Икономическата политика има нужда от нов тласък

Инфлацията на долара и еврото, след като няколко години се изразяваше в бързо поскъпване на индустриалните суровини, достигна и до земеделската продукция. През последната година хранителните суровини поскъпнаха с около 30%, измерени в долари, и малко по-леко, ако ги измерим в евро. Това трябва да обясни по-голямата част от последното регистрирано поскъпване на храните в България.

Инфлацията на основните валути


основателна причина българската цена на олиото като посока на движение да се различава значително от световната. Всяко отклоняване от тази закономерност би могло да се тълкува като някакъв местен проблем или монопол.
Обяснението за връзката на цените у нас с глобалната икономика не би ли довело до засилване на евроскептичните настроения?
Хората не очакваха от еврочленството да има голям натиск за поевтиняване на основните стоки и услуги. Наистина имаше някои пазари, където цените намаляха поради по-ниски административни разходи и по-лесен внос. Но все пак ние сме част от една икономика, която страдаше от тежка инфлация. България като интегрирана към този пазар нямаше как да остане извън този контекст.Що се отнася до евроскептицизма, не съм убеден, че широкият електорат е наясно с тези зависимости в икономиката. По-скоро хората гледат какво става с бензина, акциза върху ракията, цигарите станаха по-скъпи. Но като телим чертата, положението не е толкова зле. Особено съчетано с ръста на цените на имотите, който много колеги обясняват с еврочленството, много хора станаха богати. Да притежаваш лозе в Хисаря и изведнъж да станеш милионер, само защото България е влязла в ЕС, не е малко.
Възможен ли е спад на цените, каквито прогнози вече чухме от някои от управляващите?
Най-вероятно не. Пак казвам, става въпрос за едно догонване на цените на земеделските продукти, които изостанаха в своята динамика от другите международно търгувани стойности.Хубаво е, че нещата се мерят в евро, но по-хубаво е да се мерят в човекочасове, тоест колко труд е необходим, за да се купи един килограм сирене например. В този смисъл този продукт ще поевтинява, по-малко труд ще е необходим, за да се купува в бъдеще.
Как възприемате идеята държавната Комисия за защита на потребителите да определя препоръчителни цени на някои основни хранителни продукти?
Всяка стъпка към по-добро информиране на потребителите е в правилната посока. Доколко обаче функциите на Министерство на икономиката включват такова нещо, е спорно. В крайна сметка потребителите са достатъчно рационални в поведението си и относително бързо се ориентират в това къде е най-изгодно да се купува. Доста цени вече се обявяват в интернет, със своите промоции повечето търговци се опитват да станат широко известни. Така че информираността се случва с или без министерството. От гледна точка на това доколко може да има някакъв задължителен или препоръчителен характер такава политика, отговорът е никакъв. Абсолютно никаква тежест не може да има едно он-лайн или книжно издание на Министерство на икономиката за пазара на яйца, да речем. Конкретната политическа препоръка е министърът и неговият екип да не се занимават повече с такива неща. Така не правят услуга на себе си. Защото, като дадат обещание за цените, след това трябва да направят нещо. Разбира се, те не правят услуга и на всички онези хора, които все още вярват, че министерството е орган, който контролира цените. Всички тези хора, които са със спомените за централно регулирани цени, може би ще си помислят, че саламът ще поевтинее, а с него и ракията, и бирата, и изобщо - социализъм… Но това няма да стане. Така че от PR гледна точка е по-добре за министерството да не се занимава с такива дела.
В интервю за ЕКСПРЕС.БГ икономистът Георги Ганев направи прогнозата, че докато заплатите в България растат, ще се увеличават и цените. Как гледате Вие на тази обвързаност?
Аз не бих обяснил нещата по този начин. Наистина, ако заплатата на фризьорката расте, това се случва най-вероятно заради поскъпването на този тип услуги. Същото се отнася за автомивките, тенекеджиите, ремонтиращите покриви и т.н. Но това дали средният българин произвежда 300 или 3000 евро на месец няма отношение към това за колко се внася една кола от Германия или пък маслини от Гърция. Така че не бих обяснил поскъпването на земеделски и индустриални стоки с българската производителност и номиналния доход.

Портрет на един професионален безделник

От Георги Стоев


Всеки го познава.

Наближава 30-те...

Още живее с родителите си. Не е стар, но вече не е и млад. Дори вече в някои фирми няма да го искат. Но той също не иска работодатели. Той има идеи как да забогатее (и как да промени света). Твърде сериозни са намеренията му, за да ги загърби за някаква „наемна работа”. Предпочита да стои така, без да се занимава с нищо конкретно, в очакване на подходящия партньор, подходящия момент или просто докато стане на 40 г., когато наистина няма да става за нищо.

Има безброй идеи за бизнес...

Но никога не е правил бизнес. Никога не е спазвал дори едно обещание както трябва. Дори за уговорката за кафе – основния модел на бизнес разговор – не се появява навреме. Когато закъснява, изглежда натоварен и напрегнат. Опитва се да обясни с какво се е захванал. Не му се отдава лесно. Мисълта му е толкова разхвърляна, че те занимава буквално със всичко. Говори много повече от средното. На всякакви теми.

Мечтае да притежава сграда...

Може и магазин, за да ги дава под наем. Знае, че текущият доход е важен за оцеляването. Не може да се живее само с идеите. Мечтата му е текущият му доход да е осигурен завинаги, за да може да инвестира енергията и таланта си в различни мащабни проекти. Всъщност недвижимите имоти не могат да бъдат бизнес за него. Те са само богатство, което трябва да финансира съществуването на този талант.

Влиза в интернет, но рядко...

По-често използва мобилния си телефон. Търсенето на нови възможности за инвестиции никога не е било повече от „чиста далавера” за него. Търсенето в интернет изисква усилие и време, а неговите са твърде скъпи. Но телефонът е някак си по-лесен и все още по-престижен за използване. Той е като ретранслатор на всякакви оферти – от недвижими имоти до части за коли. Но не е точно брокер или посредник. Той просто препредава информация – нещо, което по-ефективно върши вестника с обяви.

