Данъците върху труда през 2009 г.

Традиционно за данъци върху покупко-продажбата на труд считаме всички задължителни осигуровки (които се дължат от двете страни по тази сделка), така и данъкът върху личния доход на наетите. Тази икономическа дефиниция се различава от формалното (юридическо) разграничение на данъците от другите видове тежести, но е редно да отбележим, че осигуровките изпълняват всички икономически критерии, за да бъдат наречени данък - те са задължителни (в случая при сключване на трудов договор) и държавата не се ангажира с доставянето на определена услуга срещу събраните средства, а единствено преразпределя доход.

Данъчно-осигурителната тежест е делът на тези данъци в общите разходи за труд. Промените в нея, настъпили от началото на 2009 г., включват намаляване на задължителната осигуровка за пенсия, която работодател и работник дължат, и увеличаване на задължителната здравна осигуровка. В същото време се запази максималният осигурителен доход от 2000 лв. (той беше увеличен до този размер през 2008 г., докато през 2007 г. беше 1400 лв.), както и пропорционалният данък от 10% при облагане на доходите на физическите лица.

Общият ефект от тези промени беше съкращаване на данъчно-осигурителната тежест за позициите, на които брутните заплати са до 2000 лв., от 36.2% на 30.3%. Сега за нетна заплата от 700 лв. работодателят трябва да направи общи разходи за труд в размер на около 1000 лв. При доходите, официално обявени, над 1600 лв. нетно тази тежест намалява и достига около 22% при нетни доходи от 3000 лв. на месец. Всичко това важи за декларирани доходи, при положение че наетият е роден след 1960 г. При наемане на по-възрастни служители тежестта е по-висока.

Според последни данни за пазара на труда от редовния доклад на Industry Watch по темата за най-масовите средни позиции нетните заплати в най-големите градове са в границите на 400-700 лв. Това означава, че ако тези доходи бъдат напълно декларирани от работодателите, един служител ще им струва между 500 и 900 лв. на месец с включени всички данъци.

Въпреки намалението данъците върху труда остават сред най-тежките данъци (по равносилност равняващи се приблизително на данъците върху покупко-продажбата на горива). Самият размер на тежестта ще изисква нови намаления, но първо министерството на финансите ще трябва да се убеди във фискалната издръжливост на новите по-ниски осигурителни ставки.

Тежестта на данъците върху труда може да се намали без формално да се променя размерът на ставките. Ако тежестта се "прехвърли изцяло" върху работодателите, тя може да намалее до 28.5% за най-масовите позиции. Това как е разпределена законово тежестта е чиста формалност (все едно да разпределите ДДС между продавач и купувач) - в крайна сметка важното е колко процента от парите на работодателите ще вземе държавата, преди работникът да занесе вкъщи нетния си доход. Работодателските организации не би следвало да имат нищо против това, въпреки че по закон "работодателите ще поемат цялата тежест". Това ще означава по-ниски данъци и вероятно по-доволни синдикати.

Осигуровките остават номер едно като пречка пред работодателите, което се потвърждава от анкети в различни браншове. Те са по-тежка бариера пред инвестициите и новите начинания според мнението на бизнеса дори от процедурите по издаване на разрешение за строителство на търговски или производствен обект. Свикнали сме да гледаме на данъците като на поток, който тече от частния сектор към правителството - ясно е кой губи и кой печели. Но част от загубите от данъците за икономиката не са включени в размера на данъчните приходи. Твърде висок данък означава липса на икономическа активност - дори без приходи в бюджета и видими загуби данъчната тежест нанася невидими загуби на икономиката. Смисълът на данъчните намаления не е "изсветляване на икономиката", което е най-често бюджетна цел, т.е. ще увеличим основата за облагане. По-скоро това е раждането на нови начинания и работни места, които са останали нереализирани при високата данъчна тежест.