Проблем ли е външният дълг за българската икономика в момента

Разбира се, всеки дълг носи риск за длъжника. За разлика от капитала, набран от собствениците, заемният капитал трябва да се върне в определен срок, и то изцяло (плюс лихви). В подобна рамка както частните компании, така и правителствата се стремят да не задлъжняват повече, отколкото могат да си позволят да изплащат в бъдеще, ако желаят да запазят доверието на пазара. Развитието на кризата показа, че играчите с най-висок дълг пострадаха най-силно.

Ако трябва да се сравни с макроикономически подход, проблемът в една страна може да е както частният, така и публичният дълг. Едно правителство с голямо дългово бреме носи риск от бъдещо повишаване на данъците, национализация или парична инфлация - все действия, разрушаващи капитала и благосъстоянието в дългосрочен план. Не случайно бюджетният дефицит и публичният дълг са сред критериите за членство в еврозоната. За България обаче по всеобщо съгласие не може да се твърди, че има проблем с държавния дълг. Още повече, към октомври тази година общият размер на дълга се покрива от фискалния резерв - с други думи, българското правителство няма дълг.

Частният дълг, който е относително разбираем проблем за отделния играч - домакинство или компания, създава индиректни макроикономически въздействия. Така например излизането от пазара (фалита) на някои играчи, които са имали неблагоразумието да задлъжнеят твърде много, може да се смята за оздравяващ и полезен процес. Има обаче широк консенсус, че обща висока задлъжнялост (и ниска степен на спестяване) не може да е устойчива в дългосрочен план. Първо, масово неплащане на дълговете води до разпад на доверието, а ако и банковият сектор не може да поеме загубите, накрая пак данъкоплатецът ще трябва да плати сметката. С други думи, има риск от национализация на загубите, което ни връща в случая на големия размер на публичния дълг.

На второ място, не толкова катастрофичният сценарий е свързан с нуждата от свиване на инвестициите и потреблението в бъдещ период. Всеки дълг е консумиране на чуждо спестяване, с други думи - в бъдеще ще трябва да заделиш от приходите си, за да върнеш стойността на миналото потребление. Така, ако притокът на капитал към бизнеса и домакинствата спадне под нивото на разходите по обслужване на старите задължения, в бъдеще ще има по-ниска икономическа активност.

Мнозина анализатори използват за водещ индикатор външния дълг на една икономика. Още по-често срещан термин е външни дисбаланси.

За България сега основен риск в рамките на този модел са нарасналата през последните години външна задлъжнялост и дефицитът по текущата сметка (последният - като следствие от първото). Към септември 2008 г. размерът на дълга достига 35.6 млрд. евро при 28.9 млрд. евро в края на 2007 г. и 20.7 млрд. евро в края на 2006 г. Ако изключим публичния дълг от 2.7 млрд. евро, над 1/3 са заемите в реалния сектор, както и вътрешнофирмените заеми, които на практика могат да се разглеждат като пряка инвестиция. Около 27% от дълга е в търговските банки.

Теоретично най-лошият сценарий е спиране на потока нови заеми към българската икономика и съответно - проблем с погасяването на съществуващите заеми.

Трябва да си отговорим на два въпроса:

Възможно и вероятно ли е компании майки да предизвикат финансови затруднения или дори фалит на дъщерните си компании в България?

Рационално ли е големите европейски банки да рискуват близо 8 млрд. лв. собствен капитал в притежаваните от тях банки в България, за да "изтеглят" спешно ликвидност от около 4 млрд. лв. при на практика неограничено рефинансиране от ЕЦБ?

Непосредствената нужда от финансиране според нас се отнася основно до дълга на реалния сектор. Разходите по обслужването му ще са около 1.5-1.6 млрд. евро през 2009 г., или около 12-15% от очакваните инвестиции в основен капитал за следващата година. С други думи, при липса на ново външно финансиране и при запазване на текущите разходи икономиката ще свие инвестициите в дълготрайни активи с до 15% спрямо очакваното към момента. При ръст от над 30% в реално изражение за последната година такъв спад ще има умерен негативен общ ефект.

Ако погледнем исторически, бремето на дълга в момента е по-ниско от това през 1999 г. - както измерено спрямо БВП, така и спрямо вътрешните спестявания. Тогава монетарната стабилност бе запазена, а следващото десетилетие бе на рекорден икономически растеж.