През 2008 г. българската икономика ще произведе 30 млрд. евро

Със сегашните темпове на икономически растеж, икономиката на България се удвоява в реално изражение за около 12 години. Измерена в пари, ръстът е значително по-бърз, но това не отчита инфлацията на еврото и лева.

Бърз ли е сегашният растеж?

Макроикономическата динамика не е друго освен просто събиране на микроикономически факти. Очевиден микроикономически факт е, че в пределната производителност намалява (общо взето независимо от вида на използваните ресурси) с увеличаване на количеството използвани ресурси. Казано по-друг начин, икономическият растеж логично би следвало да е по-бърз в една по-бедна на капитали икономика.

Това донякъде дава отговор на въпроса дали е достатъчно бърз сегашния растеж в България. В по-богати на капитал страни като Чехия и Полша растежът беше 5.8% през годината до септември. В България цифрите бяха съвсем леко по-задоволителни – 6.1% реален растеж за същия период.

Доказателства, че икономически растеж над 10% е възможен в Европа дори при относително напреднало развитие, постоянно идват от Балтийските пазари. Последните данни за Естония показаха растеж от 11.6%, за Латвия – 10.9%. Това е показателно как смели икономически реформи могат да направят „чудеса” в очите на академичните икономисти.

Българският растеж остава около два пъти по-бавен от това, въпреки че, измерена пари икономиката расте с около 14% годишно. Разбира се част от това е продукт на инфлацията на еврото и съответно на лева. Но трябва да се има предвид, че номиналният ръст е това, което има значение за т. нар. „догонване на европейските доходи”.

Важен е номиналният ръст на икономиката.

Икономиката на България, измерена в пари, достигна 23.8 милиарда евро през годината до септември. Измерен в евро, средният доход на човек от населението приближава по-бързо средният за Европа (отколкото показват сметките на база на реалния растеж). Все пак да припомним, че за изравняване на средните доходи в България с ЕС ще са необходими повече от 20 години при сегашния нива на номинален растеж.

Номиналният растеж на икономиката е важен и от фискална гледна точка. Дори както многократно сме отбелязвали, по-важен от реалния икономически растеж. Данъците най-често се плащат като процент от дохода (а не според физическия обем производство). Нещо повече, макро-рамката на българския бюджет трябва да се съобразява с „преразпределение до 40% от БВП”. Така че планирането на приходи и разходи трябва да става на база на очаквания за номинален ръст на икономиката.

Номиналните цифри са и от значение, когато правим равносметка колко ресурс се насочва за инвестиции и колко за текущо потребление. Според последните данни инвестициите в основен капитал надминаха 6 млрд. евро през дванайсетте месеца до септември. Едно евро днес купува по-малко индустриални стоки отколкото преди година. Цените на инвестиционните стоки са нараснали с около 7% според официалната статистика. Въпреки това инвестициите растат с около 1/5 в реално изражение – показателно за разрастването на дела на ресурсите, които частният сектор отделя за създаване на капитал.

Бизнес секторът расте по-бързо от БВП.

Бизнес частта на икономиката (това не включва земеделието и публичните услуги) достигна обем от близо 20 млрд. евро годишно. Неговият растеж беше рекорден през годината до септември – 17.9% номинално – само част от който дължим на подобряване на средната производителност. По-значима част от растежа дължим на разрастване на заетостта в година на намаляване на данъчното облагане върху труда.

Измерен по този начин, през продукцията на неаграрния бизнес сектор, растежът се ускори до 8.1% в реално изражение. Това е по-бързо от средното за последните три години (6.7%) и значително по-бързо от официалния показател за реален икономически растеж – БВП.

Ускорение на растежа забелязваме и при вероятно най-важният текущ показател – обема на индустриалното производство – който се увеличава с 8.8% в реално изражение до третото тримесечие. За това донякъде помогнаха високите международни цени на индустриалните суровини – бизнес цикъл в полза на тежките производства. Но на това отдаваме не повече от 2 процентни пункта от реалния ръст на индустрията.

По-скъпи горива през 2007 г,

За България три събития ще засегнат най-силно енергийния сектор. Това са увеличението на акциза върху течните горива, очакваните промени в условията на доставки на природен газ от “Газпром” и спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй. И трите ще доведат до повишаване на енергийните разходи за бизнеса и домакинствата.

Народното събрание все пак прие по-високите от очакваните акцизни ставки за течните горива. За масовите горива това ще означава допълнителен акциз от 10 ст. на литър, или 12 ст. с ДДС. Ефектът от акцизите ще бъде около 7% нарастване на крайната цена на горивата. Тежестта на облагането ще нарасне до 53% от продажната цена, спрямо 49% през 2006 г. Имайки предвид значението на течните горива в общото енергийно потребление в страната, общите разходи на бизнеса и разходите ще нараснат с около 1.7-1.8%.

Промените в акцизите не може да се разглеждат отделно от регулирането на безмитната търговия. Последното решение относно безмитните магазини оставя възможности за избягване на облагането в определени случаи. Съчетано с по-високите цени при продажба на територията на страната, това увеличава стимулите за контрабанда. Така губещи са потребителите в България и търговците на горива на вътрешния пазар, докато ще печелят част от операторите, които успеят да се възползват от новия режим, както и част от международните превозвачи, зареждащи на границите на по-ниски цени.

Междувременно цената на суровия петрол, се стабилизира в границите 47-55 евро за последните 12 месеца. Прогнози за краткосрочно значително поскъпване засега рядко се срещат в мненията на анализаторите. По наши изчисления, нарастване на цената на петрола с 5 евро на барел ще се отрази в ръст на крайната цена на горивата в България с около 3%. Запазването на цените на сегашните нива или лек спад биха неутрализирали ефекта от нарастването на данъчното бреме.

Паралелно с това се очаква и нов договор с “Газпром”, според който цените на енергоизточника ще растат. Засега не е ясно с колко. Промените в цените на природния газ ще имат най-силен ефект в химическата индустрия – там той се използва като суровина, а не като енергиен източник. В тези предприятия делът на разходите за газ в общите надхвърля 70%. Извън индустрията, използването на газ в икономиката е по-ниско с около 45% от това на течни горива, и затова макроикономическият ефект ще бъде относително ограничен. По-високите цени ще засегнат основно топлофикационните дружества, и оттам – разходите за отопление на домакинствата. Вероятен ефект и нарастването на потреблението на други източници на топлина. От своя страна това създава по-голямо търсене на енергоспестяващи технологии в новото строителство и санирането на стари сгради.

Имайки предвид регулативната рамка за определяне на цените на електроенергията, спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” ще доведе до по-високи средни разходи за производство на енергия. Това допълнително ще допринесе към растящата средна себестойност в системата, след по-скъпите очаквани доставки на вносни въглища. Не може да се предвиди реакцията на регулаторния орган, но съществува риск от повишаване на цените за част от потребителите. Паралелно с това обаче напредва процеса на либерализация на пазара и разширяване на достъпа до пазар със свободно договаряне, така че за голяма част от бизнеса е трудно да се предвиди при какви цени ще могат да получават електроенергия. Акцизът върху потреблението на бизнес абонатите ще даде отражение в рамките до 1% от средните разходи.

Добрата новина е продължаването на тенденцията за нарастване на енергийната ефективност. Делът на разходите за енергия в икономиката и потреблението на домакинствата трайно спада – както поради промяната на структурата на икономиката и повишаване на производителността, така и поради инвестициите в по-нови, енергоспестяващи технологии. Същевременно, голяма част от негативните влияния са еднакво валидни и за голяма част от останалите европейски страни, така че в относително изражение загубата конкурентност е минимална. Но при всички случаи възможностите за експлоатиране на предимства, основани на евтина енергия, са вече в миналото.

Валутният борд остава най-важната институция в икономиката

По засиления медиен интерес и запитванията от представители на дребния бизнес разбираме за известно безпокойство по отношение на бъдещето на български лев. Това се случва в навечерието на еврочленството на България. Паричната политика обаче остава вътрешен въпрос за България. Запазването на валутния борд – институцията, която гарантира стабилността на лева спрямо еврото – зависи от волята на българския парламент. През 2007 г. валутният борд и валутният курс към еврото ще се запазят, което трябва да е достатъчно като информация за всички, които се чудят дали да превърнат спестяванията си от лев в евро. Това очакваме да се запази и за един по-дълъг период – до евентуалното членство в Европейския паричен съюз, когато левът ще бъде заменен от еврото в размяната в България.

Откъде идва това ненужно безпокойство?

Колеги икономисти направиха необходимото през изминалата година да ни убеждават, че сегашният курс на лева към еврото е по някакъв начин проблем за България. Те препоръчваха малко или много преосмисляне на институцията на валутния борд или само на валутния курс, или по-просто казано, обезценяване на лева. Основанията им бяха в общи линии следните:

В България парите се увеличават значително по-бързо от парите в Еврозоната. Това теоретично означава, че левът преживява по-тежка инфлация от еврото и следователно може да се твърди, че е реално надценен при фиксирания валутен курс. В подкрепа на това твърдение беше и по-високата инфлация в България в сравнение с еврозоната (разлика от около 5 процентни пункта). За да се достигне до оптималните стойности на лева трябва да се потърси промяна на валутния курс, която да отнеме от стойността на лева.

Защо не трябва да се тревожим?

Парите в България ще продължават да растат по-бързо от Еврозоната и през следващите години. В една относително бедна на капитал икономика като българската банките ще продължават да увеличават кредитите си значително по-бързо от банките в Еврозоната. Досега кредитната експанзия се насочваше предимно към инвестиции в имоти. Имотите тук увеличиха цените си значително по-бързо от цените от цените в Еврозоната, като с това се изчерпа тази „инфлационна заплаха”. Вероятно ръстът на цените на имотите ще остане средно в рамките на 10-15 процента, което пак ще е по-бързо от еврозоната.

Инфлацията, така както я мерят официалните статистики в Европа и България, изобщо не може да се използва за оценка на това дали валутите се разменят по правилния валутен курс (т.е. не са нито надценени, нито подценени). Политическата полза от индекса на потребителските цени (ИПЦ) – официалното мерило за инфлация – е твърде ограничена, вкл. когато става дума за парична политика. За разлика от колегите в НСИ, когато ние говорим за “инфлация” на лева и еврото, имаме предвид обезценяването на валутите, измерени в количество материални стоки Ако измерим инфлацията на еврото и лева през цените на промишлените суровини, тя би била еднаква и за двете икономики (виж повече в рубриката „Икономически индикатори), защото тя е еднаква навсякъде, където се използва една и съща валута. Затова аргументите, свързани с ИПЦ, трябва да бъдат изоставени.

