Успешното баламосване продължава: Нов данък върху наемането на труд е на път да бъде приет без много шум

Георги Стоев



Правителството продължава успешно да баламосва бизнеса в България. На път е да бъде приет нов данък върху наемането на труд. Това става по идея и настояване на синдикатите в България. В КНСБ успяха да напишат закон, който парламентът вече прие на първо четене, за “гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.”

Законът е нов, малко по-изтънчен начин да се въведе нов данък върху трудовите договори. Работодателите ще бъдат задължени да внасят по половин процент от брутната заплата на своите работници в нов държавен фонд, който да изплаща обезщетения при фалит на някой работодател. С тази нова “осигуровка” данъците върху наемането на труд в България стават с един вид повече и с около половин процент по-високи.

Синдикатите успяха да убедят правителството, че от този нов вид данък има нужда, че той ще е в интерес на работниците и т.н. От своя страна правителството остава доста убедително в убеждаването на бизнес сектора. Този нов данък не предизвика никакви организирани възмущения от страна на работодателите. Самата аргументация на закона – сметката за ползите и разходите – никога не беше направена. Изобщо този нов данък минава като пълен лобистки успех на синдикатите. Но преди да се върна на въпроса за бизнеса, който не се възмущава от новия данък, нека припомня какви са резултатите от данъците върху наемането на труд.

Когато някой предприемач реши да купи нечий труд – или както днес популярно се нарича да създаде едно работно място – той трябва да заплати очакваното от работника чисто възнаграждение. Представете си, че в един конкретен случай работникът е готов да работи като шофьор за не по-малко от 350 лв. За да купи труда му, работодателят трябва да направи разходи за труд в размер на 625 лв., ако приемаме, че тази заетост няма да бъде “сенчеста”. От тези 625 лв. разходи за труд работникът взима за себе си едва 350 лв. или 56%. Всичко останало прибира държавата под формата на осигуровки и данък върху личния доход.

Какви са ефектите от облагането на покупката на труд? Те не са по-различни от ефектите, които имат данъците върху покупката на стоки. Вземете например най-популярния данък – данъка върху добавената стойност. Заради него цените скачат, продажбите намаляват, печалбата на продавачите намалява, полезността за купувачите също намалява. Същото се отнася и за покупко-продажбата на труд: всеки данък върху наемането увеличава разходите на работодателите, намалява официалната заетост, съкращава чистите доходи на работниците.

Повечето от нас редовно се сблъскват с резултатите от данъчното облагане на покупко-продажбата на труд. Това са неформалната заетост, продукт на увеличените разходи на работодателите – за работно място със същата производителност те са принудени да правят по-високи разходи.
Много от ефектите от тези данъци остават незабелязани. Неблагоприятните ефекти често се разпростират и върху работниците – особени тези с по-ниска производителност и по-ниски доходи. Шансовете техните доходи да нараснат са намалени заради високите данъци. Шансовете за някои изобщо да намерят работа (освен по програмите “Шулева”) също са намалени. Но тези “невидими” ефекти разбира се е трудно да се измерят. Затова не залагаме на тях в аргументацията срещу данъците.

Видимите резултати от новия данък изглеждат така: в нашия пример работодателят вече ще трябва да плати 627.5 лв. на месец, за да наеме официално шофьор за нетна заплата от 350 лв. Това означава 28.5 лв. повече на година само за това работно място. Измерено за целия частен сектор, допълнителният данък е около 31 млн. лв. за следващата година.

Как стана така, че организациите на частния сектор оставиха незабелязан този нов данък? За разлика от синдикатите, работодателите изглежда не са толкова добре организирани, следователно техните интереси нямат особено добро представителство в парламента. Има и друго обяснение – хората в администрацията продължават успешно да надлъгват бизнеса. Въпреки непрестанното утежняване на бизнес средата, правителството успява да получи пасивната подкрепа на организираното предприемачество. Явно надеждата за държавна протекция или както се казва “стимулиране на бизнеса”, убиват недоволството от данъчното облагане на работещата част от българите. Изглежда това е някакво равновесие, в което своята роля е заел и частният сектор. Това е равновесие, заради което оставаме песимисти за просперитета в България.