Къде е икономически най-изгодно да се живее

Наличието на регионални различия по отношение на номиналните и реалните заплати и цената на живота до голяма степен показва, че възможностите за оптимизация на индивидуалното потребление далеч не са изчерпани. Дори напротив – те могат да бъдат по-активно използвани, особено в условията на повишен инфлационен натиск. Този анализ се базира на най-новите данни за цената на труда от редовното проучване на Industry Watch Biggest Cities Review.

Средна годишна инфлация # лична инфлация

Средната годишна инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени, достигна 6.2% до август, надминавайки очакванията на правителството и повечето експерти. Инфлацията, която официалната статистика следи, е индикатор за средното поскъпване на живота и показва относителната промяна на цената на едно и също количество стоки и услуги, които средностатистическото домакинство основно потребява. Това обаче не означава, че всички потребители изпитват по един и същи промяната на цените. Напротив, съществуват различия в номиналните и реалните заплати, разходите за издръжка и структурата на потреблението както на индивидуално, така и на регионално равнище. Ето защо всеки един потребител усеща в различна степен инфлационния натиск.

Цената на труда

Пазарът на труда е хетерогенен, включвайки в себе си работни позиции, които се характеризират с различна степен на владеене на знания и умения – от висококвалифицирани, през средни, до базови позиции. Тук разглеждаме предимно базовия и средния тип работни места, считайки, че висококвалифицираните позиции много по-трудно се поддават на моделиране. В този ред на мисли базовият труд относително пълно отразява разликите в цената на труда в отделните градове.

Очаквано София продължава да предлага най-скъпия базов труд, а заплащането във Варна и Бургас е с около 10% по-ниско. Цената на труда в Стара Загора, Пловдив, Русе и Плевен е почти еднаква – около 20% по-евтино от столицата. В същото време се забелязва тенденция към намаляване на разликата между градовете, предлагащи най-ниско и най-високо платен труд. Едно от възможните обяснения за този процес е нарастващата мобилност на заетите в базовия сегмент.

Най-високо платените средни позиции също се намират в столицата. Цената на труда във Варна и Стара Загора е с около 5% по-ниска. Заплатите на заетите в средния сегмент в градове като Пловдив, Русе и Бургас представляват около 20% от нивото на заплащане в София.

Откъде идват различията

Няколко фактора определят значимостта на различията между отделните региони. Една от фундаменталните причини зад различното заплащане в отделните области е производителността на труда. Големите градове все още продължават да се характеризират с по-голяма добавена стойност на един зает. Цената на труда в София е значително по-висока и защото в столицата е концентрирана основна част от висшата държавна администрация. Този факт има пряко и косвено значение. От една страна, голяма част от държавните служители в столицата получават заплащане по-високо от средното за страната, като по този начин директно повишават цената на труда. От друга страна, големият брой заети в публичния сектор косвено генерира допълнителна заетост, предимно в сектора на услугите.

Нещо повече, София продължава да бъде предпочитан град за установяване на централен офис, както на местни, така и на международни компании. Варна вероятно заема второ място по този показател, докато поради относителната близост до столицата, в Пловдив са разположени по-малка част от главните офиси. Върху заетостта в част от градовете (като Варна и Бургас например) сезонно влияние оказва и ваканционният туризъм, който повишава търсенето в сегмента на базовите и средни позиции, особено през летния сезон. Частично обяснение за установените нива на заплащане в някои градове (в по-голяма степен Стара Загора и в по-малка Бургас например) може да се търси и в присъствието на т.н. „монопсони” – монополисти на пазара на ресурси, в конкретния случай – на пазара на работна сила. Тези големи предприятия обикновено привличат значителен трудов ресурс и поставят определени стандарти на заплащане, които до голяма степен изкривяват пазарните сигнали.

В средносрочен план степента на различие в цената на труда в регионален аспект ще се определя от паралелното действие на два противоположни процеса – от една страна, все още силната концентрация на инвестициите в най-големите градове (изразяваща се в по-висока производителност на труда там), а от друга – нарастващата мобилност на работната сила, което води до постепенно конвергиране на доходите.

Цената на живота

Един от възможните подходи за измерване на „цената на живота” е чрез определянето на средните номинални разходи за потребление на кошница от стоки и услуги, включваща търгуеми блага (чиито цени могат да бъдат арбитражно установени) и нетъргуеми блага, които до голяма степен следват регионалните различия в цената на труда. Обикновено с нарастване на разполагаемия доход, потреблението на услуги се увеличава. Ето защо използваме две потребителски кошници – с относителни дялове на услугите от 30% и 60%, отразяващи модела на потребление на домакинства със съответно по-ниски и по-високи доходи. Емпиричните данни недвусмислено показват, че регионалните различия в разходите за потребление са значително по-големи за потребители с високи доходи (потребяващи повече услуги). „Цената на живота”, измерена по този начин е с около 20% по-ниска от столицата в градове като Хасково, Враца и Сливен. От друга страна, цената на потребителската кошница за домакинства с ниски доходи варира в много по-тесни граници, като един и същи доход купува около 10% повече потребление в Хасково в сравнение със София. Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив продължават да бъдат най-скъпите градове в България.

Реална заплата

Реалната заплата е количеството стоки и услуги, които може да си купите с парите, които получавате. За да направим сравнение на регионите по този показател, индексираме възнагражденията във всеки град с цената на живот там. Така се получава, че София вече е на второ място, ако гледаме заплатите средните позиции (показани на графиката). Заплатите в Пловдив, Русе и Плевен въпреки че и реално са по-ниски от столицата, тук не изглеждат толкова зле. Все пак добре е да се има предвид, че повече мобилност може да помогне – т.е. ако може човек да живее в Плевен и да работи в София (при други равни условия) би бил най-добре.

Реалната работна заплата може да бъде определена и чрез съотношението на цената на труда (базови позиции) към цената на жилищата според изнесените от НСИ данни за областните градове. Тук трябва да бъдат отчетени и особеностите на местния пазар на жилища, който с малки изключения остава относително слабо развит и ниско ликвиден. По този начин по-малките областни центрове регистрират значителни колебания както в номиналните цени, така и в темповете на нарастване на цените. През последното тримесечие в нито един областен град не беше регистриран отрицателен ценови ръст, но същевременно на национално ниво цените забавиха своя темп на нарастване.

Въпреки че номиналните заплати във Варна и София са най-високите за страната, там цената на труда в реално изражение – измерена в единица жилищна собственост - е най-ниска. Причината за това е високата пазарна оценка на жилищата в тези два града. Например, според официалната статистика, жилищата във Варна са повече от 2 пъти по-скъпи от тези в Шумен и Търговище. Факторите, които подкрепят високата номинална стойност на жилищата в най-големите градове са както вътрешни (експанзията на ипотечния кредит), така и външни – основно повишеното търсене на имоти от чужденци и значителният приток на „емигрантски” пари. По този начин въпреки че номиналните заплати в Сливен и Ямбол например са с над 30% по-ниски от отчетените в столицата, реалната цена на труда в тези два града е с 55% по-висока от регистрираната в София. Алтернативен поглед върху данните показва, че жилищната собственост във Варна и София е значително надценена, докато жилищата в градове като Плевен и Ловеч са силно подценени.