В тази връзка нека припомним и нашето очакване за промяната на ИПЦ през 2007 г. – вероятно „официалната инфлация” ще остане чувствително по-бърза в сравнение с еврозоната, някъде в диапазона 4-5 процента средно за годината. Поскъпването на труда в България ще остане значително по-бързо от поскъпването на труда в останалата част на Европа.

В каква валута да държим парите си?

Предстоящи плащания трябва да бъдат покрити с някаква ликвидност, но спестяванията е добре да се правят в т.нар. реални стойности. За текуща ликвидност – просто всеки трябва да прецени в каква валута са предстоящите плащания и да поддържа необходимата ликвидност в тази валута (за да ограничи валутния риск). За спестявания – тук възможностите стават все повече, като инвестицията в имот постепенно ще трябва да бъде изместена от други инвестиционни инструменти (като вложения във фондове или директна покупка на акции). Инвестициите в определени стоки също изглеждат подходящи при запазване на реалната стойност на спестяванията. Исторически погледнато, най-ефективно тази функция са изпълнявали благородните метали.

Инвестициите в България на прага на ЕС

Макар политиците и гражданите да чакат датата на формалното членство в ЕС, българският бизнес и пазарните играчи отдавна са част от общия европейски (и глобален) пазар. “Профилът” на страната като инвестиционна дестинация може да се обобщи в няколко макроиндикатора.

На първо място, правителството създава известна фискална рестрикция чрез високите бюджетни излишъци. И за 2006 г. се очаква той да бъде около 3% от БВП. Дългосрочният ефект от тази политика обаче е трайно свиване на държавния дълг. Това е особено видно при външния дълг, който е два пъти по-нисък от стойността през 2002 г. От своя страна, това намаление позволи по-изгодно кредитиране на частния сектор.

В номинално изражение, частният сектор дължи на външни кредитори около 13 млрд. евро. От тях около 3 млрд. са капитали, насочени чрез търговските банки към кредитиране в България. Останалите кредити финансират реалния сектор пряко, като около 45% от тях са близки по-характер до преки инвестиции – това са заеми, отпуснати от компания-майка за българската дъщерна компания. Само за първите осем месеца на 2006 г. кредита за частния сектор нараства с 1,6 млрд. евро, а вътрешнофирмените заеми – с още 850 млн. евро. Заедно с преките инвестиции чрез дялов капитал, този поток достига до 2,9 млрд. евро за първите девет месеца на 2006 г. Така външни източници “покриват” 60% от брутните инвестиции в основен капитал в българската икономика.

Заради високото ниво на бюджетния излишък от началото на годината, вътрешните спестявания не спаднаха заради високия дефицит по текущата сметка. Към средата на годината те се запазват на нивото от 2005 г. – 16,2% от БВП. Както изглежда, високият излишък ще поддържа тези стойности и до края на годината.

Същевременно инвестициите като дял от БВП нарастват значително – от под 24% през 2005 г. до близо 30% от БВП за 12-те месеца до юни 2006 г. Това се дължи основно на засиления приток на преки чуждестранни инвестиции – около 120% ръст за 9-те месеца на 2006 г. Банковият сектор забави темповете на кредитна експанзия за периода, дори “изнесе” значима част от активите си зад граница.

Ако погледнем напред, тази динамика поставя икономиката в следната инвестиционна рамка:

Вече е очевидна силната зависимост от достъп до международен капитал. От гледна точка на глобалните инвеститори, България вече е разпознаваема дестинация за насочване на капитал. Размерът на инвестициите до момента е достатъчно значим, за да поддържа активен интерес към страната.

Голям дял от външното финансиране е насочено пряко към бизнес сектора. Външният дълг на нефинансовия сектор достига 40% от БВП. Същевременно, външният кредит вече има приблизително същата значимост и размер като кредита на местните търговски банки. По отношение на бизнес-сектора, местния финансов сектор вече действа в условия на глобална конкуренция.

Противно на тежестта на медийно отразяване, домакинствата все още имат по-слаб достъп до външен капитал – както пряко, така и чрез кредитни потоци, управлявани от местни търговски банки. През последните месеци дори откриваме тенденция за увеличаване на нетните външни активи на банките – с други думи, те насочват спестявания навън, вместо да увеличават активното си кредитиране в страната.

Последните години показаха, че способността за абсорбиране на инвестиции е висока – противно на мненията за “прегряване” в икономиката. За три години инвестициите се увеличиха от 20 до 30 % от БВП, като само външния приток на капитал (преки инвестиции и заеми) нарасна с повече от 5 пъти. До момента няма никакви индикатори, разкриващи негативни последици (т. напр. показателите за стабилност на банковата система са добри, инфлацията е минимално по-висока). Като по-явен резултат виждаме поскъпването на активите (финансови и недвижими) и намаляване на безработицата с ръст на доходите. Вероятно през първите години от членството инвестиционният интерес ще се засили още - и по всички макроиндикатори личи, че икономическите агенти са вече готови за новите развития.

Цените на енергоносителите – поглед през търговията на България

Износът на стоки от България расте с по-бързо темпове от вноса според последните официални данни. За 12-те месеца до септември ръстът на материалния износ е близо 29% в номинално изражение (измерен в евро, а не в количество продукция). Номиналният ръст на вноса пък е 26.3%. Въпреки че т.нар. „дупка” в търговския баланс продължава да се увеличава с над 1 млрд. евро годишно, алармирането за макроикономически проблем около това започна да утихва.

През цялото време на този излишен дебат сме подкрепяли тезата, че търговският дефицит на България не е макроикономически проблем. Ако изобщо е проблем, то той е по-скоро политически, доколкото с такава аргументация бяха приети някои мерки от централната банка през последните години.

Продължаваме да следим отблизо развитието на външната търговия, която дава точна картина за развитието на българската икономика. Около 1/3 от номиналното увеличение на вноса се дължи на по-големия внос на суров петрол и природен газ (докладван от БНБ като обща цифра) – увеличение с около 1.1 млрд. евро през 12-те месеца до септември. Поглед към износа на петролни продукти ще покаже, че това е свързано с динамично разрастване на износа на петролни продукти от страната – около 760 млн. евро повече за този период спрямо година по-рано. Износът на петролни продукти расте близо два пъти, докато цените на петрола за периода скочиха с около 26%, т.е. говорим за реално увеличение на износа на петролни продукти с 52%.

Увеличението на бизнеса на рафинерията в България се отнася за време на поскъпване на петрола глобално. Търсенето количество горива не намаля с по-високите цени на петрола, а точно обратното. Нека припомним защо се случи така.

Зад увеличението на цената на петрола стоят преди всичко монетарни фактори. Меката парична политика в САЩ и Еврозоната намали покупателната способност на долара и еврото, измерена в индустриални суровини. Въпреки затягането на политиката, през последните 12 месеца суровините са поскъпнали с 34% в долари, като само металите са увеличили цените си със 64%. На този фон цената на петрола е намаляла относително, т.е. едно и също количество петрол сега купува по-малко други суровини. Все пак петролът не можеше да избяга от общото инфлационно развитие. Като при всяка инфлационна промяна на цените, след нея не задължително следва промяна в търсените количества.

От гледна точка на бизнес цикъла, в моменти на силна монетарна експанзия, бенефициенти са производствата с дълъг цикъл на завъртане на капитала, т.нар. „тежки” индустрии. Тъй като те са и по-енергоемки, търсенето на петрол някак логично се увеличи в този период. Потреблението на други енергоносители също расте. Добър пример за подкрепата, която оказа меката парична политика на „тежките” производства идва от сектора на металите. Износът от България беше един от най-бързо растящите последните две години в реално изражение. Сега картината е малко по-различна, макар че металите запазват водещо място по номинален ръст на износа. Все пак трябва да се има предвид, че измерено в количество продукция, ръстът на износа на металите намали чувствително темповете си.

По-скъпите метали и руди допринесоха с около 660 млн. евро за увеличаването на номиналния внос в страната. С приблизително толкова обаче скочи и износа на цветни метали от България, така че по тази линия не може да се търси причинител на по-тежък търговски дефицит. Увеличението на вноса на инвестиционни стоки с близо 720 млн. евро се равнява на около 2/3 от увеличението на търговския дефицит (другата 1/3, както отбелязахме, се дължи на увеличения внос на увеличения внос на суров петрол и природен газ). Самият търговки дефицит е близък като цифра до общия обем на вноса на инвестиционни стоки. Това е опит емпирично да напомним за източника на търговския дефицит – притока на чужди капитали в икономиката.

Монетарната инфлация донесе някои промени в относителните цени. Докато металите поскъпваха, другите суровини имаха по-кротка динамика – храните поскъпнаха само с 23% в долари, нехранителните земеделски стоки не промениха цените си. Казано по друг начин – сега продукцията на един фермер се разменя за по-малко количество други индустриални суровини. Това е част от бизнес цикъла, който облагодетелства тежките индустрии за сметка на останалите. Насочването на повече ресурс там е продукт на грешно сигнализиране в икономиката, в следствие на по-лесния достъп до капитал. Със затягането на паричната политика това трябва да се промени, като относителните цени претърпят корекции.

Да завършим с цената на петрола – тя ще следва бизнес цикъла и ще почувства затихването на динамиката на тежките индустрии; но успоредно с това не може да очакваме значими поевтинявания, тъй като петролът вече поевтиня с около 30% спрямо другите индустриални стоки през последната година.

Макро и микро поглед към бюджета за 2007 г.

След като проектът на правителството за държавния бюджет за 2007 г. вече е внесен в парламента, вместо икономически дискусии по същество “горещата” тема е финансирането на армията и политическото съгласие за увеличаване на акцизите за покриване на допълнителните разходи. В края на този материал коментираме средствата за отбрана. Преди това обаче трябва да погледнем по-общо на разходната част от публичните финанси –така, както ги вижда правителството.

