ДИНАМИКА НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ

Търговски дефицит и структура на търговията
И през третото тримесечие продължава тенденция към разширяване на търговския дефицит, като в резултат този дефицит достигна 8,3 % от БВП за първите осем месеца на 2004 г. Потвърждава се оценката ни от миналото тримесечие, че при наличие на траен ръст на износа, влошаването на търговското салдо е резултат предимно от трайно нарастващо потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната. Втората, не по-малко значима линия на въздействие откриваме в повишената инвестиционна активност както от страна на чуждестранните, така и на местните инвеститори, водеща до засилено инвестиционно търсене и съответно до нарастване на вноса на инвестиционни стоки. Наред с това се наблюдава известно активизиране на вноса на суровини и материали, което до голяма степен може да бъде обяснено с факта, че значителна част от износа на стоки предполага внос именно на суровини и материали.

Като цяло външнотърговският оборот на България надхвърля с около 1/5 размера на БВП. Това означава, че значителна част от потреблението вътре в страната е продукт на “чужди икономики” и в същото време значителна част от българското производство се изнася.
Измерен в евро на дванадесет месечна основа до август 2004 г., общият износ на стоки и услуги (тук включваме туризма, транспорта и др. услуги) регистрира увеличение с 14,4 % спрямо същия период до август 2003 г. Над половината от износа се генерира от четири сектора – туризъм, шивашката и обувна промишленост, производството на метали и международния транспорт.

За разглеждания период номиналното нарастване на вноса на материални стоки и услуги, измерен в евро, е 14,9 % . Трябва обаче да имаме предвид, че поради значителната обезценка на долара спрямо еврото (с над 11 % за разглеждания период), измереният в евро външнотърговски оборот се характеризира с известни “изкривявания” (т.е. някои сделки в долари да изглеждат по-малки, когато се деноминират в евро). В нашите анализи използваме техника за “изчистване” на ефекта на валутния курс, което доближава данните до реалните промени. Тези промени са представени в долната таблица.



Както се вижда от таблицата, при прилагането на тази методология износът на материални стоки и услуги расте приблизително с около 18%, а вносът – с около 19%. Ако проследим историческата динамиката на търговията (изчистена от ефектите на валутния курс), забелязваме подчертано ускоряване на ръста на вноса – миналата година реалният ръст на вноса беше 14.8%. Подобен (дори изпреварващ като скорост) тренд се наблюдава и при износа – миналата година той беше 9.6%. Основните фактори, които допринесоха за тази динамика, са значителният ръст на износа и вноса на туристически услуги (с около 23%), както и на няколко материални сектори (най-вече металите).


Динамика на вноса в началото на 2004 г.
За да изчистим влиянието на сезонни фактори върху външнотърговските обороти, разглеждаме динамиката на вноса и износа, и съответно промяната в структурата на търговията на 12-месечна база (септември 2003 - август 2004 г.). Пресметнати на тази база, данните за търговията показват 15% ръст на вноса на материални стоки спрямо предходния 12-месечен период, като този ръст е почти същия при отчитане и на вноса на услуги.


Тази динамика се предопределя от два фактора. От една страна, силно стимулиращ ефект върху вноса имат подобряващото се благосъстояние на населението и улеснения достъп до потребителско кредитиране. От друга страна, значим ефект оказват инвестиционната активност и темповете на технологично обновление на икономиката.

Първият фактор оказва влияние върху външнотърговските потоци по линия на увеличеното търсене на вносни потребителски стоки. Към края на август 2004 г. вносът на потребителски стоки на годишна база регистрира ръст от близо 25 % спрямо предходния 12-месечен период, което представлява значително по-бърз темп на нарастване спрямо общия внос. Този значим темп на растеж има сериозен принос за увеличаването на търговския дефицит. Смятаме обаче, че докато в основата на този дефицит стои притока на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания, няма място за притеснения относно макроикономическата стабилност. В допълнение, трябва да се отчете и факта, че експанзията на вноса на потребителски стоки е значително по-скромна от експанзията на кредита, което отразява както конкурентноспособността на местната индустрия при задоволяване на нарасналото потребителско търсене, така и факта, че освен стимулиране на потреблението, кредитите финансират и натрупване на капитал.

