Налучкване на правилния път: Как синдикатите без да искат помогнаха на произвеждащите българи
Георги Стоев


На синдикатите дължим абсурдното деление на българите на производители и потребители. Интуитивно те усещат, че когато искат по-високи заплати, това означава и по-високи цени. Когато работниците се сблъскат с по-високите цени, синдикатите искат по-ниски цени. Тогава единственото решение в този омагьосан кръг е работниците да бъдат представени като отделна група, която не е свързана с производството на стоки и услуги, а именно “потребители”.

Това разбира се е нонсенс и здравият разум отказва да приеме подобно разделение на хората. Как е възможно някой да бъде потребител без преди това да е произвел доход, с който да си купи потребление? Как е възможно някой да бъде потребител без да е производител? Това е възможно, само ако има група граждани, които не произвеждат, но все пак имат достъп до дохода на произвеждащите. Това става чрез държавния бюджет.

В тазгодишната си кампания по повод на държавния бюджет синдикатите отново заложиха на своето абсурдно деление на гражданите на производители и потребители. Търсейки подкрепа за потребителите с ниски доходи, те фактически искаха подкрепа за хората, които получават дохода на другите през държавния бюджет. Обаче те явно започнаха да осъзнават, че държавата няма собствени пари и всеки лев даден на заетите в държавните администрация, образование и здравеопазване е един лев, който е взет от останалата част от българите – хора, които успяват да продадат на пазара това, което са произвели, а не чакат бюджета да им раздаде дохода, който държавата е успяла да изземе.

Сякаш синдикатите осъзнаха, че помагайки на едни българи, те вредят на други. Трябваше да изберат кои интереси точно представляват. Изборът можеше да бъде: българите, които получават дохода си от държавата. Но синдикатите не се ангажираха с такъв избор. Това е добро решение.

Формално изборът на синдикатите никога не е бил докрай ясен. Кой точно представляват те: хората на наемния труд, пенсионерите или заетите в бюджетната сфера? Досега те се опитваха да представляват всички поотделно. Така те в различни моменти “играеха” срещу групи българи, които иначе защитават.

Но днес сякаш има известна промяна. Намалението на преките данъци, което се счита за резултат от исканията на синдикатите, е в полза на всички. По ниските данъци върху наемането на труд е положително и за работници, и за работодатели. По-малкото субсидии (в което би резултирал по-малкият приход в бюджета) означава по-малко дейности, които не генерират доход, и повече освободен ресурс, който може да се насочи към производствените сфери на обществото.

С този свой успех синдикатите де факто помагат на всички – дори без някога да са казвали, че искат да помагат на всички. Още не знаем дали синдикатите изобщо осъзнават положителните ефекти от това решение. Но ползите определено ще се разпрострат върху повече българи от тези “с най-ниски доходи”. За цялата икономика това означава освободени около 60 млн. лв. – пари, които бюджетът няма да налее в безсмислени начинания; те ще останат в частния сектор, където ще финансират дейности, които носят стойност за хората. Част от тези пари ще бъдат инвестирани в начинания, които ще открият нови работни места, които ще погълнат част от освободения ресурс от субсидираните дейности.

Постепенно синдикатите налучкват правилната посока. В борбата за по-високи доходи и повече работни места, те трябва да се стремят към редуциране на държавното харчене на дохода от произвеждащите българи. Частният сектор в България непрекъснато създава нова заетост и по-високи доходи. В произвеждащата част на България реалните заплати днес са средно с 32% по-високи, отколкото бяха през 1998 г. Това прави 5.7% реален ръст средно на година – далеч повече, отколкото синдикатите някога са искали от правителството.
Този ръст би могъл да бъде и по-голям. Реалните заплати са отражение на производителността на труда (която нараства с подобни темпове – 6% средно на година между 1998 и 2003 г.) Ръстът на производителността е продукт на свободната надпревара между работодатели, които искат да спечелят пазара с по-ниски цени и по-високо качество. Данъците върху наемането на труд са основната пречка пред този процес. Това трябва да е основният проблем на синдикатите.