Макрорамка и рискове

Правителството очаква растеж на БВП от 5.8%, цени на петрола от 65-66 дол. на барел, средногодишна инфлация от 4.4%, дефицит по текущата сметка от 11.8% от БВП, лихви по евро-кредити в рамките на 3-3.45%. Очакванията за ръст в туризма са 6%, а преките чужди инвестиции – да нахвърлят 10% от БВП.

Доколкото разходите са фиксирани, промените в макроикономическата среда трудно биха променили сумите, които правителството реално ще похарчи през годината. Единственият канал за подобни преразходи е евентуалното отпускане на целеви средства от преизпълнението на приходите, ако например цените на горивата надхвърлят заложените в плановете на ведомствата. Общият ефект от подобно увеличение на разходите ще е минимален. Доколкото трайната тенденция за спад в публичния дълг намали размера му значително, а операциите по замяна на облигации създадоха голям дълг с фиксирана лихва, нарастването на лихвите на глобалните пазари над очакваното също няма да има значим макро ефект върху разходите.

За сметка на това приходите са силно зависими от икономическата динамика. По-високият растеж пряко води до по-високи данъчни постъпления. По-високите цени на горивата и други базови суровини увеличават вноса и съответно – облагаемата основа за данъка върху добавената стойност. По-бързата от очакваното интеграция на трудовия пазар с този в ЕС (т.е. засилването на емиграцията на българи за работа в чужбина) ще оказва натиск за по-бързо нарастване на заплатите в страната, което ще увеличи дохода за облагане с осигуровки и личен данък. От друга страна, по-високите лихви ще свият възможността за печалба във финансовия сектор при кредитиране на местната икономика, и оттам – ще намалят приходите от данъци, плащани от финансовите институции.

Имайки предвид опита от последните години, и отчитайки краткосрочната динамика на икономическия растеж и промените в доходите от последните тримесечия, можем да очакваме, че приходите за 2007 г. ще надхвърлят заложените с между 1 и 1.2% от БВП, при запазване на разходите в прогнозираните стойности.

Структурни промени

Тъй като след последните политически събития става ясно, че разходите без вноската в бюджета на ЕС ще останат около 40% от БВП, то за критерий при оценката за “свиване” и “разширяване” на разходните пера можем да използваме делът им в БВП. Ако той е по-нисък през 2007 г. спрямо 2006 г., можем да отчитаме относително “свиване”, и обратно. Така разходите за заплати относително нарастват, което противоречи на декларираните намерения за оптимизиране на структурата на заетостта в бюджетната сфера. Видимо свиване отчитаме при разходите за издръжка, което според анализа на министерството на финансите се прави за да се компенсира изпреварващото нарастване на публичните инвестиции. Те пък се разширяват до 5.3% от БВП, от 4.9% през настоящата година. Субсидиите са най-бързо растящата група разходи, като нарастват с 40% в относителен план и достигат 1.8% от БВП. Намаляват трансферите (или осигурителните плащания), което засега не е резултат от структурни реформи, а от демографски промени. Добър знак е ограничаването на т.нар. резерв за непредвидени разходи, особено след значителния ръст в средствата пряко насочени към министерството на държавната политика при бедствия и аварии.

Накрая: за какво не достигат пари на министерство на отбраната?

Краткото обяснение е желанието на администрацията да спази поетият отпреди няколко години ангажимент за ниво на разходите за отбрана от 2.6% от БВП. По-дългото обяснение налага преглед на изготвения програмен бюджет министерството. Той обаче не дава пряка обвързаност между разходите по програми и конкретните цели, които трябва да се постигнат. Разделението между програмите е де факто разделение между родовете войски, и отделно се посочват общоадминстративните разходи и др. фиксирани разходи в министерството. Вероятно с аргументи за секретност, в програмния бюджет няма количествени данни за персонала и дълготрайните активи на министерството, което не позволява на външен наблюдател да оцени доколко разходите за обосновани при преследването на декларираните цели на всяка програма. Показателите за постигане на целите също не са публични. Това, което може да се анализира, е отношението между разходите за различни групи дейности, както и съотношението текущи и капиталови разходи във всяка програма.

Между другото подобни, макар и не изцяло еднакви, са и проблемите в структурата и съдържанието на осталите програмно-ориентирани бюджети за 2007 г.

Бъдещето на икономическата политика

Предлагаме на читателите на „Дневник” да излязат за момент от ежедневните полемики за държавните политики в България. Част от посланията за реформи вече не са актуални, други тепърва ще намират своя отзвук у широката публика. Връзката между раждането на идеи за икономическата политика и превръщането им поне в широкодискутирани предложения e вече много по-бърза в сравнение с преди седем или осем години. Нашите прогнози за бъдещата икономическа политика се основават на очаквания за формирането на идеите за такива, а не само на политическата им реализуемост. Ето какво смятаме, че може да се промени един ден, след като вече идеите за ниски данъци, приватизация и частно пенсионно осигуряване са вече „демоде” (в положителен смисъл, т.е. ще бъдат реализирани).

Академичните икономисти вероятно вече са научили урока си. До днес връзката между техните теории и политическата практика все още е объркана и отговорността за лошите икономически политики странно се размива. Истината е, че една политика най-често носи вреди заради грешна теория зад нея, а не толкова заради лоши намерения. Едно от нашите очаквания е, че теорията ще се доближи повече до политиката и теоретиците ще започнат да носят своята част от отговорността. В някои областии теорията е относително напреднала (например регулирането на конкуренцията) и там вече има добри практики на преливане на академични мозъци към регулаторните органи. Този процес ще се задълбочи.

Близостта на теорията до политиката ще донесе повече разум във формулирането на послания към електората. Елементарният здрав разум отново ще се върне в политическата реторика. Аксиомите на икономикса ще трябва да бъдат взети предвид от депутати и партийни лидери. Нека ги припомним:

1. ресурсите за ограничени, т.е. използването им за нещо има своята (алтернативна) цена,

2. човек е разумно същество, т.е. не абстракцията общество взима решения и действа, а отделния индивид, който преценява и се учи от грешките си,

3. знанието за икономиката не е концентрирано, т.е. цялото знание не може да се побере в главата на един човек или група организирани чиновници.

Обърнете внимание на последната аксиома – най-пренебрегваната и вероятно в основата на конфлита между социални и либерали разбирания за стопанството. Винаги е необходим механизъм за плавното предаване на информацията в икономиката, за да бъдат насочвани ресурсите към най-необходимото предназначение. Конкуренцията е засега единственият емпирично познат механизъм, в който свободното определяне на цените играе тази роля. Откривателските функции на конкуренцията бяха досега пренебрегвани от политиците, които търсеха директен подход към откритието (на по-високи доходи, заетост и т.н.)

Досега политическите послания бяха насочвани преди всичко към средния избирател, и следователно към средния работник, предприемач или фермер. Но не беше вземано предвид, че просперитетът е най-често продукт на индивидуални открития. Най-значимите стъпки към икономическото развитие са правени от индустриалци-иноватори, а не от конкретна индустриална политика. Досега се говореше за облекчаване и стимулиране на средния бизнесмен. Това е добре само по себе си. Но истината е, че най-тежките загуби се носят от блокирането на енергията на най-добрите, а не на средните бизнесмени. Политика насочена към деблокиране на мотивацията на талантливите може да донесе повече ползи на средния избирател от политики насочени (единствено) към средния предприемач и фермер.

Разбирането, че не всички ефекти от икономическата политика за измерими (вижте примера с блокираната предприемаческа енергия), вероятно ще направи някои политици по-предпазливи в предложенията си. Самата аргументация на предлагани политики трябва да се носи като тежест от тези, които предлагат (а не от тези, които се съмняват в политиките). Ако това логично дойде на мястото като политичски процес, неразумните политики драстично ще намалеят. Аргументирането не е лека задача и това ще трябва да го разберат политиците-иноватори.

Новото поколение политици идва с по-ясно отношение към икономиката. Те са тренирани в по-добри училища, макар икономическата теория да не се радва на пълен акаденичен консенсус (все още има значими различия в разбирането за функционирането на стопанството). Все пак свежата кръв в политиката ще донесе поне частично нова преценка за икономиката. Икономическата политика ще върви по този път, не е ясно с каква скорост обаче.

Новото жилищно строителство сваля доходността от инвестицията в имот

Средните цени на кв. м през третото тримесечие на 2006 г. достигат 856,7 лв. при 819.3 лв. за предходното тримесечие, или ръст от 4,6%. Първото място на Варна вече като че ли не е изненада за участниците на пазара – в началото на 2005 г. имахме подобно развитие. Иначе сред най-скъпите 5 града този път се появи Стара Загора, измествайки Русе. София, Варна и Бургас продължават да са значително по-скъпи от всички останали градове. При най-евтините локации също няма съществени размествания, като от тази група се “измъкна” Търговище, за сметка на изпадането на Ямбол. Там цените се движат между 240 и 290 евро на кв. м, като характерна е ниската активност на пазара, измерена през броя реално сключени сделки. Ценовата диференциация се сви, като разликата в средните цени между най-скъпите и най-евтините пет града спадна до 2.2 пъти, в сравнение с 2.3 пъти през второто тримесечие. Трябва да отбележим обаче, че ликвидността в малките градове все още е значително по-ниска, което прави подобни сравнения доста условни. Те пропускат и видимото сегментиране на пазара в рамките на най-големите градове с появата на нови, луксозни имоти, които са между 2 и 3 пъти по-скъпи от средните стойности за съответното населено място, и каквито почти отсъстват в “евтините” градове.

При все относително високия ръст на цените за страната като цяло, резки промени в отделните градове нямаше. Единствените двуцифрени поскъпвания (малко над 12%) за тримесечието отбелязваме в Благоевград и Смолян. Същевременно спад в цените имаше само в Кърджали, Ямбол и Ловеч. От по-големите и скъпи градове растеж над 6% отчитаме във Варна, Пловдив и Стара Загора. В София промяната от 1,4% е почти незначителна.

Ако разгледаме динамиката на годишна основа след края на 2004 г. отчитаме трайно забавяне на увеличението на цените. От началото на 2006 г. темповете са под 15% средно за страната. “Догонването” на цените в евтините населени места се вижда отчетливо, като те постоянно растат по-бързо от цените в скъпите градове. В градовете с най-активна търговия с имоти и най-високи цени промените в цените през 2006 г. са около 10% на годишна база, което е дори по-ниско от номиналния ръст на икономиката.

