Структурирането на финансовата индустрия в България

От началото на миналата година се наблюдава засилване на активността на инвестиционните дружества, опериращи на българския пазар, включително и масова поява на нови играчи. В рамките на 2004 г. броят на регистрираните в България дружества от отворен тип (аналог на известните по света взаимни фондове) се увеличи от 4 на 7. В края на февруари т.г. беше лицензирано още едно местно дружество, а миналата седмица Комисията за финансов надзор потвърди проспекти за публичното предлагане на дялови единици на два чужди взаимни фонда - „Капитал Инвест мастер фонд І (традиционел)” и „Капитал Инвест мастер фонд II (динамиш)”, с управляващо дружество на фондовете е „Капитал Инвест” (на Bank Austria Creditanstalt). Отделно оперират 9 подфонда на Pioneer Investments.

Генериране на финансово богатство и ролята на финансовите посредници

Динамичното развитие в сегмента на инвестиционните дружества може да се разглежда като част от цялостния процес на трайно задълбочаване на финансовото посредничество. Последното периодично изследване на Industry Watch, посветено на персоналното богатство и финансовото посредничество в България, показва трайно ускоряване на темповете на генериране на финансово богатство от страна на населението. Тази тенденция отдаваме както на нови потоци на спестявания, така и на увеличаването на стойността на част от финансовите активи. Само през 2004 г. богатството е нараснало с близо 28 % и към края на годината достига 15 млрд. лв. Темпът на нарастване на нетното финансово богатство е по-слаб (около 15 % на годишна база) от ръста на финансовите активи заради бързото задлъжняване на домакинствата.

Ефектите от динамиката на натрупване на богатство могат да бъдат открити в две направления. От една страна, скоростта на генериране на богатство е свързана със склонността на домакинствата да трансформират увеличаващото се благосъстояние в потребление и/или да финансират потребление чрез кредит. От друга страна, тази динамика предопределя в значима степен възможностите за задълбочаване на финансово посредничество и за превръщане на спестяванията в капитал.

През последните години финансовата индустрия демонстрира стабилен растеж в почти всички свои подсектори. Под финансова индустрия разбираме съвкупността от банки и институционални инвеститори, осъществяващи финансово посредничество ( т.е. тези, които набират спестявания от масовия инвеститор и ги насочват към капиталовия пазар). През 2004 г. годишният ръст на активите на индустрията достигна 43 %. Като дял от БВП активите на банките и институционалните инвеститори достигнаха 70 % , което показва повишаване на ефективността на финансовото посредничество. Трябва да направим следните уточнения. При изчисляване на големината на индустрията вземаме предвид нетните активи на инвестиционните дружества (7 от отворен и 2 от затворен тип), които са регистрирани в България към края на м.г. Чуждестранните взаимни фондове, опериращи в страната, не са взети предвид.
Поради липса на статистика за БВП за 2004 г., изчисленията са направени на базата на 12-месечния брутен вътрешен продукт към третото тримесечие на 2004 г., т.е. те са базирани на реализирани стойности, а не на допускания.



Доминираща роля във финансовото посредничество има банковата система. Делът на банковите активи в обема на финансовата индустрия се запазва относително постоянен, като към края на 2004 отбеляза леко нарастване до 95.9%. През 2004 г. банковият сектор претърпя забележително развитие, в резултат на което банковите активи отбелязаха годишен ръст от близо 44 %. Банковото посредничество трайно се задълбочава. Делът на банковите активи в БВП достигна 67 % в края на 2004 г. при около 50 % в края на предходната година. В средносрочен план очакваме, че посредничеството през банките ще продължи да се разширява, но с по-слаби темпове от регистрираните през предходните две години.

Институционалните инвеститори постепенно увеличават своята активност на финансовия пазар, което води до трайно разширяване на техните активи. За периода 2000-2004 г. посредничеството в небанковия сегмент на финансовата индустрия, измерено посредством дела на активите в БВП, се разширява почти три пъти – от 1.1 % до 2.9 %. До голяма степен това отдаваме на повишаващата се атрактивност на инвестирането посредством небанковите посредници заради тяхната подобряваща се ефективност (съответно доходност) и наличието на фискални стимули (макар и ограничени до известна степен през 2003 г.). Определена роля играе и все по-агресивното маркетиране от страна на отделните играчи.

