Регулирането на туристическия бизнес е пример как държавата налага разходи на обществото без ясни ползи

Георги Стоев



Вече с години напомняме на хората в парламента и държавната администрация, че законите, които ограничават конкуренцията, носят загуби за обществото. Затова всяко законодателно решение е редно да бъде подкрепено с добри аргументи защо е необходимо и какви ще бъдат ползите, които ще оправдаят наложените разходи. За съжаление това още не се споделя от представителите на гражданите в парламента и често виждам как се приемат закони без разумна аргументация.

Ето един пресен пример. В парламента беше внесено законодателно предложение, според което на туристическия бизнес в България ще бъдат наложени допълнителни разходи. Без да бъдат обяснени ползите от това решение, без предварителен анализ на въздействието му върху икономиката, то вече се обсъжда в парламента.

Първо, ще бъде въведен нов административен режим на – плажовете и ски-пистите ще бъдат обект на задължителна категоризация. Ползите от това не са изброени във формалната аргументация на закона. Не мога дори да предположа какво са имали предвид хората, които са измислили този закон. Още отсега е ясно обаче, че новият режим ще донесе разходи на бизнеса в тези туристически сегменти. (Приблизителният размер на разходите ще стане ясен от две наредби, които трябва да приеме министерският съвет: едната е за плажовете, другата – за ски-пистите.)

Второ, предприемачите, които се занимават с хотелиерство и ресторантьорство – ще бъдат задължени да сключват застраховка “Гражданска отговорност на хотелиери и ресторантьори”. Формалната аргументация на това задължение е “максимална защита на интересите и сигурността на потребителя”. Разбира се това не означава нищо конкретно. В крайна сметка, ако целта е максимална защита на сигурността, трябва да бъдат затворени хотелите и ресторантите! Ако целта е максимална защита на интересите на потребителите, това означава да няма намеса в сделките между тях и тези, които произвеждат услуги за тях. Конкретният резултат ще бъде: разходи за тази част от предприемачеството, държавно-генериран допълнителен доход за застрахователите, по-високи цени за потребителите (чиито интереси ще защитава максимално законът), по-тесен пазар за туроператорите. Списъкът от разходи за обществото може да бъде продължен. Но по-важното е, че тези разходи не са аргументирани с нищо конкретно от законодателя.

Трето, нов разрешителен режим ще има и на пазара за услуги на екскурзоводи, планински водачи и аниматори. На пазара ще могат да участват само тези, които имат “придобита правоспособност.” Кой решава, че съм правоспособен водач? Естествено държавата или лицензирана от нея частна компания. Това очевидно ще означава ограничена конкуренция на този пазар, по-високи цени и други пропуснати ползи за потребителите на тези услуги. В официалните мотиви на закона не открих дори формална аргументация на това решение. Следователно няма изброени ползи, които да оправдават тези нови разходи.

Има няколко правила, които (въпреки че не са написани изрично в конституцията) трябва да бъдат спазвани от законодателите в едно свободно общество:

1) Някои принципи не могат да се нарушават от държавата независимо от нейната цел. Дори да не са описани в конституцията, около тези принципи има широко съгласие. Всяко държавно действие срещу тези принципи е нелегитимно. Независимо от ползите, които държавното регулиране обещава, тези принципи не трябва да се нарушават. Такива принципи са неприкосновеността на живота и собствеността, свободата на договаряне, равното третиране от закона.

2) Тежестта на доказателството – формулиране на целта на регулирането и обяснението как ползите надвишават разходите – пада върху тези, които предлагат законодателство, което ограничава конкуренцията. Поне част от разходите, които такива държавни решения налага, е възможно да бъдат измерени. Легитимността изисква обяснение защо тези разходи се налагат на обществото. Закон, който се приема без такова обяснение, е a priori лишен от легитимност.

3) Не всички разходи се виждат с невъоръжено око. Някои разходи е трудно да бъдат измерени и предвидени изобщо. Разходът от ограничената конкуренция не е просто по-високи цени за потребителите. Пропуснатото предприемаческо усилие, въображение и амбиция е трудно да бъдат измерени. Това не е дефект на икономическата наука (от която неоснователно се очаква да измери обществените отношения). Това е по-скоро напомняне, че държавата трябва да се въздържа от активни действия, защото ефектите често е невъзможно да бъдат измерени.