Това е логично следствие от активното ново строителство – или с други думи, “предлагането” на пазара се увеличи за да посрещне по-високото “търсене”. Местните власти издадоха 4782 нови разрешения за строеж през второто тримесечие, като общата им РЗП представлява рекорд за едно тримесечие – около 2.8 млн. кв. м. Жилищното строителство запазва доминиращо място в разрешенията за строеж – около 56% измерено и в брой разрешения, и в РЗП. Растежът на разрешенията за строеж остава силен (около 28%, измерен според РЗП на новите жилищни строежи). В същото време обаче регистрираме пето поредно тримесечие, през което растежът се забавя. Растежът се забави и в абсолютни стойности (в кв. метри, разрешени за строеж) до около 300,000 кв. м. от около 500,000 кв. м. преди година.

Бургас остава регионът с най-голям обем нови разрешения за строеж (близо 1.2 млн. кв. м. през годината до юни), както и с най-динамичен растеж на разрешенията сред четирите най-големи града, които концентрират около 62% от новото жилищно строителство. Спекулативно търсене на “втори дом” е едно добро обяснение за тези развития. Обаче трябва да се има предвид, че може би има и фундаментална причина, например някак по-динамична през последното време бургаската икономика привлича повече индустриално строителство от всеки друг град в България и представлява около 16% от цялото ново не-жилищно строителство в страната.

Бургас, Пловдив и Варна сега привличат около 44% от всичкото ново не-жилищно строителство в страната. Инвестициите на зелено сякаш се насочват главно към тези райони, както и към други от важните градове в южна България, особено Стара Загора и Хасково. Това би имало някои важно въздействия върху пазара на жилища:

• Според фундаменталните икономически фактори тези региони имат най-голям потенциал за растеж на цените, когато подобрения в производителността на труда бързо последват натрупването на капитал.
• Мащабното използване на ресурси за индустриално строителство е показателно за наличните ресурси и потенциално бъдещо предлагане на нови жилища (ако приемем, че цените на земята ще съответстват на плановете на инвеститорите).

За най-големите строителни компании изглежда сега е се правят по-големи печалби в търговски и промишлени проекти в тези региони от страната; следователно новите жилищни проекти по-скоро са изпълнявани от други компании, което оставя нишата на луксозните жилища относително неизпробвана.

В Пловдив трудът е с 25% по-евтин от София

В материалното производство нетна заплата от 300 лв. вече трудно може да осигури работници в повечето от най-големите градове на България. Това означава, че ако се плащат всички дължими данъци, разходите за един базов (неквалифициран) работник вече надминават 450 лв. месечно в градове като Пловдив и Стара Загора например. В другия най-голям сегмент на пазара на труда – т.нар. среден „скилсет” (skill-set)– все по-често се срещат четирицифрени оферти на пазара на труда.

Тук не става дума за т.нар. „специалисти” на пазара на труда – с дълъг тренинг, формална диплома и специфично знание (като лекари или строителни инженери) – а по-скоро за „оборотните” служители и работници, които могат лесно да сменят фирмите и дори индустриите. Традиционно изследваме пазара на неквалифициран труд, но от тази есен започваме анализ и на сегмента на работни позиции, които изискват среден „скилсет”.

За позицията на „контролер на качеството” в малка фабрика ще се изисква по-скоро инженерна грамотност и бързо схващане на новостите отколкото формална диплома от университет. Средният “скилсет” е събирателен термин за позиции, които изискват определени способности и умения (но не специализирано знание) като език, възраст, бърза адаптивност и т.н. Те обикновено са такива, при които служителите лесно могат да сменят фирмата или бранша, ако имат желание да придобиват ново за тях и полезно за работодателя знание. Допускаме, че типичният среден „скилсет” служител ще владее базово английски, ще е на възраст между 25 и 45 години, ще може да се адаптира бързо в нова среда и да придобива нови за него функции.

В последния ни доклад Biggest Cities Review твърдим, че София предлага най-скъпият труд за позиции, изискващи среден „скилсет”. Другите големи градове са далеч назад, като предлагат доста по-евтин труд за такива позиции. Дори във Варна и Бургас, където неквалифицираният труд е близък по цена до софийския, “средните” позиции получават с около 26% по-малко.

Предимството на София е очаквано най-малкото поради две причини. Първо, концентрацията на висша държавна администрация с по-високи заплати от средното за страната изкривява пазара на труда „нагоре”. Второ, знаем, че София предлага най-производителните работни места. Това е заключение от сравнението на цените на базовия (неквалифициран) труд, което правим вече година. София предлага най-скъпия базов труд, като най-близки до нея по този показател са големите морски градове, Варна и Бургас, където трудът е с около 10% по-евтин. Във втория по население град Пловдив трудът е с около 25% по-евтин от столицата.

Данните за базовия труд използваме за изчислението на нашия регионален индекс на „цената на живота” (или разходите за живот). Част от потребителската кошница съдържа услуги, които не се търгуват между регионите, т. нар. “нетъргуеми” продукти. Допускаме, че цените на нетъргуемите услуги са относително точно отражение на разликите в цената на базовия труд. Следователно животът е най-скъп в София, непосредствено следван от Варна и Бургас. Казано с други думи, един лев купува най-малко потребителски стоки и услуги в тези градове.

Все пак е важно, че всеки потребител ще почувства по индивидуален начин разликите между регионите. За стилизиран пример допускаме, че хората с по-ниски доходи потребяват по-малко услуги. Следователно за тях разликите между градовете ще са по-незначителни отколкото за хората с по-високи доходи.

Продължаваме да твърдим, че основната причина зад регионалните разлики е различната материална производителност. В градове с повече капитал и съответно по-производителни работни позиции е относително по-скъпо да се наеме работник. В допълнение към това обаче влияние оказва по-значимата международна интегрираност на някои градове, което създава повишено търсене на труд. Това може да е по линия на туризма (например Бургас), но може да бъде и по линия на търговията (например Хасково).

Сравнението на цените на труда прави очевидни два интересни факта. Първо, силната интеграция между близки градове. Като пример цената на труда в Пловдив и Пазарджик е почти еднаква. Не еднакви, но все пак много близки са базовите заплати в Сливен и Ямбол. Но в други региони преливането на ресурс е сякаш по-плахо между градовете – например във Варна трудът е с около 35% по-скъп от Добрич.

Какво предлага българската икономика в глобалната размяна?

През последните няколко години, до голяма степен поради позицията на МВФ, българската експертна общност се занимава твърде често с динамиката на текущата сметка на платежния баланс. Липсата на единен фокус в дебатите е очебиен – така например, текущата сметка се свързва с бюджетния баланс, с регулациите на банковия кредит, с индустриална политика и др. под. Като аргумент, тя е в помощ както на правителството – когато трябва да защити свои политики, така и на опозицията, която посочва дефицита като индикатор за провал на властта.

Наличието на дефицит конвенционално се смята за риск пред конкурентноспособността на икономиката. Тук отново има известно объркване, тъй като някои посочват дефицита като последица, а други – като фактор – за ниска конкурентноспособност. Но логиката е една – щом изнасяме по-малко, отколкото внасяме, значи “губим”, и следователно нещата не са наред.

Така обаче не отчитаме фактора “време”, или с други думи – инвестициите в бъдещето. Когато чужди спестявания се насочат към българската икономика, това позволява текущото потребление вътре в страната да нарасне, без да има намаление на вътрешните спестявания. Така за определен период е възможно да се внася повече, отколкото се изнася. Можем да кажем, че в момента, освен традиционни стоки и услуги, България изнася и своеобразна “опция върху бъдещето” – давайки възможност на чуждестранни инвеститори да поемат риска и да стартират дейност у нас.

На малко по-микро ниво можем да зададем въпроса “какво изнасяме”, или с други думи – какво предлагаме на глобалния пазар. Ако погледнем последните данни се получава следната картина:

“Опция върху бъдещето”. Действително, преките инвестиции за 8-те месеца достигат 1755 млн. евро, с 82% повече от 2005 г. Ако прибавим и външните кредити за около 1,3 млрд. евро, излиза, че местната икономика “продава” тази входна виза на чуждестранните инвеститори за около 3 млрд. евро само за месеците от началото на годината. Тук е важно да споменем, че търговските банки за периода играят минимална роля, дори за август те “изнасят” около 700 млн. евро.

Суровини и материали. Тук международната конюнктура играе благоприятна роля, като ръстът от началото на годината е 31,8%, а общия износ достигна 3462 млн. евро. Трябва да отчетем обаче, че добавената стойност не се увеличава със същите темпове, тъй като енергийните разходи също нарастват значително. Средносрочно предизвикателство е нарастващата цена на работната сила и очакваната допълнителна емиграция към страни от ЕС, които могат да застрашат конкурентността на предприятията от сектора. Цикличната зависимост е очевидна, и би се проявила при всеки спад в цените на базовите суровини.

Потребителски стоки. Тук ръстът е скромен - 7,8% - но пък местните производители не са облагодетелствани от природни предимства както при добивната индустрия. В този смисъл задържането им на глобалния пазар изисква повече усилия. Износът наближава 2 млрд. евро за осемте месеца, като текстилната индустрия вече отбелязва спад в растежа до 4,7%, но пък мебелните производители изнасят с 13% повече от 2005 г.

Инвестиционни стоки. Впечатляващ е ръста на износа в тази група продукти – 23,8%. Заедно с потребителските стоки, тук отчитаме ефекта на технологично обновление и подобряване на управлението след масивното навлизане на чужди инвестиции.

Енергийни ресурси. Тук говорим за преработка и реекспорт най-вече на петролни продукти, при които ръстът е над 100%. Подкрепяни от високата цена на петрола, местните преработватели се оказват в конкурентна позиция заради ниските си разходи и наличния капацитет. Това предимство вероятно ще се запази в средносрочен план, но ниска цена на петрола или глобално изместване на инвестициите може да доведе до рязък срив.

Туризъм. Ако поставим сектора в сравнителен план, той расте относително бавно. Ако трябва да оценим конкурентноспособност, допълнителни притеснения създава и фактът, че пътуванията на българи зад граница растат два пъти по-бързо 10,8% към 5,5%.

