Цената е огледало на намеренията:

Георги Стоев

Пазарната размяна е особен вид отношения между хора. Тъй като е доброволна, тя носи очаквани ползи и за двете страни в размяната. Понеже е размяна, тя разкрива предпочитанията на участниците за едно нещо спрямо друго. Цената на сделката е израз на предпочитанията на различни хора, както и на разликите между различните хора. Цената прави пазарната размяна най-прозрачния вид човешки отношения.

Предпочитанията на хората могат да бъдат установени чрез участието им в сделките и това би следвало да е ясно за всеки благодарение на ежедневното му участие на пазарите. Обаче това изглежда не е съвсем ясно на чиновниците в държавната администрация, които трябва да вземат едно просто решение – да продадат Банка ДСК при наличие на две валидни оферти.

Продажбата на Банка ДСК се счита за края на приватизацията на банките в България. Банковата приватизация се извършва от държавния холдинг “Банкова консолидационна компания” (БКК). По традиция приватизацията чрез БКК се характеризира с висока бързина и прозрачност – двете единствени характеристики на добрата приватизация. Досегашната практика на БКК показва рационално отношение към приватизацията на банките (за разлика от приватизацията на т.н. “реален сектор”). Процедурите досега са били винаги с ясни и предварително известни правила и със сравними критерии за оценка на офертите.

Най-важното в добрата практика на БКК е, че водеща при избора на купувачите винаги е била цената. Това разбира се е най-бързият и най-прозрачният начин да се приватизира (не само банки). Освен това, това е и най-ефективният вариант за държавния бюджет и следователно най-добре за джоба на данъкоплатците.

Процедурата по приватизиране на Банка ДСК изглежда не се различаваше от традицията на БКК. В последна сметка не би могло да бъде и по друг начин. За разлика от приватизацията на т.н. “реален сектор”, продажбите на банките се извършват по чисто корпоративен начин от едно търговско дружество. Приватизацията на банките не се подчинява на Закона за приватизация, който задължава държавната администрация да върши куп безсмислици, като например “да осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества” (чл. 2, ал. 2 от Закона). Следователно в приватизацията на банките досега не е имало сериозни проблеми, свързани със “социални” цели на правителството, следприватизационен контрол или приети от парламента “стратегии за приватизация”.

Така приватизацията на Банка ДКС беше сравнително лесен казус за правителството (за разлика от приватизацията на “Булгартабак” например). Не можеше да се очаква нещо изненадващо. Наддаването за банката протече в рамките на предварително оповестени правила. Продавачът БКК получи две валидни оферти за банката: едната от унгарската банка “ОТП”, която предложи да плати 311 млн. евро, а другата от австрийската “Ерсте”, която е готова да даде 293 млн. евро.

На пръв поглед решението е ясно. При положение, че и двете оферти отговарят на предварително зададените условия, банката трябва да бъде продадена на този, който дава повече пари, а именно “ОТП”. Обаче се оказа, че за министъра на финансите (който трябва да вземе окончателното решение като принципал на БКК) още не е ясно на кого ще бъде продадена банката. Разбрахме, че още има колебание какво точно да се направи, независимо че сравнението на двете предложени цени е сравнително лесно упражнение.

Изглежда има смисъл на хората в администрацията да се даде ясен аргумент защо в приватизацията единствен критерий за избор на купувач трябва да бъде цената. Това важи в еднаква степен и за банковата приватизация, и за приватизацията на “реалния сектор”.

Има два варианта да се приватизира: При единия купува този, който даде най-много пари; при другия хората в изпълнителната власт избират “най-добрия нов собственик”, каквото и да означава това. Тук оставяме настрана аргументите, че първият вариант гарантира 1) бързина, 2) прозрачност, 3) фискална ефективност и 4) по-малко съмнения за корупция.

Тук се налага да дадем аргумент на администрацията, която тя да използва в преследването на популистките цели за “привличане на стратегически инвеститори” и други подобни изразени намерения. Нека използваме конкретния пример с приватизацията на БТК, за да видим какво точно имат предвид хората от изпълнителната власт, когато говорят за “стратегически инвеститор”. Доколкото ми става ясно, това се отнася до рейтинга на банката-купувач, опит и дълга история в банкирането, печалба от миналата година, обем на активите и др. Най-общо казано, “добрият нов собственик” трябва да има добро финансово състояние и дългосрочни намерения на банковия пазар.

Именно затова се наложи да припомним, че цената при пазарната размяна отразява по-добре намеренията на купувача отколкото какъвто и да е друг вид отношения между страните, като например обещания, проверки и гаранции. Цената отразява оценката на кандидат-купувача за Банка ДСК като бизнес възможност. В очите на различните купувачи тази оценка е различна, защото бизнес възможностите от тяхната покупка не са независими от тях самите. Точно затова има разлики в предложените цени. Защото различните купувачи искат да правят различни неща и да печелят по различен начин от Банка ДСК. Цената отразява намеренията на кандидат купувачите. Чии намерения са “по-стратегически” в такъв случай?

Цената може да бъде добър показател за намеренията на един купувач. В такъв смисъл, ако влезем в матрицата на мислене на администрация и парламент, цената може да се използва като критерий за оценка дори в търсенето на “добрите нови собственици”.