Няма хоби...

По същата причина, поради която няма и работа. Той просто не е в състояние да се занимава с нищо систематично и целенасочено. Спортът буквално липсва от живота му. Музиката е далече от сърцето му. Ако още има мерак за пътуване, това ще мине с времето. Още няколко години и ще пътува, само ако жена му настоява да посетят роднините във Видин.

Твърди, че неговият стил е old-school…

В amazon.com има 9480 заглавия, които съдържат думата slacker. Лентяйството се е превърнало в обект на толкова изследвания и мислене, значи може би има смисъл. Като всяко човешко решение, то е също част от рационалното поведение, подчинено на сметки „ползи-разходи”. Поемането на отговорността обаче е проблем. Съзнателното самоизключване от икономиката означава и отказ да се радваш на плодовете на пазарното общуване. Но той не е хипар (в общия случай), има нужда от малка доза лукс и удобство. Значи е чист консуматор, дезинвеститор в свят, който очевидно има нужда от капитал.

Сделките са винаги игра с нулева сума...

Бизнес отношенията според него носят печалба, само ако някой друг губи пропорционално. Плюсовете за едни винаги вървят с минуси за други. Сумата винаги е нула. Той не вярва във взаимоизгодната размяна. Не може да осъзнае смисъла на просперитета чрез пазарни отношения и конкуренция. Като прибавим към това и вярата му в световната конспирация, виждаме, че няма как да може да се интегрира в икономиката. Стремежът към открития (и иновации) е ограничен само до тунинг на авенсиса.

Обижда се, ако го наречете „безделник”...

Значи не е интелектуалец. Не е от онази странна порода мъж на средна възраст, рожба на комунизма, за който „да не участваш в системата” е елемент от имиджа и определено повод за гордост. Професионалният безделник обаче осъзнава по някакъв дълбок начин безсмислието на собственото си съществуване. В погледа му има апатия и няма да откаже, ако го почерпите с половин джойнт. По някакво съвпадение на настроенията той е в един отбор с толкова много други хора... Това му помага да оцелее.

Инфлацията – психологически аспекти

Очакването, че парите ще загубят покупателната си способност, оправдано буди безпокойство у техните притежатели. Инфлацията е причина за страх у мнозинството участници на пазара. Какво да се прави? Това е въпросът, който сякаш винаги предшества въпроса „Наистина ли ни очаква (тежка) инфлация?” Ето няколко психологически аспекта на възприемането на инфлацията.

Масовият потребител свързва инфлацията с цените на стоките и услугите, които купува. Рядко той отчита поскъпването на неговия труд (или това, което продава) като инфлационен феномен. Фризьорът вижда, че цените на автомивката скачат, и това за него е инфлацията. Когато неговите собствени цени скачат, това е само „приспособяване” към инфлацията. От това следват две важни импликации. Първо, възприемането на инфлацията е строго индивидуално. Второ, инфлацията се възприема масово като нещо неконтролируемо, към което ние просто се адаптираме. Масовият участник на пазара забравя, че цените се формират и чрез неговите решения; той забравя, че

зад всяка макроикономическа промяна стоят микроикономически решения.

В действителност в редица случаи на пазара потребителят има някаква възможност за преговори – това означава, че той може да повлияе на цената (и оттук на инфлацията, с която лично той или тя се сблъскват). Дори когато няма преговорна възможност, пред потребителя все още стои възможността да се откаже изцяло от покупка. Пасивният потребител също има пазарна сила.

Друга интересна психологическа особеност е феноменът „твърде малък”. В учебниците по теория на микроикономиката пише, че малките играчи не могат да влияят на цените на пазара. Това е възможно да е така в един стилизиран свят, в който всички участници са еднакви и всички ресурси и технологии вече са открити и известни на всички. Все пак този модел пропуска важния фактор на предприемача-откривател, който би могъл да донесе по-евтин начин за производство или със същите разходи да произведе по-качествена стока. Цените ще почувстват неговото откритие, потребителите ще са по-доволни, а самият той – с по-голям пазарен дял отпреди. Подобни примери виждаме навсякъде около нас – от общуването чрез Skype до плазмените телевизори и биотехнологиите.

По-скъпо. Сравнено с какво?

Цените не се променят с еднаква сила. Дори в периоди, когато парите се увеличават бързо, някой неща поскъпват по-бързо от други, а някои дори поевтиняват. След 1 януари 2007 г. българите могат да внасят използвани коли от Германия без да плащат ДДС на българската граница – това не означава ли, че колите са поевтинели? Според нас да, само че средният българин според НСИ е видял инфлация от около 1.5% през януари само или около 19% на годишна база.

Самото номинално поскъпване изглежда рядко се съотнася към поскъпването на други стоки, услуги и активи. А на микро-ниво именно това е, което има най-голямо значение при взимането на решения – промяната в относителните цени. Този психологически аспект наблюдаваме и при решенията за инвестиции, където масово се гледа номиналният ръст на цените на имотите например без да бъдат сравнявани с ръста на други активи.

В България трудът поскъпва значително по-бързо от средното за ЕС. Това се изразява в по-бързо поскъпване на услугите за крайни потребители, като това от своя страна участва в индекса на потребителските цени (ИПЦ) на официалната статистика. Това е добре да се припомня всеки път, когато се сравнява инфлацията в България с тази в Еврозоната например.

Възможно ли е по-добро измерване на инфлацията?

Измерване на инфлацията чрез ИПЦ има редица недостатъци. Най-очевидният е, че това измерване не се фокусира само върху покупателната способност на парите (т.е. не успява да изолира промените в относителните цени). Официалното измерване на инфлацията по този начин допринася за възприемането и като промяна на определени цени за потребители.

