Инфлация, дефлация, стагфлация

Централните банкери от двете страни на Атлантическия океан се поставиха в доста неудобна позиция в желанието си да аргументират последните сваляния на основните лихви. В крайна сметка, с подкрепата на редица анализатори и специализирани медии, се оформи нещо като консенсус около тезата, че финансовата криза увеличава рисковете от рецесия, а оттам - инфлационният натиск задължително трябва да спадне. Ако централните банкери обаче гледат само потребителските цени, това едва ли ще се случи толкова бързо.

Че това не е задължително вярно, се илюстрира дори само от съществуването на понятието стагфлация - което през 70-те години на XX век обозначи период на траен ръст на цените при стагнация в икономиката. Но дори 2008 г. показа, че глобалната икономика навлезе във финансова криза, която на места започна да предизвиква и ефекти в реалния сектор при безпрецедентни за последните десетилетия ръст на потребителските цени.

За да разберем какво се случва, на първо място трябва да се отграничат индексите на потребителските цени от индексите на цените на инвестиционните стоки, суровините и активите. Когато монетарната политика е "мека", с други думи, кредитът е лесен и евтин, нарастват инвестициите в основен капитал. Това, от една страна, увеличава производствения капацитет и позволява "предлагането" на потребителски стоки да нарасне така, че да няма ръст на потребителските цени. От друга страна обаче, търсенето на енергия, суровини и имоти нараства, което при слаби промени в предлагането води до по-високи цени. Точно това преживяхме през периода 2000-2006 г., когато централните банки водеха мека парична политика - цените на потребителските стоки не се увеличаваха, но тези на металите, петролът и имотите растяха с бързи темпове. Паралелно с това стойността на компаниите растеше - те бяха оценявани с оглед на по-дълъг хоризонт от време заради ниската цена на парите във времето, при свръхочаквания за продължаващ ръст на инвестициите.

Алан Грийнспан тогава обясняваше, че е възможно да има ръст на паричното предлагане без съответстващ ръст на потребителските цени заради productivity gains, или нарастване на производителността. Това действително е така - но другата причина е в промяната на относителните цени. Новите "пари" не отиваха за потребление на храна и дрехи, а за купуване на къщи и инвестиции в акции. От своя страна предприемачите се "разшириха", инвестирайки в нови пазари - Китай, Индия, Източна Европа. "Платихме" евтините дрехи и електроника с по-скъп петрол, мед, стомана.

Новата оценка на ситуацията показва, че част от инвестиционните проекти са губещи в среда на затруднен достъп до капитал. Настроенията сега за за ограничаване на инвестициите. Това означава по-малко нови производствени мощности, по-малко строежи и инфраструктура, по-малко ръст в транспорта. Оттам и спадът на цените на базовите суровини и петролът - те са пряко следствие от очакванията на пазара за бъдещите инвестиции. В същото време потреблението дори в икономиките, потенциално навлизащи в рецесия, не може да се свие твърде много. Дори при загуба на доход домакинските бюджети в развитите икономики далеч надхвърлят покупките на храна, облекла, продукти за дома и дори елементарни развлечения. Ограничения ще дойдат отново през свито търсене на дълготрайни стоки и активи - по-малко къщи, коли, мебели и т.н.

В България ситуацията е сходна. Свиването на инвестиционните възможности ще засегне проектите, които са най-далеч от потребителя и са с най-дълъг период на отплащане. Същевременно тези дейности, които бяха пряко зависими от инвестиционния ръст в други сектори, могат да очакват намалено търсене. Стойността на компаниите на фондовата борса вече илюстрира това - когато очакванията бяха за продължаващ ръст на новополучавания капитал (през 2007 г.), те растяха с бързи темпове, през 2008 г. спаднаха рязко въпреки високата потребителска "инфлация". Така, ако има дефлация, тя ще засегне цените на активите в много по-голяма степен, отколкото потребителските цени. Но ако има по-малко стартиращи проекти за нови индустриални обекти или ваканционни комплекси, ще спадне и стойността на земята. В същото време наемите на готови имоти и разходите по поддръжката им вероятно ще се запазят.