Следващата криза в България

Дефинициите на "криза" в повечето случаи ще включват поне "внезапност" на събитията. Ако очаквахме кризата, щяхме да се подготвим за нея, да се опитаме да я предотвратим и така да я превърнем в обичайна част от бизнеса и живота, тогава нямаше да я наричаме криза. Един важен и положителен ефект от кризите обикновено е насочване на вниманието към важните фактори, които определят събитията в живота и стопанството.

Сякаш забравяме коя от следните две прогнози за бъдещето е по-важна за нас:

1. Икономическият растеж ще е между 0 и 5 процента с 90% вероятност.

2. Икономическият растеж може да е -20% при настъпване на определени събития.

Според нас по-полезната от двете прогнози е втората. Прогноза за спирането на природния газ от Русия щеше да е по-полезна за всички в сравнение с прогнозата за индекса на потребителските цени например.

Някои от важните прогнози за кризи може да не се сбъднат - не защото са неточни, а защото някой ги е взел предвид и така е променил рисковете и шансовете. Знаем, че това е така в бизнес отношенията, в стратегическото планиране в конкурентна среда. Мисленето напред за възможните кризи предотвратява голяма част от тях и прави възможна дългосрочната безоблачна работа на пазара. Кризите, поне исторически е било така, се случват най-вече в сфери, наситени с политически риск.

В България по време на последното правителство се случиха следните кризи в сектори, доминирани от държавно присъствие - мащабна стачка в образованието, проблеми с държавните сметища (София беше само пример за това какво може да стане в други общини също), спиране на доставките на природен газ от държавния монополист "Булгаргаз". Последното изисква уточнение - независимо от това, че конкретната причина в случая е извън България, условията за това са създадени с държавна политика в сферата на енергетиката.

Сферите в България, които изискват внимание поради рискове от бъдещи кризи, остават здравеопазването, транспортната инфраструктура, енергетиката, общинските комунални услуги и пенсионна система. Списъкът от вътрешни рискови сфери може да бъде продължен.

Политически фактори извън България, които могат да повлияят съществено на българската икономика, включват паричната политика на големите централни банки (основно на Фед и ЕЦБ, но не само), общите политики на ЕС в области като земеделие, екология и външна търговия, политически решения за "справяне с глобалното затопляне". На всичкото отгоре въпреки всеобщия оптимизъм за китайската икономика продължаваме да имаме едно наум за комунистическото правителство там.

В икономическите очаквания за 2009 г. преобладават страховете от безработица, свиване на индустриалното производство и проблеми с посрещането на държавните разходи. Това са темите на прогнозите в България, както и навсякъде по света. Повечето погледи са втренчени в безработицата, откъдето се очаква да дойде "социално напрежение". Наистина последните данни за месец декември показват увеличение на регистрираните безработни в България с около 13 хил. души. Но голямата част от това увеличение е всъщност сезонно - предходните три години декемврийските данни показваха подобна промяна въпреки дългосрочния тренд на безработицата надолу.

Следващата криза вероятно ще дойде от съвсем различно от очакваното място, внезапно и неочаквано за повечето наблюдатели на икономиката и играчи в реалния сектор. Сега всички очакват т.нар. рецесия - свиване на произвежданата стойност в реалната (нефинансовата) част на икономиката. Тъжното на тези прогнози е, че те прогнозират минали събития. Няма особен смисъл да се фокусираме върху очакваните данни за БВП за последното тримесечие на 2008 г., когато вече планираме 2010 г. и по-напред.

България е достатъчно отворена икономика, за да почувства поне за известно време свиването на индустриалното производство в Европа. Италия и Испания отчетоха спад в индустриалното производство съответно с 10 и 15 процента по данни до ноември. Отрицателна е промяната му и в другите големи европейски икономики, включително в Германия, Великобритания и Франция. Но според нас това няма да е основният риск от криза в България през 2009 г. По-важни от гледна точка на макроикономическия риск остават вътрешни проблеми за страната като правораздаването например.

Липсата на реформа в правосъдието е възможна причина за следващото изостряне на отношенията между София и Брюксел. Съчетана с ниската прозрачност на публичните разходи това може да е повод за блокиране на още от фондовете на разположение на българското правителство. Т.нар. "предпазна клауза" също е възможен сценарий, който по същество ще направи решенията на българския съд невалидни в Европа. Ефектите от такова решение не са ясни - това може да остане само политически сигнал, но може да предизвика и катастрофален отлив на инвестиции.

Кризите от последните седмици - с природния газ и блокираните граници, са брутално напомняне за важните фактори за живота в България. Точно когато фокусът на тв новините е фалитът на поредната банка в Америка или поредният завод в Корея, следващата криза в България ще дойде от местната палитра от рискове при предаването на властта между две правителства - и двете с неясна визия и липса на воля за крайно необходимите реформи.