Психологията на потребителя предполага, че той се опитва да запази или увеличи богатството си, измерено в количество бъдещо потребление. За него промяната на официалния индекс на цените е от малка полза в това предизвикателство. Интуицията е научила разумните спестители и инвеститори да следят по-точни измерители като например цените на благородните метали, цените на недвижимостите и цените на произведенията на изкуствата. Тези цени отразяват по-точно от ИПЦ увеличението на количеството на парите – същинската причина за инфлацията.

Икономиката през 2006 г.

През изминалата година предложихме на читателите на в. "Дневник" поредица от седмични макроикономически анализи, чрез които се опитахме да представим алтернативен поглед към официалната стопанска статистика и да разкрием причинно-следствените връзки, обуславящи протичащите в икономиката процеси. Тази поредица на Industry Watch ще продължи и през 2006 г. В този брой представяме накратко нашата прогноза за динамиката на стопанските индикатори през предстоящата година, които ще следим и анализираме в рамките на поредицата. Очаквайте седмичните ни икономически анализи на страниците на в. "Дневник" .
Външната среда
Българската икономика е отворена към света вече не само чрез търговията на стоки и услуги, но в голяма степен и в свободата на движение на капиталовите потоци. Външната среда за българската индустрия като цяло продължи да е благоприятна, най-вече при тежките индустрии и добива на природни ресурси. В същото време обаче все по-свободния достъп на китайски стоки на европейския пазар поставя българската лека индустрия в тежка конкурентна среда.
През 2005 г. видяхме и вече видима връзка между финансирането в България и развитията на международните парични пазари. Затягането на монетарната политика в САЩ през цялата година и започналият процес на повишаване на лихвите в еврозоната допринасят за “оскъпяване” на кредита глобално. Федералният резерв повиши основната лихва от 2.25% до 4%, а ЕЦБ – до 2.25% (през декември). При засилена конкуренция на местния пазар на финансови услуги, това води до свиване на доходността от пренасочване на чуждестранни капиталови потоци към финансиране на проекти в България. Съчетано с рестриктивните мерки на БНБ, това постави началото на забавяне на кредитния ръст, което очакваме да се задълбочи и през 2006 г.
Потвърди се тенденцията за създаване на вътрешен бизнес цикъл, зависим както от експанзията на кредита, така и от фискалната политика на правителството. Общото за цикличните сектори е, че трудно може да се каже каква част от растежа им се дължи на подобряване на производителността и каква – на циклични външни фактори с краткосрочен ефект. Както прогнозирахме в края на 2004 г., трябва внимателно да се анализират секторите, разширили се изключително заради фактори, зависими от монетарната политика, т.е. от растежа на кредита. В строителството например след юни отчитаме спад в бизнес климата, според изследванията на НСИ. Допълнително трябва да обърнем внимание и на бързо нарастващите фиксирани разходи на финансовите компании, наложили се заради бързата експанзия на пазара през 2005 г.

Спестявания, инвестиции и растеж на БВП
Инвестициите в основен капитал ще запазят двуцифрения си ръст. Вероятно в реално изражение инвестициите ще продължат да растат с 10-12% през следващата година. Според прогнозите на макроикономистите, до които се допитваме редовно, растежът на БВП през 2006 г. ще се задържи над 5%. Вероятна е промяна на структурата на индустрията след свиването на тежките производства, но очакваме това да бъде бързо компенсирано чрез инвестиции в конкурентни сектори (основно леките индустрии).
Очакваме запазване на нивата на вътрешни спестявания на около 15% от дохода в икономиката. Това означава, че увеличението на дела на инвестициите в БВП ще дойде основно по линия на преместване на капитал от чужбина.
Много е вероятно увеличението на чуждите инвестиции да резултира в още по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Все пак очакваме известно изравняване на темповете, с които растат вноса и износа.
Последните две години показаха, че чуждестранният капитал все по-често избира банковата система за вход в икономиката, без това да е за сметка на преките инвестиции от чужбина. По-нататъшно затягане на вътрешната парична политика, съчетано с увеличение на лихвите в Европа, може да ограничи притока на капитали.

Фискална рамка
От политическа гледна точка, правителството изглежда залага на сценарий “запазване на статуквото”. Той включва известно увеличение на разходите за заплати и пенсии, но при минимални съкращения на броя на заетите в бюджетната сфера. На макрониво, тежестта на държавата остава малко над 40% от БВП. Намалението на осигуровките с 6 пункта (като така пенсионната вноска става 23% върху осигурителния доход) е безспорно най-съществената промяна. Остават обаче нерешени проблеми с финансирането на болниците и очакваната структурна реформа на средното образование. Въпреки тези средносрочни рискове обаче не очакваме нарушаване на фискалната стабилност за 2006 г. и вероятно отново ще има преизпълнение на приходите с около 6-7%.

