Какво предлага българската икономика в глобалната размяна?

През последните няколко години, до голяма степен поради позицията на МВФ, българската експертна общност се занимава твърде често с динамиката на текущата сметка на платежния баланс. Липсата на единен фокус в дебатите е очебиен – така например, текущата сметка се свързва с бюджетния баланс, с регулациите на банковия кредит, с индустриална политика и др. под. Като аргумент, тя е в помощ както на правителството – когато трябва да защити свои политики, така и на опозицията, която посочва дефицита като индикатор за провал на властта.

Наличието на дефицит конвенционално се смята за риск пред конкурентноспособността на икономиката. Тук отново има известно объркване, тъй като някои посочват дефицита като последица, а други – като фактор – за ниска конкурентноспособност. Но логиката е една – щом изнасяме по-малко, отколкото внасяме, значи “губим”, и следователно нещата не са наред.

Така обаче не отчитаме фактора “време”, или с други думи – инвестициите в бъдещето. Когато чужди спестявания се насочат към българската икономика, това позволява текущото потребление вътре в страната да нарасне, без да има намаление на вътрешните спестявания. Така за определен период е възможно да се внася повече, отколкото се изнася. Можем да кажем, че в момента, освен традиционни стоки и услуги, България изнася и своеобразна “опция върху бъдещето” – давайки възможност на чуждестранни инвеститори да поемат риска и да стартират дейност у нас.

На малко по-микро ниво можем да зададем въпроса “какво изнасяме”, или с други думи – какво предлагаме на глобалния пазар. Ако погледнем последните данни се получава следната картина:

“Опция върху бъдещето”. Действително, преките инвестиции за 8-те месеца достигат 1755 млн. евро, с 82% повече от 2005 г. Ако прибавим и външните кредити за около 1,3 млрд. евро, излиза, че местната икономика “продава” тази входна виза на чуждестранните инвеститори за около 3 млрд. евро само за месеците от началото на годината. Тук е важно да споменем, че търговските банки за периода играят минимална роля, дори за август те “изнасят” около 700 млн. евро.

Суровини и материали. Тук международната конюнктура играе благоприятна роля, като ръстът от началото на годината е 31,8%, а общия износ достигна 3462 млн. евро. Трябва да отчетем обаче, че добавената стойност не се увеличава със същите темпове, тъй като енергийните разходи също нарастват значително. Средносрочно предизвикателство е нарастващата цена на работната сила и очакваната допълнителна емиграция към страни от ЕС, които могат да застрашат конкурентността на предприятията от сектора. Цикличната зависимост е очевидна, и би се проявила при всеки спад в цените на базовите суровини.

Потребителски стоки. Тук ръстът е скромен - 7,8% - но пък местните производители не са облагодетелствани от природни предимства както при добивната индустрия. В този смисъл задържането им на глобалния пазар изисква повече усилия. Износът наближава 2 млрд. евро за осемте месеца, като текстилната индустрия вече отбелязва спад в растежа до 4,7%, но пък мебелните производители изнасят с 13% повече от 2005 г.

Инвестиционни стоки. Впечатляващ е ръста на износа в тази група продукти – 23,8%. Заедно с потребителските стоки, тук отчитаме ефекта на технологично обновление и подобряване на управлението след масивното навлизане на чужди инвестиции.

Енергийни ресурси. Тук говорим за преработка и реекспорт най-вече на петролни продукти, при които ръстът е над 100%. Подкрепяни от високата цена на петрола, местните преработватели се оказват в конкурентна позиция заради ниските си разходи и наличния капацитет. Това предимство вероятно ще се запази в средносрочен план, но ниска цена на петрола или глобално изместване на инвестициите може да доведе до рязък срив.

Туризъм. Ако поставим сектора в сравнителен план, той расте относително бавно. Ако трябва да оценим конкурентноспособност, допълнителни притеснения създава и фактът, че пътуванията на българи зад граница растат два пъти по-бързо 10,8% към 5,5%.

Накрая трябва да въведем и една нова категория “износ” – този на работна сила. Емиграцията не е ново явление, но с отварянето на трудовия пазар на ЕС ще се превърне в по-значим икономически феномен. Към момента, по оценки на БНБ, работещите в чужбина генерират паричен поток към България от около 1,3 млрд. евро (до август). Отчитаме известен спад в този поток – ако това означава, че все повече българи прекъсват връзките си с българската икономика и се установяват трайно в други страни, работодателите тук ще изпитват все по-сериозни притеснения в близко бъдеще.