Накрая трябва да въведем и една нова категория “износ” – този на работна сила. Емиграцията не е ново явление, но с отварянето на трудовия пазар на ЕС ще се превърне в по-значим икономически феномен. Към момента, по оценки на БНБ, работещите в чужбина генерират паричен поток към България от около 1,3 млрд. евро (до август). Отчитаме известен спад в този поток – ако това означава, че все повече българи прекъсват връзките си с българската икономика и се установяват трайно в други страни, работодателите тук ще изпитват все по-сериозни притеснения в близко бъдеще.

Монетарна експанзия и недвижими имоти

Някои икономисти твърдят, че монетарната експанзия е водещ фактор зад промените на цените на активите в България, в това число на недвижимите имоти. Нещо повече, твърди се, че ако банковият кредит расте „твърде бързо”, това може да доведе по някакъв макроикономически проблем.

Наистина, увеличението на количеството пари в икономиката до момента върви ръка за ръка в увеличение на цените на активите – основно недвижимите имоти, но до някаква степен и цените на ликвидните акции в България. Но не съвсем коректно да твърдим, че от едното следва другото.

Търсенето и предлагането на кредит следват определена микроикономическа логика. От страна на търсенето, хората ще се опитат да финансират чрез кредит определен проект, да кажем строителство, само ако очакват определена възвръщаемост, която да е по-голяма от лихвата по кредита. Това означава, че търсенето на кредит се движи от очаквания за някакво увеличение на цените на имотите.

От страна на предлагането на кредит, докато доходността и риска на подобни строителни проекти надделяват над други, банките ще ги предпочитат, и по нищо не личи това време да е отминало. При други равни условия, ипотечните кредити ще продължават да бъдат предпочитани по ред причини.

На макроикономическо ниво тези отношения се проявяват като бърз ръст на обшия кредит и относително бърз ръст на количеството пари в икономиката (виж графиката в рубриката „Икономически индикатори”). Така монетарната експанзия е по-скоро резултат от очаквания за по-висока възвръщаемост на активите в икономиката, отколкото причина за покачване на техните цени.

Притокът на чужди спестявания в икономиката до някаква степен минава през банковата система. Тази част от тях, както и другата част – преките инвестиции – са привлечени в България именно заради очакване на по-висока възвръщаемост в сравнение с други пазари. Обаче има ли наистина макроикономически проблем?

Колеги икономисти споменават за няколко възможни заплахи:

-натиск върху инфлацията,

-надценяване на лева и проблем с конкурентността на българските фирми,

-„спукване на балона” на цените на имотите.

Инфлацията

Измерена през цените на промишлените суровини, инфлацията на лева и еврото са еднакви, т.е. цените на житото, медта и памука растат с еднаква скорост в лева и евро. Това не е така, ако сравним индексите на потребителските цени (ИПЦ), но както сме отбелязвали, не е сред най-точните измерители на инфлацията на една валута. Все пак дори да беше, ИПЦ не чувства натиска на бързата експанзия на парите, която резултира основно в промяна на цените на активите, а не на потребителските цени.

Надценяване на лева

В Еврозоната и България се използва една и съща валута, обаче в България парите се увеличават три пъти по-бързо парите в Еврозоната. Това теоретично означава, че левът преживява по-тежка инфлация от евртото и в тази матрица може да се твърди, че българската валута е „реално надценена”. Това се потвърждава и от сравнение на ИПЦ в двете България и Еврозоната – ако ИПЦ отразяваха „реалната” обезценка на лева, то той щеше да се обезценява по-бързо от еврото. „Надценяването” на една валута, твърдят учебниците, може да доведе до загуба на конкурентност.

Тук се появява следният труизъм: По-бързото увеличаване на наемите и цените на имотите в България в сравнение с Еврозоната (това за което се отнася основно увеличението на парите) означава по-бързо увеличение на разходите на фирмите в България. Да, очевидно, при други равни условия, те губят конкурентност. Но създаването на един бизнес би следвало да включва очаквания за по-високи цени на имотите и наемите, т.е. на микро-ниво бизнес плановете вероятно са отчели по-бърз ръст на цените на имотите в България в сравнение с Еврозоната. В този си вариант „надценяването на лева” едва ли е проблем.

„Балонът” на имотите

Само по себе си поскъпването на имотите не е показателно за нищо. То трябва да бъде съпоставено с други ценови промени, за да даде някакъв сигнал. В България цените на имотите продължават да растат по-бързо от другите цени (виж таблицата в рубриката „Икономически индикатори”). Все пак за този период – годината до Q1 2007 – златото поскъпна с 12.3% в евро, а инфлацията на европейската валута беше 10.8% (измерена чрез цените на промишлените стоки). Това означава, че поскъпването на имотите в България реално е било около 10%. Това е трябва да ни отдалечи от подозренията за „спекулативен балон”. Съпоставена с други видове инвестиции доходността на имотите е относително умерена през последните две години.

С колко могат да се намалят данъците през 2007 г.

За първите осем месеца натрупаният излишък е 1 990 млн. лв. Приходите в консолидирания бюджет растат с 10,4% в сравнение със същия период на 2005 г., а разходите – с 5,3%. Ако тенденцията се запази до края на годината, данъчната тежест отново ще достигне 43% от БВП, а излишъкът вероятно ще надмине 4%. Още повече, заради високият дефицит по текущата сметка, “буферът” в бюджета (т.е. доизхарчването на 7% от планираните разходи) почти сигурно няма да бъде усвоен.

Всичко това поставя въпросът какви можеха да са данъците за тази година, ако целта бе да се поддържа бюджетен баланс. За данъкоплатците обаче важният дебат е какво може да се направи за 2007 г.

Ако икономическият ръст се запази, а събираемостта не се влоши (при все, че през последните години тя се подобрява), данъчното облагане ще продължи да генерира излишък и през следващата година. Следователно балансираният бюджет позволява намаление на данъчните ставки. Имайки предвид структурата на публичните приходи, подобно равномерно намаление на ставките би означавало ДДС от около 15%, корпоративен данък от 11%, скала за облагане на доходите от 16-20%, сумарна осигурителна тежест с около 8 процентни пункта по-ниска. Ако обаче оставим ДДС непроменен, можем да намалим корпоративния данък до 10%, да възприемем предложението на ОДС за ставка за физическите лица от 17% с необлагаем минимум, и да свалим пенсионната вноска с цели 11 пункта до 12% - на практика, наполовина.

Възможни са много подобни комбинации, при това – само въз основа на статично разпределяне на излишъка. Но намалението на данъците води до по-висок растеж и по-висока събираемост в средно- и дългосрочен план. Така с ниски ставки могат да се събират повече средства.

Допълнително трябва да отчетем, че бавният темп на нарастване на разходите (5,3% до август) е постигнат с минимални реформи за повишаване на ефективността в публичната сфера. Така че предходните данъчни предложения дори не отчитат значителните спестявания на разходи, които могат да се постигнат при промени в начина, по който се създават публичните услуги. Минимален “пакет” от реформи – ограничаване на субсидиите, съкращаване на числеността на администрацията, концесиониране на част от инфраструктурата – би позволила дори по-големи данъчни намаления още през първата година. Тук дори не споменаваме по-дългосрочни действия в здравеопазването и образованието.

До момента изглежда, че партиите, представени в правителството, обсъждат намаление на корпоративния данък и осигуровките. По данъка върху доходите на физическите лица изглежда се е получил компромис между желанието на БСП да наложи наказателна 28%-на ставка и съпротивата на НДСВ и ДПС, които се позовават на коалиционното споразумение. Няма смислено обяснение за последните идеи за намаление на корпоративния данък от средата на годината. Освен очевидните трудности при прилагането, такова решение не постига ефект. Ако ставката от 10% е плашеща за ляво-мислещите в правителството, тогава нека ставката стане 12 или 12,5%, но от началото на годината. По отношение на осигуровките проблемът стои с фундаментално грешното разбиране, че сегашната разходо-покривна система е отделена от централния бюджет и някак се “самоподдържа”. Тъй като дори в момента пенсионният фонд на НОИ е в дефицит, тази логика подсказва не намаление, а увеличение на вноските. С такова разбиране не може да се постигне нищо смислено. Крайно време е да се приеме, че финансирането на доходите на сегашните пенсионери е част от общата социална политика, и че няма начин при очертаващите се демографски тенденции и глобализиране на пазара на труда разходо-покривния “стълб” да се финансира самостоятелно.

Важно е да се отчитат и реформите в други държави. Доколкото намалението на ставките в България през последните години е силно позитивно, подобни реформи са правени в много европейски страни. Така 7 от новоприсъединилите се към ЕС имат по-ниска обща данъчна тежест от България. Намаленията на ставките от 2007 г. е не само възможно, но и нужно за запазване на международната конкурентноспособност на страната.

37% от ресурсите в неаграрния бизнес се насочват за инвестиции

Икономиката на България, измерена в пари, достигна 22.8 милиарда евро през годината до юни 2006 г. Второто тримесечие на тази година отбеляза безпрецедентен номинален растеж на брутния вътрешен продукт от 17% (на база на същото тримесечие година по-рано). В същото време реалният икономически растеж се запази на близки нива от миналата година – 5.5% на годишна база.

Номиналният растеж на икономиката е рекордно бърз заради рекордната инфлация на еврото – резервната валута на българския лев. Тази инфлация не е отразена точно в индекса на потребителските цени, но добре проличава в индексите на промишлените цени. Според “дефлатора на индустриалното производство” в националните сметки цените в индустрията през второто тримесечие са с 15.7% по-високи спрямо година по-рано. Не толкова голяма, но все пак значим, е ръстът на цените на инвестиционните стоки – над 8%.

Средно на един българин се падат близо 3,000 хил. евро продукция годишно. Инфлацията на еврото означава, че тези пари днес купуват по-малко стоки отпреди. Но тя не е равномерно разпределена върху всички стокови групи. Обезценката на еврото се изрази основно в поскъпване на промишлените суровини, златото и енергоносителите. Падането на цените на редица услуги (телекомуникациите например) и задържането на цените в леките индустрии (масовите дрехи не поскъпват) не позволи тази инфлация да бъде отчетена в средните цени за крайни потребители. С други думи, ако измерваме т. нар. “реални” доходи с количества от средната потребителска кошница, те се увеличават по-бързо отпреди.