Финансово посредничество
Както прогнозирахме, през 2005 г. финансовият сектор беше един от най-динамично развиващите се сектори в икономиката. Финансовото посредничество значително се разшири, като активите на финансовата индустрия достигнаха 78 % от БВП. Особено характерно за изминаващата година беше бурното развитие на небанковия сегмент от индустрията, особено на взаимните фондове.
През 2006 г. финансовото посредничество ще продължи да се разширява, но очакваме известно забавяне на темповете на растеж. Това ще се дължи най-вече на очакваното по-осезаемо забавяне на кредитната експанзия, като годишният ръст на банковия кредит вероятно ще се ограничи до около 25-30%. И през следващата година заемите за домакинствата ще останат основният двигател на кредитния растеж. При евентуални нови рестрикции от страна на централната банка очакваме продължаване на практиката за износ на фирмени кредити в балансите на чуждестранните централи, което формално би довело до по-осезаемо забавяне на ръста при корпоративното кредитиране, но реално не би ограничило достъпа на бизнеса до кредитен ресурс. Предвид на постепенното изчерпване на потенциала за реализиране на значителни печалби при сегашното ценово ниво на пазара на недвижими имоти, очакваме през следващите една-две години постепенно намаляване на търсенето на жилища с инвестиционна цел, което евентуално може да окаже влияние и върху търсенето на жилищни кредити.
По-нататъшното затягане на паричната политика в Еврозоната и продължаването на тенденцията към плавно покачване на лихвените нива в САЩ означава, че цената на привличания от чужбина ресурс ще расте и вероятно ще накара банките да увеличават лихвите по депозитите, за да привличат вътрешен ресурс.От друга страна, конкуренцията за привличане на дългосрочен ресурс все повече ще се изостря. Всичко това ни кара да очакваме тенденция към слабо повишаване на лихвите по някои видове депозити през 2006 г. В същото време е възможно да наблюдаваме по-сериозно забавяне на скоростта, с която се понижават лихвите по кредитите и дори слабо покачване на лихвените нива. Това ще бъде резултат както на повишаващите се лихви на международните пазари, така и на действието на нови монетарни рестрикции, които могат допълнително да оскъпят кредитната дейност.
През 2006 г. очакваме продължаване на бързата експанзия в небанковия сегмент. Прогнозата ни е за значителен ръст на индивидуалните вложения в колективни инвестиционни схеми, както заради увеличените инвестиционни възможности за дребните инвеститори, така и предвид на по-активното търсене на алтернативни спестовни продукти, осигуряващи по-висока възвръещаемост на фона на постепенното изчерпване на потенциала за ръст на цените на недвижимите имоти. Няколко промени в регулативната среда ще окажат сериозно влияние върху растежа на пенсионната идустрия. Това са намаляването на осигурителната тежест по първия стълб, което евентуално би довело до повече възможности за насочване на средства към частните пенсионни фондове, повишаването на вноската по втория стълб, съчетано с увеличаване на базата, върху която се изчислява тази вноска, либерализирането на инвестиционния режим за пенсионните фондове.

Външна търговия
През 2005 г. наблюдавахме стабилни темпове на разширяване на външнотърговския оборот. Сред основните фактори, които оказаха влияние върху търговските потоци, бяха растящите цени на петрола, отслабващото външно търсене, глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии, възстановяването на международният туризъм в глобален план, високите цени на неенергийните стоки (главно на металите), либерализирането на търговията на ЕС с Китай и засиления внос на китайски стоки в евросъюза, високото потребителско и инвестиционно търсене вътре в страната.
Както многократно предвиждахме, затягането на паричната политика в САЩ и еврозоната постепенно ограничава изкуствените стимули, които меките пари оказваха върху тежките индустрии. Очакваме, че през 2006 г. монетарните рестрикции в глобален план ще започнат да оказват по-сериозен натиск върху ценовите равнища и външното търсене на суровини. В тази връзка може да се очаква постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии. Риск за тежките индустрии, особено за енергоемките химическа и металургична, съществува и по линия на евентуално по-нататъшно увеличаване на цените на горивата. В същото време слабия растеж на икономиките от еврозоната ще продължи да ограничава възможностите за експанзия на българския експорт, особено при леките индустрии.
Очакваме запазване на високи темпове на растеж на вноса. Забавянето на кредитната експанзия вероятно ще повлияе до известна степен моделите на индивидуално потребление, но като цяло няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Инвестиционната активност ще се запази висока, което вероятно ще рефлектира в запазване на високото инвестиционно търсене и съответно нарастване на вноса на инвестиционни стоки.

Цени и инфлация
В миналогодишната си прогноза подценихме потенциала на развиващите се икономики да растат при затягане на монетарната политика в САЩ. В резултат, цените на базовите суровини и енергията растяха по-бързо от очакваното – металите и петролът поскъпнаха с над 30% по последни данни от октомври. Така основните фактори за по-високия от очакваното ръст на цените в България бяха външни.
Допълнително продължи и тенденцията за изпреварващо поскъпва на труда, и оттам – на цените на услугите. Това се вписва в очакваната дългосрочна конвергенция на цените към тези в еврозоната, и вероятно ще продължи и през 2006 г.
Все още държавната политика – както при пряко фиксиране на цени, така и чрез акцизите – влияе на значим дял на потреблението. Както и се очакваше, през 2006 г. ще има по-високи цени на тези групи стоки и услуги.

Заетост и производителност
Реалната производителност на труда в България ускори растежа си, който достигна 3.6% по предварителни оценки за 2005 г. Припомняме, че през последните две години растежът на производителността беше намалял чувствително, като това се дължеше на бързото разрастване на заетостта в бизнес сектора. Последните данни показват обръщане на тази тенденция - заетостта успокоява своя ръст, докато производителността расте по-бързо отпреди.
В бъдеще, с намаляването на незаетия труд, реалната цена на труда ще започне да расте чувствително по-бързо. Това има значение най-вече за индустрии, които разчитат преди всичко на евтин труд (например туризма), а не толкова на инвестиции във физически капитал. За материалните индустрии няма причина да очакваме, че ще се развиват по-бавно, отколкото досега, следователно ще предлагат ръст на заплатите в реално изражение вероятно от поне 5% годишно.
Прогнозата за пазара на труда в България продължава да е силно обвързана с държавни решения. При липса на реформа в държавните сектори очакваме ръстът на заетостта в частния сектор постепенно да се успокои. Това означава, че повечето нови работни места ще привличат труд от вече съществуващи позиции. Към момента структурата на заетостта показва, че има значителни резерви за освобождаване на ресурс от бюджетните дейности, където са заети над 15% от работещите хора в България. Без значими реформи в сферата на образованието и здравеопазването няма изгледи за намаляване на бюджетната заетост. В същото време в държавния бизнес ще продължат да работят поне четвърт милион души. Това правителство е малко вероятно да предприеме решителни стъпки към приватизация на тези работни позиции (основно в сферата на транспорта и ютилитис услугите).

Икономиката през призмата на външнотърговската динамика

В макроикономическите анализи на Industry Watch специално място имат данните за външната търговия на България. Тези данни дават сравнително навременна и надеждна информация за динамиката на българските индустрии. Данните за износа разкриват промените в структурата на икономиката. Размерите на износа и вноса показват степента на отвореност (и съответно интегрираност) на българските производители в глобалната икономика.

