“Печелившият” тормоз:

Печалбата на БТК не може да е аргумент срещу нейната приватизация, а точно обратното

Георги Стоев

Въпросът, който измъчва българите днес, беше формулиран пределно ясно от един журналист, който ме попита: “Защо да приватизираме БТК, щом тя е печеливша компания?” Тази дилема върви ръка за ръка с идеята, че БТК струва много повече пари, отколкото предлага избраният купувач. Това разбира се е в основата на бавната и с несигурен край приватизация на телекомуникационното дружество.

Печалбата на БТК е счетоводно описание на (част от) загубите за всички потребители на телефон и Интернет в България . Тази печалба е резултат от държавно гарантирания монопол на БТК на телекомуникационния пазар. Държавното ограничение на конкуренцията в този бизнес даде привилегия на държавната БТК да прави каквото поиска с потребителите. Разбира се това означаваше тормоз на БТК върху потребителите, както и пропуснати ползи за потенциалните конкуренти на БТК.

Счетоводната печалба на БТК е продукт на държавното ограничение в телекомуникационния сектор, на държавния тормоз над българските граждани. Някои български граждани разглеждат БТК като своя компания и следователно нейната печалба като своя печалба. А пък правителството разглежда самите граждани като свои граждани. С други думи, гражданите досега нямаха право на свободен достъп до пазара на телекомуникационни услуги – нито като потребители, нито като предприемачи. Те имаха това, което държавата реши да им отпусне.

Някои българи вероятно не знаят, че печалбата на БТК вероятно вече е платена твърде скъпо от тях, особено ако понякога говорят с чужбина. Ако някои се чуди какво искам да кажа, нека провери цените на телефонен разговор между Бостън и София: (1) когато е иницииран от Бостън, и (2) когато е иницииран от София. Разликата между двата пазара – американския и българския – е в това, че първият е свободен за конкуренцията, а вторият е държавна привилегия за една компания.

Напомням всичко това като аргумент за незабавната приватизация на БТК. Счетоводният резултат на едно държавно дружество не може да е аргумент срещу неговата приватизация. Държавната собственост не е собственост на всички граждани. Тя е просто една от многото привилегии за някои за сметка на всички останали. Печеливши държавна телевизия, телеком или завод за цигари не означават печеливши граждани. Това обикновено означава повече данъци, по-високи цени и по-малко свобода на пазара.

Печалбата на държавната БТК не може да е аргумент срещу нейната приватизация. Напротив, тя ни напомня болезнената необходимост от освобождаване на този пазар от държавната намеса. В момента на либерализация на сектора, държавната БТК няма да може да оцелее, печалбите ще останат само спомен от монополното минало. Печалбата на държавният монопол са естествен резултат от тормоза, който този монопол упражнява над гражданите. Краят на тормоза ще означава край на печалбите.

Българите няма да станат нито по-бедни, нито по-богати, ако БТК престане да бъде държавна. Българите никога не са били собственици на БТК (както се опитват да ни убедят хората от правителството). Собственик на БТК винаги е била държавата, което не означава българите. Продажбата на БТК сама по себе си с нищо не променя богатството на българските граждани.

Това би следвало да е достатъчно по въпроса за “печелившият” тормоз на БТК. Толкова по въпроса трябва ли да се продават “печелившите” държавни компании. Крайно време е българите да разберат, че приватизацията не е единствено продажба на лоши предприятия. Тя е преди всичко ограничаване на държавния тормоз.

В тази връзка изглежда не много релевантно за колко точно се продават държавните активи. Доколкото целта на приватизацията е раздяла на държавата с властта над икономиката, цената няма значение. Това означава, че задачата на приватизиращата администрация е да продава веднага и то на този, който предложи най-много. Казано по друг начин, това означава бързина и пределна прозрачност. Това по някакво стечение на обстоятелствата съвпада с най-добрия начин за постигане на най-високи цени.

Разбира се по принцип има значение колко пари се вливат в държавния бюджет, особено когато тези приходи са заместител на данъците, които плащат хората. С други думи, хората биха предпочели плащанията по външния дълг да се финансират с пари от приватизацията отколкото с пари от данъци.

Но дори идеята за максимални приходи от приватизация да е водеща в действията на чиновниците, това означава само едно: прозрачни правила и един единствен критерий за оценка на офертите – цена. По отношение на приватизацията на БТК това бе изпълнено в голяма степен. Доколкото си спомням, процедурата протече при зададените от закона условия. Правилата на играта бяха зададени още в самото начало и не са се променяли до този момент.

Тогава как да разбираме твърденията, че за БТК правителството е можело да получи повече пари от предложените? Някои твърдят, че годишните печалби на БТК отсега нататък ще бъдат поне колкото цената, която се очаква да плати за нея новият собственик. Навярно в тези коментари се приема за нещо естествено запазването на монопола на БТК дори след нейната приватизация.

Само че държавата вече се ангажира с либерализацията на телекомуникационния пазар. Все още не са ясни някои важни подробности, като регламентирането на достъпа до мрежата на БТК от други оператори. Но очакването за свободен пазар вече е налице. То се съдържа и в предложената цена за БТК. Тази компания струва точно толкова пари, колкото се предлага в най-високата оферта за нея.

Въпреки че в България никога не е имало консенсус около идеята за приватизиране на ресурсите в икономиката, аргументът за “печелившата” БТК трябва да отпадне от дебата. Повечето хора рано или късно ще разберат, че приватизацията не е просто още един лост в ръцете на държавата за постигане всеобщо благоденствие. Още по-малко тя е прехвърляне на отговорност за обществото и “националните интереси”. Приватизацията е просто по-малко държавен тормоз върху хората.