Като цяло обаче институционалните инвеститори все още играят незначителна роля във финансовото посредничество в сравнение с банковия сектор. Към края на 2004 г. активите на пенсионните фондове, инвестиционните дружества и животозастрахователните компании формират едва 4.1 % от общите активи на финансовата индустрия.


Пенсионната индустрия трайно се налага като най-динамично развиващия се подсектор и има основен принос за регистрираното разширяване на посредничеството през институционалните инвеститори.. През 2004 г. ускореният ръст на активите на пенсионните фондове и по трите сегмента (универсални, професионални и доброволни) доведе до постепенно разширяване на тяхната относителна тежест в общите активи- до 3 % към края на годината. По предварителни данни, към декември 2004 г. акумулираните средства в пенсионните фондове достигат 2.1 % от БВП. Годишният ръст на капитализацията на фондовете е около 54 %. Универсалният сегмент е най-бързо нарастващия от гледна точка на капитализацията. До голяма степен това отдаваме на повишаването на задължителната вноска от 2 % на 3 %. Най-слаб е ръста на активите на доброволните фондове, които обаче все още държат най-висок дял от насочения към допълнителното осигуряване ресурс.

Тежестта на животозастрахователите в структурата на активите леко намалява. Това се дължи главно на бавното възстановяване на техните активи след отлива на ресурс през 2003 г., когато съществуващите дотогава данъчни преференции бяха ограничени. Това лимитира възможностите за прилагане на финансови схеми за намаляване на текущите данъчни задължения и се отрази върху ръста на средствата, насочвани към такива продукти. Очакваме разширяването на активите в този сегмент от финансовия пазар да бъде стимулирано от все по-агресивното предлагане на по-дългосрочни продукти със спестовен елемент, включително и на съвместни банково-застрахователни пакети.

Въпреки значителното повишаване на интереса към натрупване на спестявания посредством инвестиционни дружества, това все още е относително непопулярна инвестиционна форма сред българските домакинства. По наша оценка спестяванията на физически лица, насочени към регистрираните в страната фондове формират едва 0.2 % от финансовото богатство на домакинствата. Активите на инвестиционните дружества бързо нарастват, но тежестта им в структурата на финансовата индустрия трайно се задържа на ниво около 0.1 %. През 2004 г. предлагането в този сегмент силно се активизира, а към края на годината беше регистриран годишен ръст на нетните активи от около 98 %. Подобно развитие е провокирано както от навлизането на нови играчи, така и от постепенното активизиране на търсенето от страна на масовия спестител. Извършената преоценка на активите в съответствие с регулативните изисквания също се отразиха върху обема на активите.



През последната година все повече се задълбочава тенденцията към функционалното интегриране между различните участници на финансовия пазар. Все по-активно се оформят финансови групи, обединяващи банки, застрахователи, пенсионно-осигурителни компании и инвестиционни дружества. Конкурентното предимство на подобни алианси е, че предлагането на съвместни продукти позволява постигане на значителни икономии от мащаба (ползване на обща инфраструктура, съкращаване на необходимия персонал, обединяване на отделни звена) при увеличаващ се потенциал за привличане на нови клиенти, т.е. в крайна сметка те дават значителни възможности за реализиране на органичен растеж и по-добра възвръщаемост. Очакваме това развитие да продължи и през настоящата година и да допринесе за известно увеличаване на дела на небанковия сегмент от финансовата индустрия.

В по-дългосрочен план разширяването на посредничеството през институционалните инвеститори ще бъде стимулирано и от:
-предстоящото либерализиране на инвестиционния режим на пенсионните фондове;
-фактическото интегриране на българския финансов пазар в европейския, което ще доведе до засилване на конкуренцията;
-застаряването на населението в контекста на нарастващия дефицит на държавната разходно-покривна пенсионна схема.