Динамика на търговията и търговски дефицит
През 2004 г. наблюдавахме значимо активизиране на външнотърговския оборот, който вече надхвърля с близо 30% размера на БВП. Това означава, че значителна част от потреблението вътре в страната е продукт на “чужди икономики” и в същото време значителна част от българското производство се изнася. В най-общи линии подобно развитие беше предопределено от глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии и постепенното интегриране на българския бизнес в европейската икономика. Както многократно предвиждахме, световната конюнктура на меки пари и благоприятен пазар за капиталовите производства стимулира изкуствено тежките индустрии, което от своя страна се отрази върху динамиката на българския износ на суровини и незавършена продукция.



През 2004 г., измереният в евро общ износ на стоки и услуги (тук включваме туризма, транспорта и др. услуги) регистрира номинално годишно увеличение с 20%, при годишен темп на нарастване през 2003 г. в рамките на около 11%. Над половината от износа се генерира от четири сектора – туризъм, шивашката и обувна промишленост, производството на метали и международния транспорт. Съизмеримо (около 20 %) е и годишното номинално нарастване на вноса на материални стоки и услуги, измерен в евро.

Трябва обаче да имаме предвид, че поради значителната обезценка на долара спрямо еврото (с над 9% за разглеждания период), измереният в евро външнотърговски оборот се характеризира с известни “изкривявания”. Сделките, които се сключват в долари, днес изглеждат по-малки в сравнение с преди година, когато ги преизчислим левове. Опитваме се да измерим реалната промяна на търговията, а не просто промяната в евро. Затова използваме техника за “изчистване” на ефекта на валутния курс, което доближава данните до реалните промени.


Както се вижда от таблицата, при прилагането на тази методология и износът, и вносът на материални стоки и услуги растат приблизително с около 18%. Забелязваме леко забавяне в ръста на вноса, както и ускоряване на ръста на износа. Основните фактори, които допринесоха за по-бързия ръст на износа, са значителният ръст на износа на туристически услуги (които се увеличиха с около 1/5), както и на няколко материални сектори (най-вече металите).

През цялата 2004 г. наблюдавахме тенденция към трайно разширяване на търговския дефицит, който в края на годината достигна 14.3% от БВП. За сравнение, реализирания година по-рано дефицит възлизаше на 12.5% от БВП. Подобно разширяване на дефицита отдваме основно на комбинираното влияние на два фактора:
-трайното нарастване на потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната
-повишената инвестиционна активност както от страна на чуждестранните, така и на местните инвеститори, водеща до засилено инвестиционно търсене и съответно до нарастване на вноса на инвестиционни стоки.

Динамика на вноса в началото на 2004 г.
Ако разгледаме само вноса на материални стоки, неговото нарастване в рамките на годината е около 21%.



Тази динамика се предопределя от два фактора. От една страна, силно стимулиращ ефект върху вноса имат подобряващото се благосъстояние на населението и улеснения достъп до потребителско кредитиране. От друга страна, значим ефект оказват инвестиционната активност и темповете на технологично обновление на икономиката.

Първият фактор оказва влияние върху външнотърговските потоци по линия на увеличеното търсене на вносни потребителски стоки. През 2004 г. вносът на потребителски стоки се разширява с близо 419 млн.евро, което представлява годишен ръст от над 28 %. Този темп на нарастване изпреварва като растежа на материалния внос, така и на общия внос. Като цяло можем да твърдим, че подобен значим темп на растеж оказва сериозно влияние в посока на увеличаването на търговския дефицит. Както многократно обаче сме изтъквали, този дефицит не би трябвало да дава основания за притеснения относно макроикономическата стабилност поне дотогава, докато в неговата основа стои притока на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания. В допълнение, трябва да се отчете и факта, че експанзията на вноса на потребителски стоки е значително по-скромна от експанзията на кредита (в рамките на 2004 г. годишния ръст на потребителските кредити се движеше в диапазона 60-80 % (с регистрирано забавяне в последните месеци), а общото нарастване на кредита за нефинансовия сектор е около 48%), което отразява както конкурентноспособността на местната индустрия при задоволяване на нарасналото потребителско търсене, така и факта, че освен стимулиране на потреблението, кредитите финансират и натрупване на капитал.

Като цяло относителната тежест на групата на потребителските стоки в структурата на търговията трайно нараства, като към края на годината вече надхвърля 16.3% от материалния внос и 13 % от общия внос на стоки и услуги. Данните за конкретните стоки, включени в тази група, показват, че индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление. Рекордна динамика регистрира вноса на автомобили – годишното му увеличение е близо 58%. Значим ръст (35 %) се забелязва и при вноса на лекарства и козметика.

Продължаващото технологично обновление на икономиката и свързаното с този процес увеличаване на инвестициите в основен капитал оказват влияние върху външнотърговските потоци главно посредством активизираното търсене на вносни инвестиционни стоки от една страна, а от друга – по линия на повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление (и внос) на енергийни ресурси. Вносът на инвестиционни стоки е второто по значимост перо в структурата на материалния внос след този на суровините. Като илюстрация за значимостта на този внос бихме посочили обстоятелството, че обемът му е над 1.6 пъти по-голям от вноса на потребителски стоки.

Поради спецификата на българския износ, част от който предполага внос на суровини и материали, то активизирането на този износ предопредели до голяма степен регистрираното през годината разширяване на вноса на суровини и материали, особено значимо при черните метали (85% годишен ръст) и рудите (44% годишен ръст).

Износ
Динамиката на износа по отношение на отделните стоки и услуги на годишна база потвърждава твърдението ни от предходни анализи, че сред най-динамичните сектори в България все още са тези на услугите и на материални производства, характеризиращи се с трудоемкост и относително ниска добавена стойност. Като изключим ръста (87 %) в износа на тютюн поради незначителната му тежест в структурата на експорта, с най-бързи темпове нараства износът на петролни продукти (с близо 62%) и черни и цветни метали (съответно с по 49% и 40%). Тази динамика до голяма степен е предопределена от рекордното повишаване на цените на петролните продукти и от стимулиращото влияние, което оказаха меките парични политики в САЩ и Европа върху производството на суровини. В същото време туризмът отбеляза ръст от около 20%, а относителния му дял в общия износ на България надхвърля 15%.



