Изгнилият метод на “социалните инженери”

Георги Стоев

Съвпадението на три отделни събития ми напомни за най-голямото разминаване между мислите на отделните хора, когато става въпрос за принципите на обществото, в което живеят, работят, купуват и продават. Първо, разбрах, че Европейската комисия е натоварила част от подопечния и научен персонал със задачата да предложи начин как комисията да превърне Европа в най-динамичната икономика в света, да речем до 2010 г. Второ, разбрах, че българската Агенция за икономически анализи и прогнози е изготвила план за национално икономическо развитие – част от усилието на българската администрация да се справи с критериите за членство в ЕС. Трето, получих писмо от читател на “Тема”, който е обезпокоен, че “на нас ни липсват лидери, които да ни поведат в бъдещето и без страх да поемат отговорност за своите действия пред своя народ.”

Тези три неща, които се случиха почти едновременно без да имат връзка по между си, ме върнаха обратно към реалността: понякога просто забравям, че всъщност няма единство около принципите на стопанството. Просто част от хората – вероятно повечето хора по света – споделят обща заблуда. Те вярват, че е възможно един човек (или група хора) да побере цялото знание за живота на отделните хора и на такъв човек е редно да се даде власт, с която да направи всички щастливи. Това е методът, който използват т.н. “социални инженери” – хора, които се опитват да изградят общество според своята преценка за добро и лошо.

Който помисли по този въпрос, ще разбере, че всъщност методът на “социалните инженери” е изгнил в своя фундамент, а именно допускането, че е възможно цялото знание, което е разпръснато в милиарди човешки глави, да се побере в една единствена глава или в главите на нечии съветници. Това просто не е възможно и едва ли някога ще бъде възможно. Все пак вярата в това невъзможно нещо прави възможно съществуването на “социалните инженери”, които виждаме във всевъзможна форма – Европейската комисия, която решава кой икономически сектор е значим за бъдещата “най-динамична в света икономика”; българското правителство, което знае каква заплата получава всеки работник във всяка фирма; многото избиратели, които гласуват за парламент, който да създаде работа за всички.

Нямам обяснение защо тази заблуда се е вкоренила в съзнанието на толкова много хора. Това, което знам е, че с тяхна помощ се раждат правителства – включително това на обединена Европа – които започват да управляват като “социални инженери”, което в последна сметка означава повече свобода за правителствата и по-малко свобода за всички останали. С две думи, свят от роман на Оруел.

Тъй като не съм сигурен, че на всички е ясно защо методът на “социалното инженерство” е грешен, използвам няколко реда от писмото за един читател (с неговото изрично съгласие) на това списание, за да покажа какво означава всичко това. Части от това читателско писмо са дадени в курсив по-долу.

Няма ясно определени стратегически отрасъл или отрасли, които да участват във международното разделение на труда и които (образно казано) да дърпат икономиката ни напред.

Наистина има стопански отрасли, които са по-динамични в някои страни в сравнение с други. Но разделението на труда в световната икономика не е резултат от конспиративен договор (от типа на СИВ например), които да определя в коя страна какво да се произвежда. Разделението на труда – както и всички явления в стопанския живот – са резултат от свободната размяна и конкуренция. Конкуренцията е между хора и фирми, а не между нации и правителства.

Ние не знаем мястото си на международните пазари и участваме в тях под формата на евтин инкубатор за люпилня на “мозъци” за икономиките на другите страни без да де отчитат загубите за страната ни от факта, че държавата обучава именно тези кадри безплатно.

И още по тази тема:

Неясната демографска политика крие големи рискове за съществуването на държавата като институция – изразител на определени народностни характеристики, качества и икономическа структура.

Знанието за пазарите е нещо особено важно за всеки, независимо дали е предприемач или наемен работник. Търсенето на това знание определено е негова работа. Това, че част от “мозъците” са намерили своя пазар извън България, означава, че те са търсили своя пазар все пак. Т.е. те знаят мястото си на международните пазари. Страната не може да има загуби; загуби може да имат отделните граждани, компании, както и правителството. Хората не са ресурс на страната, който тя е изгубила, когато те са отишли в Америка. Страната не е нито работодател, нито робовладелец на хората. Българите не са ресурс на България, нито на българското правителство. Въпреки че едно от посланията на интеренет страницата на българското правителство продължава да бъде “Хората са богатството на България.”

В страната ни се наблюдава странно оживена търговия, но не и производство, което да стимулира растежа на икономическите показатели. Съдбата на селското ни стопанство е плачевно. При сравнително добрите климатични условия и релеф на този етап сме свидетели на протести на стопани, чиято единствена грижа е спиране на вноса на евтини продукти от нашите съседи, непукизма на държавата и упованието (?) и че ЕС ще плати и стимулира този сектор чрез своите програми при положение, че самият съюз се тресе от спорове коя от държавите да грабне по-голям дял от тях.

Производство е всичко, което задоволява човешки нужди. То може да се разпознае, когато хората са свободни да произвеждат и разменят; но не и когато държавата задължи хората да произвеждат домати в оранжерии вместо търговки услуги, банкови преводи, късометражни филми, нови идеи за това как да се правят по-вкусни домати в оранжерии, нови начини да се пакетират доматите, нови видове кетчуп и всичко останало, от което хората също имат нужда.