Кредитна активност и конкуренция

Кредитната експанзия в българската банкова система започна да поражда сериозни притеснения както сред монетарните власти в страната (тоест БНБ и министерството на финансите), така и сред някои от международните финансови институции, наблюдаващи и в известен смисъл влияещи върху икономическите процеси в България (тоест МВФ). Същите тези институции в края на деветдесетте години пак изразяваха сериозни притеснения от случващото се в банковата система, само че тогава то беше с обратен знак-тотална стагнация на кредитната активност на банките и превръщането им в своеобразни инвестиционни дружества, влагащи набрания ресурс в нискорискови и нискодоходни активи, главно ДЦК и депозити в чужбина.
Тук няма да се спираме върху това доколко основателни са настоящите опасения на гореспоменатите институции. Целта ни е да се опитаме да анализираме някои от процесите, които протичат и вероятно ще протичат в близко бъдеще в този изключително важен за икономиката пазар.

Какво всъщност се случва в банковата система?

Кредитните портфейли на банките продължават да нарастват. Към края на април 2004 г. делът на банковите вземания по кредити, отпуснати на фирми и физически лица достига 53.6 % от всички активи. За сравнение, към края на 1997 г. този дял беше малко над 20 %. Ръстът кредитния портфейл от началото на годината е близо 14 %. Трябва да уточним, че това е нарастването на нетната кредитна експозиция (т.е. вземанията от нефинансови институции минус заделените специфични резерви), а не приръст на новите кредити, отпуснати през първите четири месеца. Независимо от експанзията обаче делът на кредитите спрямо БВП все още е един от най-ниските сред страните от Централна и Източна Европа и значително под този в ЕС-15.
Още в началото на годината прогнозирахме, че при запазването на тези темпове на растеж и без допълнителна намеса от страна на централната банка и финансовото министерство, ръстът на кредитните порфейли на банките ще е в рамките на 36%-40 % на годишна база. Това на практика е по-малък годишен темп на нарастване в сравнение с предходните 2 години, когато средногодишния растеж беше в порядъка на около 50 %. Основанията ни за очаквано забавяне на темпа на растеж на кредитите в близко бъдеще без провеждане на парична политика се дължат на няколко обективни ограничения.
Първо, кредитната политика на банките няма как да не се съобразява с лимитите на наличния финансов ресурс, т.е. с кредитния капацитет на институцията. Още повече, че депозитите си остават основния източник на привлечен ресурс за банките – техният дял е близо 78 % от всички пасиви. През миналата година се оформи тенденция към намаляване на вътрешните спестявания (те спаднаха под 13% от БВП). Наред с това темпът на нарастване на депозитната база изостава от този на нарастване на кредитите. За четирите месеца на годината общите депозити в системата нарастват с 9.7 %.
Второ, влияние върху кредитирането все повече ще оказва известното (в никакъв случай обаче не пълното) изчерпване на възможностите за и съответно консумиране на ефектите от преструктурирането на активите (особено външните активи). След масираното връщане на депозираните в чужбина средства през миналата и в началото на тази година, след март се забелязва задържане на този тренд. В същото време се наблюдава съществен ръст на краткосрочно привлечените средства (близо 80 % ръст за четири месеца). Това показва, че банките търсят алтернативни варианти за набавяне на ликвидност, макар и на по-висока цена.
Трето, кръгът на платежоспособните кредитоискателите не е неограничен, а кредитната задлъжнялост, особено тази на домакинствата, постепенно започна да наближава онова критично ниво, над което принципите на благоразумното банкиране налагат по-предпазливо отношение при отпускането на нови кредити. Очакваме това ограничение да се прояви особено ясно след като разширяването на централния кредитен регистър стане факт и след навлизането на пазара на частни кредитни бюра, които да дават информация за общата кредитна задлъжнялост, а не само за тази към банки.
Четвърто, банките трябва да съобразяват дейността си с редица (при това строги) регулаторни изисквания, които до голяма степен ограничават способността им да поемат рискове. Наред с това предстои и прилагането на новото базелско споразумение за капитала (т.нар. Базел II), което налага нов подход към определянето на кредитния риск.

Конкуренцията и ефективността

Това, което стои в основата както на кредитната експанзия и продуктовата диверсификация, така и на стремежа на банките да повишават ефективността си, безспорно е конкуренцията в сектора. Тази конкуренция видимо се засили след приватизацията на държавните банки и навлизането на големи международни играчи на иначе малкия като капацитет банков пазар (общите банкови активи не надхвърлят 50 % от БВП).
Показател за конкуренцията на банковия пазар е нивото на пазарна концентрация, защото показва степента, до която отделни банки са в състояние да доминират пазара. Тази концентрация обикновено се измерва чрез два показателя: делът на активите на 5-те най-големи банки в общите банкови активи и индексът за концентрация на Херфиндал.
Към края на март 2004 г. петте най-големи банки държат 52.5 % от общите активи на системата. Тенденцията е към трайно (макар и бавно) намаляване на този дял.
Горе-долу подобна е и концентрацията в един сегмент от банковия пазар- този на кредитирането. В този сегмент първите 5 банки съвкупно държат около 49 % от всички кредити, отпуснати на нефинансови предприятия и домакинства. От края на 2002 г. този дял е почти непроменен. В същото време обаче редица банки с относително скромно присъствие на кредитния пазар доста агресивно разширяват своите дялове- такива са напр. ПроКредит, ТБ “Алианц”, “Пиреус банк”, Стопанска и инвестиционна банка и др.


