Очакванията към правителството след промените: жертва на няколко мита за правенето на политика.

Георги Стоев, Лъчезар Богданов


По целите на управлението ...

„Растеж или социална политика”
Един от страничните ефекти на нормализацията на живота у нас – онагледена най-видимо чрез липсата на макроикономически кризи и траен растеж на доходите – е постепенното изместване на същинския политически избор „повече държавна намеса или повече индивидуална свобода” от безсмислени дилеми като например „социална държава или икономически растеж”. На последните парламентарни избори например наименуващите се „десни” партии се състезаваха според размера на обещания икономически ръст. Интересно е защо малцина коментираха и осмяха подобна глупост, но това е тема на друг анализ.

За нас изглежда самоочевидно, че всяка партия и всеки политик трябва да иска в страната да има висок икономически растеж. Различията би следвало да са, от една страна, в политиките, които биха създали условия за такъв, и от друга – в това как всеки си представя „употребата” на плодовете на растежа. Абсурдно е дори да си мислим, че в България може да се появи политик, който да прави кампания с обещания за нисък растеж. Това, което за момента липсва, но има шанс да се осъзнае, е амбицията – да си не просто добър, а най-добър. Вместо да се сравняваме със „средното”, трябва да се сравняваме с „най-доброто” – по равнище на безработица с Холандия, а по-растеж – със Словакия и балтийските републики, и съответно да правим политиките, които насърчават тези успехи.

„Не се правят реформи преди избори”
При промените в правителството за пореден път опозиция, анализатори и журналисти коментираха, че не може да се очакват никакви смислени политики заради задаващите се избори догодина. Такава гледна точка из основи подкопава нормалното разбиране за представителната демокрация, в която решенията и действията на политиците се правят „за” избирателя и с произтичаща от одобрението му легитимност, а не въпреки съпротивата му. С други думи, ако се приеме за нормално, че поради наближаващи избори всякакви реформи трябва да спират, това означава да признаем, че въпросните реформи са вредни и лоши за хората. Ако е така – защо трябва да се правят изобщо? Ако не е, защо политиците да не ги защитят и аргументират публично? И ако направят това, защо се страхуват, че гражданите (или поне част от тях) няма да дадат своето одобрение? Ето защо именно сега е моментът за промени в политиката и реализиране на свежи идеи – за да може правителството да покаже „резултат” преди изборите, а не партиите в коалицията да разчитат само на обещания в поредните предизборни програми.

„Социален = запазване на статуквото и отказ от промени”
Предизвикателство пред премиера е да освободи БСП от тежестта на миналото в позиционирането на партията. Казано с други думи, когато се спомене за „ляв завой”, да се разбира наистина завой наляво, а не връщане назад. Не е случайно, че периодично по медиите и на политически форуми излизат някакви позабравени личности от нафталина, които предлагат национализация на предприятията и отмяна на валутния борд. Нито премахването на борда е ляво, нито, между впрочем, въвеждането му беше „дясно”. За БСП (а и за обществото като цяло) е фундаментално грешно да се идентифицира с опит за запазване на социализма отпреди 1989 г., както за „десните” беше вредно да се идентифицират като „анти-комунисти” и като спасители след макроикономическата криза от началото на 1990-те. Следователно БСП трябва да намери нови цели и след тях – инструменти на политиката – ако иска да „загради територия“ на съвременна лява партия. Такива не могат да са например защитата на всяка цена на работното място на всеки чиновник или работещ в губещо и неефективно държавно предприятие – най-малкото, защото в момента икономиката на страната отчаяно се нуждае от работна сила и безработицата е сведена до исторически ниски нива. А и така партията се превръща в защитник на статуквото и бюрокрацията – което крайна сметка се ненавижда от избирателите, извън конкретно фаворизираните чиновници. Загубена е битката за „безплатното” и „преференцията” – парното, транспортът и водата ще се плащат - защото за да ги има, някой трябва да направи инвестиция и трябва да се погрижи да ги достави до всеки клиент. Ако БСП иска да прави модерни социални политики в това (и всяко друго) правителство, тя трябва да започне да измества неправителствения сектор от областите, за които обикновено рядко се говори – грижата за хората с увреждания, защитата на деца и други уязвими групи от насилие, осигуряване на достъп до образование и здравеопазване на маргинализирани общности и така нататък.