В леките индустрии ръстът се запазва по-слаб (от този на суровините и енергийните ресурси), но за сметка на това остава постоянен. В основата на ръста на тези индустрии стои подобрената производителност и конкурентност, както и постепенно специализиране на икономиката в тях. Очакваме, че това ще е онази част от икономиката, която ще привлича дългосрочно ресурси, като ще предопределя мястото на българските индустрии в рамките на европейската икономика.

През настоящата година динамиката на външнотърговските потоци вероятно ще запази темповете си. Очакваното забавяне на ръста на кредитирането вероятно ще повлияе до известна степен върху моделите на индивидуално потребление, но няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Продължаващото технологично обновление на икономиката и съответно увеличаването на инвестициите в основен капитал ще продължат да оказват влияние посредством увеличеното търсене на вносни инвестиционни стоки и повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление на енергийни ресурси. Очакваната промяна в световната конюнктура вследствие на затягане на паричната политика в САЩ и евентуално подобно развитие в Еврозоната ще се отрази върху ценовите равнища и външното търсене на суровини. В тази връзка очакваме постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии.

Анализ:Икономиката през 2005 г.

През изминалата година предложихме на читателите на в. "Дневник" поредица от седмични макроикономически анализи, чрез които се опитахме да представим алтернативен поглед към официалната стопанска статистика и да разкрием причинно-следствените връзки, обуславящи протичащите в икономиката процеси. Тази поредица на Industry Watch ще продължи и през настоящата година. В този първи брой за 2005 г. представяме накратко нашата прогноза за динамиката на стопанските индикатори през предстоящата година, които ще следим и анализираме в рамките на поредицата. Очаквайте седмичните ни икономически анализи всеки понеделник на страниците на в. "Дневник" .


Външната среда
Либерализацията на финансовите потоци от и към България през 2004 г. намери ясно проявление във все по-видимия внос на монетарна политика. Макар БНБ да не може да регулира директно паричното предлагане заради рамката на паричния съвет, евтиният паричен ресурс, създаван от меката парична политика на Федералния резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ), достигна и до българската финансова система. Ниските лихви в глобален план насърчиха насочването на значими парични ресурси към българската икономика, където възвращаемостта все още е по-висока от тази в развитите западни икономики. Така и българските предприемачи получиха достъп до по-евтин кредит, при все рестриктивната вътрешна политика на централната банка, както нееднократно сме коментирали през годината. През 2005 г. ще станем свидетели на постепенно затягане на монетарната политика в световен мащаб – в САЩ вече това се случва, засега ЕЦБ изчаква. Интегрираността на българската финансова (най-вече – банкова) система веднага ще трансферира този ефект върху местния паричен пазар, като ефектът ще е в посока ограничаване (или оскъпяване) на достъпа до кредит.


Инвестиции и спестявания
Преди година прогнозирахме, че инвестициите в основен капитал ще надминат 20% като дял от БВП. Очаквахме от една страна увеличение на вътрешните спестявания, а от друга – поне запазване на притока на капитал от чужбина.
Според данните до септември инвестициите в основен капитал са 20.4% от БВП, а вътрешните спестявания надминават 15% от произведения доход (през 2003 г. този дял беше 13.4%).
Чуждестранният капитал все по-често избира банковата система за вход в икономиката без това да е за сметка на преките инвестиции от чужбина. Засега не считаме, че активните мерки на БНБ – така както бяха замислени през миналата година – биха могли съществено на попречат на този процес.
През следващата година очакваме инвестициите в основен капитал да бъдат около 9 млрд. лева. Вътрешните спестявания ще продължават да бъдат основен източник на финансиране на натрупването на капитал, като вероятно ще увеличат дела си в националния доход.
Финансово посредничество
През 2004 г. банковият сектор беше един от най-динамично развиващите се сектори в икономиката. Финансовото посредничество значително се разшири, като активите на банковата система вече почти доближават 60 % от БВП. Темповете на разширяване на банковия кредит бяха по-бързи от очакваните и експанзията се задържа на ниво около 50 % на годишна база. Този ръст до известна степен може да бъде отдаден на разширяването на депозитната база (с около 30 % годишно) и съответно трансформирането й в кредити, но решаваща роля изигра възползването от възможностите за преструктурирането на банковите баланси и лесния и евтин достъп до ресурс от чужбина, което оказа благоприятно влияние върху кредитния капацитет на банковата система и допълнително стимулира предлагането на кредити. Както прогнозирахме, най-сериозната динамика на кредитния пазар беше регистрирана в сегментите на потребителското и ипотечното кредитиране – с годишен ръст в порядъка съответно на 60 % и 130 %.
През 2005 г. финансовото посредничество ще продължи да се разширява, но с по-слаби темпове от регистрираните през предходните две години. Очакваме кредитната експанзия да се забави по-осезаемо още през първото тримесечие, като годишният ръст на банковия кредит вероятно ще се ограничи до около 30 %. Забавянето вероятно ще се почувства най-осезаемо при корпоративното кредитиране и частично при някои форми на потребителско кредитиране. Очакваме по-слаба промяна в динамиката на ипотечното кредитиране и известна експанзия в областта на предлагането на кредитни карти (вероятно за сметка на кешовите заеми). Подобни очаквания се основават както на административните мерки за ограничаване на кредитирането, така и на действието на чисто пазарни механизми.
Като цяло очакваме, че въпреки прогнозираното разширяване на дела на спестяванията в БВП, нарастването на депозитната база ще се забави. Сред факторите, които обуславят подобно очакване са все още високата склонност към потребление и засиленото инвестиционно търсене, очакваното забавяне на ръста на реалните доходите, негативните реални лихвени нива. Наред с това очакваме процеса на субституция на банковите депозити с алтернативни спестовни продукти (особено пенсионни продукти и пакети, предлагани от взаимни фондове), осигуряващи по-висока възвръещаемост, да намери по-активно проявление, особено сред по-младите и високодоходни спестители. В същото време по-нататъшното задълбочаване на тенденцията за плавно покачване на лихвените нива, налагана от Федералния резерв и евентуалното вдигане на лихвите в Еврозоната вероятно ще доведат до известен отлив на ресурс, депозиран от нерезиденти в българските банки и ще окажат влияние върху банковите стратегии за поддържане на външни активи. Подобни развития ще се отразят на кредитния капацитет на банките и евентуално ще имат известен ограничаващ ефект върху кредитната експанзия. Подобен ефект ще има и подобряването на достъпа на банките до надеждна информация за кредитната задлъжнялост на техните клиенти.
Силният конкурентен натиск в банковия сектор ще продължи да оказва влияние в посока на намаляване на лихвите и известно облекчаване на нелихвените условия по кредитите. Очакваме обаче известно забавяне на скоростта, с която ще се свиват лихвените маржове. Тази вероятност е обусловена от оскъпяването на привлечения ресурс вследствие на изтеглянето на ликвидност от банковата система и нарастването на значимостта на финансовия ресурс от чужбина, съчетано с повишаване на лихвените нива на международните пазари.



Бизнес циклите
За изминалата година постепенно се открои и тенденцията за създаване на вътрешен бизнес цикъл, зависим както от експанзията на кредита, така и от фискалната политика на правителството. Секторите, които са най-пряко свързани и облагодетелствани от растежа на кредита или определени публични разходни програми, растяха с изпреварващи темпове – например, търговията с определени стоки за бита се разрастваше паралелно с улесняването на достъпа до потребителски кредити; строителните фирми, заети в публични инфраструктурни проекти, също получиха възможност за бърз растеж. Специфичен случай е пазарът на недвижимите имоти, който се движеше от поне три фактора, различни от традиционно описваните в моделите на търсенето и предлагането. За нарастването на цените допринесоха разширяването на ипотечните кредити, търсенето на имоти от чужденци и спекулативните очаквания за продължаващо увеличение на цените. Високите цени на недвижимостите пък стимулираха инвестициите в строителството, което се превърна във високоцикличен сектор на икономиката. Общото за цикличните сектори е, че трудно може да се каже каква част от растежа им се дължи на подобряване на производителността, и каква – на циклични външни фактори с краткосрочен ефект. За 2005 г. обаче трябва да се следят с повишено внимание всички сектори, които пряко спечелиха от кредитната експанзия и високите цени на недвижимите имоти през 2004 г.



Външна търговия
През 2004 г. наблюдавахме значимо активизиране на външнотърговския оборот, който вече надхвърля с около 1/5 размера на БВП. В най-общи линии подобно развитие беше предопределено от глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии и постепенното интегриране на българския бизнес в европейската икономика. Както многократно предвиждахме, световната конюнктура на меки пари и благоприятен пазар за капиталовите производства стимулира изкуствено тежките индустрии, което от своя страна се отрази върху динамиката на българския износ на суровини и незавършена продукция. Леките индустрии регистрираха по-слаб, но постоянен ръст. В основата на този ръст стои подобрената производителност и конкурентност, както и постепенно специализиране на икономиката в тези индустрии.

През 2005 г. не очакваме съществена промяна в динамиката на външнотърговските потоци. Очакваното забавяне на ръста на кредитирането вероятно ще повлияе до известна степен моделите на индивидуално потребление, но няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Продължаващото технологично обновление на икономиката и съответно увеличаването на инвестициите в основен капитал ще продължат да оказват влияние върху външната търговия от една страна чрез увеличаване на търсенето на вносни инвестиционни стоки, а от друга – посредством повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление (и внос) на енергийни ресурси.
Евентуалната промяна в световната конюнктура вследствие на предприетата от Федералния резерв политика на повишаване на лихвите и евентуалното затягане на паричната политика на ЕЦБ ще се отрази върху ценовите равнища и външното търсене на суровини. В тази връзка очакваме постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии още през следващата година. Риск за тежките индустрии, особено за енергоемките химическа и металургична, съществува и по линия на евентуално по-нататъшно увеличаване на цените на горивата.


Цени и инфлация
Българската икономика продължава да се развива в нискоинфлационна среда. Продължава – както през 2004 г., така и със сигурност през 2005 г. – процесът на изравняване на потребителските цени с икономиките от еврозоната. По-съществена от бизнес гледна точка е обаче динамиката на относителните цени – или относителното поскъпване или поевтиняване на определени стоки или услуги. Миналата година отбеляза рекордни цени на петрола и други базови суровини (най-вече – метали), и ниски цени на земеделски продукти. Както вече сме коментирали, високите цени на базовите суровини са в пряка зависимост от монетарната политика (в САЩ и еврозоната) и инвестиционното търсене в Китай – всяка промяна през 2005 г. ще оказва натиск за спад на тези цени.



Заетост и производителност
Прогнозата за пазара на труда в България продължава да е силно обвързана с държавните решения в областта на приватизацията. В началото на 2004 г. писахме, че при плахи стъпки в продажбата на държавни активи може да се очаква лек ръст на заетостта. По данни до септември заетостта в бизнес сектора на икономиката нарасна с около 3%. Частният сектор откри нови около 110,000 работни места, а около 30,000 съществуващи работни места бяха прехвърлени от държавата в частни ръце.
Както прогнозирахме, реалният ръст на производителността беше под 3%. Новите работни места обикновено са с по-ниска от средната производителност и затова средният ръст изглежда сравнително скромен.
Възможно е до края на мандата на сегашното правителство да бъдат прехвърлени в частни ръце още няколко десетки хиляди работни места. Съкращаването на част от заетостта в бившите държавни предприятие ще освободи ресурс на пазара на труда, а средната производителност ще регистрира по-значим растеж от този от миналата година. Възможно е следващото правителство да не бъде особено активно в сферата на приватизацията. В държавният бизнес ще продължат да работят поне 250,000 хиляди души. По-неясно е как ще се развива заетостта в бюджетната сфера, където в момента са заети малко под половин милион човека. Без значими реформи в сферата на образованието и здравеопазването няма изгледи за намаляване на бюджетната заетост. Но остава неяснотата за това доколко активно ще е следващото правителство в създаването на изкуствена заетост и разширяване на държавната администрация.

