Икономически растеж по време на глобална рецесия

Напоследък международните финансови институции, официалните фискални и монетарни власти, както и много независими анализатори ревизираха прогнозите си за икономическия растеж в световен мащаб през следващата 2009 г. Все по-модерен става терминът рецесия, с който традиционно се обозначава спад в брутния вътрешен продукт в две поредни тримесечия. Тази формална дефиниция обаче не бива да ни заблуждава. Все пак разликата между икономически растеж или рецесия в развитите икономики поне напоследък е изключително малка и дори попада в рамките на статистическата грешка. Затова по-коректно е използването на по-широката дефиниция, която определя рецесията като значителен спад в икономическата активност. Независимо от различните концепции за рецесия сякаш съществува консенсус, че свиването на развитите икономики неизбежно ще се пренесе и в развиващите се пазари, макар и вероятно с известен времеви лаг.

Същевременно официалната статистика в България обяви предварителните данни за БВП през третото тримесечие на 2008 г. Реалният растеж на икономиката остава относително висок, макар че леко се забавя спрямо предходното (второ) тримесечие. На 12-месечна база обаче реалният растеж се ускорява до 6.9% годишно.

Значителен принос за реализирането на относително високия растеж има земеделието, което се характеризира с най-силно изразена цикличност през последните няколко години, редувайки периоди на рекорден растеж със значителен спад. На фона на негативното влияние на свитото потребителско и инвестиционно търсене върху реалния сектор забавеният растеж на местната индустрия е по-скоро очакван.

От гледна точка на крайното използване основен двигател на икономическия растеж се оказват инвестициите, а не потреблението, каквото е популярното мнение. Инвестициите продължават да растат с над 22% в реално изражение, формирайки над 30% от обема на икономиката. Дори и чисто математически, без да отчитаме дългосрочните ефекти от повишената инвестиционна активност върху потенциала на икономиката, инвестициите имат по-голям принос за икономическия растеж през третото тримесечие.

Вярно е, че официалните данни за БВП са показателни за икономическата активност през месеците юли, август и септември - период, в който влиянието на глобалната криза върху българската икономика (поне привиднo) не беше толкова осезаемо. Не бива да се забравя обаче, че през третото тримесечие кредитната експанзия се забави съществено, притокът на преки чуждестранни инвестиции започна да отслабва, а ЕС, който е основният ни външнотърговски партньор, фактически вече се намираше в рецесия. С други думи, и през третото тримесечие българската икономика успя да реализира растеж въпреки неблагоприятната международна среда.

Друг източник на притеснения сред икономическата общност в световен план (освен рецесията) е вероятността да има трайна дефлация. Преобладаващите опасения са, че дефлацията ще увеличи реалната стойност на задълженията, поети от бизнеса и домакинствата, и по този начин ще затрудни изплащането им. В същото време обаче дефлационните очаквания създават стимули за отлагане на потреблението във времето. В България също се наблюдава дефлационен процес (поне на месечна база), макар и много по-слаб, отколкото в развитите икономики. Дефлацията у нас вероятно ще засегне не само потребителските цени, а и цените на реалните и финансовите активи. Всъщност пазарната оценка на акциите на българските публични компании вече се понижи с почти 80% годишно, измерена през основния борсов индекс SOFIX. Динамиката на жилищните цени също започна да се успокоява.

Напоследък номиналните лихви по банковите депозити нарастват с ускорени темпове, отразявайки свиването на кредитните пазари в глобален план. Покачването на номиналните лихви по депозитите в комбинация с дефлация (или поне забавяне на инфлационната динамика) води до увеличаване реалната доходност на банковите вложения. По този начин стимулите за спестяване нарастват (поне в краткосрочен план) при допускането за стабилност на банковата система.

Евентуално увеличаване на склонността към спестяване може отчасти да компенсира отслабналия приток на външни капитали в страната (според предварителни данни) и да подкрепи все още високата инвестиционна активност. Все пак именно инвестициите в производителни дейности подобряват не само краткосрочното състояние на икономиката, а и дългосрочната перспектива за развитие.