... И по технологията на правенето на политика

„Министрите трябва да са експерти”
Грешка е да ограничаваме търсенето на успешния политик до няколко “избрани” сфери. Той или тя не задължително е „експерт по еврофондове” или тесен специалист в медицината. Успешният политик е преди всичко човек с визия, въображение и смелост за реформи, насочени срещу статуквото. Политикът, който има смисъл за обществото, не се притеснява да наруши равновесието в партията. Това е неговата отличителна характеристика, а не степените от университет или написаните книги.

Назначаването на лекар за министър на здравеопазването не гарантира, че той осъзнава политическия смисъл на системата. Медицинското образование и опит не дават знание в политическата икономия, която изследва защо системата не работи, когато ресурсите в нея са блокирани в държавни окови. Подобно е положението и с инженерите, физиците, еколозите и пр. без да омаловажаваме техните знания за решаване на конкретни проблеми. Но тяхното „специално” образование, уви, не дава основа за политически адекватни решения и съответната отговорност. Не казваме, че политици трябва да са само икономисти и философи. Просто твърдим, че букви като „ст.н.с” пред името на човек не може да са аргумент за влизането му в активната политика в началото на 21-и век.

„Избирателите гласуват за конкретни мениджърски решения, а не за политически идеи”
Не ни е известен социолог, който да е доказал тази хипотеза. Но въпреки това българската политика се върти около това допускане. Преди избори започват доказателствата с промяната в стила на управление, не само в стила на общуване между политици и избиратели. Управляващите показват как се грижат за електората с конкретни мерки, като добър работодател (или робовладелец), който развързва кесията за своите подопечни.

И въпреки тази традиция, нито едно правителство не успя да повтори мандата си, следвайки тази логика. Дали наистина избиратели ги интересуват по-скоро размера на пенсиите и заплатите в БДЖ, а не толкова политическите идеи, зад които търсят визии за дългосрочното икономическото развитие на страната? Масите гласоподаватели са традиционно подценявани по отношение на тяхната икономическа логика и здрав разум. Наистина е трудно да обясним на широката публика ползата от валутния борд, докато те не започнат да теглят кредити с лихви по-ниски от инфлацията. Но някои по-прости послания се съдържат в ежедневния допир на гражданите с т.нар. „публични сфери”. Медицинските услуги са тежък пример, в който държавата ясно и категорично казва „не” на реформите и обрича милиони пациенти на агония. В сферата на инфраструктурата и другите публични сфери нещата са също трагични. Защо управляващото мнозинство си мисли, че избирателят осъзнава единствено проблема с дупките по градските улици?

„Балансът в коалицията се измерва с количеството хора в изпълнителната власт”
Балансът е основно в законодателното събрание. Мнозинството в парламента е необходимото условие за еднопартийно управление. Когато той не достига, се правят коалиции, подобни на сегашната или на тази от миналото управление. Разпределението на министерските кресла може да има някакво персонално значение. Но за партията, която участва в коалицията като малък партньор (например НДСВ в момента) важната роля е противопоставянето на вредни законотворчески решения. Възможността за такава вътрешно-коалиционна опозиция е балансът, който има значение за икономическото развитие, а не разпределението на министерските кресла.

Това е по-важно да бъде осъзнато и от НДСВ, и от ДПС, за да имат шансове за влизане в следващото управление. Разбира се, в много по-голяма степен това важи за НДСВ. Вероятно е техният „звезден час” в това управление да дойде точно в края на мандата, когато популисткият натиск вътре в социалистите се засили значително. Блокирането на вредни фискални решения ще бъде оценено от избирателите – и то по-силно от положителните, но все пак плахи, реформи в образованието и държавната администрация от министри на тази партия.