Ако обаче измерваме реалните доходи (и реалната производителност) в количества индустриални стоки, ще видим забавяне на растежа им. В неаграрния бизнес сектор – който изключва публичния сектор и земеделието – ръстът на добавената стойност се забавя до 6.4% през годината до юни. За сравнение този ръст беше 8.1% през миналата година.

Производителността на един човек расте едва с 1.3% в реално изражение. Средният ръст на производителността е 3.4% през последните две години и половина. Забавянето е свързано с бързото разширяване на заетостта. Част от обяснението е в увеличаване на регистрираната заетост след намаляването на осигурителните ставки. Повечето от “изсветляването” на икономиката очаквано е свързано с нископроизводителни работни места.

Ръстът на индустриалното производство също се забавя. Измерен на годишна база, той е 6.7%, а беше 7.4% година по-рано. В същото време обаче инвестициите в основен капитал продължават да растат динамично – с 21.7% за годината до юни. Образуването на капитал достига 6.9 млрд. евро годишно и за него се използват 37% от ресурсите в неаграрния бизнес (този дял беше 24% преди три години).

Цифрите за икономическият растеж традиционно се използват в политическата реторика като постижение на правителството. Това не е съвсем точно за икономика, в която 90% от заетите в неаграрния бизнес имат частен работодател. Все пак трябва да се отбележи, че правителството има какво да направи, за да ускори тази динамика. Няколко области изискват сериозно осмисляне, когато партиите пишат програмите си за следващите избори. Емпирично погледнато, по-бърз растеж е възможен за икономика като българската. Запазването на нивата около 5-6% не би следвало да се тълкува като политически успех, ако не е направено поне следното:

-продължаване на приватизацията на държавните активи; прехвърлянето в частни ръце на активите би освободило конкурентния натиск и достъпа на частни капитали до индустрии, които в момента са обречени да бъдат държавен домейн с бавен или нулев ръст на производителността;

-преосмисляне на модела на “публични” услуги – като транспорта и комуналните услуги – и превръщането им в конкурентни сектори с достъп на частен капитал; финансирането на услугите трябва да избягва в най-пълна степен скритото субсидиране на потребители;

-продължаване с реформата на социалните сфери - здравеопазването и пенсионното дело ще трябва да стават все повече услуги и все по-малко “социално дело”; образованието трябва да ги последва в реформата.

Външната търговия и членството в ЕС

Както изглежда, България ще стане член на ЕС от 1 януари 2007 г. Така спекулациите за икономическите ефекти от забавянето с една година вече са по-малко актуални. Тук обобщаваме очакванията на експертната общност за най-видимите промени, които бизнесът ще почувства – включително с евентуалното налагане на предпазни клаузи.

От гледна точка на България, присъединяването към ЕС в първоначално договорения срок означава като цяло по-бързо интегриране на националната икономика в световната, по-висока конкурентоспособност и в крайна сметка тласък за икономическото развитие. Очаква се членството в ЕС да стимулира външната търговия и да засили конкуренцията на вътрешния пазар, да даде допълнителни стимули на местните фирми за подобряване на производителността и ефективността, да открие нови пътища за трансфер на технологии и ноу-хау, и в крайна сметка да доведе до устойчив ръст на производството и производителността на труда. От макроикономическа гледна точка това ще доведе до по-нататъшен спад в безработицата, понижаване на инфлацията и намаляване на бюджетните дисбаланси.

С присъединяването на България ще отпаднат и последните тарифни и нетарифни ограничения за търговията. Въздействието на членството в ЕС върху търговията зависи от способността на предприятията още повече да разширят достъпа си до пазарите на ЕС, особено за селскостопански стоки и услуги (които не са включени в Споразумението за асоцииране). Неограниченият достъп до общия пазар разкрива значителни възможности за увеличаване на износа, както и за усвояване на някои ползи, произтичащи от икономии на мащаба. Всяко забавяне и ограничаване на този достъп би направило българските стоки по-уязвими, би затруднило проникването на българския износ на пазара и би облагодетелствало местните монополи (плод на национален протекционизъм), които в противен случай ще бъдат разбити в резултат на налагането на свободното движение на стоките.

Ако България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., фирмите, които спазват стандартите и разпоредбите на ЕС ще станат по-конкурентоспособни от останалите, което ще породи няколко последствия. Първо, фирмите които отговарят на стандартите на ЕС ще имат по-широк достъп до пазара на ЕС (както и до други пазари). Второ, фирмите, неспазващи изискванията могат да станат обект на пазарни “санкции”, т.е. ще бъде оказван силен пазарен натиск за прилагане на стандартите на ЕС. Трето, очевидно много предприятия просто не са в състояние да направят нужните инвестиции, за да изпълнят изискванията на ЕС, каквато и да е датата на присъединяване. Фирмите, които не могат да понесат разходите за постигане на съответствие, ще бъдат изтласкани от пазара. Навярно този процес ще бъде свързан с плащането на тежка цена за адаптацията и ще доведе до временно понижаване на ръста на заетостта и доходите. Същевременно той ще създаде възможност за по-рационално преразпределяне на ресурсите за сметка на изкуственото поддържане на нежизнеспособни местни предприятия.

Присъединяването на страната през 2007 г. предполага свободно движение на работна ръка и засилена конкуренция на пазара на труда. Много българи ще получат възможност да работят легално в страните от ЕС, които не са въвели ограничения, в това число и българите, които понастоящем работят нелегално там. За тези българи ще отпаднат рисковете, произтичащи от нелегалната заетост. Същевременно ще се създадат предпоставки за увеличаване на паричните преводи към България, което ще окаже голямо въздействие върху разполагаемия доход, спестяванията, личното потребление и инвестициите в България.

Ако България не стане член на общия пазар от 2007 г., това ще означава забавяне на достъпа до някои стоковите пазари на ЕС. Българският износ на потребителски и инвестиционни стоки ще пострада особено, а те представляват респективно 22% и 9% от целия износ на страната. Трябва да се отбележи, че значителен дял от българската промишленост изнася стоки, които са чувствителни към нетарифни бариери, като например храни и селскостопански продукти (10% от целия износ), облекло и текстил (20%), машини и техника (16%).

В такъв сценарий обаче по-големият проблем е отлагането на свободното предоставяне на услуги. Най-важните за пазара са както т.нар. “регулирани професии”, така и финансовите услуги, които подлежат на тежко местно лицензиране към момента. Такова решение ще забави и конкуренцията при предоставянето на услуги, като така ще облагодетелства някои метни доставчици, които понастоящем се радват на почти олигополно положение на българския пазар. Добавената стойност във финансовия сектор расте по-бързо от цялостното нарастване на БВП; към 2005 г. делът й в брутната добавена стойност на българската икономика вече надвишава 4.5%. Такова решение ще навреди на потенциалната експанзия на финансови компании от ЕС, както и на българските потребители, които ще страдат от липсата на конкуренция на вътрешния пазар.

В пенсионното осигуряване реформата трябва да продължи

Увеличаването на минималните “прагове”, върху които се работодатели и работници са длъжни да начисляват осигуровки, може да изглежда добре решение за пенсионната индустрия. Но това е така само на пръв поглед. По-високите осигурителни прагове означават по-висока обща данъчна тежест върху наемането на труд. Това ще се изрази в по-малко възможности за официално наемане на работници при други равни условия.

Пенсионната индустрия е една от най-динамично развиващите се в момента в страната въпреки тежкото регулиране и бавното оттегляне на държавната разходно-покривна система. Към средата на 2006 г. пенсионните фондове по втория и третия стълб управляват нетни активи (т.е. пенсионни спестявания) за около 1.26 млрд.лв., отбелязвайки годишен ръст от над 34%.

Последните години пенсионният бизнес натрупа достатъчно активи и опит, за да докаже, че може да е достоен заместител на системата на преразпределение на доход между поколенията. В началото на “реформата” на пенсионното дело, може би някъде през 1998 г., се говореше за преходен период, през който новите институции на свободния пазар да докажат, че могат да заместят държавния НОИ в “осигуряването на гражданите”. Сега би следвало този преходен период да е приключил, т.е. време е за истинските реформи.

Българският бизнес реагира положително на намаляването на осигурителната тежест тази година. Регистрираната заетост продължи да расте с бързи темпове, а заплатите отбелязаха рекорден растеж от над 12% годишно. Приходите на държавните осигурителни фондове не намаляха, а активите в частните универсални пенсионни фондове се увеличиха с близо 200 млн. лв. през годината до юни. Намаляването на общата данъчно-осигурителна тежест в съчетание с увеличената вноска за допълнителното задължително осигуряване до 4% бяха в основата на този успех.

Дебатът в момента сякаш е фокусиран върху осигурителните прагове, а това не изглежда най-важното. Ако осигурителната тежест намалява, “праговете” сами ще растат, следвайки реакцията на бизнеса към облекчените условия да създават заетост. От своя страна очевидно работещите осъзнават нуждата от “спестяване за старини” (което не ясно защо се нарича “осигуряване”, при положение че старостта е общо взето сигурна като събитие). Активите на доброволните пенсионни фондове растат с около 22% годишни и достигат 445 млн. лв. към средата на годината. Трябва да се има предвид, че това е само е един от механизмите на спестяване.

Значението на пенсионната индустрия в българската икономика ще продължава да расте. По наши изчисления частната пенсионна индустрия в България управлява над 6% от финансовото богатство на населението, докато в старите страни-членки на ЕС (ЕС-15) този дял е средно около 14%. Друго интересно сравнение – богатството на населението в градска жилищна собственост е около 42 млрд. лева или 65 пъти повече от богатството в пенсионни фондове. Това постепенно ще се промени, като жилището ще представлява все по-малък процент от спестяванията за старини.

За разлика от държавната “разходно-покривна” система, която управлява неясни и неизказани обещания между поколенията, частната пенсионна индустрия управлява реални спестявания. Реалните спестявания са доход, който първо е бил произведен и после е не е бил изконсумиран. За да се запази във времето, този доход трябва да финансира създаването на активи, които да произвеждат доход в бъдеще. За да управляват тези пари, пенсионните фондове имат нужда от стабилна законодателна рамка, но не и от ограничения на техните инвестиционни възможности.

