива (при равни други условия) от схемите за безвъзмездна финансова подкрепа на висшето образование (грантове, стипендии, субсидиране на таксите за обучение), тъй като при нея в крайна сметка се предполага връщане на значителна част от вложения ресурс. Именно и затова програмите за студентско кредитиране придобиват все по-голяма популярност в световната практика като инструмент за провеждане на реформите, насочени към въвеждане или увеличаване на таксите за обучение в държавните университети и/или за ограничаване на други форми на безвъзмездни субсидии.

Самото конструиране на подобни програми до голяма степен се основава на разбирането, че висшето образование не е чиста форма на публично благо. В този смисъл прилагането на схема на студентско кредитиране може да се разглежда като един от ефикасните и относително справедливи механизми за финансиране на висшето образование. Справедливостта до голяма степен се осигурява от факта, че в крайна сметка самият индивид, а не данъкоплатците, поема част от разходите за получаване на образователна услуга, която подобрява капацитета му да генерира по-висок доход в бъдеще. По-голямата ефективност от своя страна се постига чрез мотивиране на студентите да избират специалности, които биха повишили шансовете им за намиране на перспективна и доходна работа, както и да влагат повече усилия в образователния процес, за да са по-конкурентни на трудовия пазар. Всъщност разширяването на дела на възмездното финансиране на висшето образование (включително с кредитен ресурс) за сметка на безвъзмездното (субсидирани такси и стипендии) би могло да послужи и като селективен механизъм, като по естествен начин стимулира отпадането на студенти, които нямат място в образователната система (и чието участие в нея в момента се субсидира от данъкоплатците).

За да има горните ефекти, практическото прилагане на подкрепяната от държавата програма за студентско кредитиране в крайна сметка трябва да преследва постепенно (било то и частично) заместване, а не просто допълване на съществуващите държавни субсидии за висшето образование. Наред с това, до каквито и компромиси да се достигне в хода на договарянето на конкретните условия за практическото прилагане на програмата, държавата трябва да защити интересите на данъкоплатците, като не насърчава поемането на морален риск, до какъвто несъмнено би довело прекалено либералното прилагане на преференциални механизми.