Икономически подход към проблемите на МВР

Всъщност по-точно е да се каже "проблемите на сигурността". Политическото говорене около смяната на министъра на вътрешните работи леко обърна нещата с главата надолу. Проблемите не са на МВР, а на гражданите, чиято сигурност трябва да бъде гарантирана от служителите на МВР. Сигурността е една от сферите у нас, в която проблемите са достатъчно тежки, за да предизвикват не само международна критика, но и вътрешна депресия, която има своите икономически измерения. Ако липсата на сигурност у гражданите беше приемливо състояние (от гледна точка на загубите за тях), тогава нямаше да е оправдано харченето на техните пари за финансиране на "производството" на сигурност от държавни ведомства.

На по-прагматичен език "сигурност" би следвало да се тълкува като защита на живота, собствеността и ежедневния ритъм на общуване в икономиката. Важно е да се прави разлика между рисковете пред живота на конкретен човек и риска за живота на средностатистическия софиянец например. Така например "средният риск" за живота в България вероятно не се различава значително от този в други страни от ЕС. (За разлика от риска за живота на конкретен наркобос или корумпиран прокурор.) Вероятно подобно е положението и с рисковете пред собствеността. Нещо повече, нека отчетем, че значимата част от разходите за превенция на риск пред собствеността се финансират по частен начин (огради, системи за сигурност, СОТ и др.).

Тогава защо от Брюксел рефренът през последните месеци са "проблемите пред сигурността"? Неразбирането на посланията на ЕК е всъщност основният проблем пред реформите в тази сфера. Проблемите с еврофондовете са просто формалният повод партньорите от ЕС да напомнят за огромния разход, който понася икономиката - вече като част от европейската, когато липсва достатъчно надеждно ниво на сигурност. Съответните отговори от София са печално неадекватни, като се изтъкват лични примери за успех или провал, без дори правителството тук да дава знак, че осъзнава какъв е смисълът на обществената сигурност и за какво трябва да се насочат ресурси в тази област.

Сигурността е сфера, която трябва да бъде анализирана с инструментите на икономиката. Всеки нови 10 млн. лева, изхарчени от джоба на данъкоплатеца, трябва да бъдат защитавани с ползи, които са повече от разходите. Изхарчени милиони за арести на тийнейджъри с една цигара марихуана в джоба са просто изхарчени милиони и нищо повече. Изхарчени пари за по-предвидим и бърз трафик в градовете са действия с конкретни ползи. Разкритията на няколко поръчкови убийства не увеличават по никакъв начин сигурността на средния българин (нито убийствата ще намалеят, нито рискът за незамесения в каналите на мутрите гражданин ще се промени). За разлика от това липсата на паркирали автомобили на втора линия на главните булеварди затруднява значително движението в града и причинява разходи, които лесно могат да бъдат оценени на десетки милиони всеки месец. Повече от сигурно е, че за справянето с този проблем ще са нужни значително по-малко средства от загубите, които ще бъдат спестени.

Сигурността в България е на трагично ниво и ако секторът не беше покрит със секретност, за това щеше да се говори повече, отколкото за проблемите в здравеопазването и образованието. Ползите от финансирането на десетки хиляди полицаи остават крайно неясни. Мисията на политик, който се заеме с реформата на МВР, трябва да стартира именно от изясняването на ползите срещу всеки разход на ведомството. Именно затова позицията на министъра е политическа, а не "експертна" (т.е. полицейска) - тя носи мандат от гражданите за изясняване защо те носят загубите от липсата на сигурност, при положение че финансират дейността на МВР.

Част от политическата задача пред министъра е приоритизиране на важните неща, които трябва да се свършат, включително редуциране на разходите за действия, които не са от значима обществена полза. Така например борбата с корупцията трябва да се води на съвсем друга основа, а не преследване и подслушване, т.е. ангажиране на твърде голям ресурс, ползите от чиято работа са съмнителни. Корупцията е системен проблем за икономика, която е наситена с държавно доминирани активи и монополизирани със закон пазари. По-лесно, по-евтино и по-ефективно е борбата с корупцията да се води чрез редуциране на публичните разходи и приватизация на активи, отколкото чрез заемане на още ценен ресурс от държавата в тази борба.

Именно липсата на икономическо мислене в МВР е причината "противодействие на корупцията" да изпреварва в списъка с приоритети (странно формулирания, но все пак ясен приоритет) "реализиране на стратегията "Полицията в близост до обществото". Това последното включва и "обезпечаване на надеждна защита на гражданите и тяхното имущество". Всъщност от икономическа гледна точка това трябва да е приоритет номер едно - постига се с най-малко разходи и носи най-ясни и значими ползи (за разлика от "борбата с организираната престъпност" и "гарантиране на сигурността на границите", като и двете стоят като приоритети преди сигурността на гражданите и тяхната собственост). Очевидно пред МВР има дълъг път, който може да бъде извървян бавно или бързо - въпрос на политическа визия и смелост. Време е да се събуди икономическото мислене на министъра.