Либерализацията на пазара вече започна – с промяната на кодекса за социалното осигуряване, която премахна преференциалния достъп на държавата до пенсионните спестявания, както и ограниченията пред инвестициите в чуждестранни ценни книжа на емитенти от ЕС. Но има още дълъг път да бъде извървян и колегите от комисията за финансов надзор трябва да са лидери в промотирането на по-облекчен режим. Слабата конкуренция, в каквато резултираше досегашният режим, не е била добър приятел на никоя индустрия, включително финансовата. Действащият до момента режим унифицираше до голяма степен продуктите, които фондовете можеха да предлагат.

От рестрикциите досега нямаше особена полза за никого, най-малкото за спестителите, които държавното регулиране би следвало да подкрепя.

Глобалното “охлаждане” на пазара на недвижимости започва от САЩ

Данните за пазара на жилища в САЩ затвърдиха тенденцията от последните месеци за спад в продажбите както на стари, така и на нови жилища. Това е очаквана реакция на многократно повишените лихви от Федералния резерв. Доколкото Европейската централна банка, макар и с известно закъснение, следва подобна политика, можем да очакваме глобално забавяне на ръста на пазара на недвижимости, а това неминуемо ще засегне и България.

Какво показват последните данни за българския пазар? Местните фактори все още поддържат относително висок растеж на цените и новото строителство. По данни на НСИ, средните цени на кв. м през второто тримесечие на 2006 г. достигат 819.3 лв. за страната, при 806.1 лв. за предходното тримесечие, или ръст от 1.6%. Най-скъпите три града остават София, Варна и Бургас, като се запазват позициите им на значително по-скъпи от следващите ги, въпреки че при тези градове се запазва тенденцията към стабилизация на цените около постигнатите нива.

Спрямо първото тримесечие на 2006 г. промените в групите на най-скъпите и най-евтините градове са незначителни. В горния сегмент не се регистрира промяна. В най-ниския сегмент, Силистра и Търговище поскъпват за сметка съответно на Кюстендил и Разград.

По-значителното поскъпване, регистрирано през миналото тримесечие, не продължи през настоящето и отново се забелязва продължаване на тенденцията към забавяне на динамиката на ръст на цените. Годишното увеличение на цените на база същия период на миналата година е малко над 12%. Този темп е близък до номиналния растеж на БВП – зависимост, която е фундаментална в дългосрочен план.

По-голямата динамика продължава да бъде в средния сегмент от градове. В горния сегмент единствено Варна отбелязва по-голямо от средното за страната увеличение, докато Бургас, Пловдив и Русе дори отбелязват лек спад.

Продължава тенденцията за “сближаване” на цените, или за “догонване” на ръста на цените в евтините градове. За второто тримесечие на 2006 г. съотношението в цените между 5-те най-скъпи и 5-те най-евтини града е около 2.3, докато за предходното тримесечие беше около 2.4.

В същото време, данни от посредническите агенции за цените по оферти “продава” в София сочат по-бърз ръст при малките апартаменти, както и в най-ниския (евтин) сегмент. Същевременно, нарасналото (макар и вече с по-ниски темпове) ново строителство забавя транзакциите, т.е. продавачите чакат повече отколкото в началото на 2005 г.

Ако разглеждаме фундаменталните фактори на пазара, разкриваме няколко тенденции.

От инвестиционна точка покупката на жилище вече не е сред най-доходните алтернативи. В началото на годината стойността на българските акции отново пое нагоре. Продължава и глобалната тенденция за ръст на цените на петрола и металите. От друга страна, започна да се наблюдава известно “охлаждане” на жилищния пазар в САЩ и някои европейски страни след последователните покачвания на основните лихви. Това отразява, а и причинява, намаляването на финансовите ресурси, насочени към инвестиции в недвижимости в световен мащаб, което засяга и интереса към България.

Растежът на икономиката се запази висок и в началото на 2006 г. - ръст на БВП от 5,6% - като номинално икономиката нарасна с 11,1% до близо 43 млрд. лв. за последните 12 месеца до март. Средните заплати продължават да растат с малко по-нисък темп (около 8,8% към юни), но през последните месеци отчитаме ново ускоряване на ръста на доходите. Увеличените доходи и продажби, измерени в левове, са и отражение на по-високата инфлация – както местна, така и в глобалната икономика.

За първи път от 2002 г. покупателната сила на средната заплата, измерена в “средно жилище”, нарасна. От друга страна обаче, при развитие на банковия кредит все по-често решаващ за покупката е бъдещия доход, а не толкова текущия.

Доколкото официалната статистика трудно мери “сивите” доходи, по-коректния измерител за действителното благосъстояние на домакинствата е нивото на спестяванията им в банкови депозити. За 2005 г. те нараснаха с над 30%, а за полугодието на 2006 г. – с 23% на база юни 2005 г.

Нетните чуждестранни активи в България се увеличиха с 1 млрд. евро през първата половина на годината

Статистиката за платежния баланс – потока на пари от и към Бългрния – и тази година запазва място в обсега на политическите интерпретации и дебати. Притеснителното до този момент не е толкова картината на самия „баланс”, а неразбирането на числата в техния макроикономически смисъл.

Какво има значение от макроикономическа гледна точка? Дефицитът по текущата сметка трябва да се разглежда само в комбинация с притока на капитали в страната. Когато има значими разминавания, може да се говори за промяна на вътрешната спестовност. Това от своя страна трябва да се анализира на какво се дължи – на промяна на предпочитанията на средното домакинство или на правителствени действия.

Един от подходите да следим за стабилността на платежния баланс е чрез наблюдение на парите в икономиката. В условията на паричен борд централната банка издава местни пари само срещу насрещно вливане в нея на съответното количество евро при фиксиран със закон валутен курс. Увеличението на парите в икономиката може да става по някой от следните пазарни механизми: нетно вливане на пари от чужбина в България или разпространение на финансовото посредничество и кредита в икономиката.

Последните данни показват, че резервните активи на БНБ продължават да се увеличават, макар и по-бавно в сравнение с преди година – за 12-те месеца до юни те се увеличават с 284 млн. евро, а общият баланс на международните плащания остава положителен за България в размер на 669 млн евро за същия период. През първите шест месеца на 2006 г. увеличението на нетните чуждестранни активи в България е 1 млрд. евро.

Това развитие върви ръка за ръка с нарастване на парите, които обслужват икономическите отношения вътре в страната. За последните 12 месеца те се увеличават с еквивалента на 2.34 млрд. евро, като растежът им се запазва над 22% (виж повече в „Икономически индикатори”.)

Увеличението на парите се дължи и на активизирането на банките през последните месеци – паричния мултипликатор достигна стойност 3.26 през първите седмици на август. Кредитът за частния сектор продължава да расте със значителни темпове. Домакинствата взимат все повече заеми (40% ръст) и то все по-често обезпечени с реална собственост.

Но трябва да се има предвид, че основният двигател зад нарастването на парите е увеличението на нетните чуждестранни резери в икономиката. По няколко основни канала се осъществява нетният приток на чужди пари в икономиката. Регистрираният приток на капитали най-често влиза в страната под формата на машини и съоръжения. Но това не винаги е така – в някои случай чуждите капитали финансират изграждане на обекти и създаване на активи вътре в страната. Тези пари влизат в икономиката и започват да обслужват размяната.

По-сериозно внимание обаче трябва да се обърне на покупката на активи в България от чужденци – това може да е недвижима собсвеност, миноритарни пакети акции или цели предприятия (до скоро най-вече чрез приватизация). Това на практика не са инвестиции в създаване на капитал, а просто прехвърляне на собсвеност срещу пари. Съответното местно лице от своя страна преценява дали да използва парите за капиталови разходи или за текущо потребление.

Друг основен канал за приток на пари в икономиката са т. нар. „трансфери на нерезиденти” (т.е. трайно живеещи извън страната). Ако разглеждаме само приходите от трансфери към България, т.е. без да нетираме ефекта на изнесените от страната пари, 685 млн. евро са влезли в икономиаюката по този начин за годината до юни. Извън тази статистика остава пренасянето на пари в брой през границата.

По паричната статистика познаваме, че няма основание да се притесняваме за състоянието на платежния баланс. Притокът на пари в икономиката засега се запазва динамичен. Теоретизирането на тема “кой вид капитал ще е най-разумно да привлича икономиката” едва ли е най-добрият помощник на икономическата политика. Обвързването на конкретни правителствени действия с данните за платежния баланс е съмнително дали ще може да издържи като политически аргумент още дълго.

Фундаменталните проблеми на икономиката не са свързани с баланса на плащанията, нито с динамиката на банковия кредит. Би следвало фокусът на правителството постепенно да се измести върху сферите, които се нуждаят от основен ремонт – образование, здравеопазване, социално дело – като обвържат бъдещата фискална програма с реформи в тях.

Няма обрат в динамиката на платежния баланс

Доколкото отчитането на първата година от мандата на това правителство получи значимо медийно отразяване, първото по-съществено от макроикономическа гледна точка фискално решение вероятно ще бъде в началото на октомври. През тази година за пръв път в бюджета е предвиден “буфер” от 7% от разходите, който може да бъде освободен под условие, свързано с нивото на текущата сметка. Така актуализираната прогноза за динамиката на платежния баланс (вероятно – отчитаща данни до юли) ще бъде основа за действията на правителството по разходната политика до края на годината.

За 2006 г. правителството залага този дефицит да не надхвърля 12% от БВП, което, при заложената макрорамка, означава лек спад във вътрешните спестявяния до около 15% от БВП (за 2005 г. те бяха 16,2% от БВП). Ако тенденциите, очерталите се през първите четири месеца на годината, се запазят, вероятно дефицитът ще надхвърли тези стойности. При запазване на параметрите на външната среда, и имайки предвид развитията до полугодието, актуализираме прогнозата си за дефицит по текущата сметка до около 16% от БВП за годината. Вероятно това ще бъде цифрата на бюрото на финансовия министър в началото на октомври, когато трябва да направи предложение за разходване на “буфера” в бюджета. Ако правителството преследва запазване на първоначално предвиденото ниво на вътрешни спестявания (около 15% от БВП), то държавата ще трябва да добави поне 3% от БВП публични спестявания, за да допълни 12-те процента частни спестявания. С други думи, както и МВФ няколко пъти препоръчва, бюджетът ще трябва да завърши с излишък от 3% от БВП.