Растеж и натрупване на капитал в икономиката

Икономическият растеж в България продължи да се ускорява според данните на официалната статистика до средата на 2004 г. За трето поредно тримесечие икономиката увеличава скоростта, с която расте. В същото време инвестициите в основен капитал – главната предпоставка за бъдещия ръст на икономиката – леко забавиха темпа си на растеж. Продължаваме да твърдим, че българската икономика се намира под влиянието на “меката” парична политика, която определя световната конюнктура през последните две години. Затова не смятаме, че нивата на растеж над 5% ще се задържат до края на годината.

БВП нарасна с 5.1% за дванайсетте месеца до юни 2004 г.
Използваме малко по-различен начин да опишем икономическия растеж от популярния - сравняваме БВП за дванайсетте месеца към края на всяко тримесечие с предходните дванайсет месеца (това позволяват данните на официалната статистика). Последните данни – за второто тримесечие на тази година – показаха икономически растеж от 5.1% сравнен с предходните 12 месеца (от юли 2002 г. до юни 2003 г.)

Въпреки че икономическия растеж остава относително умерен, отчитаме значително засилваме спрямо преди година, когато икономиката растеше в под 4%. Историята от последните няколко години показва, че икономиката не може да достигне нива на растеж над 5.4%. Очевидно това умереното нарастване не е временно явление (виж графиката) – за по-бързо икономическо развитие ще са необходими решителни промени в бизнес средата.




Въпреки че след 2000 г. БВП расте със сравнително постоянни темпове между 4% и 5%, възможно е по-значимо забавяне на растежа. Това знаем както от историята (дори по време на макроикономическа стабилност през 1999 г. растежът се колебаеше между 0.2% и 2.3% на годишна база), така и от зависимостта на българската индустрия от изкуствено стимулираната индустрия в Европа. Знаем, че изкуствените стимули (чрез парична политика) за производителите на дълготрайни материални стоки в Европа няма да трае вечно, а пък паричната политика в САЩ вече е в процес на затягане. Променената световна конюнктура ще съкрати част от пазарите на българската промишленост (най-вече на базови суровини), като за преливането на ресурси в други сектори ще е необходимо време. Затова смятаме, че сегашните нива няма на растеж няма да се задържат, ако не настъпят някакви драстични промени на икономическия климат в България.




Капитализирането на икономиката забавя растежа си
Въпреки че няма съществени колебания в ръста на БВП след 2000 г., на два пъти имаше забавяне на растежа от над 5% до под 4%. И в двата случая забавянето беше предхождано от забавяне в инвестиционната динамика или “бруто капиталообразуването в основен капитал”. По принцип натрупването на капитал е основаната предпоставка за бърз растеж на декапитализираната българска икономика. Инвестициите растат значително по-бързо от ръста на БВП, като техния растеж има много по-големи колебания общия икономически растеж. През последните три години инвестициите са нараствали със скорост, която се променя между 7% и 23%.

Според последните данни за растежа инвестициите леко забавят растежа си – от 15.7% през първото тримесечие до 13.6% до средата на годината (изчислен на 12-месечна основа). Все пак това не е значително забавяне на фона на колебанията на ръста на инвестициите. Този ръст почти съвпада със средните очаквания на икономистите, които дават мнения в прогнозите на Industry Watch (виж таблицата).

Финансирането на инвестициите е продукт на вътрешните спестявания и на преместване на капитали от чужбина. Последните данни за платежния баланс показаха, че е по-двете линии има положителни развития – спестяванията възстановиха дела си в БВП от около 15%, а чуждите инвестиции осезаемо нараснаха. Според финансовата сметка на платежния баланс до средата на годината нетния приток на капитали е 2.25 млрд. евро, което над с над 1/3 повече от предходните 12 месеца. Въпреки че не целия от този прилив на капитали отразява натрупване на капитал, това ясно показва динамиката на чуждите инвестиции през последните дванайсет месеца.

Делът на инвестициите (включително изменението на запасите) достигна 23.4% от БВП за дванайсетте месеца до юни 2004 г.Това продължи тенденцията на нарастване на инвестициите като дял от произведения продукт в икономиката, който беше под 18% през 1999 г.



Увеличаването на търговския дефицит отразява нарастването на чуждите инвестиции.
Търговският дефицит достигна почти 11% от БВП, което е израз на нарасналия приток на чужди инвестиции. Увеличението на чуждите инвестиции доведе до увеличаване на вноса на инвестиционни стоки до средата на годината с над 335 млн. евро, а на суровините и материалите за производство – с над 616 млн. евро.

Търговският дефицит не е резултат от намаляване на спестяванията и следователно не е оснавание за опасения. В момента търговскят дефицит на България има дава положителни индикации – ръст на чуждите инвестиции. Дефицитът (и съответно чуждите инвестиции) се увеличиха като дял от БВП – от 5.4% през 2000 г. до 10.7% за дванайсетте месеца до средата на 2004 г.

В същото време БВП номинално растеше номинално с около 10% на година през последните четири години. Чуждите инвестиции номинално нараснаха около два пъти от 2000 г. досега.

Промяната на цените на основния капитал (или по-точно на активите, които попадат в тази категория на официалната статистика) е по-бавна от промяната на останалите цели (виж повече в индикатор във фокус). С други думи, относителната цена на капитала постепенно намалява, което е резултат от капитализирането на икономиката. Паралелен процес на всичко това е кредитната експанзия на търговските банки, която – продължаваме да твърдим – е положителен сигнал за икономическата динамика в България.