Като цяло делът на 5-те топ банки и в общите активи, и в общите кредити все още може да бъде определен като значителен. На практическо ниво това означава, че концентрацията е относително висока и състоянието на тези банки все още е решаващо за стабилността и цялостното състояние на банковата система. Въпреки това е налице известна фрагментация, която най-вероятно ще се откроява все по-ясно в близките няколко години. Макар и по същество да не очакваме прегрупиране на големите играчи, твърде вероятно е по-нататъшно разширяване на пазарните дялове на малките участници на пазара, включително и за сметка известно намаление на дяловете на големите банки.
Основание за подобни очаквания ни дава и тренда на другият показател за концентрация на пазара- т.нар. индекс на Херфиндал. Този индекс се изчислява като сума от квадратите на пазарните дялове на всичките банки и показва степента, в която банковият пазар или отделен негов сегмент е фрагментиран, (т.е. равномерно разпределен между голям брой пазарни участници) или концентриран (т.е. няколко банки имат доминиращи позиции). Колкото повече стойността на индексът се доближава до единица, толкова по-концентриран е пазарът. Максималната стойност единица означава наличие на монопол, а достигането на стойност нула означава наличие на перфектна конкуренция.
По отношение на българския банков пазар индекът на Херфиндал намаля значително през последните осем години, отразявайки непрекъснато засилваща се конкуренция вследствие на преструктирирането на собствеността в сектора и навлизането на чужди банки. Това означава по-лесен пазарен достъп за нови (по-малки) пазарни участници и намаляващо въздействие на отделните банки с големи пазарни дялове.



Ниски и с тенденция към намаление са и стойностите на същия индекс, пресметнат по отношение на кредитния пазар. Отново, това означава повече възможности за малките (включително новите) играчи да печелят пазарен дял, засилване на конкурентния натиск и намаляване на системния риск. Под влияние на този конкурентен натиск е естествено банките да се стремят към оптимизиране на качеството на активите си (вкл. минимизиране на лошите кредити) и към подобряване на финансовото посредничество.



Очакванията
Твърде вероятно е скоростта на отпускане на кредити да намалее по-рязко от първоначално очакваното поради комбинираното влияние на гореописаните ограничения и предприетите от БНБ и МФ мерки за изтегляне на ликвидност- чрез разширяване на базата за определяне на минималните задължителни резерви и преместването на депозита на правителството от търговските банки в централната банка. Очакваме, че тези мерки няма да имат сериозно непосредствено влияние върху обема на кредитирането, а ефекта им вероятно ще се прояви с известен времеви лаг.
Поради описаното засилване на конкуренцията и свързания с това стремеж към подобряване на посредничеството може да се очаква, че банките първоначално ще се опитат да компенсират изтеглената ликвидност чрез преструктуриране на активите си (например чрез съкращаване на портфейлите от ценни книжа и използване на възможностите за допълнително съкращаване на външните активи). Отдръпването на банките от пазара на ДЦК (засега те са един от основните участници) вече започна да се проявява в посока намалено търсене и съответно в повишаване на отчитания от БНБ основен лихвен процент, който отразява постигнатата средна доходност по тримесечните ДЦК.
Друга възможност за компенсиране на недостига на ликвидност е осигуряването на нови източници на финансов ресурс. Един такъв източник е междубанковия паричен пазар, на който през последните седмици търсенето значително нарастна и това доведе до увеличаване на лихвите. Възможно е някои банки да се ориентират и към набирането на ресурс на външни пазари. Друга възможност е привличането на допълнителни депозити, включително и чрез евентуално преразглеждане на лихвената политика на отделната банка (с други думи чрез увеличаване на лихвите по депозитите). Всички тези опции в една или друга степен са свързани с оскъпяване на кредитния ресурс, но е малко вероятно това да рефлектира автоматично върху лихвите по кредитите. Подобно автоматично повишаване ще има при тези банки (около 6 на брой), които са обвързали механизма за изчисляване на лихвите с нивото на ОЛП, което се повиши рязко през изминалата седмица.
Дори и да има известно вдигане на лихвите, в България еластичността на търсенето на кредитен ресурс в зависимост от неговата цена все още е относително слаба. Като цяло очакваме, че повечето банки първоначално ще се опитат да запазят своята конкурентност чрез задържане на лихвените нива по кредитите, евентуално за сметка на известно съкращаване на рентабилността.