Рисковете пред финансовото здраве на българските домакинства

Една от централните теми в медийното пространство през последните дни беше предстоящото поскъпване на природния газ (евентуално с около 29% от октомври) и на парното (очаквано с 10-12% от началото на ноември). Въпреки че от гледна точка на домакинствата това едва ли ще прерасне в сериозен ценови шок, поскъпването на горивата и на топлинната енергия, както и по-нататъшното нарастване на цените на хранителните стоки потенциално могат да окажат допълнително негативно влияние върху тяхната покупателна способност. Теоретично погледнато, подобни възходящи ценови динамики, съчетани с повишаващата се цена на кредитния ресурс, в определен момент могат да започнат да се отразяват неблагоприятно върху финансовото здраве на домакинствата - с други думи, върху способността им да обслужват съществуващите си задължения и върху пределната им способност да поемат нов дълг.

Въпреки че през последните месеци паричната статистика отчита постепенно забавяне на темпа, с който се разширява банковият кредит за домакинствата (до 42.4% на годишна база през август), те продължават да задлъжняват по-бързо, отколкото расте разполагаемият им доход и се разширяват финансовите им активи (виж рубриката "Икономически индикатори"). Съотношението на дълга към разполагаемия доход по наша оценка вече доближава 70% (при средно 92% в еврозоната), а финансовият левъридж (покритието на дълга с финансови активи) достига 53%. Делът на кредита за физически лица в БВП (т.нар. коефициент на проникване) се разширява до близо 28%. За сравнение, в еврозоната този коефициент в около 60%. Задлъжнялостта на гражданите към банковата система продължава да нараства изпреварващо спрямо депозитната база независимо от подобряващите се условия по депозитите. В резултат на това коефициентът на покритие на кредитите с депозити трайно намалява, въпреки че секторът на домакинствата остава нетен кредитор на банковата система.

Разбира се, нарастването на горните съотношения само по себе си не е непременно сигнал за наличието на финансов стрес. Възможно е например повишаващият се финансов левъридж да отразява до голяма степен подобряваща се финансова инфраструктура и/или финансова гъвкавост и инициативност на отделните индивиди, без това непременно да е съпроводено със сериозно влошаване на риска. Също така трябва да се отчетат и известни методологични особености при изчисляването на тези коефициенти, като например оставането на част (вероятно немалка) от доходите извън обсега на официалната статистика. Тази статистика не отчита и вложенията на отделни граждани в акции, търгувани на чужди фондови борси, депозитите зад граница и държаните в брой чужди валути. С други думи, съществува известна вероятност част от домакинствата в действителност да имат по-големи от официалните доходи, или пък да разполагат с по-голямо разнообразие от активи, които при нужда да им послужат за погасяване на задълженията.

Не може да се пренебрегне и влиянието на конюнктурата на международните финансови пазари. За момента няма явни признаци, че кризата се отразява директно върху динамиката на кредитния пазар в България чрез затягане на кредитните стандарти и пряко ограничаване на достъпа до кредитен ресурс. Отражението е по-скоро косвено и се изразява основно в поскъпване на кредите - заради повишаването на цената, по която българските банки си набавят ресурс. Увеличаването на референтните индекси (най-често LIBOR, EURIBOR и т.н.), с които са обвързани кредитите с плаващи лихви, води до повишаване на лихвените плащания и по старите кредити. Това от своя страна означава, че погасителните вноски постепенно нарастват, което се отразява върху коефициента на обслужване на дълга.

Междувременно, въпреки че през последните месеци се наблюдава слабо влошаване, делът на лошите кредити в кредитния портфейл на банките остава относително нисък. Трябва да се има предвид обаче, че вероятността от проблеми с обслужването нараства с нарастване на възрастта на заемите. Твърде възможно е този ефект да се окаже по-силен в резултат от масовото маркетиране от страна на банките на заеми, включващи първоначален период на облекчено обслужване на кредита.

Като цяло възходящият тренд в съотношенията, измерващи относителното дългово бреме на домакинствата, дава сигнал, че те потенциално биха могли да започнат да срещат кредитни ограничения - все по-голяма част от доходите им ще се пренасочва към обслужване на задълженията, което пък от своя страна ще намалява възможностите за допълнително кредитиране на потреблението в бъдеще. Облекчаването на ликвидните ограничения на домакинствата и повишаващата се задлъжнялост означават, че тяхното потребление (а и икономиката като цяло) вероятно ще става все по-чувствително към промените в очакванията им за бъдещите колебания в дохода (респективно заетостта), цените на недвижимите имоти и лихвените нива. Вероятността обаче да станем свидетели на рязко влошаване на финансовото здраве на домакинствата (с последващ негативен ефект за цялата икономика) остава малка.