Може ли да се запази високият ръст в българската икономика

В деня на фалита на "Леман брадърс" българската официална статистика обяви данни за БВП за второто тримесечие на 2008 г. Контрастът между лошите новини на капиталовите пазари и добрата новина за ръста от 7.1% шокира широката публика. Още повече че преди месец Националният статистически институт даде прогноза (на база предварителни данни), според която реалният растеж за второто тримесечие е (само) 6.3%.

Реакциите бяха в една посока, но с различен нюанс. За едни това е поредната заблуда на държавната статистика, манипулирана от правителството. За други това е по-скоро сигнал, че българската икономика ще навлезе в рецесия, но по-късно от световната.

На първо място трябва да се направи методологичното разграничаване между икономически растеж и цени на активите. Брутният вътрешен продукт (БВП) като показател измерва произведените стоки и услуги за даден период от време - т.нар. добавена стойност (плюс корективи). Цените на активите (или стойността на имотите или акциите на компаниите) отразяват желанието на спестителите в конкретен момент да инвестират в даден актив. Въпросното желание е резултат от множество фактори, но в крайна сметка може да се възприема като доверието, че инвестицията ще се отплати в бъдеще. Така че първата сериозна разлика между статистиката за БВП и индексите на борсите е в това, че БВП отразява вече случили се явления в миналото, докато стойността на акциите отразяват очаквания за бъдещето.

Вероятно обаче е по-важно да се дискутира предполагаемата пряка връзка между спад на цените на активите и забавяне или спад на растежа в икономиката. Като че ли консенсусно е мнението, че предстои глобална рецесия, включително такава в България.

Трябва да се има предвид, че фалитите са полезен механизъм в пазарната икономика, чрез който загубите се персонализират. С други думи, през последната година всеобщото настроение включваше неизвестност по отношение размера на потенциалните загуби и по-важно - за това кой ще трябва да ги понесе. Общата несигурност затруднява пазара в най-важната му функция - да насочва ресурсите към най-продуктивна употреба. В този смисъл изчистването на пазара от тези, които разрушават капитал, е началото на възстановяването на финансовата система.

За България пренасянето на ефекти от глобалната криза вече се случва на фондовата борса - държателите на акции се опитват да излязат от пазара дори със загуба. Но притесненията все пак са по-големи по отношение на това, което може да се случи с растежа и заетостта.

На пръв поглед българската икономика расте изключително заради изпреварващия ръст на инвестициите. От това следва, че намаление на инвестициите ще доведе до забавяне или дори спад на растежа. Подобен феномен вече се наблюдава в някои развити икономики. Най-лесно това се онагледява с възможен отлив на покупки на пазара на жилища - което би довело до спад в строителството и свързаните с него сектори по обзавеждане, намаление на заетостта, оттам по-ниски доходи и потребление, и т.н. по цялата верига на добавената стойност.

Този сценарий е възможен в краткосрочен план. Но в дългосрочен трябва да отчетем относителната оскъдност на капитала в българската икономика в сравнение с развитите страни, което означава по-висока му маржинална производителност. С други думи, изостаналостта на България предполага, че потенциалът за правене на печеливш бизнес е относително висок, стига средата, осигурявана от правителствените регулации и съдебните институции, да е благоприятна. Така че е твърде рано да се говори за надинвестиране или инвестиционен балон в българската икономика на макрониво, който да породи стимул към трайно свиване на новата инвестиционна активност. Ако условията за бизнес продължат да се подобряват, растежът може да се запази на високи нива. Industry Watch