Динамика на цените: скъп петрол, евтини храни

Динамика на потребителските цени
Миналата седмица НСИ обяви данни за индекса на потребителските цени през септември. За този месец той е нараснал с 0,9%, като натрупаният от началото на годината ръст на цените е 1,8%. Основен фактор е сезонния скок на цените на повечето хранителни стоки след летния сезон (2,3% за храните като цяло). В същото време, дори продължаващото нарастване на цените на горивата (с около 4% за месеца) не променя тенденцията нехранителните стоки да поскъпват слабо – едва 0,3%. При цените на услугите промяна няма. В този анализ проследяваме динамиката на цените за последните месеци след последният ни анализ от юни.

За периода юни-септември (след последния ни анализа на ценовата динамика) беше регистрирано поредното увеличение на цените на петрола, до нива от над 50 щ. дол. в края на септември-началото на октомври. В страните от еврозоната това доведе до покачване на средногодишния темп на цените на енергоизточниците до 5,9% за август, при нива от 3% за 2003 г. Като цяло обаче ценовият индекс на годишна основа в еврозоната леко спадна до 2,3% през август, при ниво от 2,5% през май. Това се дължи на по-нисък от общия ръст на цените както на непреработените храни (земеделски продукти), така и на нехранителните индустриални стоки. Според Европейската централна банка, до този момент високите енергийни цени все още не са довели до общо нарастване на цените на несвързаните пряко с използване на горива продукти и цената на труда; продължаваща тенденция на покачване на цената на петрола обаче може да създаде предпоставки за това през 2005 г. Цените на услугите също растат по-бързо от общия индекс, основно заради повишаване на наемите и медицинските разходи.

Поради отвореността на българската икономика външните фактори (вкл. цените на петрола, който се внася) оказват сериозно влияние върху вътрешната ценова динамика. Увеличаването на цените на петрола влияе върху цените на местния пазар по два канала - директно чрез увеличаването на цените на горивата, които са един от елементите на потребителската кошница и индиректно чрез нарастване на разходите за производство на местни потребителски стоки, а оттам и чрез нарастване на общите потребителски разходи. Въпреки, че за периода юни-септември течните горива поскъпнаха с между 4% и 10%, влиянието върху инфлационната динамика не беше голямо. Подобно развитие частично се обяснява с факта, че за разлика от страните от ЕС-15, в България преобладаващ дял в структурата на потребителската кошница имат хранителните стоки (42,8 % спрямо 19,5 % за Еврозоната). Именно затова спадът на цените на храните през летния сезон предопределя ниските нива на индекса през този период. Тази година наблюдаваме както сезонното спадане на вътрешните цени на някои продукти, така и обща тенденция за поевтиняване на храните в световен мащаб – около 9% за периода май-септември според The Economist Commodity Price Index. В България за юни-август храните в потребителската кошница поевтиняват с 5,9%. В същото време обаче, в началото на юли беше прието поредното редовно покачване на цените на електро- и топлоенергията, което, поради високата им тежест в общия ценови индекс, повиши инфлацията за юли с около 1 процентен пункт.

Друга причина за ниската инфлация през последните месеци може да бъде открита по линия на трудовия пазар и по-специално на начина на определяне на трудовите възнаграждения. Въпреки че по принцип пазарът на труда в България все още е значително по-негъвкав от този в ЕС (което може да се разглежда като проинфлационна предпоставка), стабилността в равнището на заплатите от последните месеци рефлектира в по-слаб натиск върху вътрешните цени.

Процесът на ценова и инфлационна конвергенция продължава да определя значително по-високия средногодишен ръст на инфлация в България. Разбира се, краткосрочните промени на вътрешния български пазар (като покачването на цените на зърнените продукти и хляба в края на 2003 г.) също предопределят относително високия средногодишен темп на промяна на цените - над 7% за юни и юли. Както се вижда от таблицата, инфлационният диференциал между българската и европейските икономики (т.е. разликата между средногодишната промяна в индекса на потребителските цени) трайно се задържа над 4%.



Тази разлика в средногодишните инфлационни темпове (т.е. изчистени от сезонни влияния) може да се обясни предимно с протичащия траен процес на постепенно сближаване на ценовите равнища в България с тези в страните от ЕС, който оказва влияние както върху темповете на инфлация, така и върху скоростта на преструктуриране на относителните цени. Може да се очаква, че този процес ще продължи да оказва натиск върху индекса на потребителските цени в България и през следващите няколко години. Подобно влияние оказва и ще оказва дерегулирането на някои контролирани цени (напр. електроенергия, комуникации, градски транспорт и т.н.) и паралелното спиране или намаляване на публичните субсидии за тези дейности.

Въпреки че като цяло в българската икономика не се наблюдават дългосрочни монетарни източници на инфлация, в определени периоди е възможна проява на парично генерирана инфлация, която се свързва главно с временни дисбаланси между търсенето и предлагането на пари в икономиката. През последната година в България беше регистрирана значителна кредитна експанзия. Това генерира натиск върху ръста на вътрешното търсене, което пък от своя страна рефлектира върху средногодишния ръст на цените на потребителските стоки.

Цени на производител и потребителски цени
Средносрочната тенденция в българската икономика за последните 4 години е потребителските цени да нарастват по-бързо от цените на производител; след март 2004 обаче ситуацията се променя, до голяма степен заради рязкото повишаване на цените на базови суровини, горива и индустриалните стоки като цяло, повлияно от световната конюнктура. Засиленото инвестиционно търсене в развитите икономики при мека монетарна политика (този тренд обаче бе обърнат с двукратното покачване на лихвите в САЩ през юни и септември) и Китай подкрепят отраслите на “тежката индустрия” в България, които успяват да продават на по-високи цени. Доколкото тези продукти нямат голяма тежест в потребителската кошница на българските домакинства, ръстът на цените на производител не рефлектира в по-висок индекс на потребителските цени. Международно търгуемите стоки обаче следват конюнктурата на световните пазари, като вече се очертава сезон на по-ниски цени на земеделските продукти (най-вече на зърнени храни).



Трябва да отбележим обаче, че за някои сектори на индустрията общата тенденция за по-бавно нарастване на промишлените цени в сравнение с тези на потребителските стоки и услуги не е валидна. През цялата 2003 г. и частично през 2004 г. секторите, които задоволяват нарасналото инвестиционно търсене в резултат на меката монетарна политика в САЩ и еврозоната, както и насочени към експандиращата китайска икономика, отбелязват изпреварващо нарастване на цените на продуктите си. Най-очевиден пример са базовите метали, за които писахме нееднократно в предходни анализи. Друго изключение са индустриалните продажби, насочени към строителство в България.
Друга тенденция е ребалансирането на цените на няколко групи стоки и услуги, които дълго време се използваха като инструмент на социална политика. Типичен пример са цените на енергията, телекомуникационните услуги, транспорта. Тарифната политика, налагана от правителствата, се основаваше на по-високи цени за индустриални потребители (отчитане в индексите за цени в промишлеността) за сметка на по-ниски цени за граждани и домакинства (отчитани от индексите на потребителските цени). Същото се отнася до голяма степен и до акцизните стоки, при които правителството – чрез определяне на акцизната ставка – на практика предопределя до голяма степен крайните цени.

Промени в производителността, качеството и краткосрочни очаквания
Българската икономика е в период на относително бързо нарастване на производителността – както заради смяната на собствеността и управлението, така и заради бързия ръст на инвестициите в нов капитал. Този процес позволява в някои сектори цените на крайните продукти да спадат, въпреки общото повишаване на доходите в страната. Същевременно, подобреното благосъстояние, съчетано с по-ниските цени, увеличава потенциалния пазар за продуктите, което позволява още по-големи икономии от мащаба на “масовото производство”. Това излизане от фазата “бутиково производство” и преминаване към типични индустриални начини на създаване на масови продукти е видимо в редица сектори като например хранителни продукти, облекло, мебели, домакинско обзавеждане. Вероятно тенденцията за задържане и дори номинално спадане на цените на подобни стоки ще продължи и в следващата година.
От друга страна, нарастването на разполагаемия доход позволява промяна в структурата на потреблението, като най-вече това означава покупка на по-висококачествени продукти, съответно – при по-висока цена. Най-често бърза промяна от този тип се наблюдава в сектора на услугите, но се случва и при материалните стоки. Резултатът е много бързо спадане на цените на стоките и услугите с ниско качество, като голямата разлика в цената би трябвало да привлече клиенти, които вече са изкушени от по-високото качество.
Като цяло, следващите месеци ще отразят две съществени тенденции:
- глобален спад на цените на храните;
- високи цени на петрола и енергоизточниците като цяло.