Икономическата политика има нужда от нов тласък

Инфлацията на долара и еврото, след като няколко години се изразяваше в бързо поскъпване на индустриалните суровини, достигна и до земеделската продукция. През последната година хранителните суровини поскъпнаха с около 30%, измерени в долари, и малко по-леко, ако ги измерим в евро. Това трябва да обясни по-голямата част от последното регистрирано поскъпване на храните в България.

Инфлацията на основните валути


основателна причина българската цена на олиото като посока на движение да се различава значително от световната. Всяко отклоняване от тази закономерност би могло да се тълкува като някакъв местен проблем или монопол.
Обяснението за връзката на цените у нас с глобалната икономика не би ли довело до засилване на евроскептичните настроения?
Хората не очакваха от еврочленството да има голям натиск за поевтиняване на основните стоки и услуги. Наистина имаше някои пазари, където цените намаляха поради по-ниски административни разходи и по-лесен внос. Но все пак ние сме част от една икономика, която страдаше от тежка инфлация. България като интегрирана към този пазар нямаше как да остане извън този контекст.Що се отнася до евроскептицизма, не съм убеден, че широкият електорат е наясно с тези зависимости в икономиката. По-скоро хората гледат какво става с бензина, акциза върху ракията, цигарите станаха по-скъпи. Но като телим чертата, положението не е толкова зле. Особено съчетано с ръста на цените на имотите, който много колеги обясняват с еврочленството, много хора станаха богати. Да притежаваш лозе в Хисаря и изведнъж да станеш милионер, само защото България е влязла в ЕС, не е малко.
Възможен ли е спад на цените, каквито прогнози вече чухме от някои от управляващите?
Най-вероятно не. Пак казвам, става въпрос за едно догонване на цените на земеделските продукти, които изостанаха в своята динамика от другите международно търгувани стойности.Хубаво е, че нещата се мерят в евро, но по-хубаво е да се мерят в човекочасове, тоест колко труд е необходим, за да се купи един килограм сирене например. В този смисъл този продукт ще поевтинява, по-малко труд ще е необходим, за да се купува в бъдеще.
Как възприемате идеята държавната Комисия за защита на потребителите да определя препоръчителни цени на някои основни хранителни продукти?
Всяка стъпка към по-добро информиране на потребителите е в правилната посока. Доколко обаче функциите на Министерство на икономиката включват такова нещо, е спорно. В крайна сметка потребителите са достатъчно рационални в поведението си и относително бързо се ориентират в това къде е най-изгодно да се купува. Доста цени вече се обявяват в интернет, със своите промоции повечето търговци се опитват да станат широко известни. Така че информираността се случва с или без министерството. От гледна точка на това доколко може да има някакъв задължителен или препоръчителен характер такава политика, отговорът е никакъв. Абсолютно никаква тежест не може да има едно он-лайн или книжно издание на Министерство на икономиката за пазара на яйца, да речем. Конкретната политическа препоръка е министърът и неговият екип да не се занимават повече с такива неща. Така не правят услуга на себе си. Защото, като дадат обещание за цените, след това трябва да направят нещо. Разбира се, те не правят услуга и на всички онези хора, които все още вярват, че министерството е орган, който контролира цените. Всички тези хора, които са със спомените за централно регулирани цени, може би ще си помислят, че саламът ще поевтинее, а с него и ракията, и бирата, и изобщо - социализъм… Но това няма да стане. Така че от PR гледна точка е по-добре за министерството да не се занимава с такива дела.
В интервю за ЕКСПРЕС.БГ икономистът Георги Ганев направи прогнозата, че докато заплатите в България растат, ще се увеличават и цените. Как гледате Вие на тази обвързаност?
Аз не бих обяснил нещата по този начин. Наистина, ако заплатата на фризьорката расте, това се случва най-вероятно заради поскъпването на този тип услуги. Същото се отнася за автомивките, тенекеджиите, ремонтиращите покриви и т.н. Но това дали средният българин произвежда 300 или 3000 евро на месец няма отношение към това за колко се внася една кола от Германия или пък маслини от Гърция. Така че не бих обяснил поскъпването на земеделски и индустриални стоки с българската производителност и номиналния доход.