Потребителските цени стават все по-зависими от местните макро политики и развитието на международните пазари

Промените в цените са най-бързият сигнал за случващите се промени в икономиката – както в българската, така и в световната. В началото на 2005 г. разкриваме все по-силни връзки между вътрешните цени и монетарните влияния на българската политика и глобалните тенденции на международните пазари.

Потребителските цени през последните месеци
Зимните декември и януари не изненадаха наблюдателите с по-високи от средномесечните нива на инфлацията. Потребителските цени, мерени от НСИ, се покачиха с 1,3% през декември и 0,8% през януари. Хранителните стоки отбелязват поскъпване, което отразява характерния за българската потребителска кошница висок дял на сезонно-променливите храни. Горивата за периода бяха на рекордно ниски нива на фона на високите цени през цялата 2004 г.; през февруари и към момента обаче наблюдаваме рязко поскъпване като следствие от по-високите цени на суровия петрол.
В началото на 2005 г. световната икономика се “настрои” на ниски нива на курса на щатския долар към еврото. В същото време петролът отново започна да поскъпва от нива под 40 дол. в края на ноември, до моментните 52-54 дол. за барел. За евро-деноминираните икономики петролът е все още на стойности по-ниски от тези през есента, което засега задържа по-значим ръст на цените в транспорта и комуналните услуги. Независимо от това обаче, в страните от еврозоната средногодишният ръст на цените на енергоизточниците е 6,9 % - значително над средния ръст на потребителските цени от 2,4%. За януари 2005 г. еврозоната отчита спад на цените от 0,6%, дължащ се най-вече на забавен ефект от спада на цените на петрола от края на 2004 г. Като цяло обаче притесненията на Европейската централна банка за нивата на инфлацията се засилват под натиска на поскъпващите горива. Компенсиращ ефект има силното евро, което позволява намаляване на средните цени на вноса от Азия и САЩ.
Икономиките на САЩ и Китай продължават да влияят най-силно на световния растеж. В САЩ ръстът на БВП се забави през последното тримесечие до 3,1% на годишна база, но продължава да надвишава този в еврозоната. Потребителските цени на годишна база растат с 3,3% за 2004 г., което е значително по-ниско от девалвацията на долара. Високото потребителско търсене в САЩ продължава да стимулира материалните производства в Китай, и оттам – високият растеж на инвестициите и БВП като цяло. Китайската икономика ускори растежа си през четвъртото тримесечие на 2004 г. до 9,5%, като това се случва при ниска инфлация от 2,8% за годината. Общият ефект е задържане на цените на масовите промишлени стоки в доларово изражение (респективно – поевтиняване в евро), при общо поскъпване на базовите суровини и инвестиционните стоки.

Очаквани монетарни промени
През цялата 2004 г. Федералния резерв затягаше монетарната политика, като от юни до декември на пет пъти повиши основната лихва от 1% до 2,25% (в началото на февруари – още веднъж до 2,50%). Тези мерки до голяма степен компенсират както предишната монетарно-предизвикана експанзия на дългосрочните инвестиции, така и кредитното потребление, стимулиращо разширяването на китайската икономика. След върховите точки от април, цените на базовите суровини се стабилизираха към края на годината, като общогодишното нарастване е 8,9% (без да отчитаме енергията). Към края на 2004 г. цените на суровия петрол спаднаха до нива от около 30 евро на барел, но тенденцията бързо се обърна след януари 2005 г. Като цяло 2004 г. премина с ниски цени на земеделската продукция – в еврозоната цените за годината са нараснали едва с 0,1%.
Ако повишаването на лихвите в САЩ продължи, това ще редуцира възможностите за кредитна експанзия в американската икономика, рефлектирайки в понижено потребителско търсене и намаляване на китайския растеж. Вероятна е девалвация в Китай, която ще доведе до поскъпване на китайските стоки в доларово изражение. Глобалният ефект върху цените ще е спад (или запазване) при металите, базовите суровини и инвестиционните стоки и понижено търсене на енергия.
За Българската икономика това означава обръщане на тенденцията за по-благоприятна ценова конюнктура на “тежките индустрии” за сметка на секторите, близки до потребителя.

Конвергенция на българските цени
Процесът на ценова и инфлационна конвергенция продължава да определя значително по-високия средногодишен ръст на инфлация в България. Разбира се, краткосрочните промени на вътрешния български пазар (като покачването на цените на зърнените продукти и хляба в края на 2003 г.) също предопределяха относително високия средногодишен темп на промяна на цените до средата на 2004 г.


Тази разлика в средногодишните инфлационни темпове (т.е. изчистени от сезонни влияния) може да се обясни предимно с протичащия траен процес на постепенно сближаване на ценовите равнища в България с тези в страните от ЕС, който оказва влияние както върху темповете на инфлация, така и върху скоростта на преструктуриране на относителните цени. Може да се очаква, че този процес ще продължи да оказва натиск върху индекса на потребителските цени и през следващите няколко години. Подобно влияние оказва и ще оказва дерегулирането на някои контролирани цени (напр. електроенергия, комуникации, градски транспорт и т.н.) и паралелното спиране или намаляване на публичните субсидии за тези дейности.

Засилване на влиянието на вътрешната българска политика
Противоречията в местната макроикономическа политика имат общ неутрален ефект върху цените, но променят относителните цени. Като анти-инфлационни отчитаме мерките по регулиране на кредитирането, докато про-инфлационни са увеличената минимална заплата и другите активни мерки на пазара на труда, включващи разширяване на бюджетните разходи. Ограничаването на кредитната експанзия с вътрешни мерки, при очакване в средносрочен план за повишаване на лихвите на международните пазари, ще оскъпи кредита и оттам – дългосрочните инвестиции и потреблението на кредит. Това ще оказва натиск надолу за цените на свързаните отрасли – най-вече добив на суровини, тежки индустрии и строителство. В същото време мерките на пазара на труда повишават разходите за труд, като това оскъпява производствата с висок дял на вложен труд. Тези политики ще доведат до по-бързо от естественото увеличение на работните заплати, което ще ограничи конкурентните предимства в част от секторите, разчитащи на евтина работна сила. Краткосрочно това ще доведе до поскъпване най-вече на хранителните стоки и облеклата, както и на услугите, базирани на личен труд.
Комбинираният ефект е промяна на относителните цени в полза на секторите, по-близки до потребителя и с по-високи разходи за труд, за сметка на кредитно-зависимите и капитало-интензивните сектори.

Цени на производител и потребителски цени
Средносрочната тенденция в българската икономика за последните 4 години е потребителските цени да нарастват по-бързо от цените на производител; в началото на 2004 обаче ситуацията се променя, до голяма степен заради рязкото повишаване на цените на базови суровини, горива и индустриалните стоки като цяло, повлияно от световната конюнктура. Засиленото инвестиционно търсене в развитите икономики при мека монетарна политика и Китай подкрепят отраслите на “тежката индустрия” в България, които успяват да продават на по-високи цени. В края на годината тази тенденция беше обърната – както заради покачването на лихвите в САЩ, така и заради ниския растеж в еврозоната и временно спадналите цени на петрола през последното тримесечие. Потребителските цени отново нарастват по-бързо от цените в индустрията.