Празникът на любовта е празник на свободата

от Георги Стоев


Концепцията за свободата присъства във всеки качествен макроикономически анализ. С нея професионалните икономисти сме свикнали до степен, в която няма нужда от обяснения. На микрониво свободата е ежедневен стремеж на всеки от нас. На макрониво тя е решение за много загадки за функционирането на обществото.

Знам за много празници, които (с право) се опитват да честват свободата. Може би всеки трети национален празник по света също чества свободата. Ако има обаче международен ден на свободата, ми се струва, че той най-точно би съвпаднал с Деня на св. Валентин, или Деня на любовта.

Любовта е едно от малкото човешки типове поведение, което не може да бъде предизвикано насила. Може да те накарат насила да плащаш данъци, да воюваш за "родината" или дори да измисляш изобретения. Дори е възможно да бъде стимулиран умствен процес – с напредъка на невронауката това ще става все по-възможно – водещ със себе си определени емоции, например радост или погнуса. Но любовта, ако изобщо може да бъде определена като емоция, е толкова комплексна емоция, че едва ли може да бъде моделирана. По-правилно казано, да моделираш любов означава да моделираш човек. Ако това наистина стане, това ще е моментът на създаването на изкуствения човек. Затова любовта остава критерий за хуманност.

Любовта е символ на индивидуализма

Св. Валентин е празник за човека, а не за абстрактни концепции. Това е един от най-близките до ежедневните емоции и решения празник. Без да омаловажавам значението на други празници, които символизират надежда и благоденствие например, Св. Валентин сякаш най-човешки показва смисъла на любовта. Според моето разбиране на този празник тя се отнася до хората, без да е опосредствана от любов към Бог. С други думи, достатъчно е хората да се обичат взаимно, за да вървят нещата. В този смисъл протестантският свят отново е една стъпка пред ортодоксалния, като последният залага много повече на опосредстваната любов.

В България невъзможността любовта да бъде успешно предадена като пример на децата и младите е до голяма степен свързана със сложността на религията. Вероятно това е повлияло формирането на значителни отклонения от морала в света на пазарната икономика. Изследванията за връзката между просперитета и протестантския морал са значими – Макс Вебер има ключов труд по въпроса, озаглавен "Протестантската етика и духът на капитализма". Любовта е в основата на формирането на този морал.

В икономическия анализ изхождаме от аксиомата, че действието е индивидуално. Решенията се взимат от отделни хора. Действията се извършват от отделни индивиди. Чувства изпитват отделни хора. Като символ на сложно човешко действие любовта е и символ на философския индивидуализъм. На него крепим повечето успешни открития в областта на анализа на обществото. Без неговата основа политическите решения изглеждат в безтегловност. Забравен като принцип в годините, през които социализмът беше по-популярен сред академичните икономисти, сега този индивидуализъм се връща както в академичните, така и в политическите кръгове.

Любовта е системен източник на вдъхновение

Може би тя е по-мощен източник на вдъхновение дори от музиката и природата. Вдъхновението е ресурс, който засега е пренебрегван в икономическата теория. Откритието на Израел Кирзнер, че предприемачеството е също вид ресурс (наред със земята, труда и капитала), ни доближава по-близко до това да признаем колко е важно количеството и качеството на вдъхновението в една икономика, за да може изобщо нещата да вървят.

Предприемачът е фокусник, който с въображение и лудост комбинира съществуващите ресурси в нови технологии и продукти. Той побеждава скептицизма, че "не може да стане по-евтино и по-добре", за да предложи по-добър живот на потребителите срещу награда, която днес наричаме печалба. Предприемачът е основна категория в пазарното стопанство и неговото системно зареждане с вдъхновение е от макроикономическо значение.

Просперитетът и качеството на живот са силно зависими от качеството и количеството любов в пазарната икономика. Масовото възпитание в любов е важно за количеството на вдъхновение в конкурентната икономика. Изкуството и културата са добър помощник на този процес. Тяхното значение, макар и трудно за измерване, е вероятно толкова важно за икономическия растеж, колкото и инвестициите в сгради и машини.