Защитникът на свободата

Лъчезар Богданов прилага своите икономически познания толкова успешно, че дори търгува с тях



Много години преди светът да стане това, което е сега, Аристотел казвал на хората, че умът не е само в знанието, но и в умението то да се прилага. Лъчезар Богданов е един от хората, които владеят това умение.

В ролята си на експерт той често се появява в медиите, за да коментира или прогнозира очаквания икономически растеж, годишната инфлация, състоянието на пазара на труда и въобще всичко, свързано с икономическата динамика и политическите рискове за бизнес средата в страната.

Георги Стоев, негов колега и партньор в анализаторската компания Industry Watch, е на мнение, че колегата му е един от най-добрите икономисти в България - с богата обща култура, природен интелект и красноречив език. Освен това притежава силно развито чувство за справедливост и на него може да се разчита. Самият Богданов казва, че сред силните му страни са капацитетът да върши много неща едновременно, да усвоява много знание и да постига максимум резултат с минимум усилия. Георги Стоев е напълно съгласен с последното: „Лъчо има англосаксонски стил на работа - разпределя усилията си равномерно, не започва прекалено рано, но не и толкова късно, че да приключи в последния момент.“

Асенка Христова, също икономист и партньор в Industry Watch споделя, че не е установила тема, към която той да не проявява интерес или да не желае да обсъжда: „За него е характерна безкрайната любознателност към нещата от живота.”

Като своя слабост Богданов посочва това, че говори много - понякога без да мисли. Случвало му се е неволно да обижда хора. Освен това лесно са му се удавали твърде много неща и няма тренинг да се бори с наистина големите трудности в живота.

Прагматичен ученик
Като ученик Богданов е силно увлечен от приложните науки. В пети клас печели поредната си олимпиада по математика. Това събитие е вход към Софийската математическа гимназия, която по-късно завършва. Любовта към математиката обаче не е била мотив да зареже интересите си в други области. Казва, че запомнял уроците си още в час и че от малък имал вътрешната потребност да добавя от себе си „принадена стойност“ в ученето. Единственото, което не е искал да прави, е да зубри теми по литература, макар да е обичал четенето и дори е писал стихове.

Следването в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София е прагматичен избор. Лъчезар е от поколението на прехода, което живее в постоянен страх да не остане без работа. През 90-те години господства представата, че работа може да се намери само с връзки. Влиза „Счетоводство и контрол“ с идеята,че такива кадри ще се търсят със или без връзки. За разлика от повечето възпитаници на УНСС е доволен от наученото там въпреки схващането си, че там подготвят практици изпълнители, а не визионери, които могат да работят индивидуално. Усещането му е, че в УНСС се учи занаят.

След като е чел много статии на автори от Института за пазарна икономика, през 1996 г. Богданов попада в него. Прекарва там седем години, които оставят у него удовлетворението, че не е бил само брънка в някаква огромна машина и че от труда му е имало резултат.

Индустриален наблюдател
С годините обаче стремежът към професионално израстване надделява над лоялността и през 2003 г. Богданов заедно с Георги Стоев и Асенка Христова напускат института, за да излязат на пазара. Създават изследователската компания Industry Watch, задоволявайки личното си его и поемайки лична отговорност за собствения си живот и потенциалните рискове в него.

Основната идея на тримата е да захранват медиите с анализи и да наблюдават определени сектори, като изготвят периодични доклади за тях. Вероятно затова Industry Watch прилича на адвокатска кантора, където малка група специалисти с висока репутация, знания и умения в една сравнително тясна ниша ги предлага на заинтересованите лица срещу заплащане.

Богданов и колегите му почти нямат конкуренция. Големите играчи са в данъчната консултация, а неправителственият сектор ги конкурира само при изпълнение на определени задачи. „Малки сме, но и нишата е малка“, казва Лъчезар.

Макроикономистът Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, опис ва картинно модела му като „да сложиш парите си там, където ти е устата“. Изисква се смелост да поемеш такъв риск, но тя се и възнаграждава. Днес тримата съдружници не само не се издържат с “неща на парче и с минимални хонорари от медиите“, каквито са били най-мрачните им предварителни прогнози, но могат да се похвалят и с клиенти като Световната банка, няколко министерства и големи компании като Hewlett-Packard Bulgaria.

Лъчезар определено предпочита клиентите от частния сектор, защото знаят какво искат и формалностите са по-малко. Но... „частниците са малко по-стиснати от клиентите в публичния сектор, защото работят със свои пари. В бюджетния сектор обикновено гледат да похарчат цялото заделено за задачата перо“.

Морален защитник на свободата Лъчезар не обича израза „истината е някъде по средата“, защото е убеден, че има обективна реалност, в която има обективна истина и обективна лъжа: „Ако скочиш от 20-ия етаж, ще се размажеш. Каквото и мнение да имаш за гравитацията, тя просто действа. Можеш да имаш свобода по отношение на политическите си възгледи, но не и по отношение на науката.“

Георги Ганев разказва, че Богданов възприема свободата като благо сама по себе си и намира в нея подкрепа за пазарните решения – нещо, което много малко хора се осмеляват да правят. За него по-голямата свобода неминуемо води до по-добър резултат. Но за убедения индивидуалист има и нещо, не по-малко ценно от свободата – индивидът. Всеки е най-голяма ценност сам за себе си. Свободата и индивидуализмът са рамката, която осигурява просперитет и позволява морален и добродетелен живот.

Богданов често цитира Фридрих Хайек и Милтън Фридман, горещо препоръчва да се чете Айн Ранд, защото вярва, че познание, истина и справедливост са възможни, но трябва да опознаеш добре света, за да действаш в унисон с тях. Той не приема възгледа, че хората са изначално лоши, нито че обществото е призвано да сътворява хаос и насилие. Не някакъв колектив или общество, а отделният човек мисли, действа и чувства. Човекът е уникален с това, че може да произвежда и консумира, без да ощетява другите. Обществото еволюира в резултат на множество човешки действия, чиито непредвиждани последствия генерират спонтанния ред.

Пазарът е спонтанен ред, при това много справедлив, защото позволява на всеки индивид да постига собствените си цели, като използва собствените си ресурси. Хората постигат различни успехи, защото имат различни умения. Пазарът е успешен именно защото е справедлив.

Този спонтанен ред е алтернатива на държавата. В XXI век съществуването на държавата се аргументира с нуждата от ред, който може да бъде наложен само с монопол върху насилието – иначе ще се стигне до хаос и разпад. Богданов е категоричен: може да има ред, правила и хармонично съществуване без централизирана държава с монопол върху всички пушки на нейната територия.