“Сивата” икономика като спасение:

Може ли хората да започнат да произвеждат повече доход, за да плащат повече данъци?
от Георги Стоев


Има едно място някъде по пътя между Смолян и Пампорово, където винаги има хора, които чакат някой да ги качи на автостоп. На това място – доколкото разбрах, не спира редовен автобус, но хората чакат там като на спирка. Това са хора, които живеят в Чепеларе, Смолян или някъде наоколо, но работят в Пампорово. Повечето от тях не ползват т.н. “публичен транспорт”, за да отидат на работа. За много от тях “публичните услуги”, за които държавата събира данъци, не са част от техния живот. Много от тях са достатъчно млади, за да кажем, че те вероятно никога няма да получат обещаната държавна пенсия – едно от “публичните блага”, произведено от държавата. Това са част от хората, за които т.н. “сива” икономика е предложила заетост и възможности да произвеждат доход. Те сега добавят стойност в “сивата” икономика, именно защото данъчното облагане на техния труд е с размери, които не позволяват създаването на не-сива заетост.

Има няколко факти за сивата икономика, които изглежда имат нужда от уточнение, преди да анализираме последните развития в борбата на държавата с нея:
1) Сивата икономика се отнася до доброволна размяна между хора, които не вредят на никого. Тази размяна не е регистрирана от държавата, както изискват редица закони. Но това не означава, че това са престъпни сделки. Напротив, престъпленията – т.е. насилието и нарушаването на личните права – не се включват в отношенията, които наричаме “икономически”. Доброволността на сделката означава, че тя е изгодна и за продавач, и за купувач. В този смисъл сивата икономика, като всяка друга икономика, създава стойност без да ощетява никого.
2) Сивата икономика не би била сива, ако нямаше законови изисквания за регистриране на стопанската дейност на хората. Тя е продукт на стремежа на държавата да регистрира, контролира и планира стопанските начинания на отделните хора. Най-вече тя е резултат от принудителното изземване на доход чрез данъчното облагане. Сивата икономика е естествен отговор на хора, чиито права на собственост върху техния доход са нарушени.
3) От опит знаем, че най-голямата част от нерегистрираните сделки се отнасят до наемането на труд. С други думи, най-сериозното проявление на сивата икономика е сивата заетост. Това е (частично) скриване на условията по трудовите договори между работници и работодатели. Борбата на правителството със сивата икономика в България е фокусирано именно върху този феномен.

Нека видим какви са резултатите от тази борба до момента. От пресни данни на Националния осигурителен институт (НОИ, www.noi.bg) става ясно, че борбата със сивата заетост постига целта си, а именно увеличени приходи в държавната пенсионна система. Това сякаш поне частично решава проблема на системата, която през последните години регистрираше нарастващ дефицит. (Временното спасяване на държавната пенсионна системата е целта на новите правила на трудовия пазар – регистрацията на трудовите договори и минималните осигурителни прагове.) Както разбираме, приходите на НОИ са нараснали с около 93 млн. лв. през първото тримесечие на 2003 г. в сравнение със същия период на 2002 г.

Тази резултати са положителни единствено в смисъл, че единствената цел на борбата със сивата икономика е спасяването на пенсионната система. Така поставена целта обаче не включва другите стопански ефекти от тази борба. Тази формулировка пропуска дори някои “социални” ефекти, като например разрушаването на работни места. Защото истината е, че тези 93 млн. лв. допълнителен приход за НОИ са допълнителен разход за хората, които продават труда си, както и за техните работодатели. Казано по друг начин, повечето пари в държавата са по-малко пари в тези, които са произвели дохода, т.е. по-малко стимули да се създава заетост и доход. По-големият размер на данък “пенсия” означава: (1) увеличени разходи за труд за работодателите и (2) намалени нетни доходи на работниците. Тези негативни стопански ефекти е трудно да бъдат измерени, тъй като частично се отнасят до сивата заетост. Поне един от очакваните ефекти (поне частично) може да се види: през януари тази година новите регистрирани безработни са били 99,257 – най-високото ниво за януари през последните шест години, като броят на безработните спрямо предходния месец нарасна с 53,000, което е значително повече, сравнено с януари 2002 г.

Правителството води своята борба срещу сивата икономика, като явно смята, че резултатите от тази борба ще бъдат повече пари за пенсии без негативни ефекти за стопанството. Дали наистина хората просто ще почнат да произвеждат повече доход, за да могат да плащат повече данъци? Истината е, че това не може да се случи. Борбата със сивата икономика до този момент налага повече данъци за произвеждащите българи. По-големите данъци означават по-малко полезност от всяко допълнително количество вложен труд, което пък означава по-малко стимули да се влага труд и да се добавя стойност.

Когато правителството аргументира своята “социална” политика – част от която е борбата със сивата заетост – е логично да предвижда именно социалните ефекти от тази политика. Сивата заетост, както се опитах да обясня по-горе, има и социален смисъл: тя представлява заетост и доходи за хора, които не могат да бъдат заети в официалната част на стопанството най-вече заради облагането на наемането на труд. Като става въпрос за увеличаване именно на тези данъци, негативните ефекти се отнасят и до сивата заетост, т.е. някои работодатели вероятно са принудени да закрият някои от сивите работни места. Точно обратното е виждането на правителството за “сивата” заетост: то приема, че тя е има единствено анти-социален характер (например защото не захранва с данъци държавната пенсионна система). Изглежда оценката на ефектите от новата политика на трудовия пазар не е включвала тези негативните социални ефекти. Това потвърждава, че администрацията приема борбата със “сивата” икономика като нещо, което е оправдано на всяка цена.

Обаче цената на борбата със сивата икономика се плаща най-вече от тези, за които сивата икономика е последната останала възможност да участват в стопанството. Сивата заетост е отговор на държавната намеса, която разрушава заетост. Борбата със сивата заетост е насочена срещу всички, за които сивата заетост е предложила убежище срещу разрушителните държавни политики.