Макар основната част от дебатите по публичните финанси да бяха през ноември и декември – когато народното събрание дискутираше държавния бюджет за 2006 г. – началото на годината не бе лишено от събития, които пряко влияят на бюджетната политика.
Най-съществено от дългосрочна гледна точка е развитието на Националната агенция за приходите (НАП). Като цяло, стартът бе в рамките на очакваното. Проблем с информационната система предизвика временно спиране на регистриране на трудовите договори, което обаче не би застрашило способността на агенцията да събира парични постъпления. Трябва да се има предвид, че рискът от “провал” на новата единна агенция е възприеман като висок от правителството. Основание за подобна оценка е в твърде консервативната прогноза на приходите в бюджета за 2006 г., която е едва с 2% по-висока от очакваното изпълнение за 2005 г. при прогнозиран ръст на БВП с 9,6% номинално. Според различни източници “буферът” в бюджета заради опасност от лош старт на НАП достига 1 млрд. лв.
Прилагането на някои разпоредби, свързани с т.нар. “семейно подоходно облагане”, също предизвика административен смут. Законодателят е оставил известна неяснота по третирането на случаите на разведени родители, и предлаганото решение за момента създава значителни трудности. Трябва да се има предвид обаче, че облекчението е в незначителен размер от гледна точка на общите приходи от този данък, като вероятно за повечето данъкоплатци ще се отрази в 70-100 лв. намаление на годишна основа. Допълнително, подоходното облагане все повече добива маржинално значение за бюджета, като за 2006 г. то ще донесе 5,7% от общите публични приходи.
Изцяло нови идеи по начина на определяне на минималната работна заплата и минималната пенсия предложи социалното министерство. На първо място се предлага минималната заплата да се обвърже с т.нар. “линия на бедността”, като според различни изчисления това ще означава размерът й да бъде между 163 и 197 лв. От друга страна, минималната пенсия според идеите на министерството може да бъде ½ от минималната заплата. Целта е очевидно към повишаване и на двата размера. Фискалният ефект от по-високи пенсии в ниския сегмент ще е значителен; трябва да имаме предвид, че пенсиите представляват 22,3% от общите публични разходи по проекта за 2006 г. Допълнително, свиването на диференциацията на пенсиите чрез тази мярка ще намали и без това ниските стимули за осигуряване върху по-голям доход и така в средносрочен план застрашава събираемостта на вноските.
В политически план можем да отбележим намерението на синдикалния лидер Янка Такева да пише писмо на Ханс Фликеншийлд от МВФ. В случая обаче трябва по-скоро да следим напредъка на министерството на образованието във формулиране на реформи във финансирането и управлението на средното образование, които се очакват преди края на учебната година.
Междувременно, можем да обобщим последните данни за основни фискални индикатори до ноември миналата година. Традиционното харчене на преизпълнените приходи в края на годината до този месец отсъства, като консолидираните разходи за ноември са едва с 5% по-високи от тези за същия месец на 2004 г. В същото време общо за 11-те месеца публичните разходи растат с 12,5% спрямо периода на 2004 г., като отчитаме забавяне на темпа на растеж спрямо периода до октомври (13,3% ръст). Общият размер достига 14 424 млн. лв. Приходите растат със стабилен темп от 13,3% спрямо същия период на 2004 г., като за 11-те месеца са 16 203 млн. лв. Прогнозата ни за приходите за цялата 2005 г. е за около 17 900 млн. лв. Излишъкът расте с 20% спрямо стойността до октомври като достига 1779 млн. лв. Преизпълнението на приходите ще е около 1 650 млн. лв.
Държавният и държавно-гарантираният дълг се увеличава минимално през ноември до 7,05 млрд. евро, от които 1,45 млрд. евро е вътрешният, а 5,6 млрд. евро - външният дълг. Той нараства със 132,6 млн. евро в номинално изражение, в сравнение с края на предния месец. Нарастването се дължи основно на нови усвоявания, както и на курсови разлики. Издължените плащания по държавния и държавно-гарантиран дълг от началото на годината са 4,3 млрд. лв. Съотношението на държавния и държавно-гарантиран дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в края на ноември 2005 г. е 33,4%.
Фискалният резерв достигна 5,3 млрд. лв. или с около 300 млн. лв. повече от стойността към края на предходния месец. По данни за БНБ, които засягат единствено средствата на правителството по сметка в банката, за декември резервът намалява с около 500 млн. лв. Това отразява традиционното превишение на разходите на приходите за декември, съпровождащо ускореното “усвояване на бюджети”.
Като цяло трябва да отчетем, че различните индикатори за фискална стабилност към момента показват една предвидима макро среда и устойчивост на бюджета. Съвсем отделен е въпросът, че стабилността е при високи нива на общата данъчна тежест на фона на повечето страни от т.нар. “Нова Европа”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар