Ще умре ли "българската индустрия"

Това е последният рефрен по повод поскъпването на природния газ в страната. Това ще доведе до трудни времена за производства, които се конкурират на глобалния пазар с малко възможност да влияят на цената на своята продукция. Същото, разбира се, важи и за редица други производства - дори които не използват природния газ - които виждат непрестанно увеличение на разходите в България на фона на по-бавен ръст на цените по света. Индустрията преживява непрестанна необходима промяна, която трябва да насочи ресурсите към по-производствени начинания и която е свързана със свиване на едни и разрастване на други фирми и браншове.

Най-надеждна информация за развитието на материалните производства в България според нас дават данните на НСИ за външната търговия. За дванайсетте месеца до юни износът се увеличава с 20%, измерен в евро (около 2.5 млрд. евро повече), в сравнение с предходния 12-месечен период. Това е очаквано по-бързо от номиналния растеж на БВП - 17.7% за същия период по предварителни данни на официалната статистика. България продължава да се отваря все повече към света, като все по-трудно може да се говори за "българска индустрия". Става дума за производства, които са все по-силно интегрирани с други производства в чужбина.

В структурата на износа най-бързо се увеличава делът на енергийните ресурси, което е обяснимо с покачването на относителните цени на енергоносителите през разглеждания период. Износът на петролни продукти расте с над 40% през годината до юни, измерен в евро, а на непетролни енергийни ресурси - с 42%. За някои вероятно е изненадващо, че след енергийните суровини най-бързо расте износът на инвестиционни стоки - машини и индустриално оборудване - с над 37% в номинално изражение. Все пак трябва да се има предвид, че инвестиционните стоки запазват относително скромен дял от около 16% в общия материален износ на страната.

Металите заемат най-сериозен дял в експорта от България, близо 1/5, който обаче непрестанно се свива. Нискоефективни производства в тежките индустрии предстои да се свиват тепърва. Последните години бяха благоприятни за производителите на метали, химикали и други базови суровини, като предложиха растящи цени на суровините на световните борси. Сега обаче времената се промениха, както предвиждахме, и много от тежките производства ще трябва да предприемат значително преструктуриране в преследване на по-висока ефективност или да изчезнат.

Динамиката на вноса потвърждава, че материалните производства в България са все по-интегрирани международно. Материалният внос вече представлява над 78% от БВП по данни за дванайсетте месеца до средата на 2008 г. Вносът на инвестиционно стоки е водещ с дял от 30%, но не само това е линията на международна интеграция. Суровините заемат около 1/4 от материалния внос, от които половината представлява внос на метали и руди. Подобен е и делът на вноса на енергийни ресурси.

Противно на много твърдения, че вносът расте основно заради крайното потребление на българите (и оттам изводите, че това е опасно, ако не се покрива от адекватен ръст на износа), вносът се определя основно от търсенето на български промишлени предприятия. Според нас бързото увеличение на вноса по-скоро трябва да се тълкува като положителен сигнал за състоянието на българската индустрия. Материалният внос расте с 23%, значително по-бързо от БВП, или с над 4.6 млрд. евро. Част от обяснението са по-високите цени на редица внасяни суровини. Но останалата част се състои в промяната на индустрията от "българска" към "глобална".