Значимостта на пенсионните фондове за икономиката расте

За годината до юни 2007 г. нетните активи на пенсионните фондове са се увеличили с 46.7%, като тенденцията е към значително ускоряване на растежа и в трите сегмента. Агрегираните данни на Комисията за финансов надзор показват, че пенсионните спестявания се разширяват до 1.85 млрд.лв. през първото полугодие, а коефициентът на проникване достига 3.5% от БВП. Малко над половината (50.6%) от тези средства са натрупани по линия на допълнителното задължително осигуряване, т.е. канализирани са към универсалните фондове. Всеки осигурен в универсален фонд е спестил средно по 370 лв. за допълнителна пенсия, а натрупванията по партидите на доброволно осигуряващите се са средно по 977 лв.

Много са факторите, които допринасят за наблюдаваното ускоряване на експанзията на пенсионните спестявания. Сред най-съществените от тях безспорно можем да причислим продължаващото разширяване на официалната заетост - както поради създаване на нови работни места, така и поради “изсветляване” на икономиката и свързаното с това формализиране на съществуващи работни позиции. Този процес води съответно до трайно увеличаване на броя на лицата, обхванати от пенсионно-осигурителната система. Общата заетост вече надминава 3.1 милиона души, а броят на осигурените в частни пенсионни фондове (и по трите сегмента) доближава 3.3 млн. (трябва да се има предвид, че част от осигурените са включени в повече от един вид фонд).

Нараства и базата, върху която се начисляват пенсионните вноски - последните данни на НСИ показват годишен ръст от 17.7% на средната работна заплата през второто тримесечие на 2007 г. Тези развития са съчетани с повишаване на размера на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване на 5% от началото на годината. В същото време фондовете получиха по-големи възможности за инвестиране на акумулирания финансов ресурс. Преструктурирането на инвестиционните портфейли за момента протича в посока на свиване на дела на държавните ценни книжа и разширяване на вложенията в корпоративни ценни книжа и активи в чужбина, което съчетано с ценовия ръст на книжата, постепенно води до реализирането на по-добра възвръщаемост за компаниите.

Бързата експанзия на частната пенсиона индустрия, която най-вероятно ще се запази и в средносрочен план, има важни макроикономически ефекти. Може да се очаква, че в дългосрочен план разширяването на втория и третия стълб ще облекчи до известна степен натиска, който неблагоприятните демографски процеси ще оказват върху пенсионната система и в частност върху разходно-покривния първи стълб. А очакваните проблеми в този аспект никак не са за подценяване – според прогнози на Евростат до 2050 г. България ще загуби около 1/3 от населението си. Подобна прогноза прави и Световната банка – според наскоро разпространено изследване до 2025 г. населението на България ще се свие с 1.5 млн. души, а всеки пети българин ще е на възраст над 65 години.

С нарастването на капитализацията на частната пенсионна индустрия се увеличава потенциалното й влияние върху икономиката на страната. Пенсионните фондове вече са един от най-сериозните институционални инвеститори, а влиянието им върху търговията на фондовия пазар започва да се чувства все по-осезаемо. Относителният дял на инвестициите на фондовете в акции в общата капитализация на БФБ-София бързо нараства – от 0.95% в края на 2005 г. до 2.45% през второто тримесечие на 2007 г. (вж. рубриката “Икономически индикатори”). В същото време, независимо от значителното си развитие, българският капиталов пазар остава относително плитък. Това означава, че канализирането на значителен ресурс от страна на пенсионните фондове (а едновременно с това и от бързо развиващия се сегмент на взаимните фондове) към борсата създава предпоставки за известна волатилност на борсовите индекси. От друга страна се създава немалък потенциал за поемане на нови емисии на ценни книжа и постепенно засилване на ролята на борсата като източник на финансов ресурс за българските предприятия. Все повече ще се засилва и ролята на фондовете за подобряване на корпоративното управление.

В редовните си анализи си многократно сме коментирали, че въпреки подобрения инвестиционен режим за пенсионните компании, все още е рано да се говори за реална либерализация в сектора. Големите предизвикателства и съответно значимите перспективи в тази насока са свързани основно с въвеждане на т.нар. система на мултифондове (т.е. обособяване на различни инвестиционни портфейли с различен рисков профил), както и с регламентирането на възможността фондовете да инвестират в структурирани продукти, деривати, хедж фондове, злато и метали и т.н.. Това би позволило на пенсионните фондове до подобрят диверсификацията и ефективността на управление на своите портфейли като насочват инвестиции към пазари и продукти с по-висок потенциал за растеж.