Като цяло относителната тежест на групата на потребителските стоки в структурата на търговията продължава да нараства, надхвърляйки 16 % от общия внос на материални стоки. Данните за конкретните стоки, включени в тази група, показват, че индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление, като мебели и домакинско обзавеждане, които регистрират ръст от около 30% за разглеждания едногодишен период и към автомобили, чиито внос отбелязва рекордна динамика – нарастване със 37 % за 12-те месеца до август 2004 г. Значим (близо 27 %) е ръста и при вноса на лекарства и козметика. Като цяло очакваме, че до края на годината динамиката на вноса на потребителски стоки ще е определяща по отношение на динамиката на общия внос, без това обаче да налага сериозни макроикономически рискове.

Продължаващото технологично обновление на икономиката и свързаното с този процес увеличаване на инвестициите в основен капитал оказват влияние върху външната търговия по линия на увеличаване на търсенето на вносни инвестиционни стоки от една страна, а от друга – по линия на повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление (и внос) на енергийни ресурси. Всъщност вносът на инвестиционни стоки е второто по значимост перо в структурата на материалния внос след този на суровините. В номинално изражение обемът му е над 1,6 пъти по-голям от вноса на потребителски стоки. За разглеждания 12-месечен период до август т.г. спрямо същия период на м.г. най-значително нарастване на инвестиционния внос се забелязва при транспортните средства (39 %) и при резервните части и оборудване (18,5 %), което в известна степен може да бъде обяснено и с наблюдаваното оживление в строителството.

Износ

Динамиката на износа по отношение на отделните стоки и услуги на годишна база потвърждава твърдението ни от предходни анализи, че сред най-динамичните сектори в България все още са тези на услугите и на материални производства, характеризиращи се с трудоемкост и относително ниска добавена стойност. Като изключим ръста на цигарите от 55 % на 12-месечна база поради незначителната им тежест в структурата на износа, с най-бързи темпове нараства износа на черни и цветни метали (с по 35 %) и на туристически услуги (близо 23 %).



Като цяло, определящо значение от гледна точка на структурата на външната търговия (както за вноса, така и за износа) продължават да имат суровините и материалите. На практика суровините имат най-значителен дял както в структурата на материалния внос (около 40,3 %), така и на износа (близо 43 %). Тази група показва най-значима динамика при износа на материални стоки (16,6 % ръст), а по отношение на вноса нейният ръст е съизмерим с този на инвестиционните стоки.

Втората по значимост динамика при материалния износ се регистрира при потребителски стоки (10,6% ръст). Тази динамика до голяма степен се обяснява с активизирания износ на храни (нарастване с 18%), мебели и обзавеждане (нарастване с 16 %) и на дрехи и обувки (10,5%).



В леките индустрии се запазва по-слаб (от този на металите), но за сметка на това постоянен ръст. В основата на ръста на тези индустрии стои подобрената производителност и конкурентност, както и постепенно специализиране на икономиката в тях. Очакваме, че това ще е онази част от икономиката, която ще привлича дългосрочно ресурси, като ще предопределя мястото на българските индустрии в рамките на европейската икономика.

Евентуално засилване на частното потребление в еврозоната и в някои от другите значими търговски партньори на България ще окаже нова подкрепа за ръста на българския експорт, особено по отношение на потребителските стоки и на услугите. Въпреки сегашните значителни темпове на нарастване на екпорта на метали, очакваме тази динамика постепенно да отслабва. Подобно очакване се основава на предприетите вече стъпки към затягане на монетарната политика на Федералния резерв и на очакванията за възможна подобна промяна от страна на ЕЦБ, което евентуално ще се отрази неблагоприятно върху ценовите равнища и търсенето продукти от тежките индустрии.