Колко е опасна паричната политика? Играта на министерство на финансите с резервите от пари на данъкоплатците

Георги Стоев



“Инфлацията чрез просто печатане на пари обаче се счита за старомоден подход. Поради една причина: това е твърде прозрачно... Вместо това правителствата са измислили много по-сложен и изтънчен – както и много по-невидим – начин да правят същото нещо: да увеличат количеството пари, за да си набавят повече пари, които да похарчат или да раздадат на любими политически групи. Идеята е следната: вместо да печата пари, правителството прави книжните долари или марки или франкове основни пари (“законно платежно средство”); след това върху тях изгражда пирамида от мистериозни и невидими “чекови пари” или безсрочни банкови депозити. Резултатът е инфлационен двигател, контролиран от правителството, който не се разбира от никой освен от банкерите, икономистите и хората в централната банка – защото така е проектиран.” (Мъри Ротбард, 1973 г., пълният текст е достъпен на английски в Интернет на http://www.mises.org/rothbard)

Паричната политика е сложна не само за широката публика. Често в историята се повтаря една и съща случка: тази политика се оказва твърде сложна дори за тези, които я измислят и прилагат. Ефектите от промяната на количеството пари не се разбират добре от всички и това важи също за хората в правителството. По нищо не личи обаче, че липсата на такова знание възпира хората в министерство на финансите да се упражняват в парична политика.

Те използват резерва от пари, събрани от данъкоплатците, за да осъществят идеите си. Тези пари са по-известни като “фискален резерв”, което показва, че те вече не принадлежат на данъкоплатците, но в същото време не означава, че правителството може да прави каквото поиска с тях. Все пак в края на май българското правителството е взело решение 250 млн. лв. от фискалния резерв да бъдат прехвърлени от централната банка в търговски банки. След конкурс сред банки министерство на финансите е избрало пет търговски банки, в които е вложило 185 млн. лв.

Както става ясно от изказвания на заместник-министъра, който се занимава с това, формалната цел е бюджетът да получава по-високи лихви от тези средства. В тази връзка г-н Катев каза, че постигнатите при конкурса лихви надвишават около три пъти лихвите, които плаща централната банка на правителството.

Защо наричаме това “парична политика”?

По традиция паричната политика се извършава от централната банка. Тя се отнася до два вида промени: първо, промени в покупателната способност на българските пари чрез печатане на книжни пари; второ, промени в кредитната активност на търговските банки. Тъй като първото е ограничено със закон, не можем да говорим за активна парична политика от страна на централната банка. Управлението на централната банка не може да използва свободно въображението си, за да провежда разни политики. Но това не се отнася за други държавни органи – като например министерство на финансите.

Вторият и по-често използван начин да се влияе на парите е чрез влияние върху кредитната активност на търговските банки. Ресурсът, с който банките могат да кредитират бизнес начинания, е ограничен. Това са спестяванията, които са достигнали до търговските банки – посредници в между тези, които спестяват, и предприемачите, които инвестират в печеливши проекти. Тъй като този ресурс е ограничен, само най-добрите проекти – тези, които са готови да платят на висока лихва – получават кредит. Когато кредитите се отпускат и връщат в хартиени левове, възможността за увеличаване на кредитите на банките зависи от количеството левове, депозирано в търговските банки. В България централната банка има ограничена възможност да влияе на това количество левове в търговските банки. След въвеждането на валутния борд не сме били свидетели на опити да се използва тази ограничена възможност.

Все пак министерството на финансите в ролята си на държател на огромно количество левове (около 3.9 млрд. лв., колкото е фискалният резерв) може да промени количеството левове в банките, като вложи част от тези пари в тях. Тогава банките получават възможност да раздават повече кредити в левове, включително на други банки, които пък могат да раздават от свое име, и така процесът на увеличаване на количеството пари е задвижен.

Защо паричната политика е опасна?

Повече книжни пари в банките означава по-голяма възможност за кредитиране. Това е сигнал за предприемачите, които ще видят повече кредити, които ги очакват, за да финансират техните начинания. Те ще разпознаят това по по-ниските лихви по кредитите, които успяват да вземат. Новите инвестиции ще бъдат резултат от убеждението, че общите спестявания, с които банките разполагат, са се увеличили.

Само че българите не са започнали да спестяват повече. Те не са предоставили допълнителен ресурс на банките, който да бъде насочен към нови инвестиции. Нито пък приливът на чужди капитали е нараснал значително, за да финансира повече инвестиции в България. Единствената промяна е, че част от парите на правителството вече са депозирани в търговските банки. Това са около 185 млн. лв. – пари, взети от данъкоплатците – които банките ще насочат към различни бизнес начинания.

Само че повечето бизнес начинания ще изискват финансиране и в бъдеще. Тогава предприемачите ще очакват от банките същата готовност за кредитиране. Обаче тогава правителството вероятно няма да може да вложи допълнителни пари в банките. Тогава нещата ще дойдат на мястото си, но адаптацията ще бъде малко или много болезнена. Бизнесът ще разбере, че няма допълнителен капиталов ресурс, който да продължи новите проекти. Ще последва криза, по време на която някои начинания ще трябва да бъдат прекратени, а първоначалната инвестиция в някои от тях ще се окаже на вятъра.

Не е добре, когато спестените пари на хората отиват в инвестиции на вятъра. Наистина грешките са част от живота. Но изкуственото наливане на пари в банковата система може да доведе до обща грешка – нещо, което не е част от естествения процес на пазарната икономика, а е резултат от държавното моделиране на икономиката.