Твърде големи, за да фалират или да бъдат спасени?

Когато преди година се появиха първите сигнали за ликвидни проблеми на американските банки, преобладаващите очаквания бяха, че кризата ще засегне конкретни сегменти от финансовия сектор, но не и цялата финансова система. С цел подобряване на ликвидността Федералният резерв реши да действа аресивно, понижавайки целевата лихва от 5.25% до 1.5% в момента. Нещо повече, на повечето инвестиционни банки беше оказана помощ с аргумента, че те са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират (too big to fail).

Традиционното схващане е, че евентуален банкрут на голям пазарен играч представлява риск за цялата финансова система, който може впоследствие да навреди и на реалния сектор. Същевременно, имплицитната държавна гаранция за големите финансови корпорации привлича инвеститорите и стимулира рисковото поведение на техните мениджъри. По този начин големите институции постепенно изместват по-малките играчи от пазара, намалявайки конкуренцията и пазарната ефективност.

Банковата криза в България през 90-те години на миналия век е един от случаите, в които погрешните монетарни интервенции доведоха до срив на цялата финансова система. Последвалото въвеждане на валутен борд силно ограничи възможностите на централната банка да провежда парична политика и по този начин да стимулира рисково поведение сред пазарните участници.

Позитивните ефекти от въвеждането на паричен съвет са видими от стабилния ръст на банковата система през последните години. Активите на българските банки са се увеличили почти седем пъти спрямо 2000 г., като коефициентът на проникване на банковия сектор (като % от БВП) достига 112%. Банките продължават да бъдат най-значимия сегмент от финансовата индустрия.

Една от причините за високия растеж в банковия сектор е нарастването на конкуренцията между финансовите институции. Пазарната концентрация, измерена чрез индекса на Херфиндал например, плавно намалява през последните години. Постепенно пазарният дял на най-големите финансови институции се свива, докато значението на по-малките пазарни участници се увеличава. С други думи, пазарният механизъм в голяма степен позволява проблемът “too big to fail” да бъде решен. У нас централната банка запази ролята си на регулатор на банковата система, но изгуби възможността да се намесва пряко и да нарушава пазарните принципи.

Засилване на конкуренцията между пазарните играчи се наблюдава и в небанковия финансов сектор. Във всички сегменти на небанковото посредничество съществува трайна тенденция към намаляване концентрацията на пазара. Най-силна конкуренция се усеща сред взаимните фондове, които бяха най-динамично развиващият се финансов сегмент през 2007 г. Умерено конкурентна среда има на застрахователния пазар и при доброволното здравно осигуряване. Единствено при допълнителното пенсионно осигуряване се наблюдава по-силна пазарна концентрация, въпреки че и там делът на най-големите компании постепенно се свива.

И докато пазарната концентрация във финансовия сектор в България е относително ниска, в реалния сектор продължават да функционират множество големи предприятия, считани за особено важни за икономиката. Сред тях са държавните монополи – голяма част от които са икономически неефективни, но продължават да съществуват, получавайки значителни по размер държавни субсидии. Приватизация и създаването на условия за реална конкуренция са част от възможните решения на проблема “too big to fail” в този случай.

От друга страна, акумулирането на голям бюджетен излишък даде формален повод на цели отрасли (земеделие и туризъм например) да поискат държавна подкрепа с аргумента, че са твърде значими за икономиката. Извънредните бюджетни разходи с цел пряко подпомагане на даден отрасъл обаче могат да бъдат опасни, особено с оглед необходимостта от фискална предпазливост по време на глобална криза. Още повече, че и без това значителното държавно присъствие в някои отрасли изкривява пазарните сигнали и води до неефективно разпределение на ресурсите, което би могло да постави нови предизвикателства пред икономическия растеж в дългосрочен план.