Ефектите за българската икономика са относително меки

През август 2007 г. на международните финансови пазари се проявиха първите сътресения, които постепенно започнаха да прерастват в една от най-сериозните финансови кризи на последното десетилетие. Засилващата се несигурност на финансовите пазари и намаляващата ликвидност в отделните сегменти на финансовата индустрия от своя страна се оказаха един от факторите (наред с нарастващите енергийни цени например) с негативно отражение върху икономическата активност в световен мащаб.

Една година по-късно ефектите от глобалната криза за българската икономика изглеждат относително меки. Проявление на тези ефекти досега наблюдавахме основно в две направления - повишаване на цената на финансовия ресурс (вътрешен и международен) и "охлаждане" на динамиката на капиталовия пазар след няколко години на бурно развитие.

За момента финансовата криза не оказва сериозно отражение върху българската банкова система, главно поради обстоятелството, че чуждестранните централи - собственици на българските банки, не бяха засегнати съществено от сътресенията на пазарите. Все пак на банковия пазар видим ефект има и той се изразява в повишаване на лихвите и по кредитите, и по депозитите.

Въпреки че влиянието на кризата върху българския капиталов пазар не беше толкова ясно изразено, колкото при развитите пазари, то все пак е налице. За разлика от миналия август сега ситуацията на капиталовия пазар вече не е толкова оптимистична, поне в краткосрочен план - участниците стават все по-предпазливи, а печелившите инвестиционни опции - все по-малко. Портфейлните инвеститори са тези, които реагират по-бързо и по-значимо на промяната в конюнктурата на финансовите пазари. Изтеглянето на ресурс от българския капиталов пазар от страна на чужди инвеститори и проявата на по-голяма предпазливост при насочването на капитали към развиващите се пазари оказаха неблагоприятно влияние върху борсовата търговия в България. Още повече че при относително ниската ликвидност, с която се характеризира българският капиталов пазар, всяко по-масово изтегляне на ресурс няма как да не окаже сериозно отражение върху ценовата динамика.

Постепенно и българските институционални инвеститори започнаха да променят инвестиционната си политика, опитвайки се да диверсифицират вложенията си и да ограничат експозицията си към рискове, произтичащи от свиване на местния капиталов пазар. Така например едни от най-големите институционални инвеститори - пенсионните фондове - започнаха да пренасочват все повече ресурс към инвестиции в чужбина.

В допълнение голяма част от индивидуалните инвеститори, които през миналата година откриха борсата като възможност за по-доходоносно влагане на спестяванията, се отдръпнаха в очакване на по-добри времена. Не бяха реализирани и голяма част от планираните първични предлагания, от които се очакваше да повлияят позитивно върху ликвидността на капиталовия пазар. Всичко това оказа и продължава да оказва негативно влияние върху борсовата динамика.

Сегментът на взаимните фондове се оказа един от най-засегнатите от проблемите на капиталовите пазари. От една страна, негативните развития на българската и чуждите борси се отразиха неблагоприятно върху инвестиционните портфейли на голяма част от фондовете, особено на тези в по-рисковия сегмент. От друга страна, бяха регистрирани няколко вълни на изтегляне на ресурс от страна на дребните инвеститори. По наша оценка към края на юли спестяванията на населението в колективни инвестиционни схеми са се свили с 15% спрямо същия период на миналата година - до около 275 млн. лв. (виж рубриката "Икономически индикатори"). Това се дължи както на нетното изтегляне на финансов ресурс през последните месеци, така и на понижението на борсовите индекси (за същия период SOFIX е загубил 35% от стойността си).

Като цяло българските спестители реагират в рамките на очакваното поведение в условията на глобална криза - част от тези, които през последните години се ориентираха към високодоходни и по-волатилни инструменти, започнаха да се връщат към традиционните по-нискорискови алтернативи за спестяване, каквито са банковите депозити и парите в брой. Смятаме, че кризата ще има едно от най-трайните отражения именно по отношение на поведението на индивидуалните инвеститори. В този смисъл едва ли може да се очаква съществено възобновяване на интереса на дребните инвеститори към акциите (а и към дяловете във взаимни фондове) като форма на спестяване преди стабилизирането на пазара, т.е. ръстът на спестяванията в акции ще бъде по-скоро вторичен ефект на евентуално възстановяване на възходящата борсова динамика.

Непосредственият ефект на глобалната криза засега е относително слаб по отношение на преките чуждестранни инвестиции, насочвани към България. По принцип те са по-малко чувствителни към текущата конюнктура на финансовите пазари, защото се предопределят по-скоро от дългосрочни стратегически приоритети. България за момента изглежда запазва стратегическа атрактивност от гледна точка на чуждестранните инвеститори. Затова и въпреки известното забавяне през последните месеци, което отчитат предварителните данни на БНБ, като цяло за годината до юли притокът на преки инвестиции към България остава относително стабилен (което очакваме да се потвърди и от ревизираните данни). Може да се очаква, че по-голямо отражение върху потоците преки чуждестранни инвестиции биха имали фактори извън конюнктурата на глобалните финансови пазари - като проявяващия се вече недостиг на квалифицирана работна ръка, корупцията в страната, неефективността на съдебната система, изоставането в реформите на ключови сектори и др.

Въпреки че за момента България остава относително слабо засегната от глобалната финансова криза, все пак тази криза остава основният външен риск пред развитието на българската икономика в следващите 1-2 години, особено при евентуалното проявяване на вторични (spill-over) ефекти върху европейската икономика.