Междувременно данните за платежния баланс потвърдиха вече започналите тенденции от началото на годината. За януари – юни 2006 г. текущата сметка има дефицит в размер на 1815 млн. евро (7,6% от БВП) при дефицит от 1116 млн. евро за същия период на 2005 г. Търговското салдо е отрицателно в размер на 2171 млн. евро (9% от БВП), като дефицитът се увеличава с 351,7 млн. евро спрямо същия период на 2005 г. Текущите трансфери “вкарват” нетни 320 млн. евро при 411 млн. евро миналата година.

Финансовата сметка е положителна в размер на 1794 млн. евро при положителна в размер на 1743.1 млн. евро за същия период на 2005 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната са 1412 млн. евро (5.9% от БВП) при 810.4 млн. евро за 2005 г.

Все по-важни обаче са заемните позиции на българските стопански агенти към международните кредитори. Доколкото за петте месеца до май държавата намали задлъжнялостта си с 532 млн. евро, частният сектор разшири дълга си с 1922 млн. евро. Търговските банки са “канал” за около 610 млн. от тези нови задължения, докато основната част са преки кредити към реалния сектор, от които – 363 млн. под формата на вътрешно фирмени заеми.

Гледайки напред в краткосрочен план, няколко тенденции предопределят разширяването на дефицита по текущата сметка. Макар износът да расте по-бързо от вноса за полугодието (30% срещу 27% спрямо 2005 г.), в номинално отношение вносът все още расте с повече. Високите цени на енергоносителите са една от причините за нарастването на вноса, другата е в засилените преки инвестиции, които финансират покупките на инвестиционни стоки. При услугите най-силно значение има стагнацията на приходите от международен туризъм, при продължаващо нарастване на разходите на българите зад граница. По наша оценка, салдото в туризма ще намалее от 890 до 840 млн. евро годишно. Същевременно отчитаме и леко свиване на приходите от доход на заетите в чужди икономики и трансферите от нерезиденти.

Доколкото банките в страната значително ограничиха кредитната експанзия, възможните източници на финансиране на подобен по размер дефицит по текущата сметка остават няколко. Те включват преките инвестиции (специално място имат покупките на недвижими имоти от чужденци) и външния кредит, както и публичните разходи. Промяната на някои от тези променливи през 2007 г. ще се прояви почти незабавно и в свиване на дефицита.

Регистрираните заплати в частния сектор скачат рекордно бързо

Това са част от резултатите на намалените данъци върху наемането на труд. Намаляването на осигурителната тежест със 6 процентни пункта ефективно доведе до съкращаване на данъчната тежест – измерена като дял на онези разходи за труд, които не отиват у работника, а в бюджета – намаля с около 4 процентни пункта. Това не изглежда много, но дори толкова беше достатъчно за чувствително стимулиране на официалната заетост и доходи.

Тези ефекти вече бяха донякъде известни, след като данните за изпълнението на бюджета през първите шест месеца показаха запазване на приходите във фондовете за социално осигуряване. Това беше потвърдено от последните данни на държавната статистика за размера на работната заплата на наетите в частния сектор. Средната заплата в частния сектор според НСИ второто тримесечие на 2006 г. е 309 лв. – с 12% повече в сравнение с преди година. Това покачване на официалните заплати в частния е значително по-бързо от предходните пет години.

Официалните данни за заплатите трябва да се използват с повишено внимание при взимането на бизнес решения, като се има предвид, че други изследвания показват, че официалните данни сериозно подценяват размера на заплатите. Все пак за целите на политическите аргументи тази статистика върши добра работа. Показателите се отнасят за това, което фирмите официално декларират като разходи за труд, което от своя страна има значение за формирането на данъчната политика.

Още преди правителството да се осмели да намалява данъците върху наемния труд ни беше известно, че т.нар. “сива” заетост се изразява не толкова в нерегистрирани работни места, а по-скоро в подценени работни заплати. Последните данни на НСИ показват увеличение на наетите в частния сектор едва с 36 хил. през първите шест месеца на 2006 г. (в сравнение увеличението година по-рано беше 136 хил.) Около 30 хил. нови работни позиции са разкрити в секторите строителство и търговия.

Обаче важният показател за успеха на данъчните намаления е номиналният ръст на заплатите в частния сектор. В периода 2000 – 2005 г. тези заплати растяха средно с между 5 и 8 процента годишно. Сега на база на първите шест месеца от годината ръстът им е над 12%. По-ниските осигурителни ставки позволиха на работодателите да декларират по-голяма част от реалните разходи за труд.

Особено показателни са заплатите в секторите търговия и хотели и ресторанти, където традиционно е най-лесно укриването на заплати. В сферата на търговията заплатите растат с над 19%, а в хотелите и ресторантите – с 11.4%. Силен растеж имаше на заплатите и в други сектори като производство и разпространение на ток, газ и вода (17%), както и в добивната промишленост (16%), но при тях отдаваме тази динамика на други фактори, различни от данъчната политика.

Тези данни потвърждават успеха на подобна политика, но носят и послание за бъдещи данъчни промени. Все още данъчната тежест върху наемането на труд остава значителна (около 36% от общите разходи за труд, които плаща работодателя; процентът е по-висок при някои позиции и индустрии). Изглежда има резерви за още по-значимо намаляване на данъчните ставки без това да застраши сериозно бюджета.

Нещо повече, реакцията на икономиката на тези данъчни промени беше почти мигновена. Това сякаш доказа, че данък “пенсия” е най-изкривяващият бизнес отношенията и съответно фирмите са най-чувствителни към него. На намалението на данък “печалба” също наблюдавахме положителна реакция, но с по-голямо закъснение.

Както обикновено, голяма част от ефектите на тази данъчна политика остават “невидими”. Трудно може да се отдели и точният ефект на по-ниските данъци върху пазара на труда от други фактори. Все пак традиционно политиците са по-податливи на емпирични аргументи отколкото на чисто теоретизиране. Новите данни на НСИ за пазара на труда дават още един аргумент в посока на по-ниски данъци.

Данъчната тежест през 2006 г. изглежда отново ще надхвърли 40% от БВП

Състоянието на бюджета към средата на годината е важно не само за анализаторите на макроикономическата динамика, но и за формиране на окончателен вариант на проекта за бюджет за следващата година. Ако България стане член на ЕС от 1 януари, тя ще е първата бюджетна година, отчитаща фискалните взаимоотношения със съюза.

За първите шест месеца натрупаният излишък е 1407 млн. лв. Това доближава стойностите от ноември 2005 г. Приходите в консолидирания бюджет растат с 8,3% в сравнение със същия период на 2005 г. Ако елиминираме бюджета на социалното осигуряване, ръстът е дори по-висок – 11,8%.

Постъпленията от ДДС и акцизи растат с около 19% спрямо полугодието на 2005 г. Приходите от корпоративен данък също са изненадващо високи – 24,3% над тези от предходната година. Доколкото нарастването на приходите от акцизи беше очаквано заради увеличените ставки, при ДДС единственото обяснение е разширената база за облагане, основно заради нарастване на вноса, цените на базовите суровини и вътрешното потребление.

Гледайки напред, резултатите ни дават възможност да направим няколко извода. И през тази година консервативното планиране на приходите бе опровергано. Притесненията бяха основно по стартирането на Националната агенция по приходите и промяната в ставката на пенсионната осигуровка. Доколкото зад това имаше известна здрава логика, действителното развитие се оказа не толкова песимистично за правителството.

Добрата страна на този подход е в забавения ръст на публичните разходи (5,9% за полугодието). Тук може да отчетем и външния натиск на МВФ за ограничаване на дефицита по текущата сметка чрез политика на бюджетен излишък. Вероятно причините са и в конструкцията на коалицията – част от идеите за публични проекти не могат да се реализират заради вътрешно неразбирателство и взаимно блокиране.

Преизпълнението на приходите отново ще постави под въпрос постигането на политическата цел за данъчна тежест от 40% от БВП. Тя е залегнала в средносрочната бюджетна прогноза, както и в споразумението на тристранната коалиция. Ако тенденцията от първите шест месеца се запази, можем да прогнозираме допълнителни 1,2 млрд. лв. приходи, което ще доведе до обща данъчна тежест от около 41,5%. При дебатите за бюджета това може да бъде силен аргумент за по-голямо намаление на данъчните ставки или вноските за пенсионно осигуряване.

Част от промените в данъчните ставки за тази година позволиха да наблюдаваме действието на основни икономически закони в реални условия. Така например, вноската за пенсия бе намалена с 6 процентни пункта, което обаче не доведе до спад в приходите. Част от обяснението е в увеличените минимални осигурителни прагове, но част се дължи на нарасналата заетост. Намалението на ставката за корпоративния данък през 2005 г. (за което плащанията са в началото на 2006 г.) до 15% също стимулира декларирането на по-високи облагаеми печалби. В същото време, увеличението на акцизите доведе до спад в потреблението, основно при тютюневите изделия. Получи се и очакваният ефект на заместването на по-евтини (най-вече – местни) цигари и алкохол с по-скъпи (основно – вносни).

От гледна точка на дългосрочните рискове трябва да споменем две противоположни като очакван ефект развития. От една страна, разширяването в сектора на недвижимите имоти няма значим фискален ефект. Сделките със земя не се облагат с ДДС, голяма част от операциите на строителните фирми са на “сиво”, заетите в сектора рядко се осигуряват и плащат лични данъци на пълния размер на доходите си. Така се избягва рискът от намаление на бюджетните приходи при рязка смяна на посоката на развитие на пазара на имоти (т.е. спад на цените, намаляване на броя на сделките, свиване на строителството). В същото време, увеличаващата се зависимост на фиска от косвените данъци (основно ДДС и акцизи) предполага силна зависимост на приходите от международната пазарна среда. Към момента цените на петрола и много от базовите суровини са високи (ако сравним в 10 или 20 годишен период), и съответно това е разширило значително базата за облагане, основно при вноса. Така правителството се облагодетелства от конюнктурата на високи цени. Развитие в обратната посока ще застраши не само местните производители на подобни стоки, но и ще ограничи директно постъпленията от ДДС.